Присъда по дело №1219/2024 на Районен съд - Сливен

М О Т И В И

към Присъда № 100 от 19.06.2025 год. по НЧХД № 1219/2024 год. на СлРС
изготвени на 02.07.2025 год.

Частната тъжителка З. К. П. е предявила обвинение срещу подсъдимия
С. Г. С. за извършено от него престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК.
В с.з. частната тъжителка, редовно призована, се явява лично и с
повереник адв. К. К. от АК – С., надлежно упълномощен, който поддържа
обвинението срещу подсъдимия С. Г. С., така както е повдигнато, счита го за
доказано по безспорен и категоричен начин, като изразява становището си в
тази насока. Пледира съда да признае за виновен подсъдимия С. по
повдигнатото му обвинение и да му бъде наложено наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от една година, което да бъде отложено за изпитателен срок
от три години. Пледира да им бъдат присъдени направените по делото
разноски. Частната тъжителка пледира подсъдимият да бъде признат за
виновен и предоставя на съда какво да му бъде наказанието.
В с.з. подсъдимият С. Г. С., редовно призован се явява лично и с
надлежно упълномощен защитник – адв. Д. О. от АК – С.. Не се признава за
виновен, но дава обяснения по предявеното му обвинение. Моли съда да
постанови присъда, с която да го оправдае.
Адв. Д. О. от АК – С. – надлежно упълномощен защитник на подс. С.
пледира, че изяснената по делото фактическа обстановка е в разрез с
твърденията, визирани в частната тъжба, като излага подробно становището
си в тази насока. Защитникът пледира, че ако съдът приеме, че все пак
деянието представлява престъпление, да се приложи разпоредбата на чл. 130,
ал. 3 от НК и съдът да освободи от наказателна отговорност подсъдимия.
Счита, че обвинението не е доказано, пледира за оправдателна присъда и
претендира направените по делото разноски, алтернативно – ако има данни за
престъпление, да бъде наложено минимално наказание „Глоба“ в размер на
100,00 лева.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият С. Г. С. е български гражданин, със средно образование,
женен, пенсионер, неосъждан.
На 23.09.2024 год. автомобилът на подс. С. бил паркиран на паркинг
пред блок 32 в кв. „Б.“. Подс. С. и съпругата му – свид. Н. С. се качили в
автомобила за да отидат към центъра на града. Тръгвайки те забелязали
частната тъжителка П., която била с бастун и с една голяма летва дърпала
клоните на един орех. Подс. С. спрял автомобила до ореха и свид. Н. С.
направила забележка на частната тъжителка П. да не чупи клоните. Тогава
частната тъжителка П. тръгнала към автомобила им с летвата в ръка.
1

Прозорецът на вратата от страната на свид. Н. С. бил отворен и тя се
притеснила, че ще бъде наранена, но частната тъжителка П. ударила с летвата
огледалото на автомобила. Тогава подс. С. слязъл от автомобила и извикал на
частната тъжителка П. „Какво правиш ти“. В този момент частната тъжителка
П. ударила с летвата по главата подс. С. и летвата се счупила. Подс. С.
издърпал частта от летвата от ръцете на частната тъжителка П., но същата
започнала да го удря с бастун по краката. След това подс. С. издърпал бастуна
от ръката на частната тъжителка П. и замахнал срещу нея. Частната тъжителка
П. се предпазила с ръка, като подс. С. успял два пъти да я удари с бастуна по
тялото й.
Този инцидент бил видян от служителите на „Общинска охрана и СОТ“
ЕООД - гр. С. – свид. М. Д. и свид. Р.Н.. Двамата тръгнали към мястото на
инцидента като свид. Р.Н. извикал два – три пъти „Спри“. Пръв до частната
тъжителка П. и подс. С. стигнал свид. М. Д., който издърпал бастуна от ръката
на подс. С. и го подпрял на неговата кола. Частната тъжителка П. тръгнала
назад, спънала се в бордюра и паднала на задните си части на тротоара. В този
момент при тях дошъл и свид. Р.Н., на когото свид. М. Д. казал да помогне на
частната тъжителка П.. След като частната тъжителка П. и подс. С. били
успокоени, свид. Р.Н. се обадил по радиостанцията да изпратят полицаи.
На място били изпратени служителите на РУ – С. - свид. Ж. Д. и свид. А.
С.. Полицейските служители установили самоличността на лицата, съставили
Протоколи за предупреждение по ЗМВР на частната тъжителка П. и на подс.
С., повикали и екип на бърза помощ, който прегледал частната тъжителка П..
На 24.09.2024 год. в 09,10 часа, по нейно желание, частната тъжителка
П. посетила съдебен лекар и след извършеният й преглед и освидетелстване й
било издадено Съдебното – медицинско удостоверение (СМУ) № 381/2024
год. от д-р Ч. – Началник отделение „Съдебна медицина“ при МБАЛ „Д-р
Иван Селимински“ АД – гр. С.. В предварителните сведения в СМУ е
отразено, че освидетелстваната е съобщила, че била нападната от един мъж,
който й нанесъл множество удари с една дървена летва в областта на горните и
долните крайници и я съборил на земята; както и че освидетелстваната носела
и парчетата от счупената дървена летва, с която й били нанесени ударите. В
СМУ раздела „Обективно при прегледа се установи“ е отразено, че са
установени болки в тилните области на главата, които се засилвали при
опипване с ръка; масивни кръвонасядания и хематоми със синкав цвят, с
жълтеникави периферни участъци, заемащи долните части на двете мишници
разположени по предните, задните и страничните им повърхности върху площ
с размери около 17/18 см., с повърхностни охлузвания и болезнен
травматичен оток на тъканите, като болките се засилвали при опипване с ръка
и при функционална активност на горните крайници; единични по – леко
изразени кръвонасядания в областта на задните повърхности на дясната
предмишница, в областта на гръбната повърхност на лявата длан и в областта
на лявата китка, с жълтеникави периферни участъци, в процес на резорбция;
повърхностно охлузване под формата на одраскване в областта на предната
2

повърхност на лявата китка с дължина около 4 см.; в областта на предните
повърхности на двете коленни стави се установило наличието на синкави
кръвонасядания заемащи предните и предностраничните повърхности на
двете коленни стави, с болезнен травматичен оток на тъканите, като болките
са засилвали при опипване с ръка и при раздвижване на долните крайници в
коленните стави. В заключението на СМУ било отразено, че за тъжителката
били установени данни за контузия на двете мишници с масивни
кръвонасядания в процес на резорбция в областта на двете мишници с
болезнен травматичен оток на тъканите, наличие на кръвонасядания и в
областта на двете предмишници, наличие на масивни кръвонасядания и в
областта на предните повърхности на двете коленни стави с болезнен
травматичен оток на тъканите, като болките се засилвали при функционална
активност; болки в тилните области на главата; оплакванията й от болки в
областта на травмите продължавали. Посочено е в СМУ, че описаните
увреждания са получени вследствие действието на твърди тъпи и тъпоръбести
предмети и добре отговарят да са получени по начин и време, както съобщава
и самата освидетелствана в предварителните сведения; както и че
установените увреждания са й причинили „Временно разстройство на
здравето, неопасно за живота”, т.е. разстройство на здравето, извън случаите
на чл. 128 и чл. 129 от НК (л. 5 - 6 от делото).
На 25.09.2024 год. в 10,04 часа частната тъжителка П. била прегледана
от общопрактикуващ лекар, като в издадения амбулаторен лист било посочено
в графа „Основна диагноза“ – други повърхностни травми на раменния пояс и
мишницата, „Придружаващи заболявания и усложнения“ – контузия на
коляното, „Обективно състояние“ – кръвонасядания в областта на мишници с
размери почти колкото длан с рагада на кожата на лявата ръка, синини по
колената и подбедриците (л. 36 от делото).
Горната фактическа обстановка съдът прие за доказана по безспорен и
категоричен начин, въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства взети в тяхната съвкупност и поотделно. В показанията на
всички свидетели се съдържат отделни елементи, касаещи процесния случай.
От показанията на свид. Н. С. се установява, че са направили забележка
на частната тъжителка П. да не чупи клоните на ореха, в резултат на което
последна тръгнала с летвата към колата им, ударила огледалото на
автомобила, поР. което съпругът й слязъл от него. От показанията на свид. Н.
С. се установява още, че съпругът й - подс. С. извикал „Какво правиш ти“ и
частната тъжителка П. го ударила с летвата по главата; че на място дошли
двама охранители; че частната тъжителка П. вървейки назад се спънала и
паднала по дупе, започнала да вика и свид. Р.Н. започнал да я дърпа да й
помага, но тя не искала да става, като свид. Р.Н. бил зад нея и се опитвал да я
хване под мишниците да я вдигне; че дошли полицейски служители и бърза
помощ. Съдът кредитира показанията на свид. Н. С. в тази им част, тъй като
същите се подкрепят от събраните по делото доказателства. Съдът не
кредитира показанията на свид. Н. С., в които заявява, че частната тъжителка
3

П. се навела и замерила подс. С. с голям камък по гърба, тъй като в тази им
част показанията й не се подкрепят от останалите събрани по делото писмени
и гласни доказателства. Освен това свид. Н. С. като съпруга на подс. С. е
заинтересована от изхода на делото.
От показанията на свид. М. Д. се установява, че заедно с колегата си -
свид. Р.Н. били на беседка северно от блок 32 на кв. „Б.“ и видял, че двама
човека се спречкали; тръгнали двамата заедно като свид. Р.Н. извикал два –
три пъти „Спри“. От показанията на свид. М. Д. се установява още, че видял
как частната тъжителка П. държала дървена летва, която от удара в главата на
подс. С. се счупила; че подс. С. издърпал летвата от ръцете й, но частната
тъжителка П. започнала да го удря с бастун по краката и подс. С. се
предпазвал; че подс. С. издърпал бастуна от ръката й и замахнал срещу
частната тъжителка П., която се предпазила с ръка, като подс. С. успял два
пъти да я удари с бастуна по тялото. От показанията на свид. М. Д. се
установява още, че той пръв стигнал до частната тъжителка П. и подс. С. и
издърпал бастуна от ръката на подс. С. и го подпрял на неговата кола; че
частната тъжителка П. тръгнала назад, спънала се в бордюра и паднала на
задните си части на тротоара; че в този момент при тях дошъл и свид. Р.Н., на
когото казал да помогне на частната тъжителка П.; както и че свид. Р.Н. се
обадил по радиостанцията да изпратят полицаи. Съдът кредитира изцяло
показанията на свид. М. Д., тъй като свидетелят пресъздава това което е
възприел лично, показанията му са безпротиворечиви, относими са към
предмета на делото и се подкрепят от събраните по делото доказателства,
освен това свидетелят не се намира в никакви близки или родствени
отношения с подсъдимия.
Съдът кредитира показанията на свид. Р.Н., в които заявява, че заедно с
колегата си – свид. М. Д. били на беседка северно от блок 32 на кв. „Б.“; че
видял подс. С. с бастун да удря частната тъжителка П. и извикал да спре; че
помогнал на частната тъжителка П. да се изправи като я хванал под
мишницата, тъй като в тази им част показанията му се подкрепят от
кредитираните от съда доказателства. Съдът не кредитира показанията на
свид. Р.Н., в които заявява, че видял как подс. С. ударил с бастун по главата, по
темето частната тъжителка П., след което я ударил по двете ръце от лакътя
нагоре, че в резултат на ударите частната тъжителка П. се въртяла, била
странично и с лице към подс. С., и накрая паднала на земята от ударите; както
и че не видял частната тъжителка П. да нанася удари на подс. С., тъй като в
тази им част показанията му противоречат на кредитираните от съда гласни
доказателства, както и на приетото по делото СМУ № 111/2022 год., от което е
видно, че в предварителните сведения освидетелстваната не е съобщила да е
била удряна по главата, по темето, а само в областта на горните и долните
крайници.
От показанията на свид. Ж. Д. и свид. А. С. се установява, че са посетили
местопроизшествието, установили самоличността на лицата, съставили
Протоколи за предупреждение по ЗМВР на частната тъжителка П. и на подс.
4

С., повикали и екип на бърза помощ, който прегледал частната тъжителка П..
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите свид. Ж. Д. и свид. А. С.,
тъй като същите са безпротиворечиви, относими са към предмета на делото,
свидетелите са и служители на РУ-С. и не се намира в никакви близки или
родствени отношения с подсъдимия.
От показанията на свид. М.П. – син на частната тъжителка П. се
установява, че когато се прибрал около обяд от работа видял, че майка му е в
много тежко състояние, имала наранявания по главата, лактите на двете ръце,
двете колена. От показанията на свид. М.П. се установява още, че завел майка
си на преглед при личния лекар и при съдебен лекар. Съдът кредитира
показанията на свид. М.П., тъй като свидетелят пресъздава това което е
възприел лично, показанията му са безпротиворечиви, относими са към
предмета на делото и се подкрепят от събраните по делото доказателства.
Съдът кредитира обясненията на подс. С., в които заявява, че
инцидентът е възникнал след като съпруга му направила забележка на
частната тъжителка П. да не чупи клоните на ореха; че частната тъжителка П.
с летвата в ръка тръгнала към автомобила им като удари дясното огледало; че
слязъл от автомобила и я попитал какво прави, при което частната тъжителка
П. го ударила с летвата по главата и летвата се счупила; че частната тъжителка
П. замахнала срещу него с бастуна и го ударил отстрани; че хванал бастуна и
го издърпал от нея; че частната тъжителка П. взела да отстъпва назад и се
спънала в бордюра на тротоара и се строполила назад; както и че при тях
първо дошъл свид. М. Д., на когото дал бастуна, след това й свид. Р.Н., който
извикал полиция; били съставени Протоколи за предупреждения и на двамата,
бил извикан екип на бърза помощ. В тази част обясненията на подс. С.
кореспондират с посочените кредитирани от съда гласни доказателства и с
писмените доказателства по делото. Съдът не кредитира обясненията на подс.
С., в които твърди, че частната тъжителка П. го била замерила по гърба с
камък и замахнала с бастуна към главата му, тъй като не се подкрепя от
събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Съдът кредитира и присъединените по делото по реда на чл. 283 от НПК
писмени доказателствата, събрани в хода на съдебното дирене, тъй като
същите са относими към предмета на делото и не бяха оспорени от страните.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът
изведе следните правни изводи:
Подсъдимият С. Г. С. не е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК, поР. което съдът го призна
за невиновен и го оправда по повдигнатото му обвинение за това, че на
23.09.2024 год. в гр. С., нанесъл лека телесна повреда на З. К. П. от гр. С.,
изразяваща се във „Временно разстройство на здравето, неопасно за живота,
извън случаите по чл.128 и чл.129 от НК“.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства е установено,
че на 23.09.2024 год. в гр. С. е възникнал конфликт между частната тъжителка
5

П. и подс. С., както и че по време на този конфликт са причинени телесни
увреждания на частната тъжителка П..
Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от НК не е общественоопасно
деянието, което е извършено при неизбежна отбрана - за да се защитят от
непосредствено противоправно нападение държавни или обществени
интереси, личността или правата на отбраняващия се или на другиго чрез
причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели. В
настоящия случай са налице предпоставките за приложение института на
неизбежната отбрана по отношение на действията на подс. С.. Безспорно е
било налице непосредствено противоправно нападение – частната тъжителка
П. първо е ударила автомобила и след като подс. С. слязъл от него, частната
тъжителка П. е ударила подс. С. с летвата по главата, която се счупила, а след
като подс. С. издърпал летвата от ръцете на частната тъжителка П., същата
започнала да го удря с бастун по краката. В този момент подс. С. е дръпнал
бастуна от ръцете на частната тъжителка П. и я ударил за да прекрати
нападението срещу него.
Както е посочено в т. 6. от Постановление № 12 от 29.XI.1973 год. по н.
д. № 11/73 год., Пленум на ВС, нападнатият има право на активна защита; той
може, но не е длъжен по закон, да се отклони от защита чрез бягство,
укриване, търсене помощ от трети лица, държавни и обществени органи и др.;
както и е че съответствието между защитата и нападението се определя от
съвкупността на всички елементи, отнасящи се до силата и интензивността на
нападението и защитата, значимостта на защитавания и увреден обект,
степента на опасността, застрашаваща нападнатия, неговите сили и
възможности за отбрана, средствата за нападение и защита, мястото и времето
на нападението. В настоящия случай, с оглед на обстоятелството, че частната
тъжителка П. е нанесла удари по главата и краката на подс. С., безспорно е
налице непосредствено нападение спрямо подс. С. и е била налице реална
опасност да му бъдат причинени телесни увреждания. Ето защо съдът намира,
че уврежданията на частната тъжителка П. са били причинени от подс. С. в
рамките на пределите на неизбежната отбрана, тъй като именно в резултат на
действието на подс. С. нападението спрямо него от частната тъжителка П. е
било прекратено. Действително на частната тъжителка П. била причинена
лека телесна повреда, но както е посочено в т. 7 от Постановление № 12 от
29.XI.1973 г. по н. д. № 11/73 г., Пленум на ВС, при отблъскване на
нападението нападнатият може да използва и по-интензивни средства и
начини за отбрана от тези, използвани от нападателя, стига да не превишава
пределите на неизбежната отбрана; както и че не е задължен да избира и
засяга само неуязвими (неопасни) части от тялото на нападателя.
С оглед на изложеното съдът намира, че инцидента е бил предизвикан от
поведението на частната тъжителка П. спрямо подс. С. и всички действия на
подс. С. са били с цел да се защити и не са били насочени към умишлено
причиняване на телесни повреди на частната тъжителка П., т.е. липсва
субективния елемент от състава на престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК.
6

Освен това съдът намира, че за пълнота следва да се отбележи, че не
беше доказано по безспорен и категоричен начин, че всички описани в
Съдебно-медицинското удостоверение наранявания, за които е повдигнато и
поддържано обвинение срещу подс. С., са причинени именно от подс. С.. При
прегледа и освидетелстването от съдебен лекар частната тъжителка П. е
заявила, че й били нанесени множество удари с една дървена летва в областта
на горните и долните крайници. Същевременно в хода на съдебното следствие
беше безспорно установено, че подс. С. не е удрял частната тъжителка П. с
дървена летва, нито че й е нанасял множество удари, а че подс. С. успял два
пъти да я удари с бастуна по тялото. Същевременно в СМУ е отразено, че
обективно при прегледа били установени болки в тилните области на главата
и наличие на масивни кръвонасядания в областта на предните повърхности на
двете коленни стави.
Ето защо съдът намира, че не са събрани категорични доказателства, че
описаните в Съдебно-медицинското удостоверение увреждания са получени
именно при инцидента между частната тъжителка П. и подс. С., т.е. че именно
подс. С. е причинил всички описани в Съдебно-медицинското удостоверение
леки телесни повреди, което е съществен елемент от обективната страна на
престъплението.
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1 от НПК, присъдата не може да
почива на предположения и съдът следва да признае едно лице за виновно
единствено и само когато обвинението е доказано по несъмнен начин, което в
настоящия случай не е налице.
ПоР. изложеното, съдът постанови оправдателна присъда по
повдигнатото обвинение на подсъдимия С. Г. С. за извършено престъпление
по чл. 130, ал. 1 от НК, тъй като деянието е извършено при условията на чл.
12, ал. 1 от НК.
Съгласно правилата на процеса частната тъжителка З. К. П. беше
осъдена да заплати на подсъдимия С. Г. С. сумата от 805,00 лева,
представляваща направени по делото разноски.
Ръководен от изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
7

Номер на акта:	100
Дата:	19 юни 2025 г.
Съдия:	Цанка Георгиева Неделчева

Дело:	20242230201219
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	8 октомври 2024 г.

Присъда по дело №1219/2024 на Районен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите