РЕШЕНИЕ
№ 66
гр. София, 18.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-A, в закрито заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Жаклин Комитова
Членове:Мария Бойчева
Румяна Спасова
като разгледа докладваното от Жаклин Комитова Въззивно гражданско дело
№ 20211100514502 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ЧЛ.436 – 437 ВЪВ ВР. С
ЧЛ.435 АЛ.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 30983/03.12.2021 г. на З. А.Д.
„ОЗК-З.“ АД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„******* представлявано заедно от А.Л. и Р.Д. чрез Адвокатско Дружество
Г.И П.“, ЕИК *******, представлявано от С.С. със съдебен гр. София, р-н
Слатина, ул. „*******, против РАЗПОРЕЖДАНЕ от 25.10.2021 г. по изп.д
№ 20217840401337, по описа на ЧСИ Й.Ц., с което съдебеният изпълнител е
отказал да възложи всички разноски по изпълнителното дело в тежест на
взискателя. Жалбоподателят намира, че не дължи разноски в изпълнителното
производство, тъй като не е дал повод за завеждането му. Сочи, че
непосредствено след постановяване на Решение № 99/24.07.2020 г.,
постановено по т. д. № 231/2019 г., по описа на СОС, IV състав, е признал
дължимостта на част от присъдените в полза на ищците по делото
обезщетения и е пристъпил към изплащане на признатите като дължими суми
по сметките на ищците, посочени в исковата молба. В полза на ищците -
С.Л.В. и Л. С. В. са извършени успешни плащания. В полза на ищцата - П.Т.К.
- В. - взискател по изпълнителното дело, не е успял да преведе признатото
обезщетение. При опит за банков превод на сумата е установено, че
1
предоставената банкова сметка, по която да бъде преведено дължимото се
обезщетение, е закрита. Длъжникът е изпратил покани до взискателя - П.К. -
В., както и до процесуалния й представител, за предоставяне на актуална
банкова сметка. Поканите са получени, но както взискателят, така и
процесуалният й представител, не са посочили актуална банкова сметка
въпреки, че са знаели, че длъжникът е в готовност да извърши доброволно
плащане. В жалбата се твърди, че посочването на такава сметка
представлявало изискуемото се съдействие по смисъла на чл. 95 от ЗЗД и при
липса на такова кредиторът понасял разноските, които е направил поради
собствената си забава. В случая, бездействието на кредитора и неоказването
на необходимото съдействие за изпълнение на притезанието от страна на
длъжника, имат отношение към въпроса на кого да бъдат възложени
разноските в производството.
Предвид изложеното жалбоподателят моли да бъде отменено
Разпореждането от 25.10.2021 г. на ЧСИ Й.Ц. и на „ОЗК-З.“ АД да не бъдат
възлагани разноски. Претендира разноски в производството за държавна
такса и адвокатско възнаграждение, за което представя списък по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 436 от ГПК е постъпило възражение от П.К. – В., ЕГН
**********, представлявана от адв. Я.Д. - САК . Във връзражението се
твърди, че жалбата е неоснователна и като такава молят съда да я остави без
уважение. Претендират се разноски в производството за адвокатско
възнаграждение, за което се представя списък по чл. 80 ГПК.
ЧСИ Й.Ц. рег. № 784 с район на действие СГС , изпраща по реда на
чл.436, ал.3 ГПК мотиви по обжалваните действия.
Съдът, след извършването на проверка, относно допустимостта и
редовността на подадената жалба и с оглед данните в изпълнителното дело и
представените от страните доказателства, намира следното:
Изпълнителното дело № 20208510401790 е образувано на 01.10.2021 г.
по молба на П.К. – В., ЕГН ********** чрез адв. Я.Д.-САК срещу „ОЗК-З.“
АД за събиране на парично вземане в размер на сумата от 60 000
лв.,представляваща З. обезщетение за неимуществени вреди - болки и
страдания причинени при ПТП, настъпило на 10.06.2018 г., ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва от 08.12.2019 г. до
окончателното плащане; сумата от 1 708.57 лв., представляваща З.
обезщетение за имуществени вреди - разходи за лечение (медицински
изделия и медикаменти), ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва от 08.12.2018 г. до окончателното плащане.С молбата е
поискано да бъде образувано изпълнително дело за събиране на посочените
суми по изпълнителен лист от 23.09.2021 г., издаден от Апелативен съд-
София по гр. д. № 129/2021 г.., както и да бъде наложен запор върху
вземанията по откритите банкови сметки на длъжника.
На 01.10.2021 г. на длъжника е връчена покана за доброволно
2
изпълнение. В поканата за доброволно изпълнение е посочен размерът на
приетите по делото за събиране суми, вкл. и разноски на взискателя.
С молба от 15.10.2021 г. длъжникът е поискал възлагане на разноските
върху взискателя П.К.- В., тъй като е положил усилия да плати преди
образуването на делото, но поради тжва, че ене посочила коректна банкова
сметка, това се е оказало невъзможно, т.е. налице е хипотезата на чл.95 от
ЗЗД.
На 15.10.2021 г. длъжникът е депозирал по делото възражение с което
иска ЧСИ да възложи всички разноски по изпълнителното дело в тежест на
взискателя П.К. – В., тъй като не е дал повод за образуване на
изпълнителното дело.
С разпореждане от 25.10.2021 г. ЧСИ е отказал да възложи разноските
по изпълнителното дело върху взискателката, тъй като това не е от
компетентност на съдебния изпълнител.
С разпореждане от 25.10.2021 г. съдебният изпълнител е оставил без
уважение искането за възлагане на разноските на взискател.
На 28.10.2021 г. по посочена от П.К. – В. по изпълнителното дело сметка
е преведена сумата 331 743.29 лева.
По допустимостта на частната жалба.
Частната жалба е допустима. Същата е подадена от легитимирано
лице, в срок, срещу акт, който по силата на изричната разпоредба на чл. 435,
ал. 2, т. 7 от ГПК (доп. ДВ бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г., изм. –
ДВ, бр. 86 от 2017 г.), подлежи на обжалване с частна жалба.
По основателността на частната жалба.
Частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА, предвид следното.
Нормата на чл.435 от ГПК визира изчерпателно подлежащите на
обжалване действия на съдебния изпълнител, като съгласно ал.2 на същата
(изм. ДВ, бр. 86 от 2017 г.) длъжникът по изпълнението може да обжалва:
1. постановлението за глоба; 2. насочването на изпълнението върху
имущество, което смята за несеквестируемо; 3. отнемането на движима вещ
или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за
изпълнението; 4. отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по
реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485; 5. определянето на трето лице за пазач, ако не
са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2; 6.
отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи
принудителното изпълнение; 7. разноските по изпълнението.
Съдът намира, че по отношение на разноските в изпълнителното
производство е налице специалната разпоредба на чл. 79 от ГПК, която
изключва приложение на нормата на чл. 78, ал.2 от ГПК, предвиждаща, че
разноските са за сметка на ищеца, ако ответникът не е дал с поведението си
повод за завеждане на иска или признае същия. Отговорността на длъжника
за разноски в изпълнителното производство е различна по обем и
3
предпоставки. Съгласно изричната норма на чл. 79, ал.1 от ГПК разноските
по изпълнението са за сметка на длъжника, освен ако делото е прекратено
поради плащане преди започването му, каквото основание не е налице в
случая, и ако изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или
отменени от съда, което също не е налице, и по новата т.3 – за изпълнителни
способи, които не са приложени
Не може да бъде споделена тезата на жалбоподателя – длъжник в
изпълнителното производство, че не е могъл да изпълни задължението си, тъй
като е бил възпрепятстван от кредитора - взискател. Относно забавата на
кредитора съдебната практика е последователна. Така в Решение
№15/04.05.2011 г. на ВКС по гр.д.№1575/2009 г., IV г.о., е прието, че когато
длъжникът предлага изпълнение, а кредиторът неоправдано не приеме
предложеното му, той изпада в забава. Забавата на кредитора обаче не
освобождава длъжника от задължението за изпълнение – съгласно чл.95 от
ЗЗД, когато кредиторът е в забава и задължението е да се предаде нещо,
длъжникът може да се освободи като предаде дължимото за пазене в
подходящо място, определено от районния съд по местоизпълнението. Само
заявяването на готовност за изпълнение за плащане, без длъжникът да плати
на кредитора или да предаде сумата за пазене, не съставлява изпълнение. В
решение №28/14.03.2009 г. на ВКС по т.д.№497/2008 г., I т.о. е прието, че ако
е налице забава на кредитора, длъжникът може да се освободи от парично
задължение, само ако е депозирал сумата в банка по местоизпълнението и е
уведомил кредитора за това.
В настоящия случай от събраните по делото доказателства се
установява, че длъжникът не е платил задължението преди образуване на
изпълнителното производство. Всички плащания, извършени след датата на
образуване на изпълнителното производство и след срока за доброволно
изпълнение – т.е. налице са плащания, извършени в условията на висящ
изпълнителен процес, което изключва приложението на хипотезата на
прекратяване в условията на чл.433, ал.1 от ГПК, съответно предопределят
отговорността на длъжника за разноските в производството. Поради това не
може да се възприеме тезата на жалбоподателя за наличие на забава на
кредитора, която да го освобождава от задължението за разноски по
изпълнителното производство.
ПО РАЗНОСКИТЕ В НАСТОЯЩОТО ПРОИЗВОДСТВО:
С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане за
присъждане на разноските на взискателя, направени в настоящото съдебно
производство такива следва да се присъдят на П.К. – В., ЕГН **********, в
размер на 400.00 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение
в настоящото производство.
Водим от горното, СЪДЪТ
4
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 30983/03.12.2021 г.,
подадена от длъжника „З. А.Д. „ОЗК-З.“ АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „******* представлявано заедно от А.Л. и
Р.Д. чрез Адвокатско Дружество Г.И П.“, Булстат *******, представлявано от
С.С. със съдебен гр. София, р-н Слатина, ул. „*******, против
РАЗПОРЕЖДАНЕ от 25.10.2021 г. по изп.д № 20217840401337, по описа
на ЧСИ Й.Ц., с което съдебния изпълнител е отказал да възложи всички
разноски по изпълнителното дело в тежест на взискателя П.К. – В., ЕГН
**********.
ОСЪЖДА З. А.Д. „ОЗК-З.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „******* представлявано заедно от А.Л. и Р.Д.
чрез Адвокатско Дружество Г.И П.“, Булстат *******, представлявано от С.С.
със съдебен гр. София, р-н Слатина, ул. „******* да заплати на П.Т.К. – В.,
ЕГН **********, гр.П., ул.******* ******“ №** чрез адв. Я.Д.-САК със
съдебен адрес гр.София, пл.“******* сграда СБА, сумата 400.00
(четиристотин) лева – разноски пред настоящата съдебна инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5