Решение по НАХД №357/2020 на Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№

гр. ВРАЦА, 26.06.2020 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                    ІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публичното заседание на   24.06.2020 год. /двадесет и четвърти юни, две хиляди и двадесета година/, в състав:

 

      Председател : КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

          

При секретаря                 Б.С.като разгледа докладваното  от         СЪДИЯТА          НАХ дело № 357 по описа за 2020 год.

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

 

Р   Е   Ш   И   :

 

            ИЗМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 6731/05.03.2020 год. на Н-к Отдел „Контрол по РПМ”, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” в АГЕНЦИЯ ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА – гр. СОФИЯ, В.Б.А., с което на лицето Б.Х.А. ***, с ЕГН **********, е било наложено административно наказание - „ГЛОБА” в размер на 2 000 лв., като намалява размера на глобата на 1 000 лв. /хиляда лева/ - за нарушение по чл.26 ал.2 т.1 б.”а” от ЗАКОН ЗА ПЪТИЩАТА /ЗП/ вр. с чл.37 ал.1 т.1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС и вр. с чл. 53 ал.1 т.2 от ЗП, като ЧАСТИЧНО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и на осн. чл.63 ал.1 ЗАКОН ЗА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ НАРУШЕНИЯ И НАКАЗАНИЯ.

 

      РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14 /четиринадесет/  – дневен срок, считано от уведомяването, чрез Районен Съд – гр.Враца,  пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ВРАЦА.

 

 

 

                РАЙОНЕН СЪДИЯ :

 

 

 

 

               М О Т И В И :

Б.Х.А. ***, е обжалвал НП № 6731/05.03.2020 год. на Н-к Отдел „КРПМ”, Дирекция „АРОК” в АПИ-София с което е глобен с 2 000 лв. за извършено адм.нарушение по чл.26 ал.2 т.1 б.”а” от ЗП вр. с чл.37 ал.1 т.1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ и вр. с чл. 53 ал.1 т.2 от ЗП. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното НП, като се иска пълна отмяна на НП, поради допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и нарушаване правото на защита или алтернативно да се приеме, че е налице „маловажен случай” на адм. нарушение.

        Ответникът по жалбата АПИ-София, чрез процесуален представител пред съда – гл.юрисконсулт Миряна Георгиева Младенов и в писмена защита, излага  становище по жалбата да се остави без уважение и  да се потвърди НП, като законосъобразно.

        Производството по делото е по реда на чл.59 – чл.63 от ЗАНН /ЗАКОН ЗА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ НАРУШЕНИЯ И НАКАЗАНИЯ/ във връзка със  ЗП /ЗАКОН ЗА ПЪТИЩАТА/ и във вр. с НАРЕДБА № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства - издадена от МРРБ /Министъра на регионалното развитие и благоустройството/.

        Анализирайки събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното :

        На 13.02.2020 год., в 13.00 ч., на път „1-1”, км. 140 в посока гр. Враца - гр. Монтана, в Община-Враца, служителите на АПИ-София, св.К.С.К. и св.Е.Л.С., спрели и проверили жалб. Б.Х.А. ***, който управлявал и осъществявал движение на състав от ППС с четири оси - МПС с две оси марка „Волво” модел „ФМ” с рег. *****и ремарке с две оси с рег. №  ********. В процеса на проверката е направено измерване от служителите на АПИ, при което е констатирано, че са надвишени нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извън-габаритни и/или тежки ППС, както следва: 1. Измерената дължина на ППС е 20.10 м., при максимално допустима дължина 18.75 м., съгласно чл.5 ал.1 т.3 буква „Д” на Наредбата. Съгласно чл.2 на Наредбата, при надвишаването на нормите по чл.5, МПС е извън-габаритно. Измерването било извършено с техническо средство - ролетка 1242/18 (50 м.). Установено било, че ППС „Волво” с ремарке превозва автомобили. За така измерените параметри на ППС при проверката, водачът не е представил на длъжностното лице на АПИ валидно разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за движение на извънгабаритно пътно превозно средство. Затова и св.К.С. на длъжност „гл. инспектор контрол” по РПМ при АПИ, съставил Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, за извършено от жалб. Б.А. адм. нарушение по чл.26 ал.2 т.1 б.”а” от ЗП вр. с чл.37 ал.1 т.1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ,  а именно затова, че управлява извънгабаритно МПС, за което не представя разрешително. За свидетел в Акта бил вписан и се подписал св.Е.С.. Жалб. Б.А. подписал акта без възражения. С Акта били иззети копия на л.к., талони ППС част II, пътен лист и Трудов Договор.

        С Квитанция от същия ден, но от 17.35 ч. пътната такса за извънгабаритно ППС била заплатена – сумата от 36 евро, заплатена в офис на „Дунав Мост II Видин”.

        Пред съда се представи сертификат на ролетката 1242/18.

Последвало издаването на обжалваното НП № 6731/05.03.2020 год. на Н-к Отдел „КРПМ”, Дирекция „АРОК” в АПИ-София, връчено на жалб. Б.Х.А. на 11.02.2020 год. Жалбата срещу НП е заведена с вх. номер от 20.03.2020 г., като е подадена на 18.02. 2020 г. по пощата. С НП, което преповтаря изцяло фактическата обстановка на нарушението по акта,  жалб. Б.А. е глобен с 2 000 лв. за извършено нарушение по чл.26 ал.2 т.1 б.”а” от ЗП вр. с чл.37 ал.1 т.1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ и на основание чл.53 ал.1 т.2 от ЗП. В НП е обсъдено от наказващия орган защо не приема нарушението за маловажно.

       Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите – св.К.С.К. и Е.Л.С., както и от писмените доказателства приети и приложени към делото.

   Съдът намира на първо място, че жалбата заведена с вх. номер от 20.03.2020 год. в АПИ против НП № 6731/05.03.2020 год. на Н-к Отдел „КРПМ”, Дирекция „АРОК” в АПИ-София е подадена в срок и е ДОПУСТИМА, тъй като НП е връчено на  жалб. Б.А. на 11.03.2020 год., чрез близка – съпруга, като жалбата е пода-дена на 18.03.2020 г. по пощата, т.е. жалбата е подадена в законния 7-дневен срок за обжалване. Жалбата произхожда от лице, което има правен интерес и право да обжалва НП, а именно лично от жалб. Б.Х.А. ***.

   На второ място съдът приема, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи в рамките на техните правомощия – съгласно приложените Заповеди /л.15, л.16-17, л.28-29 и л.30/, както и с оглед разпоредбите на ЗП и ЗАНН.

   Съставените АУАН и НП по отношение жалб. Б.Х.А. ***, съдът приема, че са издадени при пълно спазване изискванията на разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е описано в пълнота и правилно, както в АУАН, така и в НП. Няма допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до ограничаване правото на защита.

При така събраните доказателства и на следващо място, съдът намира, че в случая пред съда, се доказа безспорно, че  жалб. Б.Х.А. *** е извършил визираното в обжалваното НП адм. нарушение по чл.26 ал.2 т.1 б.”а” от ЗП вр. с чл.37 ал.1 т.1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ,  а именно затова, че управлява извънгабаритно ППС, МПС с две оси марка „Волво” модел „ФМ” с рег. *****и ремарке с две оси с рег.№  *******, с  дължина на ППС от 20.10 м., при максимално допустима дължина 18.75 м., т.е. по дълго от допустимото с 1.35 м., за което водача не представя разрешително.

        В настоящия случай АУАН е съставен съгласно изискванията на ЗАНН, като двамата свидетели служители на АПИ-София, които са и констатирали нарушението – св.К.С.К. и Е.Л.С., го подкрепиха напълно и безпротиворечиво. В тази насока са и писмените доказателства по делото. Жалб. Б.А. не е възразил при съставяне на Акта. Пред съда се представи и сертификат на ролетката 1242/18, с която рулетка е измерена дължината на ППС. Безспорно и несъмнено по делото се установи, че жалб. Б.Х.А. *** е извършил адм.нарушение за което е наказан. Измерените параметри на гореспоменатото ППС показват, че ППС е извън-габаритно по смисъла на §1 т.1 от допълнителните разпоредби на Наредба 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, респективно извънгабаритно по чл.2 на Наредбата. Съгласно чл.26 ал.2 т.1 б.”а” от ЗП движението на извънгабаритни и тежки ППС е забранено и се осъществява само с разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за дейност от специалното ползване на пътищата на администрацията управляваща пътя (АПИ). За така измерените параметри на ППС при проверката, водачът не е представил на длъжностното лице на АПИ валидно разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за движение на извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла на §1 т.1 от допълн. разноредби на Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, респективно извънгабаритно по чл. 2 на Наредбата. Водачът – жалб. Б.А. е следвало да провери и да се убеди, че параметрите на ППС с товар или без товар не надвишават максимално допустимите норми по Наредбата или разрешените параметри с разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за дейност от специално ползване на пътищата, издадени по реда на раздел IV от Наредбата, но не го е сторил и е извършил виновно административно нарушение по чл.26 ал.2 т.1, б.”а” от ЗП. Към момента на провер-ката жалб.Б.А. е осъществявал движение на извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла на §1 т.1 от ДР на Наредбата, респективно извънгабаритно по чл. 2 на Наредбата без разрешение /разрешително или квитанция за платени пътни такси/.

       В рамките на административно-наказателното производство няма допуснати каквито и да е съществени нарушения на материалния или на процесуалния закон, които да са довели до съществено ограничаване правото на защита на наказаното лице жалб. Б.Х.А. ***.

Съдът не приема за основателни възраженията в жалбата на жалб. Б.А. за допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и нарушаване правото на защита или алтернативно, че е налице „маловажен случай” на адм. нарушение. Съдът не се споделя тезата на жалб.А., че не той е субект на вменената му административно-наказателна отговорност, а неговият работодател, доколкото последният е наредил извършване на превоз с извънгабаритно ППС. Само в правомощията на админи-стративно-наказващия орган е да прецени кой правен субект да подведе под административно-наказателна отговорност – водачът на извънгабаритното ППС или лицето, което е наредило извършването на превоза. Независимо обаче спрямо кого е отпочнало и реализирано административно-наказателното преследване, след като съответното лице е субект на визираното в приложената нормативна разпоредба нарушение и деянието му притежава всички признаци от админи-стративно-наказателния състав, наличието и на други лица, които могат да бъдат подведени под отговорност за същото деяние не изключва отговорността на санкционирания субект. Съгласно разпо-редбата на чл.15 ал.3 от Наредба № 11/03.07.2001 г. собстве-ниците на извънгабаритни ППС или лицата, които извършват превози са длъжни да подадат в Агенция "Пътна инфраструктура" или в съответното Областно пътно управление или Община заявление за издаване на необходимото разрешение по образец, като същото следва да съпътства ППС-то. На практика се изисква предварителна осведоменост на собственика на ППС и на лицето, осъществяващо превоза за наличие на обстоятелствата за депозиране на заявление и издаване на разрешение. В противен случай всеки нарушител би черпил права от собственото си противоправно поведение. Жалб. Б.А., в качеството си на шофьор е бил длъжен да знае дали управляваното от него ППС попада в хипотезата на извън-габаритно такова и в случай, че е така да не допуска движение в обхвата на пътя. В настоящия случай жалб. А. е бил длъжен и е могъл да се осведоми за дължината на управляваното от него ППС и в случай че данните се окажат над допустимите да се въздържа от управлението на ППС, преди да се снабди с изискуемото по закон разрешение. Нарушението е на просто извършване и за неговата съставомерност не се изисква настъпването на вреди, като изпълнителното деяние се осъществява чрез бездействие. Субект на нарушението в случая е водачът на ППС-то, който чрез своето бездействие е допуснал движение на извънгабаритно ППС без необходимото по закон разрешение. Безспорно жалб. Б.А. е нарушил разпоредбата на чл.26 ал.2 т.1 б. „а” от ЗП, като тази разпоредба повелява, че за дейности от специалното ползване на пътищата, каквито според § 1 т.8 от ДР на Закон за пътищата е използването на пътищата за превозване на извънгабаритни товари се изисква специално разрешение. Издаването на такова разрешение е свързано и със заплащането на определени такси от лицата, осъществяващи такава дейност. Разпоредбата на  чл.53 ал.1 т.2 от Закон за пътищата правилно е посочена и същата предвижда санкциониране на всяко физическо лице, което извършва движение на извънгабаритни пътни превозни средства без разрешение на собственика или администрацията, която управлява пътя. В качест-вото си на „водач” на превозното средство, който непосредствено извършва дейността по движение на тежкия товарен автомобил без надлежно издадено разрешение, именно жалб. А. е физическото лице извършител на нарушението по смисъла на чл.53 ал.1 от Закон за пътищата.

Неоснователно се явява и възражението, че измервателния уред е бил неодобрен тип и негоден за такава техническа проверка. Пред съда се представи  сертификат на ролетката 1242/18 от 50 м. /на л.31-34/, с която рулетка е измерена дължината на ППС.

Няма каквито и да е несъответствие между описаното нарушение и посочената за нарушена правна норма в АУАН и н НП. Адм. нарушение е по чл.26 ал.2 т.1 б.”а” от ЗП вр. с чл.37 ал.1 т.1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, като достатъчно ясно и изчерпателно е описано, както в АУАН, така и н НП. Няма неясноти или каквито е да е противоречия. Наказуемо е по чл.53 ал.1 т.2 от ЗП, което е посочено в НП, под посочения размер на глобата.

        Настоящият съдебен състав намира, че няма основание за приложението на чл. 28 от ЗАНН – „маловажен случай” на адм. нарушение, тъй като не може да се приеме, че размерът на констатираното отклонение на надвишаване над допустимите норми е незначително, а именно с дължина от 1.35 м. над допустимото. Нормата е предвидена с оглед осигуряване безопасно движение по обществените пътища, което определя обществено значимия характер на защитаваните от нея обществени отношения. Осъществяването на визирания състав на административно нарушение сам по себе си не включва и не изисква настъпването на конкретни вредни последици, за да се прецени, дали същите са маловажни, с оглед разпоредбата на чл.93 т.9 от НК. Безспорно се касае до защита на значими обществени отношения, като всяко посегателство върху тях е обществено укоримо в степен да е налице осъществен състав по чл.26 ал.2 т.1 б."а" от Закон за пътищата. Липсата на вредни последици от нарушението не е достатъчна да обоснове извода за маловажност на случая. От друга страна движението с извън-габаритно ППС създава реална опасност за безопасността на останалите участници в движението. Надвишаването на нормите на Наредбата повишава рисковете относно безопасността на движение, повреждане и преждевременно износване на пътната инфраструктура. По тези причини движението на МПС по РПМ с параметри надвишаващи нормите на Наредбата се осъществява със разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за дейност от специалното ползване на пътищата, с което се разрешава движение на ППС по строго определен маршрут и се заплащат пътни такси.

Размера на съответното административно наказание съдът приема, че е неправилно определено, а именно, „ГЛОБА” в размер на 2 000.00 лв. /две хиляди лева/, по чл. 53 ал.1 т.2 от ЗП, за което закона предвижда „глоба” от 1 000 лв. до 5 000 лв. В случая са налице смекчаващи обстоятелства – заплащане на пътната такса за извънгабаритно ППС в същия ден, дължината на управляваното ППС по дълго от допустимото само с 1.35 м. и липса на данни за жалб. Б.А. да е нарушавал друг път ЗП, при което следва да се приеме, че това нарушението му се явява „първо” по ЗП. Затова и съдът прие, че НП следва да се измени, като се намали размера на глобата към минималния размер предвиден в закона съгласно чл.53 ал.1 т.2 от ЗП, а именно сумата от 1 000 лв. С това изменение на НП и намаляване размера на глобата не се нарушава правото на защита на жалб. Б.А. ***, като същото е и в негов интерес. В този смисъл приетото за утежняващо отговорността обстоятелство – неизпълнение на условията на чл.37 ал.3 от Наредбата, като след съставяне на акта е продължил движението на ППС в нарушение на забраната, въведена с чл.26 ал.2 т.1 б.”а” от ЗП не се доказа по делото. Свидетелите посочиха обстоятелствата до съставяне на АУАН, но не и след това. Действително има разписка за платена такса същия ден, в по-късен час, в 17.35 ч. като тя е за маршрута София – ГКПП Дунав мост II Видин, но няма безспорни доказателства, че до там е пътувано без платена такса и същото се явява едно предположение, макар и обосновано. В случая обаче, както се посочи и по-горе е платена таксата за маршрута от София – ГКПП Дунав мост II Видин, което обстоятелство не следва да се отчита като утежняващо, а като смекчаващо, както и съдът го отчете.

 Съдът приема, че следва обжалваното НП се измени в горния смисъл, тъй като намира, че жалб. Б.Х.А. е извършил нарушението по чл.26 ал.2 т.1 б.”а” от ЗП вр. с чл.37 ал.1 т.1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ и вр. с чл. 53 ал.1 т.2 от ЗП, квалификацията е правилна, само неправилно е определен размера на адм. наказание, както се посочи и по-горе. Няма допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до съществено ограничаване правото на защита на наказаното лице. В тази насока жалбата на жалб. Б.Х.А. се явява частично основателна и следва да се уважи частично, а фактически се остави без уважение, в частта за пълна отмяна на НП. Обжалваното НП следва да се измени, като частично незаконо-събразно, като се намали размера на глобата от 2000 лв. на 1000 лв., съгласно закона и горното прието от съда.

        Затова и съдът ИЗМЕНИ обжалваното НП № 6731/05.03.2020 год. на Н-к Отдел „КРПМ”, Дирекция „АРОК” в АПИ-София, като намали размера на глобата от 2 000 лв. на 1 000  лв., като ЧАСТИЧНО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН.

        По гореизложените съображения, съдът постанови решението си.

 

Гр.Враца                         РАЙОНЕН СЪДИЯ :

26.06.2020 год.                          /КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ /