РЕШЕНИЕ
№ 260085
гр.Поморие, 12.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Поморие, гражданска колегия, в открито заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: Димитър Димитров
при участието
на секретаря Димитрина Симеонова, като разгледа докладваното от районния съдия
г.д. № 744 по описа за 2020 г. и
за да се произнесе, взе пред вид следното :
Производството е образувано по искова молба от Етажната собственост (ЕС) на сграда с идентификатор 57491.509.24.3 по КККР на гр.Поморие, С (Сигма), комплекс „Сънсет ризорт“ гр. Поморие, представлявана от управителя на ЕС „Поморие мениджмънт 2“ ЕООД, представлявано от управителя В.Г.Д., чрез пълномощниците и съдебни адресати адв.Е.Г. и адв.Р.Н., против А.Я., гражданин на Исландия и Г.Л. М. Ан Я., британско гражданка, двамата с адрес по регистър БУЛСТАТ в гр.Поморие, с която е предявен иск за осъждане на ответниците да заплатят на ищцовата ЕС при условията на разделност, при равни квоти, сумата 5 839.82 лв., представляваща вноска във фонд „Ремонт и обновяване“ на ЕС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане.
Правното основание на предявените искове е чл.38, ал.1 ЗУЕС, вр.с чл.6, ал.1, т.9 ЗУЕС.
Исковата молба е приета за разглеждане и препис от нея е изпратен на ответниците, които чрез пълномощника и съдебен адресат адв.Н.Г., са подали писмен отговор на исковата молба, в който са заявили становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Правят и възражение за прихващане на претендираната от ищеца сума с вземания на ответника А.Я. против процесната ЕС за съдебни разноски.
В съдебно заседание ищцовата ЕС се представлява от редовно упълномощените си процесуални представители адвокати, които поддържат исковите претенции.
Ответниците в съдебно заседание се представляват от редовно упълномощения си процесуален представител, който поддържа заявеното с отговора становище за недопустимост и неоснователност на претенциите на ищеца, както и направените с отговора възражения.
За да разреши спора съдът се запозна подробно със становищата и исканията на страните, както и със събраните по делото доказателства, и като съобрази относимите законови разпоредби, прие от фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят, а и се установява от представения по делото препис от нотариален акт № 81/06.10.2008 г., нот.дело № 2014/2008 г. на нотариус Хр.Р., че ответниците А.Я. и Г.Я. са съсобственици при равни квоти, по ½ ид.ч. за всеки от тях, на самостоятелен обект на собственост (СОС) в сграда в режим на етажна собственост с идентификатор 57491.509.24.3, сграда С (Сигма), комплекс „Сънсет ризорт“ гр.Поморие, представляващ апартамент № 10, на ет.10 от сградата, със застроена площ 243.41 кв.м., ведно с 36.89 кв.м. в ид.части от общите части на сградата.
Представен е препис от протокол от общото събрание на процесната ЕС, проведено на 14.11.2017 г., видно от който по т.2 от дневния ред, ОС е взело решение за извършване на необходим ремонт на сградата и за създаване на фонд „Ремонт и обновяване”, с решение по точка 3 от дневния ред, ОС е приело бюджет за извършване на ремонта на сграда и с решение по т. 4 от дневния ред, ОС е взело решение вноската за поддържането на фонд „Ремонт и обновяване” на сградата да е съобразно приетият бюджет, преизчислена за всеки собственик.
Дължимите от всеки собственик вноски са индивидуализирани в приетия бюджет, препис от който също е приложен към делото, като видно от същия, вноската за апартамента на ответниците, същата под № 312 в бюджета, е в размер 2 985.85 евро, с левова равностойност 5 839.82 лв.
Горепосочените решенията на посоченото ОС са влезли в сила, видно от представените по делото преписи от Решение № ІІI-76/22.04.2020 г. по в.гр.дело № 343/2020 г., по описа на ОС – Бургас, с което е потвърдено решение № 161/30.08.2019 г. по гр.дело № 862/2017 г., по описа на РС – Поморие и Решение № ІІI-75/22.04.2020 г. по в.гр.дело № 1593/2019 г., по описа на ОС – Бургас, с което е потвърдено решение № 157/30.08.2019 г. по гр.дело № 856/2017 г., по описа на РС – Поморие, с които първоинстанционни актове са отхвърлени искове по чл.40 ЗУЕС за отмяната на решенията на процесното ОС.
Представен е и препис от определение от 10.09.2020 г., постановено по гр.дело № 862/2017 г. на ПРС, с което отменено допуснатото обезпечение на предявения иск с правно основание чл.40, ал.1 ЗУЕС, чрез спиране изпълнението на решенията, приети ОС, проведено на 14.11.2017 г.
Това определение, видно от отбелязването в същото, е влязло в законна сила на 22.09.2020 г., от която дата решенията на ОС на ЕС, проведено на 14.11.2017 г., подлежат на изпълнение от собствениците на СОС в ЕС.
По делото е представено уведомление по чл.46, ал.1 ЗУЕС, изходящо от В.Д., в качеството му на управител на „Поморие мениджмънт 2“ ЕООД, за проведено на 25.09.2019 г., ОС на ЕС, на което е избран нов управител на ЕС – „Поморие мениджмънт 2“ ЕООД.
Решението на ОС на ЕС от 27.09.2019 г., за избор на „Поморие мениджмънт 2“ ЕООД за управител на ЕС за 2020 г. и 2021 г., е оспорено по реда на чл.40 ЗУЕС и е потвърдено с решение № 94/03.04.2020 г., по гр.дело № 801/2019 г. на ПРС.
Служебно известно е на съда, че посоченото първоинстанционно решение е потвърдено с решение № ІV-259/07.10.2020 г. по в.гр.дело № 1746/2020 г., по описа на ОС – Бургас, поради което възражението на ответниците за недопустимост на предявените искове поради липса на представителна власт на управителя на ЕС е неоснователно.
По делото е представена покана за плащане на вноската във фонд „Ремонт и обновяване”, дължима от ответниците и изпратена до тях на 03.10.2019 г., на предоставени електронни адреси, от която се установява, че ответниците са уведомени за дължимата сума и за банковата сметка на управителя ЕС към датата на вземане на решенията на ОС от 14.11.2017 г. и към датата на поканата – „Двора“ ЕООД, по която банкова сметка ***, както е представена и служебна бележка от „Райфайзенбанк България“ ЕАД, в която са посочени сметките в лева и евро на последващия управител на ЕС „Поморие Мениджмънт 2“ ЕООД, поради което възражението на ответниците за недължимост на исковата претенция, на основание чл.95 ЗЗД, поради забава на кредитора, с оглед недаване от него на необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни задължението си, е неоснователно.
Тук следва да се отбележи, че според съда изискването на чл.50, ал.3 ЗУЕС, средствата във фонд „Ремонт и обновяване“ да се набират в сметка със специално предназначение, открита на името на председателя на управителния съвет (управителя), означава в тази банковата сметка да се набират специално и единствено средствата за този фонд, а останалите етажни разходи, напр. дължимите такси за поддръжка и управление на общите части на ЕС, да се внасят по друга/други банкови сметки, поради което възражението на ответниците, че откритата сметка не е такава по чл.50, ал.3 ЗУЕС, е неоснователно.
След като по делото е безспорно установено, че ответниците са съсобственици на СОС в сграда в режим на ЕС, на основание чл.6, ал.1, т.8 ЗУЕС, същите дължат изпълнение на решенията на ОС на ЕС, както и дължат заплащане на вноските, определени за фонд „Ремонт и обновяване“, на основание чл.6, ал.1, т.9 ЗУЕС.
Не се спори също така, че ответниците не са заплатили на ЕС, дължимата от тях вноска за фонд „Ремонт и обновяване“, в размер на исковата претенция, с бездействието си не са изпълнили влязлото в сила решение на ОС на ЕС, с което тази вноска е определена, поради което предявената от управителя на ЕС, разполагащ с представителна власт по чл.23, ал.4 ЗУЕС, искова претенция е допустима.
За основателността на иск срещу собственик, който не изпълнява решение на ОС, следва да се установи качеството на собственик на ответника по иска, което по делото е безспорно, както и наличието на съответно подлежащо на изпълнение решение на ОС, обвързващо собственика/ответник.
В случая решенията на ОС, приети на проведеното на 14.11.2017 г., ОС на ЕС, включително и за определяне на дължимата от ответниците вноска във фонд „Ремонт и обновяване“ на ЕС, са влезли в сила и като такива същите са задължителни за ответниците, които обаче не са ги изпълнили, поради което предявената претенция за главницата от 5 839.82 лв., представляваща вноска във фонд „Ремонт и обновяване“ на ЕС, съответно по 2 919.91 лв., за всеки от ответниците, е установена по основание.
Възражението на ответника А.Я., за прихващане на претендираната от ищеца сума с вземания на този ответник против ЕС за съдебни разноски, е основателно.
Съгласно чл.103, ал.1 ЗЗД, когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си.
Установява се от представените от ответника преписи от
решение № 170/03.09.2019 г. по гр.дело № 787/2018 г., решение № 82/23.04.2019
г. по гр.дело № 192/2018 г., решение № 161/38.08.2019 г. по гр.дело № 862/2017
г., решение № 171/23.07.2020 г. по гр.дело № 962/2019 г., решение №
164/02.09.2019 г. по гр.дело № 77/2018 г., всички по описа на РС – Поморие и решение № V-231/30.11.2020
г. по в.гр.дело № 2317/2020 г. по описа ОС – Бургас, за които съдебни актове не се спори, че са влезли в
законна сила, че със същите на ответника А.Я. са присъдени съдебни разноски в
общ размер 2 579.57 лв., дължими от ответника по производствата – процесната ЕС.
Ответникът има изискуемо и ликвидно вземане в посочения размер, което може със заявеното възражение да прихване със задължението си за заплащане на вноска във фонд „Ремонт и обновяване“ на ЕС.
Неоснователно е възражението на ищеца, че прихващане не може да се извърши, тъй като претенцията е за вноска, която се набира по сметка по чл.50, ал.3 ЗУЕС, т.е. такава със специално предназначение, тъй като последно посоченото обстоятелство е неотносимо към фактическият състав на правото да се извърши прихващане по чл.103, ал.1 ЗЗД.
Предвид изложеното претенцията на ищеца по отношение на ответника А.Я. се явява основателна до размера от 340.34 лв., до който размер същата следва да бъде уважена.
В останалата й част, за разликата над уважения размер до предявения размер 2 919.91 лв., претенцията е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Претенцията по отношение на ответницата Г.Я. е установена до предявения размер и като такава следва да бъде уважена изцяло.
При този изхода от спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в тежест на ответниците следва да бъдат възложени разноските на ищеца по делото в общ размер 957.59 лв., в това число заплатената държавна такса за образуване и водене на делото в размер 233.59 лв., 24 лв. за превод на книжа и адвокатски хонорар в размер 700 лв., който не е прекомерен с оглед правната и фактическа сложност на делото.
Ищецът е направил и искане за присъждане на разноските, направени от него в обезпечителното производство, по което е допуснато обезпечение на предявения в настоящото производство иск.
Отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира при постановяване на решение, с което се разглежда спора по същество и съобразно неговия изход, тъй като привременно осъществената мярка е постановена с оглед този изход и в защита на правните последици от решението – т.5 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС.
В случая по делото са представени доказателства, че в производство по обезпечение на бъдещ иск, който е този, предявен в настоящото производство, а именно производството по ч.гр.дело № 694/2020 г., по описа на РС – Поморие, ищецът е извършил разноски в общ размер 555 лв., от които заплатени 40 лв., държавна такса, 500 лв., адвокатско възнаграждение и 15 лв. такса за вписване на обезпечителна заповед, които разноски следва да му бъдат възстановени от ответниците, предвид основателността на обезпечения иск.
Така ответниците дължат разноски на ищеца в общ размер 1 512.29 лв., т.е. по 756.30 лв. за всеки ответник.
Тъй като претенцията на ищеца по отношение на ответника А.Я. е уважена частично, този ответник следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в размер 88.15 лв., съръзмерно на уважената част от иска.
Мотивиран от изложеното, Районен съд – Поморие
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА А.Я., гражданин на Исландия, род. на *** г., БУЛСТАТ *********, с адрес по регистър Булстат, гр.Поморие, ул. „Княз Борис І“, № 219, комплекс „Сънсет ризорт“, бл. Сигма, ет.10, ап.10, със съдебен адреса***, адв.Н.Г., да заплати на Етажната собственост на сграда с идентификатор 57491.509.24.3 по КККР на гр.Поморие, С (Сигма), комплекс „Сънсет ризорт“ гр. Поморие, представлявана от управителя на ЕС „Поморие мениджмънт 2“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя В. Г.Д., чрез пълномощниците и съдебни адресати в гр.Бургас, бул. „Демокрация“, № 7, ет.2, офис 6, адв.Е.Г. и адв.Р. Н., сумата 340.34 лв. (триста и четиридесет лева и тридесет и четири стотинки), представляваща вноска във фонд „Ремонт и обновяване“ на ЕС, за извършване на ремонт на покрива и покривните тераси на сградата, определена с решение на общото събрание на ЕС, взето на 14.11.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.11.2020 г., до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията на ищеца за разликата над уважения размер от 340.34 лв., до предявения размер от 2 919.91 лв.
ОСЪЖДА Г.Л. М. Ан Я., британска гражданка, род. на *** г., БУЛСТАТ *********, с адрес по регистър Булстат, гр.Поморие, ул. „Княз Борис І“, № 219, комплекс „Сънсет ризорт“, бл. Сигма, ет.10, ап.10, със съдебен адреса***, адв.Н.Г., да заплати на Етажната собственост на сграда с идентификатор 57491.509.24.3 по КККР на гр.Поморие, С (Сигма), комплекс „Сънсет ризорт“ гр. Поморие, представлявана от управителя на ЕС „Поморие мениджмънт 2“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя В.Д., чрез пълномощниците и съдебни адресати в гр.Бургас, бул. „Демокрация“, № 7, ет.2, офис 6, адв.Е.Г. и адв.Р.Н., сумата 2 919.91 лв. (две хиляди деветстотин и деветнадесет лева и деветдесет и една стотинки), представляваща вноска във фонд „Ремонт и обновяване“ на ЕС, за извършване на ремонт на покрива и покривните тераси на сградата, определена с решение на общото събрание на ЕС, взето на 14.11.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.11.2020 г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА А.Я., гражданин на Исландия, род. на *** г., БУЛСТАТ *********, с адрес по регистър Булстат, гр.Поморие, ул. „Княз Борис І“, № 219, комплекс „Сънсет ризорт“, бл. Сигма, ет.10, ап.10, със съдебен адреса***, адв.Н.Г., да заплати на Етажната собственост на сграда с идентификатор 57491.509.24.3 по КККР на гр.Поморие, С (Сигма, комплекс „Сънсет ризорт“ гр. Поморие, представлявана от управителя на ЕС „Поморие мениджмънт 2“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя В.Г.Д. чрез пълномощниците и съдебни адресати в гр.Бургас, бул. „Демокрация“, № 7, ет.2, офис 6, адв.Е.Г. и адв.Р.Н., сумата 88.15 лв. (осемдесет и осем лева и петнадесет стотинки), представляваща разноски по делото, съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА Г.Л. М. Ан Я., британска гражданка, род. на *** г., БУЛСТАТ *********, с адрес по регистър Булстат, гр.Поморие, ул. „Княз Борис І“, № 219, комплекс „Сънсет ризорт“, бл. Сигма, ет.10, ап.10, със съдебен адреса***, адв.Н.Г., да заплати на Етажната собственост на сграда с идентификатор 57491.509.24.3 по КККР на гр.Поморие, С (Сигма), комплекс „Сънсет ризорт“ гр. Поморие, представлявана от управителя на ЕС „Поморие мениджмънт 2“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя В.Г.Д., чрез пълномощниците и съдебни адресати в гр.Бургас, бул. „Демокрация“, № 7, ет.2, офис 6, адв.Е.Г. и адв.Р.Н., сумата 756.30 лв. (седемстотин петдесет и шест лева и тридесет стотинки), представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Бургас в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :