№ 18199
гр. София, 10.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20241110174898 по описа за 2024 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от .........., с която са
предявени обективно съединени искове по чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 5368,39 лв. представляваща регресно вземане за
платено застрахователно обезщетение по Щета № ....76, ведно със законната лихва от
16.12.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата от 942,76 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 08.09.2023 г. до 15.12.2024 г.
Ищецът основава претенцията си на твърдения, че на 04.08.2022 г. в гр. София, при
движение по бул. „.“, водачът на лек автомобил ......, рег. № ....., не пропуска движещия се по
път с предимство лек автомобил „....“, рег. № .., в резултат на което го удря в предната част.
Вследствие процесното ПТП за лек автомобил ....“, рег. № .., настъпили материални вреди, за
които при ищеца имало сключена имуществена застраховка „Каско“ на МПС, обективиран в
Застрахователна полица № ......904. Във връзка процесното ПТП е изготвен и подписан
Двустранен констативен протокол за ПТП. По образуваната при ищеца ликвидационна
преписка по Щета № ....76 било определено и изплатено на застрахованото лице
обезщетение в размер на 5353,39 лв. на 31.07.2023 г. Към датата на настъпване на
застрахователното събитие водачът на МПС ......, рег. № ....., имал сключена с ответника
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Поддържа, че до ответника е
изпратена регресна покана да възстанови заплатеното обезщетение, ведно с
ликвидационните разноски за определянето му в размер на 15 лв., но последвал отказ.
Претендира присъждането на обезщетение за забава за периода 08.09.2023 г. до 16.12.2024 г.
Моли за уважаване на исковата претенция. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, с който оспорва
исковете по основание и размер. Оспорва доказателствената стойност на представения
двустранен протокол за ПТП. Оспорва наличието на протИ.правно поведение на
застрахования при него водач, както и механизма на ПТП, описан в исковата молба.
Поддържа, че виновен за настъпване на процесното ПТП е водачът на лек автомобил „....“,
рег. № .., тъй като се е движел с несъобразена спрямо пътните условия и интензитет на
движение скорост, в резултат на което е ударил намиращото се пред него МПС, предприело
маневра за завой надясно. Поддържа, че водачът на лек автомобил „....“, рег. № .., не е спазил
1
необходимата дистанция от намиращия се пред него лек автомобил. В условията на
евентуалност релевира възражение за съпричиняване. Оспорва претендираните вреди да са в
причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Оспорва иска и по размер като
неотговарящ на действителните вреди към датата на ПТП. Оспорва възникването и на
вземането за мораторна лихва. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира присъждане на
разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По иска по чл. 411 КЗ
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има
сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Според изр. 2-ро на
чл. 411 КЗ застрахователят по имуществената застраховка може да предяви вземанията си
направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“. За да възникване регресното
вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено
застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното
покритие на който и вследствие виновно и протИ.правно поведение на водач на МПС, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което
ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е
изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.
В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже
погасяването на дълга, както действията с които водачът на застрахования при ищеца
автпмпбил е причинил ПТП-то, евентуално, че е допринесъл за настъпване на вредите в
условията на съпричиняване. В негова тежест е и да обори презумпцията по чл. 45, ал.2 ЗЗД.
Установява се по делото, че между собственика на товарен автомобил „....“ с рег. №.......
и ищцовото дружество е налице валидно правоотношение по договор за имуществено
застраховане „Каско“, обективиран в застрахователна полица №......904 със срок на действие
от 10.12.2021 г. до 09.12.2022 г. с договорен начин на ликвидация в официален сервиз.
Собствеността на лекия автомобил не се оспорва.
Не е спорно между страните, че по отношение на лек автомобил ...... с рег. №... към
датата на процесното ПТП – 04.08.2022 г. е налице валидна застраховка, сключена с
ответното дружество. Фактът на сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" по отношение на водача на лек автомобил ...... с рег. №... сочи, че
отговорността му е покрита.
От приобщените по делото двустранен протокол от 04.08.2022 г., заключението на
САТЕ, неоспорено от страните и прието от съда като обективно и компетентно дадено, както
и от събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетеля В. Г. Н. се установява, че на
04.08.2022 г. в гр. ..... водачът на лек автомобил ...... с рег. № ... се движи в посока от ж.к. ...
към центъра като по същото време и в същата посока в дясно от него се движи товарен
автомобил „....“ с рег. №....... и в момента, в който двете превозни средства достигат
кръстовището с ул. „...“ водачът на лек автомобил ...... с рег. № ... предприема маневра завой
надясно като пресича траекторията на движение на товарен автомобил „....“ с рег. №.......,
вследствие на което настъпва удар между двете превозни средства. От техническа гледна
точка вещото лице е посочил, че причина за настъпване на произшествието е поведението на
водача на лек автомобил ...... с рег. № ..., който с предприетата маневра завой на дясно е
навлязъл в рамките на опасната зона на товарния автомобил. Според заключението на САТЕ
щетите по товарен автомобил „....“ с рег. №....... описани от застрахователя и отразени в
протокола се намират в пряка причинно – следствена връзка с настъпилото на 04.08.2022 г.
произшествие.
2
Въз основа на обсъдените писмени и гласни доказателства, както и на заключението на
неоспорената по делото САТЕ, съдът намира за установено, че процесното ПТП, в резултат
на което е причинена имуществена вреда на застрахованото при ищеца имущество, е
настъпило единствено в резултат от действията на водача на лек автомобил ...... с рег. № ...,
който при предприемане маневра за завиване на дясно не само, че не се е престроил в най –
дясната лента за движение, но и отнел предимството на попътно движещият се от дясната
му страна товарен автомобил. С действията си водачът на лекия автомобил не само е
нарушил правилата на ЗДвП, но и общата забрана на чл. 45, ал. 1 ЗЗД, да не се вреди
другимо. Поведението на водача е и виновно, в който смисъл е саморъчно вписаното в
двустранния протокол като от страна на ответника не бяха представени доказателства
оборващи презумцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, поради което направените от ответното
дружество възражения в този смисъл са неоснователни. При съвкупната преценка на
доказателствата по делото съдът счита, че не са налице предпоставки за приемане извод за
съпричиняване на настъпилия за застрахования при ищеца автомобил вредоносен резултат.
Свидетелят Н. заяви пред съда, че веднага е натиснал спирачките на автомобила, но не е
имало време за реакция поради изключителната близост на превозните средства и рязко
предприетата маневра завой на дясно от страна на водача на лекия автомобил.
За нанесените по товарен автомобил „....“ с рег. №....... увреждания при ищеца е
образувана преписка по щета ....76, по която след извършен опис и доклад на щетите, е
възложено тяхното възстановяване на доверен сервиз, на който е заплатена сумата 5353,39
лева , за което по делото е прието копие на преводно нареждане. Със заплащането на
извършения ремонт застрахователят е изпълнил задължението си по договора за
имуществена застраховка „Каско“ за изплащане на обезщетение при настъпване на
застрахователно събитие.
Не е спорно, че с регресна покана, ищецът е предявил извънсъдебната си претенция за
заплащане на застрахователно обезщетение пред ответника, който с писмо от 08.09.2023 г. е
отказал да възстанови изплатеното обезщетение и обичайните разноски за неговото
определяне.
При тези данни съдът приема осъществяването на всички факти, включени във
фактическия състав на вземането и некасаещи неговия размер, за доказани.
Отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, в
хипотезата на регрес спрямо него, не е обвързана с обезщетението, платено на увреденото
лице от неговия застраховател. Той заплаща само стойността на вредите, дължащи се на
унищожаване или повреждане на вещта до размера на нейната действителна стойност към
момента на осъществяване на застрахователното събитие, т.е дължимото застрахователно
обезщетение трябва да е съразмерно на вредата към деня на настъпване на
застрахователното събитие. Действителната стойност на застрахованото имущество е тази,
срещу която вместо него може да се купи друго със същото качество. Затова
застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната стойност на
увреденото имущество, а действителната стойност не може да бъде по-голяма от пазарната
му стойност /пазарната цена/ към деня на настъпване на събитието. Предвид изложеното
адекватно и реално овъзмездяване на вредите се получава при съобразени средни пазарни
цени на средствата, необходими за възстановяване на щетите, оценени към момента на
настъпването им, без овехтяване, вложени за нови части, материали и труд /в този смисъл и
решение № 4666/28.06.2017 г., постановено по гр.д.№ 5429/2017 г. по описа на СГС, ГО, ІV-
А въззивен състав/.
В разглеждания случай съгласно приетото по делото заключение на съдебната
автотехническа експертиза и дадените по реда на чл. 200, ал. 2 ГПК разяснения стойността
за възстановяване на товарен автомобил „....“ с рег. №....... изчислена на база средни пазарни
цени е 5353,39 лева, Претендираната от ищеца сума е в същия размер като установения
дължим такъв, поради което възражението на ответника за завишеност на заплатеното от
ищеца застрахователно обезщетение също се явява неоснователно. Съдът счита, че сумата
15.00 лева съставлява обичаен разход за приключване на застрахователната щета, поради
3
което същата следва да се включи в общия размер на дължимата от ответника сума, При
това положение регресната претенция на ищеца за заплащане на сумата от 5368,39 лева,
представляващи изплатено обезщетение и ликвидационни разноски за определянето му, се
явява доказана по основание и размер, поради което следва да бъде изцяло уважена.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съдът формира правни изводи за наличие на главен дълг в претендирания размер от
5368,39 лева. Задължението на делинквента, респ. на неговия застраховател към
застрахователя по имуществената застраховка е задължение без срок за изпълнение, към
което, с оглед регресния характер на вземането, не може да се приложи разпоредбата на чл.
84, ал. 3 ЗЗД. Ирелевантен е и моментът на извършеното плащане, което има значение само
за възникване на регресното право, но не и за поставяне на длъжника в забава. Ето защо, за
поставяне на длъжника в забава е необходимо покана. Установено е по делото, че ищецът е
предявил регресната си претенция по извънсъдебен ред с писмо, получено от ответника
предвид депозирания отказа. Съгласно специалната разпоредба на чл. 412, ал. 3 КЗ
застрахователят на гражданската отговорност на делинквента следва да определи и изплати
дължимото обезщетение в срок от 30 дни от представяне на преписката, когато същата
съдържа всички необходими документи, сочещи за неговата отговорност /арг. 412, ал. 2 КЗ/.
В случая не се твърди получената преписка да не е съдържала всички необходими
документи, че същите са били нечетливи, което не изключва отговорността на ответника да
определи и заплати регресната претенция в срок. В срока по чл. 412, ал. 3 КЗ ответникът е
направил мотивиран отказ да възстанови сумата по регресната претенция с писмо от
08.09.2023 г., поради което същият освен дължимото обезщетение следва да заплати и
обезщетение за забава за периода от 08.09.2023 г. до 15.12.2024 г. в размер на 942,76 лева.
Предвид това акцесорната претенция на ищеца като основателна следва да се уважи в
цялост.
На ищеца следва да се присъди и законната лихва върху главницата, считано от датата
на предявяване на иска 16.12.2024 г. до окончателното й изплащане.
По разноските.
При този изход на спора разноски следва да се присъдят само на ищеца, който
претендира такива за държавна такса – 264,74 лева, за депозити за свидетел и за вещо лице -
430,00 лева и за адвокатско възнаграждение в размер на 1117,34 лева. Ответникът е навел
възражение за прекомерност на претендираното от ищеца на адвокатско възнаграждение,
което съдът намира за неоснователно. Съгласно даденото тълкуване в решението на СЕС от
25.01.2024 год. по дело № С-438/22/, съдът не е обвързан от размерите на адвокатските
възнаграждения, определени в Наредба №1/2004 год. при определяне на отговорността за
разноски, и при преценка относно размера на адвокатското възнаграждение при направено
възражение в тази връзка следва да се съобрази конкретно вида на спора, фактическата и
правна сложност на делото и обема на процесуалните действия, извършени от процесуалния
представител на ответника. Съгласно чл. 36, ал. 1 ЗА, адвокатът има право на
възнаграждение за своя труд, което съгласно ал. 2 на същата норма се определя в договор с
клиента и размерът му трябва да бъде справедлив и обоснован. СправедлИ. е
възнаграждение, което съответства на високите изисквания за упражняване на адвокатската
професия по глава ІІ от ЗА. Обосновано е възнаграждение, което съответства на
извършената дейност при отчитане на действителната правна и фактическа сложност на
делото, многобройността на процесуалните действия, продължителността на процеса и
значимостта на защитата за интересите на представлявания. В случая процесуалният
представител на ищеца е депозирал исковата молба, в която са изложени и доказателствени
искания, изразявал е становища по възраженията и исканията на ответника, явявал се е в три
съдебно заседания, поради което съдът намира, че договореният и заплатен от ищеца
адвокатски хонорар отразява действително осъществените по делото действия в защита
интересите на ищеца, поради което не следва да бъде намаляван. Предвид това ответникът
следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на ищеца сумата 1812,08
лева разноски за производството.
4
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА .... ЕИК ......... със седалище и адрес на управление: гр. ...... да заплати на
.......... със седалище и адрес на управление: гр. ..... на основание чл. 411, ал. 1 КЗ сумата
5368,39 лева представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по
Щета № ....76, ведно със законната лихва от 16.12.2024 г. до окончателното изплащане на
вземането, на основание чл. 497 КЗ сумата 942,76 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 08.09.2023 г. до 15.12.2024 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
1812,08 лева – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5