Присъда по НОХД №125/2025 на Районен съд - Попово

МОТИВИ по НОХД № 125 по описа за 2025 г. на РС-П.

Производството по делото е образувано по внесен от Районна прокуратура – Т.,
Териториално отделение – П. обвинителен акт против Н. С. Х., ЕГН **********, с адрес с.
Б., общ. П., ул. ***, разведен, със средно образование, пенсионер, осъждан, за това, че на
14.03.2025 г. около 16.30 часа, в с. Б., общ. П., ул. ***, в условията на домашно насилие е
причинил на Р. С. Д. от същото село, с която се намирал във фактическо съпружеско
съжителство, лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание без
разстройство на здравето, с което е осъществил състава на престъпление по чл. 131, ал.1,
т.5а във вр. с чл.130, ал.2 от НК.
Представителят на Районна прокуратура – Т., ТО П., прокурор Д. И., поддържа
повдигнатото обвинение и пледира за признаване на подсъдимия за виновен и налагане на
наказание „лишаване от свобода“, като изпълнението му да бъде отложено с подходящ
изпитателен срок.
Прокуратурата мотивира становището си с това, че от събраните по делото
доказателства – гласни, писмени и заключението на съдебно-медицинската експертиза, се
установява по безспорен начин, че подсъдимият Х. е осъществил от обективна и субективна
страна престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност.
Подсъдимият Н. С. Х., редовно призован, се явява лично и със своя служебен
защитник адв. К. К. от АК – Т..
Защитата оспорва обвинението, като поддържа, че доказателствата не установяват
виновността на подсъдимия. Според нея твърденията на пострадалата не се подкрепят от
свидетелските показания на Ф. И. и полицейския служител Й. А., нито от изготвеното
експертно заключение, което не се базира на медицинска документация за травматични
увреждания.
В последната си дума подсъдимият Х. заявява, че не се счита за виновен, че не е
удрял пострадалата и че единствено е искал да вземе телефона от ръцете й, когато е бил
ударен с порцеланова чаша по челото. Моли съда да постанови оправдателна присъда.

След анализ на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и обсъди становището на страните, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:

Подсъдимият Н. С. Х., ЕГН **********, е български гражданин, с постоянен адрес с.
Б., общ. П., ул. „Дунав“ № 1, разведен, със средно образование, пенсионер, осъждан.
На 14 март 2025 г., в следобедните часове, около 16:30 ч., подсъдимият Х. се прибрал
у дома, след като бил употребил алкохол. В жилището се намирала свидетелката Д., която
била легнала на леглото и гледала телевизия. Между двамата възникнал словесен спор, след
като Д. му направила забележка да отиде първо да нахрани животните в двора, преди да си
легне.
В хода на конфликта Д. възприела поведението на Х. като агресивно, тъй като той се
е приближил към нея, повишил тон и започнал да я обижда.
В опита си да го отблъсне, тя взела чаша за кафе от масата и я хвърлила по посока на
подсъдимия, при което го ударила в областта на челото и му причинила повърхностна рана с
кървене.
След инцидента Д. излязла навън и се обадила на телефон 112, като съобщила, че е
жертва на домашно насилие. На място пристигнали полицейските служители Й. А. и негов
колега от РУ – П.. При пристигането им подсъдимият бил в нетрезво състояние, намирал се
в къщата и отказвал съдействие, поради което бил задържан.
Свидетелят А. възприел, че по челото на подсъдимия има прясна кръв от рана, докато
по лицето и тялото на свидетелката Д. не били налични видими следи от физическо насилие.
Няколко дни след случилото се свидетелката Ф. Б. И., която живеела на съседна
улица, била посетена от Р. Д., която й споделила, че подсъдимият я е бил пребил. И. обаче не
е видяла по нея никакви синини, подуване или следи от удари.
При последвалия им разговор Д. дори поискала от свидетелката да потвърди пред
съда, че е видяла синини, което последната отказала с аргумента, че не може да лъже.
1

По делото е изготвена съдебно-медицинска експертиза, но същата е съставена без
личен преглед на свидетелката Д., единствено въз основа на нейните твърдения, като вещото
лице е посочило вероятност за оток и кръвонасядания, които биха могли да се получат от
удари с тъп предмет, без обаче да са налице обективни медицински данни, документи или
снимки, които да потвърдят подобни увреждания.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за несъмнено установена от
събраните по делото доказателства и доказателствени средства.
По делото като свидетели бяха разпитани Р. С. Д., Ф. Б. И. и Й. А. А., а в качеството
на вещо лице беше изслушан д-р В. Г..
От събраните по делото доказателства съдът приема за безспорно установено, че
между подсъдимия Н. С. Х. и свидетелката Р. С. Д. е съществувало дългогодишно
фактическо съжителство, продължило повече от двадесет години. Отношенията между тях
са се влошили през последните години, основно поради злоупотреба с алкохол от страна на
подсъдимия и чести конфликти от битов характер.
Фактическата обстановка, предмет на настоящото производство по съществото си се
отнася до събитията, разиграли се на 14.03.2025 г. в с. Б., общ. П., когато по данни на
пострадалата между нея и подсъдимия възникнала разправия, прераснала във физическа
саморазправа.
Свидетелката Р. Д., която е и пострадало лице, дава подробен и последователен разказ
за случилото се, като твърди, че при завръщането си от гр. П. подсъдимият бил във видимо
нетрезво състояние, отправил към нея обидни думи и псувни, след което й нанесъл удари с
юмруци по лицето и тялото, хванал я за ръцете и краката и я дърпал. Свидетелката сочи, че в
този момент, в опит да се защити, е хвърлила по него чаша за кафе, с която случайно го е
ударила в челото, след което е избягала навън и се е обадила на телефон 112.
Съдът прецени, че макар показанията й да се отличават с определена хронологична
последователност, те са предимно субективни и обременени с лична заинтересованост от
изхода на процеса. Следва да се отчете, че сигналът до органите на МВР е подаден след като
самата свидетелка вече е нанесла удар на подсъдимия, причинила му нараняване в челната
област, установено от полицейските служители при пристигането им на място. Това
обстоятелство създава основателно съмнение, че подаването на сигнала би могло да има
характер на защитна реакция и опит да се оправдае собственото й неправомерно поведение,
а не да отразява едностранен акт на домашно насилие.
Достоверността на показанията на пострадалата се разколебава и от обстоятелството,
че липсват обективни доказателства за причинени телесни увреждания. Съдебно-
медицинската експертиза е изготвена без личен преглед на пострадалата, единствено въз
основа на нейните устни твърдения, поради което не притежава доказателствена стойност за
несъмнено потвърждение на твърденията й. Няма представено медицинско удостоверение,
доказателства за оказана медицинска помощ или други материали, от които да се установят
обективни данни за травматични увреждания.
От друга страна, свидетелката Ф. И., жител на същото село и незаинтересовано лице,
сочи, че няколко дни след инцидента пострадалата е посетила дома й и е заявила, че била
пребита от подсъдимия, но свидетелката не е възприела никакви синини или следи от
насилие по лицето или тялото й, въпреки че пострадалата настойчиво я приканвала да ги
забележи. Още по-съществено е, че свидетелката И. твърди, че Д. й е предлагала да
потвърди пред съда неистина, а именно – да заяви, че е видяла синини, каквито в
действителност не е имало. Този факт съдът оценява като опит за манипулиране на свидетел,
който разколебава значително достоверността на изложеното от пострадалата и поставя под
въпрос нейната добросъвестност.
Показанията на Й. А., полицейски служител при РУ – П., са напълно последователни,
логични и кореспондират с останалите обективни доказателства. Свидетелят заявява, че при
пристигането си на място по подадения сигнал е намерил пострадалата пред къщата, а
подсъдимия вътре в нетрезво състояние. Той е възприел, че по лицето на подсъдимия има
прясна кръв от рана на челото, докато по пострадалата не е имало видими следи от насилие.
Същият потвърждава, че подсъдимият е бил вербално агресивен и отказвал съдействие,
поради което е бил задържан.
Съдът дава пълна вяра на показанията на свидетел А., тъй като той е независим
свидетел, изпълнявал е служебни функции, без личен интерес или предубеденост. Неговите
наблюдения са непосредствени, обективни и напълно съвместими с показанията на
2

свидетелката Ф. И., като и двамата не потвърждават версията на пострадалата за нанесен й
побой.
След съпоставка на всички доказателства съдът намира, че само пострадалата Д.
твърди да е била обект на физическо насилие, докато другите двама свидетели категорично
отричат наличие на видими белези от такова. И двамата посочват, че подсъдимият е имал
реална телесна увреда, което кореспондира с признанието на Д., че го е ударила с чаша.
В дадените от подсъдимия Х. обяснения, които съдът приема за последователни,
логични и съответстващи на останалите обективни доказателства, той изцяло отрича да е
упражнил физическо насилие спрямо свидетелката Д.. Посочва, че на инкриминираната дата
се е върнал от гр. П. в следобедните часове, като е употребил алкохол, като е възникнал
словесен спор между двамата относно грижата за животните.
Подсъдимият признава, че е възможно да е повишил тон, но категорично заявява, че
не е нанасял удари и не е посягал физически на свидетелката. Според него тя първа е
проявила агресия, като го е ударила по челото с порцеланова кана, вследствие на което му
потекла кръв и почувствал силна болка. В обясненията си Х. подчертава, че в този момент
той не е реагирал физически, а се е отдръпнал и опитал да се защити. Твърди, че веднага
след това свидетелката е излязла навън и се е обадила на телефон 112, след което е
пристигнала полиция.
Тези обяснения се подкрепят изцяло от показанията на свидетеля Й. А., който при
пристигането си на адреса е възприел подсъдимия с прясна кръв по челото и без никакви
следи от насилие по пострадалата, както и от показанията на Ф. И., която няколко дни след
случката не е забелязала никакви травматични белези по лицето на Д..
Съдът намира, че дадените от подсъдимия Х. обяснения са правдоподобни, вътрешно
съгласувани и се подкрепят от независими и обективни доказателствени източници. Те не
съдържат противоречия, нито опит да се освободи от отговорност чрез преувеличаване или
омаловажаване на фактите. Напротив - в тях подсъдимият откровено признава употребата на
алкохол и възникналия конфликт, но последователно отрича упражняване на физическа
агресия.
Поради това съдът кредитира обясненията на подсъдимия Х. с доверие, тъй като те са
в унисон с показанията на безпристрастните свидетели и с фактическата обстановка,
установена по делото.
Съдът намира, че доказателствената съвкупност не позволява да се приеме по
несъмнен начин, че подсъдимият Х. е осъществил престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 5а вр.
чл. 130, ал. 2 от НК.
Липсват категорични доказателства, че той е нанесъл удари по пострадалата и й е
причинил телесни увреждания, докато от обективните данни по делото се установява по-
скоро обратното – че пострадалата е нанесла удар на подсъдимия и впоследствие е подала
сигнал за домашно насилие, за да оправдае собствените си действия.
Дори да се приеме, че между тях е възникнало физическо съприкосновение,
доказателствата не позволяват да се направи несъмнен извод кой е инициирал конфликта и
дали действията на подсъдимия не били спонтанна защитна реакция.
Поради това съдът приема, че не са налице достатъчно категорични доказателства, че
подсъдимият е причинил на Д. телесна повреда, доколкото данни за физическо насилие от
негова страна не се установява.

При така установената фактическа обстановка от правна страна се налагат
следните изводи:

От обективна страна подсъдимият Н. С. Х. не е осъществил фактическия състав на
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а във вр. с чл. 130, ал. 2 от НК, тъй като не се установи по
безспорен и категоричен начин, на 14.03.2025 г. около 16.30 часа, в с. Б., общ. П., ул. ***, в
условията на домашно насилие да е причинил на Р. С. Д., с която се намирал във фактическо
съпружеско съжителство, лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и
страдание без разстройство на здравето (оток в областта на дясната лицева половина /бузата/
и кръвонасядания /синини/ по двата крака между глезените и прасците).
Тъй като съдът прие, че подс. Х. не е извършил от обективна страна вмененото му
3

деяние, безпредметно се явява обсъждането на неговата субективна страна.
Въз основа на всичко изложено, съдът прие, че обвинението не е доказано по
несъмнен начин и, че събраните по делото доказателства не могат да обосноват
постановяване на осъдителна присъда, поради което съдът призна подсъдимия Н. С. Х. за
невиновен и го оправда по повдигнатото срещу него обвинение за престъпление по чл. чл.
131, ал. 1, т. 5а във вр. с чл. 130, ал. 2 от НК,

По разноските:
С оглед изхода на делото, на осн. чл. 190 ал. 1 от НПК, разноските за СМЕ на ДП,
следва да останат за сметка на органа, който ги е направил.
Воден от горното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4

Номер на акта:	19
Дата:	2 октомври 2025 г. (в сила от 17 октомври 2025 г.)
Съдия:	Хрисимир Максимов Пройнов

Дело:	20253520200125
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	24 юни 2025 г.

Присъда по НОХД №125/2025 на Районен съд - Попово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите