РЕШЕНИЕ
№ 118
гр. Сандански, 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Иван Й. Филчев
при участието на секретаря Йорданка Н. Стойкова
като разгледа докладваното от Иван Й. Филчев Административно наказателно
дело № 20241250200371 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „***“ ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление в град
Сандански, ул. „***“ №***, подадена от законния представител и управител Н. Д. против
Наказателно постановление /НП/ №*** от 29.05.2024г., издадено от Директор на
Дирекция „Инспекция по труда“ Благоевград, с което на дружеството за нарушение на чл.
63, ал. 2 от КТ, на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 414, ал. 4 от КТ е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 15 000.00 /петнадесет
хиляди/ лева.
В жалбата се твърди незаконосъобразност и неправилност на НП. Сочи се в жалбата, че за
съставяне на АУАН дружеството не е било уведомено по предвидения в КТ ред, съответно-
актът е съставен в отсъствие на представител на санкционираното лице, без да се налице
предвидените в закона предпоставки. Излагат се доводи за неправилно приложение на
материалния закон. Претендира се липса на доказателства за извършване на нарушението, за
което дружеството е санкционирано. Оспорва се освен това налагането на наказание на
основание чл.414, ал.4 от КТ – за нарушение извършено повторно – доколкото в АУАН НП
липсва ясно и конкретно обосноваване на извода за повторност на извършеното нарушение.
В съдебно заседание законния представител на жалбоподателя редовно призован не се
явява, представлява се от упълномощен процесуален представител. Представителя
поддържа жалбата, прави доказателствени искания. В хода на съдебните прения
представителя иска отмяна на обжалваното НП. Излага доводи за недоказаност на
санкционираното нарушение, предвид събраните по делото доказателства. Претендира, че
нарушението следва да е безспорно доказано, като всяко съмнение относно елементи от
неговата обективна страна обуславя отмяната на НП. Претендира възстановяване на
сторените в хода на производството разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована не се явява, представлява се от процесуален
представител – юрисконсулт. Представителя оспорва жалбата и иска потвърждаване на НП
1
като правилно и законосъобразно. Депозира писмено становище, в което излага подробни
съображения за законосъобразност на издаденото НП, чието потвърждаване се иска.
Претендира присъждане на разноски за осъществена юрисконсултска защита и прави
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
фактическа страна:
Жалбоподателят е санкциониран, за това че в качеството на работодател по смисъла на § 1,
т. 1 от ДР на КТ, на 06.02.2024г. е допуснал на работа лицето Н. А. С., ЕГН**********, без
да е предоставил на същия екземпляр от сключен между страните в писмена форма трудов
договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ , заверено
от ТД на НАП.
На 06.02.2024г. от служители в Д“ИТ“ Благоевград – свидетелите Т. К. и А.а Ч., съвместно с
Б. И. – също служител в Д“ИТ“ Благоевград - била извършена проверка по спазване
изискванията на трудовото законодателство в обект – СМР „Жилищна сграда“, находящ се в
град Сандански, местност „***“, УПИ***, ПИ с идентификатор ***, изпълняван от „***“
ЕООД, ЕИК***. На място били установени около петнадесет лица, извършващи трудова
дейност. Откритите на място лица отказали да съдействат на проверяващите от Д „ИТ“,
което наложило те да потърсят съдействието на органи на РУ Сандански. В 11.22 часа
служител на Д „ИТ“ Благоевград се обадил на тел:112 и поискал на място - в местността
„***“ град Сандански да бъдат изпратени служители на МВР за оказване на съдействия при
установяване самоличността на проверяваните лица и попълване на декларации. След
пристигане на място на служители на РУ Сандански – сред които и свидетеля И. - на всички
били раздадени за попълване декларации. Такава декларация била попълнена и от
намиращия се на обекта свидетел Н. С. В декларацията С. посочил, че работи в „***“ Н. Д.
от 06.02.2024г. и че е сключил трудов договор и е получил препис от същия. Отбелязал, че
не му е връчено копие от уведомление. На място при проверката не присъствал законен
представител на дружеството работодател. На пристигналия по-късно законен представител
и управител Н. Джалев била връчена призовка за явяване в офиси на Д „ИТ“ Благоевград за
предоставяне на документи във връзка с извършената проверка. На посочената в призовката
дата не се явил представител на дружеството, вместо това били изпратени част от исканите
документи. На 05.03.2024г. от свидетелката К. бил изготвен протокол за последваща
проверка. В протокола било описано извършената проверка на място на 06.02.2024г. и
последваща – по представени от проверяваното дружество документи и след справка,
направени в ТД на НАП, от която се установява, че за Н. С. е подадено уведомление за
сключен трудов договор на 06.02.2024г. в 10.53 часа. Препис от протокола не бил връчен на
проверяваното дружество. Била изпратена покана с куриер до управителя на дружеството за
явяването му в офис на Д „ИТ“ на 11.03.2024г. за съставяне на АУАН. Поканата била
връчена лично на законния представител и управител Д. на 08.03.2024г. На 11.03.2024г. Д. не
се явил на посочения в поканата час, поради което от свидетелката Ч. бил съставен АУАН
№*** срещу „***“ ЕООД. В АУАН била описана извършената проверка – на място и по
документи - направените констатации във връзка със сключване на трудов договор и
подаване на уведомление до НАП. Било прието, че с „***“ ЕООД е нарушило разпоредбата
на чл.63, ал.2 от КТ – допуснал е на работа Н. С., без на същия да се предоставени писмен
трудов договор, подписан от двете страни и заверено от ТД на НОИ уведомление по чл.62,
ал.3 от КТ.
АУАН бил изпратен за връчване на санкционираното лице на община Сандански, откъдето
връчили същия на 20.03.2024г. В самия АУАН не е направено възражение, такова не е
постъпило и в предвидения по закон срок.
Въз основа на изготвения АУАН и събраните в хода на проверката документи АНО издал
обжалваното наказателно постановление №***/ на 29.05.2024г. В НП било описано
извършената проверка, направените констатации – включително и след проверката на
събраните документи, като на „***“ ЕООД, за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ, на
2
основание чл.416, ал.5 от КТ, вр. с чл.414, ал.4 от КТ било наложено административно
наказание – „имуществена санкция“ в размер на 15 000 лева. След описание на нарушението
и налагането на административно наказание АНО пространно е обсъдил приложимите
правни норми – включително основанията си за налагане на наказание за нарушение
извършено повторно, липсата на основание за прилагането на чл.415в от КТ, основанията за
определянето на наказанието в наложения с постановлението размер. Предвид липсата на
доказателства за датата на връчване на НП и липсата на възражения относно подаването на
жалба срещу посоченото НП в срок, съдът приема, че жалбата е подадена в срок от
представител на санкционираното юридическо лице, поради което е допустима.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните по делото гласни доказателства - показанията на свидетелите Т. К., А. Ч., Н. С.,
Н. И., както и от писмените доказателства, приложени към административно-наказателната
преписка и представени в съдебно заседание, надлежно приобщени към доказателствения
материал по делото. В по-голямата си част свидетелските показания безпротиворечиво
установяват възприетата по-горе фактология. Събраха се противоречиви доказателства
относно времето на извършване на проверката – с оглед установеното в хода на
производството обстоятелство, че на 06.02.2024г. в 10.53 часа в ТД на НАП е постъпило
уведомление за сключен между „***“ ЕООД и свидетеля С. трудов договора. Така в
протокола за извършена проверка, в АУАН и в НП е посочен час на извършване на
проверката около 11.00 часа. Същевременно в съдебно заседание свидетелите К. и Ч. –
извършили проверката – твърдят, че същата е започнала около 10.00 часа. Свидетелят И. –
служител на РУ Сандански твърди, че проверката е започнала в 11.00 часа, като не бил
изпращан по сигнал от тел.112, а присъствието му било предварително организирано.
Същевременно свидетеля С. твърди, че проверката е започнала около обяд. Безспорно се
установява от изисканата от национален телефон 112 справка, че от служител на Д „ИТ“
Благоевград е поискано съдействие от органите на МВР във връзка с проверка по спазване
на трудовото законодателство на обект в местността „***“ в 11.22 часа. Съдействието е
поискано във връзка с установяване самоличността на проверяваните лица и нежеланието
им да попълват декларации.
При така събраните противоречиви доказателства относно времето на извършване на
проверката съдът реши да приема за установено начало на извършване на проверката в 11.00
часа. С оглед възникналите трудности по установяване самоличността на проверяваните
лица и отказът им да попълват декларации, съдът приема – въпреки показанията на
свидетелите К. и Ч. – че попълване на декларации от лицата, работещи на обекта е
започнало след пристигането на служители на РУ Сандански, което е станало след 11.30
часа. В случая съдът не кредитира показанията на свидетеля И., предвид безспорно
установеното поискано съдействие на национален телефон 112 в 11.22 часа. Няма никаква
причина служителите на Д „ИТ“ Благоевград да търсят съдействие от органите на МВР чрез
обаждане на телефон 112, ако с тях на проверката е присъствал служител на РУ Сандански.
Доколкото часът и видът на исканото съдействие се установяват безспорно от обективни и
неопровержими със свидетелски показания доказателства – справка от системата на
национален тел.112, ведно с извлечение от самата система и запис на проведеното обаждане
– съдът приема, че в случая е налице объркване относно времето на извършване на
проверката и попълване на декларациите от свидетелите К., Ч. и И..
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:
При съставянето на АУАН са налице процесуални нарушения. Описаната в него обстановка
е едностранчиво и селективно представена. Не са обсъдени попълнените от свидетеля
Стойчев данни относно сключването и предоставянето на същия на трудов договор. Вместо
това и в протокола за проверка, и в АУАН и в НП се твърди категорично, че С. е допуснат на
работа както без да му у предоставен писмен трудов договор и без да му е предоставено
уведомление то ТД на НАП. Докато за второто твърдение е налице някакво основание –
предвид установеното подаване на уведомление в 10.53 часа - то за това, че С. е допуснат на
работа без сключен трудов договор липсват не само доказателства, но и каквито и да е
3
първоначални данни. Още в попълнената от С. декларация същият е посочил, че е получил
препис от договора. Вместо да изискат този препис, проверяващите са решили да игнорират
съдържанието на декларацията в тази и част. Отношението на контролните органи се
пренася и при АНО, който е издал НП в нарушение на задълженията си по ЗАНН – чл.52,
ал.4 от ЗАНН – да прецени събраните противоречиви доказателства и да обсъди същите
преди да наложи предвидената по закон санкция. В самото НП – въпреки значителния му
обем - липсват мотиви за това, защо АНО приема - при безспорно установеното
предоставяне на писмен трудов договор на С. – че такъв не е предоставен. Същото е
отношението на АНО и по отношение на подаденото уведомление на 06.02.2024г. в 10.53
часа. АНО е решил да игнорира събраните доказателства за сключен писмен договор и
подадено уведомление и вместо това пространно е обсъдил тежестта на нарушението,
невъзможността да се приеме случая за маловажен, невъзможността да се квалифицира
същия по чл.415в от КТ. За разлика от актосъставителя – който изобщо не е обсъдил
наличието на данни за извършването на нарушение повторно – АНО е цитирал няколко
наказателни постановления, с които дружеството е санкционирано на основание чл.414, ал.3
от КТ. Следва да се посочи, че цитираната санкционна разпоредба предвижда налагането на
наказание за нарушаването на няколко различни разпоредби. Същевременно съгласно чл.416,
ал.8 от КТ нарушението е повторно, когато е извършено в едногодишен срок от влизането в
сила на наказателно постановление, с което нарушителят е наказан за нарушение от същия
вид. Наличието на идентична санкционна разпоредба – при наличието на няколко
нарушения, попадащи в обхвата на същата – не обосновава наличието на повторност.
Следвало е да се посочи изрично вида нарушение, за което санкционираното лице е наказано
в влязло в сила наказателно постановление. Изложеното представлява самостоятелно
основание за отмяна на НП, тъй като с действията си АНО е ограничил правата на
жалбоподателя да иска проверка на обстоятелствата и събиране на доказателства –
съответно – произнасяне на контролните органи не само въз основа на събраните от тях
доказателства, а и във връзка с тези, представени от проверявания субект.
Предвид гореизложеното съдът намира, че в хода на АНП са допуснати съществени
нарушения на материалния и процесуалния закон, които са обусловили незаконосъобразност
и необоснованост на НП, поради което и НП следва да бъде отменено.
Съобразно изхода на спора, на основание чл. чл. 63, ал. 5 от ЗАНН вр. чл. 37 от ЗПП вр. чл.
27е от НЗПП претенцията на въззиваемата страна за възнаграждение се явява
неоснователно. Искането от страна на жалбоподателя за заплащане на сторените разноски за
адвокатско възнаграждение се явява основателно. По делото се представени доказателства за
направени от жалбоподателя разноски, като възражението за прекомерност от страна на
представителя на въззиваемата страна е неоснователно. Размерът на претендираното
възнаграждение е съобразен с тарифата за минималните адвокатски възнаграждение и е в
минимален размер с оглед материалния интерес от 15 000 лева., поради което - с оглед
характера на производството и неговата фактическа и правна сложност съдът приема
същото за обосновано и съразмерно.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. с ал.3, т.2 от ЗАНН, съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП № *** от 29.05.2024г. издадено от Директор на
Дирекция „Инспекция по труда“ Благоевград, с което на „***“ ЕООД, ЕИК***, със
седалище и адрес на управление в град Сандански, ул. „***“ №***, със законен
представител и управител Н. С. за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ, на основание чл. 416,
ал. 5 във връзка с чл. 414, ал. 4 от КТ е наложено административно наказание – имуществена
санкция в размер на 15 000.00 /петнадесет хиляди/ лева като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО И
НЕПРАВИЛНО.
4
ОСЪЖДА Дирекция „инспекция по труда“ град Благоевград да заплати на „***“ ЕООД,
ЕИК***, със седалище и адрес на управление в град Сандански, ул. „***“ №***, със законен
представител и управител Н. С. сумата от 1800.00 /хиляда и осемстотин/ лева,
представляващи сторени разноски за възнаграждението на един адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд
Благоевград в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са
изготвени.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
5