№ 56 02.03.2020 г. град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Осми наказателен състав,
на
двадесет и девети януари две
хиляди и двадесета година,
в публично съдебно заседание в състав:
Съдия: Гроздан Грозев
секретар: Павлина Николова
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията
АНД № 1410 по описа на Районен съд -
Хасково за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения
и наказания.
Образувано
е по жалба от „Муци Транс“ ООД гр.Хасково
, чрез представляващият дружеството управител Т.В.В., срещу Наказателно постановление № 45-0000351/29.11.2019 година на Началник ОО“АА“,гр.Хасково, с което е наложена имещуствена
санкция в размер на 3 000 лева на основание чл. 96г, ал.1, предл.2 от ЗАвП.
Недоволен от
наказателното постановление останал жалбоподателят,
който го обжалва в законоустановения срок, с
оплаквания за незаконосъобразност и допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Твърди се, че в НП не били посочени обстоятелствата при
които е извършено нарушението и доказателствата които ги потвърждават. Това
било нарушение на чл. 57 от ЗАНН.
Освен горното се твърди , че не било индивидуализирано и мястото на извършване
на нарушението. Не ставало ясно дали нарушението е извършено в гр.Хасково, *********или
по маршрута посочен в НП Р.Франция – Кралство Испания. Така не било ясно и дали
наказващият орган е компетентен да наложи съответното наказание, а и кой съд е
компетентен да разгледа делото. Не ставало ясно в какво точно се изразява
нарушението и в кой нормативен акт е регламентирано. Освен това от СУМПС се
виждало, че то е за тежкотоварни камиони и нямало как да се издаде такова СУМПС
без лицето за което се издава да е психически годно. Неправилно бил приложен и
материалният закон.
В
съдебно заседание адв.Т.Н. доразвива доводите срещу
НП с това, че в НП било дружеството било посочено с две различни правни форми,
като не било ясно кое точно дружество е извършило нарушението. Твърди се и
маловажен случай по чл.28 от ЗАНН. С оглед на гореизложеното моли да се отмени НП изцяло
като незаконосъобразно.
Ответникът – ОО "АА" гр. Хасково, редовно призовани, не изпращат представител.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установена следната фактическа
обстановка: На 29.10.2019г.
свидетелите С.К. и А.У. и двамата
служители в ОО“АА“, гр.Хасково, извършили комплексна проверка на „Муци Транс“ ООД гр.Хасково. При проверката се установило,
че жалбоподателят „Муци Транс“ ООД, което дружество е
лицензиран превозвач притежаващ лиценз на Общността № 3278 за международен
автомобилен превоз на товари е допуснало до управление водач С.Й. Д. с ЕГН **********
за извършване на международен превоз на товари, по маршрут от Р. Франция до Кр. Испания за период от 10.04.2019 г. до 10.04.2019 г. с
МПС марка Скания с рег.№ *******/собственост на Скания България ЕООД/ и прикачено полуремарке
с per. № *******/видно от CMR от 10.04.2019 г./, който не е психологически годен
не притежава удостоверение за психологическа годност. За да се установи
последното била извършена справка в ИС на ИА „АА“ гр. София и разпечатка от дигиталната
карта на водача. Констатирайки това контролният орган достигнал до извода, че
жалбоподателят е извършил нарушение за което на дружеството бил съставен АУАН
серия А-2018 с № 268446/29.10.2019г. от св. А.У. в присъствието на св.С.К. и
управителя на дружеството Т.В.В.. Нарушението в АУАН е квалифицирано по
чл.57, ал.1 от НАРЕДБА № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и
товари издадена от министъра на транспорта и съобщенията. Акта бил връчен
на управителя на дружеството, който го е
подписал и приел срещу подпис екземпляр от акта, без да впие възражение.
На
база на АУАН е издадено и процесното НП, като в него
е възприета същата фактическа обстановка, същото нарушение и същата правна
квалификация. НП е връчено на жалбоподателя на 06.12.2019г.
Изложената фактическа
обстановка се установява от представените по делото писмени
доказателства, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели С.К. и А.У., чиито показания съдът кредитира относно обстоятелствата, изложените в АУАН и
тези, свързани с неговото съставяне, като еднопосочни с останалия събран доказателствен
материал, безпротиворечиви и
последователни. Същите се основават на преки и непосредствени
впечатления, досежно изнесените
факти, констатирани в хода на извършената проверка, поради което съдът ги
възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Разпоредбата на чл.57, ал.1 от НАРЕДБА № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен
превоз на пътници и товари гласи - Чл.
57. (1) (Изм. - ДВ, бр. 46 от 2006 г.) Лицето по чл.
2, ал. 1
допуска до управление на превозните средства за международни превози на пътници
и товари само водачи, които са психологически годни.
Според чл.2 от същата наредба -Чл. 2. (1) (Изм. - ДВ, бр. 83
от 2005 г., доп., бр. 95 от 2006 г., бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011
г.) Международен превоз на пътници и товари може да извършва всеки едноличен
търговец или търговско дружество, което притежава лиценз на Общността и
заверени копия на лиценза, издаден от министъра на транспорта, информационните технологии
и съобщенията или упълномощено от него длъжностно лице.
Санкционната норма на чл.96г, ал.1 от
ЗАв.Пр. регламентира, че - Чл. 96г. (Нов - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 7.08.2012 г., изм., бр. 9 от
2017 г.) (1) Който назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на
някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни
актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз
или превоз за собствена сметка на пътници или товари, се наказва с глоба или
имуществена санкция в размер 3000 лв. Следователно деянието, за които е
наложена имуществена санкция на жалбоподзателя
е
обявено от закона за наказуемо с административна санкция.
При съставяне на АУАН съдът не
констатира процесуални нарушения от категорията на съществените. Съставеният
акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на
чл. 42 от ЗАНН, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със
съставянето и връчването му на
представляващия дружеството – жалбоподател, на който е осигурена възможност да се запознае с
неговото съдържание, както и да направи възражения по него. Със съставяне на АУАН на 29.10.2019г.
са спазени давностните срокове по чл.34 от ЗАНН за съставяне
на АУАН - както тримесечния,
започващ да тече от установяване на нарушението, на която дата следва да се приеме,
че е открит и нарушителя –29.10.2019г., а едногодишния срок от извършване
на нарушението тече от 10.04.2019г. когато
е извършен превоза. Според съда
описанието на нарушението е достатъчно пълно и
ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво
нарушение му е вменено. Налице са фактически
изложения в съставения АУАН за управление
на съответно МПС от страна на водач и по
точно за извършване на международн превоз на товари, без
той да е психологически годен. В случая отговорността на
дружеството е ангажирана за допустителство, за което се твърди, че у извършено в
гр.Хасково на адреса на управление на дружеството – ул.“Устрем“ № 6в
гр.Хасково, като дата и място на
извършване са ясно посочени в акта, който не страда от пороци по чл.42 т.3 от ЗАНН. Посочен е и маршрута по който е извършен превоза, Франция - Испания и от
който се вижда, че се касае за международен превоз на товари. Последното се
извежда от легалната дефиниция на това понятие посочена в т.14 от параграф 1 от
Допълнителните разпоредби на ЗАвт.Пр. - 14. "Международен превоз" е всеки превоз на товари или
пътници, при който се преминава през държавна граница.
В
случая следва да се отбележи, че в НП съвсем ясно е посочено мястото на
извършване на нарушението , което е гр.Хасково и от тази гледна точка с оглед
константната практика на ВКС и ВАС компетентен да разгледа делото е именно
съдът в района на действие на които се твърди, че е извършено нарушението, а в
настоящият случай това е гр.Хасково. това, че е посочен като маршрут Франция –
Испания, е ирелевантно за подсъдността, до колкото
това е сторено само за де се посочи, че става въпрос за международен превоз на
товари, но мястото на допускането на това нарушение е в гр.Хасково.
На
следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен
орган, видно от представените доказателства в тази насока, в кръга на неговите
правомощия, спазена е формата и редът за издаването му и по съдържанието си отговаря на изискванията
на чл. 57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити, като в случая не са
налице визираните от жалбоподателя
пороци в описание на нарушението
и дадената правна квалификация, от гледна точка на приложената наказваща норма в санкционния акт. В тази
насока следва да се има предвид, че правилно, с оглед събраните данни при
извършената проверка, АНО е възприел
факта на допускане от страна на
жалбоподателя на водач, който към момента на извършване на международният
превоз на товари не е психологически годен и не притежавал валидно
удостоверение за психологическа годност. Правилно последното е квалифицирано
като нарушение по чл.57, ал.1 от НАРЕДБА № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и
товари. В случая жалбоподателят има качеството на Лицето по чл.
2, ал. 1 от НАРЕДБА № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен
превоз на пътници и товари и именно в това си качество е допуснал извършването
на международен превоз на товари по маршрут Франция – Испания от водач
който към момента на извършване на
международният превоз на товари не е психологически годен и не притежавал
валидно удостоверение за психологическа годност. Действително в случая е
допуснато в известен смисъл процесуално нарушение в НП, като дружеството в
обстоятелствената част е посочено със правна форма като – ООД, а след това в диспозитива е посочено като ЕООД, но съдът намира, че това
не е съществено процесуално нарушение, тъй като името на дружеството е посочено
правилно - „Муци Транс“, правилно е посочен ЕИК
********* на дружеството и адресът на управление на същото. Тоест до колкото
ЕИК ********* е единствен, както и името то съдът намира, че нарушителят е
индивидуализиран в пълна степен макар и да е сбъркана една от буквите на абривиатурата на правната му форма. Затова и последното не
е съществено процесуално нарушение което да доведе до отмяната на НП.
В
съответствие с процесуалните правила, наказващият орган е приложил като относима в случая санкционната норма на чл. 96г ал.1 от ЗАвП,
в редакцията и от ДВ бр.9 от 26.01.2017г. Цитираната разпоредба предвижда
налагането на административна санкция на всяко административно-наказателноотговорно
лице, респ. субект на нарушение за допускане до управление на водач на автомобил, с който се извършва
превоз на пътници или товари, който не отговаря на законовите и подзаконови изисквания
. Тоест
липсват каквито и да са съществени процесуални нарушения които да водят да
отмяната на НП на това основание.
От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и
наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и
категоричен начин. Доказано е, че дружеството жалбоподателят има качеството на Лицето по чл.
2, ал. 1 от НАРЕДБА № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен
превоз на пътници и товари и именно в това си качество е допуснал извършването
на международен превоз на товари по маршрут Франция – Испания от водач
който към момента на извършване на
международният превоз на товари не е психологически годен и не притежавал
валидно удостоверение за психологическа годност. Това, че водачът към датата на
допускане от страна на дружеството да извърши международният превоз на товари
не е психологически годен и не притежавал валидно удостоверение за
психологическа годност се доказва по категоричен начин от свидетелските
показания на двамата разпитани свидетели, които са извършили справка в ИС на ИА
„АА“ гр. София, от разпечатката от тази система по отношение на водача за
притежавано от него валидно
удостоверение за психологическа годност и съответно от разпечатка от дигиталната
карта на водача. Всички тези доказателства съдът кредитира изцяло до колкото
същите са еднопосочни и непротиворечиви и взаимно се допълват. В случая от представеното ЧМР и разпечатка от дигиталната
карта на водача безспорно се доказва, че „Муци Транс“ООД,
е допуснало до управление водача С.Й. Д.
с ЕГН ********** за извършване на международен превоз на товари, по маршрут от
Р. Франция до Кр. Испания за период от 10.04.2019 г.
до 10.04.2019 г. с МПС марка Скания с рег.№ *******/собственост
на Скания България ЕООД/ и прикачено полуремарке с per. № *******/видно от CMR от
10.04.2019 г./, който не е психологически годен не притежава удостоверение за
психологическа годност. При това положение не съществува съмнение, че
жалбоподателят е извършил описаното в НП нарушение. Превозвача не е следвало да
допуска водача да извършва международният превоз на товари, без удостоверение за психологическа годност на
водача. Безспорно е установено по
делото, а и не се оспорва от санкционираното лице, че такъв документ не е бил
наличен към момента на проверката. Видно
е, че към датата на осъществения превоз водачът С.Й. Д. е бил назначен на
длъжност шофьор на товарен автомобил, като към тази дата същият не е разполагал с удостоверение за
психологическа годност. Следователно се установява категорично, че на описаната
в АУАН и наказателното постановление дата водачът С.Й. Д. действително е
извършвал за жалбоподателя международен превоз на товари, като е управлявал процесният автомобил, без да има удостоверение за
психологическа годност. Липсата на такова удостоверение освен че не се оспорва
се доказва и от приложената справка от регистъра на психологическите
изследвания на водачите за явяване на психологическо изследване. Съгласно
нормата на чл. 5 от Наредба
№ 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и
реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване
на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на
изпитни комисии
и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически
изследвания психологическата годност се установява с психологическо изследване.
Съгласно чл. 7 от
последно посочената Наредба всяко психологическо изследване завършва със
заключение за психологическа годност, като при положително заключение от
психологическото изследване на изследваното лице се издава "Удостоверение
за психологическа годност" (приложение № 1 от Наредбата), а при
отрицателно заключение от психологическото изследване на изследваното лице не
се издава документ. Следователно, психологическата годност на водача се
удостоверява с надлежно издадено удостоверение за психологическа годност, като
предвид установеното обстоятелство, че в конкретния случай превозвачът е
извършвал дейност с водач, за когото няма такова удостоверение, правилно е
направен извод и от актосъставителя, и от наказващия
орган, че е налице несъобразяване от дружеството- превозвач с изискванията за
психологическа годност. Следователно и като не е проконтролирало последното
задължение, дружеството е допуснало и осъществило превоз на товари с водач,
който не отговаря на изискванията за психологическа годност. Поради това,
обосновано и в съответствие с материалния закон е ангажирана отговорността на
жалбоподателя в посоченото му качество, като не е допуснато нарушение от
наказващия орган и в дейността по индивидуализиране на административната
санкцията, съобразно установения размер
, предвиден в наказващата норма в хипотезата, когато се ангажира отговорността
на юридическо лице за допустителство в
съответствие и с общата норма на чл.10
от ЗАНН. Ето защо и съдът намира, че е налице действително осъществено нарушение
на л.57, ал.1 от НАРЕДБА № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен
превоз на пътници и товари. В случая до колкото водача допуснат да извършва
превоза не отговаря на подзаконовите изисквания на горната наредба съвсем
правилно е била приложена и санкционната разпоредба на чл. 96г ал.1 от
ЗАвП.
От друга страна извършеното административно нарушение не може да
се третира като маловажно такова по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Предвид факта, че нарушения от подобен вид засягат
изрично регламентиран ред за извършване
на превоз на товари на територията на страната, съдът намира, че формират висока обществена опасност, поради което не може да не бъдат санкционирани, респективно правилно в случая е ангажирана административно – наказателната
отговорност, още повече, че конкретния случай по нищо не се различава от обикновените такива, именно за които законодателя е предвидил налагане на санкция. Освен всичко това
за тежестта на това
нарушение свидетелства и голямата
административна санкция която
законодателят е предвидил в
случая а именно 3000 лева. Поради
това няма как извършеното деяние да бъде отнесено
към хипотезата на маловажния случай по смисъла на
чл. 28 от ЗАНН. По изложените съображения
съдът намира, че в случая не може да се приложи
чл.28 от ЗАНН и НП следва да бъде
потвърдено.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 45-0000351/29.11.2019г.
на Началник ОО“АА“ – Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.А.