Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, ….11.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА,
ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10-и състав, в
открито съдебно заседание, проведено на двадесет
и втори октомври две
хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: *** при участието на секретаря ****, като разгледа докладваното
от съдията
гр. д. № 20995 по описа за 2019 година на ВРС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявена
искова молба от „***“ АД, ЕИК ***, срещу Т.Х.Т., ЕГН **********, наследник
на С.К.Т., ЕГН **********, с искане
да бъде постановено
решение, по силата на което
ответникът да бъде осъден да
заплати в полза на ищеца сумата
от 1157,03 лв., от които
1098,22 лв. – главница
за консумирана ел. енергия
по фактури за периода от
14.01.2019г. до
15.10.2019г., както и мораторна
лихва в размер на 58,81 лв., дължима
върху главницата за периода от
падежа на всяка една фактура
до 22.11.2019г., начислена за кл. номер ***, и аб. номер ***, с адрес
в ***.
Твърди се в исковата молба следното: С.К.Т. била клиент на ищцовото
дружество, с кл. номер ***, и аб.
номер ***, като потребявала услугите на адрес
в ***. Съгласно чл. 17, т. 2 от ОУ на
дружеството потребителят се задължава да
заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по начина, определени
в ОУ. Към момента на подаване на
исковата молба задълженията на потребителя били в размер на 1157,03
лв., от които
1098,22 лв. – главница за
консумирана ел. енергия по
фактури за периода от 14.01.2019г. до 15.10.2019г., както и мораторна лихва в размер на 58,81 лв., дължима
върху главницата за периода от
падежа на всяка една фактура
до 22.11.2019г.
В срока по чл.131 ГПК не е депозиран писмен отговор на исковата молба
от ответника.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа и правна
страна:
По делото е безспорно, че С.К.Т. е била в
облигационни правоотношение за доставка на електрическа енергия с „***“ АД,
както и че ел. енергия е доставяна на адрес на потребление в ***.
Установява се от представеното по делото удостоверение за наследници, че
Т.Х.Т. е наследник на починалата С.К.Т..
Представени са фактури от 14.01.2019г., 13.02.2019г., 13.03.2019г.,
15.04.2019г., 14.05.2019г., 13.06.2019г., 15.07.2019г., 13.08.2019г.,
13.09.2019г., 14.10.2019г. и 15.10.2019г., в които са обективирани
дължимите от потребителя суми.
Представени са ОУ на договорите за продажба на ел. енергия на „***“ АД.
По
делото е представено извлечение от фактури и плащания към „***“ АД към дата
29.09.2020г. Видно от извлечението на 22.07.2020г. по фактурите, обективиращи процесните суми, е
настъпило плащане. В проведеното открито съдебно заседание на 22.10.2020г.
процесуалният представител на ищеца признава, че процесните
суми са били погасени с плащането на 22.10.2020г.
Предвид
изложеното настоящият съдебен състав намира, че в хода на производството
ответникът е погасил своето задължение към ищеца, поради което предявените
искове се явяват неоснователни.
Въпреки
това обаче ответникът дължи разноски в полза на „***“ АД. Това е така, защото
безспорно се установи, че плащането е настъпило на 22.07.2020г. на каса на
дружеството, а исковата молба е подадена в съда на 23.12.2019г. Т.е. плащането
е настъпило след предявяване на иска, поради което и ответникът е дал
основателна причина за образуване на производството.
С оглед
на това Т.Т. следва да бъде осъден да заплати в полза
на „***“ АД сумата от 210,00 лв., представляваща сторени разноски в
производството за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „***“ АД, ЕИК ***, срещу Т.Х.Т., ЕГН **********, в качеството му на наследник
на С.К.Т., ЕГН **********, да бъде постановено
решение, по силата на което
ответникът Т.Х.Т. да бъде осъден да
заплати в полза на ищеца „***“ АД сумата от 1157,03 лв., от които
1098,22 лв. – главница
за консумирана ел. енергия
по фактури за периода от
14.01.2019г. до
15.10.2019г., както и мораторна
лихва в размер на 58,81 лв., дължима
върху главницата за периода от
падежа на всяка една фактура
до 22.11.2019г., начислена за кл. номер ***, и аб. номер ***, с адрес
в ***.
ОСЪЖДА Т.Х.Т., ЕГН **********, да заплати на „***“ АД, ЕИК ***, сумата в общ размер от 210,00 лв., представляваща сторени в производството разноски
за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Окръжен съд – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: