№ 6423
гр. София, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-11 СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Петя Т. Стоянова Владимирова
при участието на секретаря Диана Ст. Борисова
като разгледа докладваното от Петя Т. Стоянова Владимирова Гражданско
дело № 20251100104155 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл. 108 ЗС.
Софийски Градски съд е сезиран с искова молба от С. М. М., с ЕГН **********
и Е. М. К., с ЕГН ********** срещу Д. Т. К., с ЕГН **********, с която се предявява
иск за признаване за установено по отношение на ответника, че ищците са
собственици на следния недвижим имот: недвижим имот с идентификатор
№68134.1002.15.1.4, представляващ апартамент №4, находящ се в гр. София, ж.к.
„Иван Вазов“, бул. ,„********, ап.4, както и да бъде осъден ответника да предаде
владението върху процесния недвижим имот на ищците.
Посочва се, че С. М. М. и Е. М. К. са собственици на недвижимия имот на
основание наследяване от праводателите си М.Г. М. и М.Д. М., които са били
собственици на процесното жилище, придобито въз основа на Нотариален акт за
собственост на апартамент (жилище) по чл.55 от ЗПИНМ с №360, том 2, дело
160/1974г., съставен от нотариус Н.Г.
Посочват, че с М.Г. М. и М.Д. М. до настъпване на смъртта им е живял и
ответникът Д. Т. К., който се явява син на ищцата Е. М. К., за когото те са се грижили
и гледали последните години поради това, че не е могъл да си намери работа. След
настъпване на смъртта им, въпреки изричните покани, многократно отправени до
ответника да напусне жилището, последният категорично отказва да стори това.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата
молба от Д. Т. К., в който посочва, че не дължи нищо на ищците.
1
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235
ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
От представен Нотариален акт за собственост на апартамент (жилище) по чл.55
от ЗПИНМ с №360, том 2, дело 160/1974г., се установява, че М.Г. М. и М.Д. М. са
придобили по покупка от СГНС апартамент №4, находящ се в гр. София, ж.к. „Иван
Вазов“, бул. ,„********.
От Удостоверения за наследници и от Преписи-извлечение от акт за смърт, се
установява, че М.Г. М. е починал на 06.10.2022г., а М.Д. М. е починала на 24.05.2024г.,
като са оставили за свои законни наследници сина си С. М. М. и дъщеря си Е. М. К. –
ищци по делото.
С Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит на основание
наследство по закон №104, том I, рег.№1706, дело №94 от 30.01.2025г. С. М. М. и Е.
М. К. са признати за собственици, при равни квоти, на основание наследство по закон
на апартамент №4, находящ се в гр. София, ж.к. „Иван Вазов“, бул. ,„********.
По делото са депозирани свидетелски показания от св. М.С. М. – син на ищеца
С. М. М., който посочва, че баба му и дядо му са живеели в процесния апартамент до
смъртта си. В апартамента, с тях, живеел и братовчед му Д.. Заявява, че братовчед му
се бил скарал с баща си, нямал къде да живее, нямал пари, за да заплаща наем и баба
им го била взела да живее с тях в процесното жилище. Посочва, че братовчед му не
работи от вече 10 години и е живял от пенсията на баба му и дядо му. Заявява, че
братовчед му живее в апартамента и до настоящия момент. Ходил е два-три пъти до
апартамента с баща си и леля си, разговаря ли са с Д., като той изрично е казал, че
няма да напусне апартамента. Категоричен е, че братовчед му няма учредено право на
ползване и не заплаща наем в полза на майка си или чичо си.
При така установените факти от значение за спора съдът приема от
правна страна следното:
Предмет на иск с правно основание чл.108 от ЗС е защита на нарушено вещно
право на собственост, като иска включва и правомощието да се иска връщане на вещта
от лице, което я владее без правно основание. Крайната цел на иска е да се възстанови
владението на собственика по отношение на вещта, когато то е отнето. За уважаване на
предявен ревандикационен иск е нужно ищеца при условията на пълно, главно
доказване да установи следните кумулативно дадени предпоставки: на първо място, че
е собственик на процесната вещ, на следващо място, че ответникът владее вещта и
накрая, че я владее без правно основание. Ако дори наличието само на една от
предпоставките не е доказано по несъмнен начин искът следва да бъде отхвърлен. По
отношение наличието на посочените предпоставки настоящата инстанция намира, че
наличието на всички се установява по делото. От представените Нотариални актове,
препис-извлечения от акт за смърт и удостоверения за наследници се установява
2
преминаване на правото на собственост по отношение на процесния апартамент №4,
което е съществувало в патримониума на М.Г. М. и М.Д. М., по реда на наследственото
правоприемство, в патримониума на техните наследници по закон. От страна на
ответника Д. Т. К. не се твърди наличие на правно основание за владението по
отношение на имота, а и не се представят доказателства за учредено в негова полза
право на ползване или преминаване на собствеността в негова полза. От събраните по
делото гласни доказателства, чрез показанията на разпитания свидетел, независимо от
заинтересуваността на същия, се установява и обстоятелството на владение на
процесния апартамент от ответника. Независимо, че свидетелят е заинтересован от
изхода на делото, доколкото обстоятелството, че ответника ползва апартамента не е
оспорено в отговора на исковата молба, същия е получил съобщение с разпореждане
по реда на чл.131 ГПК и призовка за първо съдебно заседание именно на адреса на
процесния имот и не е представил никакви насрещни доказателства, то следва да бъде
прието за установено и обстоятелството, че ответника ползва процесния имот и живее
в него.
Поради установяване на предпоставките за уважаване на предявения иск, то
претенцията на ищците се явява основателна.
При този изход на спора право на разноски имат ищците, като същите
установяват заплащането на такива в размер на 3167,03лв., които им се следват.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. Т. К., с ЕГН **********, с
адрес гр. София, ж.к. „Иван Вазов“, бул. ,„********, ап.4, по иск с правно основание
чл.108 ЗС, че С. М. М., с ЕГН ********** и адрес: гр.София, ж.к.“******** и Е. М. К.,
с ЕГН ********** и с адрес: гр.София, ж.к.“Симеоново“, ул.“********, са
собственици при равни квоти от по 1/2 ид.ч. на недвижим имот с идентификатор
№68134.1002.15.1.4, представляващ апартамент №4, находящ се в гр. София, ж.к.
„Иван Вазов“, бул. ,„********, ап.4.
ОСЪЖДА Д. Т. К., с ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „Иван Вазов“, бул.
,„********, ап.4, по иск с правно основание чл.108 ЗС, да предаде на С. М. М., с ЕГН
********** и адрес: гр.София, ж.к.“******** и Е. М. К., с ЕГН ********** и с адрес:
гр.София, ж.к.“Симеоново“, ул.“********, владението на недвижим имот с
идентификатор №68134.1002.15.1.4, представляващ апартамент №4, находящ се в гр.
София, ж.к. „Иван Вазов“, бул. ,„********, ап.4.
ОСЪЖДА Д. Т. К., с ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „Иван Вазов“, бул.
,„********, ап.4 да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на С. М. М., с ЕГН
3
********** и адрес: гр.София, ж.к.“******** и Е. М. К., с ЕГН ********** и с адрес:
гр.София, ж.к.“Симеоново“, ул.“******** съдебни разноски в размер на 3167,03лева за
заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4