Р Е Ш Е Н И Е
№
22.12.2017г. гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на единадесети декември две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря Петя Иванова и прокурора.........................., като разгледа
докладваното от председателя гр.д.№8215/2017г.
по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:
Производството
е по реда на чл.310 и сл. от ГПК.
Искове с
правно основание чл.143, ал.2 и по чл. 149, ал.1, вр чл. 143, ал.2 от СК.
Пред ПлРС е депозирана искова молба от Р.В.М.,
като майка и законен представител на детето С.Т.В., род. ***г., против Т.В.В.,
в която се твърди, че ответникът е баща на детето, родено от съвместното им
съжителство. Твърди се, от раждането на детето, ответникът не давал средства за неговата издръжката. Твърди се, че майката и детето
живеят постоянно в чужбина, където детето е ученик. Твърди се, че между
страните няма спор Моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника
да заплаща на детето С., месечна издръжка, в размер на 115лв., считано от
датата на ИМ, до настъпване на законови причини за нейното изменяване или
отмяна, и издръжка за минало в време, в общ размер на 1350лв., за периода
23.10.2016-22.10.2017г. Претендират се разноски .
Ответникът Т.В.В.,
в срока по чл.133 от ГПК, изразява становище за неоснователност на предявеният
иск за заплащане на издръжка за минало време, тъй като е инвалид и не реализира
доходи. Моли съдът да се произнесе и по въпроса за упражняването на родителските
права, местоживеене на детето и режим на лични отношения.
При така
изложеното от фактическа страна, съдът намира за установено следното:
В
разпореждане № 18823/24.11.2017г., че в случая, не е надлежно сезиран с нарочен
иск по чл. 127, ал.2 от СК, за упражняването на
родителските права, местоживеене на
детето и режим на лични отношения с детето С., от страна на ответника,
доколкото същият не е формулиран като такъв в отговора на исковата молба,
съобразно изискванията на чл. 127 от ГПК. С оглед на това, съдът не дължи
произнасяна по тези въпроси. Съдът е приел също, че на
основание Регламент/ЕО/№4/2009
на ЕС и *** протокол, е компетентен да разгледа настоящия спор.
По
делото се установява, съобразно приложеното удостоверение за раждане, издадено
въз основа на акт за раждане №0868/08.06.2017г. на Община Плевен., че страните
са родители на детето С., род. ***г. По делото се установява също, че майката Р.М.,
е с адресна регистрация в ***, на който адрес е регистрирано и делото С.. Установява се също, че детето е бил ученик в
СОУ ***до 31.01.2017г, когато е преместен в училище „***”, в същия град. Представено
е и нарочно удостоверение от училище „***, в което е посочено, че детето С. е
записан в училището и посещава редовно учебните занятия.
Видно
от служебно изисканата справка от ТД на НАП, офис Плевен, се установява, че на
името на ответника Т.В., няма регистрирани трудови договори. От служебно
изисканата справка за родствени връзки се установява, че отв. В. няма други
низходящи, освен детето С..
От
служебно изискана справка за родствени връзки се установява, че майката Р.М., е
омъжена за лицето ***, и има общо 4 малолетни деца.
По
делото се установява също, видно от представената нотариална заверена декларация, че ответникът
В., е дал съгласието си, детето С. да пътува извън пределите на РБ, придружено
от своята майка Р.М..
По
делото като свидетели са изслушани лицата ***- брат на ищцата и ***посочва, че сестра му Р. и детето
С. живеят в *** от много години. Посочва, че
от сестра си знае, че бащата Т. не плаща издръжка за детето С.. Посочва
също, че не е чувал нито от майката, нито от детето, бащата да е изпращал
подаръци за детето. Св. ***също посочва, че майката Р. и детето живеят в *** и
от три години не се е прибирала. Посочва, че постоянно поддържа връзка с
майката по телефон, и знае, че бащата не
изплаща пари за детето. Посочва също, че за рождения ден на детето, то е
споделило, че баща му нито му се е обадил, нито му е изпратил подарък.
По
делото е изслушан социален работник, от ДСП- ***- В. ***, която посочва, че
отв. Т. ***, и е осъществен контакт с него. Установено е, че е лице с трайно
увреждане-има ТЕЛК и е в критично състояние. ползва услуга „ личен асистент”, в
лицето на неговата майка.
По
делото, от страна на ответника, не са представени доказателства за получаваните
от него месечни доходи, вкл. и относно размер на месечната пенсия.
При така установено от фактическа
страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Съгласно чл.143, ал.2 от СК родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да
се издържат от имуществото си. Чл.142, ал.2 от СК поставя минимален праг на
дължимата издръжка, а именно 1/4 от МРЗ за страната, която към момента е в
размер на 460лв, съответно сумата от 115лв-минимален размер на издръжката. Изрично
чл.143, ал.1 от СК посочва, че всеки родител, е длъжен, съобразна на своите
възможности и материално състояние, да осигурява условия за живот, необходими
за развитието на детето. Чл.122, ал.2 от СК посочва, че родителите имат равни
права и задължения, независимо дали са в брак, респ. дали живеят съвместно. По
делото, както бе посочено по- горе, не се събраха доказателства относно размера
на получаваните от ответника доходи, нито относно здравословното му състояние,
като такива данни са изнесени единствено в изслушаният по делото социален
доклад.
С оглед на изложеното, следва да
бъде присъдена издръжка, в минимален размер от 115лв/месечно, считано от датата на
исковата молба, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до
настъпване на причини и основания за нейното изменение или отмяна.
С оглед на събраните по делото
доказателства, съдът намира, че искът за присъждане на издръжка за минало
време, в общ размер на 1350лв., за периода 23.10.2016-22.10.2017г., е
основателен и следва да бъде уважен. По
делото, от страна на ответника няма представени никакви доказателства, че е
давал издръжка на детето С., за посоченият период.. по делото са събрани гласни
доказателства, от разпита на свидетелите Ш. ***, които посочват, че бащата не е
давал никаква издръжка, и/или подаръци за детето С..
С оглед гореизложеното следва
отв. Г. В., да бъде осъден да заплати на малолетното си де;е издръжка за минало
време, също в минималният установен размер, като бъде съобразен факта, че за
2016г МРЗ за страната е в размер на 420лв.- съответно 105лв.- минимален размер
на издръжката. С оглед на това, следва да бъде присъдена издръжка в размер на
1350лв., за периода 23.10.2016-22.10.2017г., ведно със законната лихва, считано
от датата на ИМ, до окончателното й изплащане.
С оглед изхода на делото, следва ответникът
да бъде осъден да заплати държавна такса върху определеният размер на издръжките,
по сметка на ПлРС, в общ размер на 277,20лв.
Следва ответникът да бъде осъден
да заплати на ищцата сумата от 400лв- разноски по делото .
Следва, на основание чл.242, ал.1
от ГПК да бъде допуснато предварително изпълнение на решението, в частта му
относно определената издръжка.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл.143, ал.2 от СК, Т.В.В.,
ЕГН **********,***. ***, ДА ЗАПЛАЩА
на малолетното си дете С.Т.В., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител Р.В.М., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 115лв., считано от 23.10.2017г., ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска, до настъпването на законови причини за нейното изменяване
или отмяна.
ОСЪЖДА, на основание чл.149, ал.1, вр. чл.143, ал.2
от СК, Т.В.В., ЕГН **********,***. ***, ДА ЗАПЛАТИ на малолетното си дете С.Т.В., ЕГН **********, чрез неговата
майка и законен представител Р.В.М., ЕГН **********, сумата от 1350лв., издръжка за минало време, за
периода 23.10.2016-22.10.2017г., ведно със законната лихва, считано от
датата на ИМ- 23.10.2017г, до окончателното й изплащане .
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, Т.В.В., ЕГН **********,***. ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ПлРС, сумата от
277,20лв., съставляваща дължима
държавна такса върху определеният размер на издръжките и сумата от 5лв.—държавна
такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Т.В.В.,
ЕГН **********,***. ***, ДА ЗАПЛАТИ
на Р.В.М., ЕГН **********, сумата от 400лв.-
разноски по делото.
НА ОСНОВАНИЕ чл.242, ал.1 от ГПК, постановява ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на
решението, в частта му по присъдените издръжки.
Решението, в частта му, с която постановено
предварително изпълнение има характер на определение, и може да бъде обжалвано
с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението. В останалата си част
решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок, пред ПлОС, считано
от дата 22.12.2017г..- обявена на
страните в с.з. на 11.12.2017г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: