№…………
гр.
Варна, 29.05.2019 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – гр. Варна, ХХIХ състав в публично заседание на четиринадесети май две
хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
Кремена Данаилова
при
секретаря Ангелина Георгиева като
разгледа докладваното от съдия Кремена Данаилова административно дело
№3520/2018 г. по описа на Административен съд – гр. Варна, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 186, ал. 4 от ЗДДС, във връзка с чл. 145 и следващите от АПК.
Образувано е по жалба от „Ен Зет Фешън“ ЕООД, ЕИК *********, с
управител и представляващ В.С.Д. срещу Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 290-ФК/11.12.2018 г. издадена от началник отдел
„Оперативни дейности“ – Варна в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на
НАП, с която е наложена на „Ен Зет Фешън“ ЕООД принудителна административна
мярка /ПАМ/ - запечатване на търговски обект – магазин с наименование „Za-Za“,
находящ се в гр. Варна, ***, Гранд МОЛ Варна, стопанисван от „Ен Зет Фешън“
ЕООД и е забранен достъпа до него за
срок от 7 /седем/ дни на основание чл.186, ал.1 и чл.187, ал.1 от ЗДДС.
С
Определение № 11880/20.12.2018 г. по ч. адм. д. № 3506/2018 г. на Адм. съд –
Варна е отменено разпореждането за предварително на изпълнение на ПАМ, поради
което оспорената заповед в тази част не е предмет на настоящото съдебно
производство.
Жалбоподателят
сочи, че в оспорената заповед липсват мотиви за издаването й, както и за
продължителността на срока на ПАМ. Същата е в противоречие с целта на закона. В
съдебно заседание жалбата се поддържа, чрез процесуален представител, като
изтъква, че не може да се направи извод как административния орган е установил,
че е извършена покупка и точно в този магазин. Не е ясно кой е извършил
покупката. Липсата на тези факти ограничават правото на защита. Следвало е да
се представи оригиналът на гаранционната карта, с която да се установи
съдържанието й. Не следва да се кредитират показанията на свид. А., поради
това, че е в трудови правоотношения с ЦУ на НАП. Сигнал е подаден на 25.02.2019
г. по имейл. ПАМ е наложена, за да се превъзпита дееца, а такава цел не е
предвидена в чл. 22 от ЗАНН. НП е издадено след започване на съдебното
производство, което е в противоречие с чл.6 от ЗАНН. Дружеството заплаща наем
за помещението и трудови възнаграждения, ПАМ ще затрудни извършване на
търговска дейност, поради което е необоснована и в несъответствие с целта на
закона. Липсват мотиви относно продължителността на ПАМ. Отправено е искане за
отмяна оспорената заповед за налагане на ПАМ и присъждане на сторените разноски.
Ответник – Началник отдел
„Оперативни дейности“ – Варна в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на
НАП, чрез процесуален представител оспорва жалбата. В оспорената заповед е
описана фактическата обстановка, която е потвърдена от свид. А., свид. Т. и свид.
П.. По преписката е приложен служебен бон за 77, 97 лв., чрез който се
установява, че такива се издават в търговския обект. Претендира за отхвърляне
на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – гр. Варна, след като
обсъди доводите на страните и прецени представените по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Свид. К.А.А. твърди, изпълняващ длъжността началник сектор „Мобилни групи“
в ЦУ на НАП, че на 01.12.2018 г. е бил със съпругата си в Гранд МОЛ – Варна и е
заплатил покупка, която са извършили в магазин
„За – за“ /„Za-Za“/, сумата е заплатена в брой, издаден е
служебен бон за сумата от 33 лева /л. 15/, който на следващия работен ден е предел в
отдел „Селекция“ за извършване на проверка. На 10.12.2018 г. е извършена проверка в
търговски обект – магазин за бельо „Za-Za“, находящ се в гр. Варна,
***, гранд МОЛ – Варна, стопанисван т „Ен Зет Фешън“ ЕООД от служители на ЦУ на
НАП. Установено е, че в обекта е налично фискално устройство с рег. №
3861831/09.10.2017 г., функциониращ софтуер за продажбите, който е свързан с
един брой нефискален принтер Датекс, от който се издават служебни бонове.
Посочения софтуер се използва за онлайн продажби на търговеца и издаване на
гаранционни карти. Чрез КЛЕН №01/01.12.2018 г. е установено, че за продажба на
три броя „Бонис боди“ с единична цена 11 лева и обща стойност 33 лева не е
издаден фискален бон от наличното в обекта фискално устройство.
Съставен
е Протокол за извършена проверка № 0279703/10.12.2018 г. от П.Т.Т. и Ц.Р.П.,
инспектори по приходите в ЦУ на НАП. Протоколът е съставен в присъствието на Д.
В.К.– продавач. При проверката са събрани два броя КЛЕН за 01.12.2018 г., междинен
отчет, 2 бр. служебни бона, 1 брой опис на парични средства приети от търговеца
и приложени към протокола.
Съставен
е Протокол № 0018236/10.12.2018 г. за предприети действия за обезпечаване на
доказателства от горепосочените служители на ЦУ а НАП, в който е посочено, че в процесния търговски обект от
компютърната конфигурация са били копирани на технически носители данни и
информация относно приходите в обекта, видът на информацията, начинът на
извличане и нейното съхранение за запазване на автентичността и са описани в
Приложение 1, което е неразделна част от протокола /л.49-51/.
Издадена
е оспорената Заповед за налагане на ПАМ № 290-ФК/11.12.2018 от началник отдел „Оперативни дейности“ –
Варна при ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.
Издадено
е Наказателно постановление № 423541- F461875/28.03.2019 г., с което на „Ен Зет
Фешън“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 700 лева на основание
чл.185, ал.1 от ЗДДС за извършено нарушение на чл. 25, ал.1, т.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г.
Предвид установеното от фактическа страна и при извършената проверка за
законосъобразност на административния акт по реда на чл. 168 от АПК съдът намира следното от правна страна:
Оспореният административен акт е връчен на жалбоподателя на 18.12.2018 г.
Жалбата е депозирана на 19.12.2018 г., в срока по чл. 149, ал.1 от АПК,
подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване административен акт,
пред надлежен съд, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно
чл. 186, ал.3, принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с
мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него
длъжностно лице. Чл.7, ал.1, т.1 от ЗНАП предвижда, че изпълнителния директор
на НАП е орган по приходите. Със Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. на
изпълнителния директор на НАП е определено началниците на отдели „Оперативни
дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“
в Централно управление на Националната агенция за приходите да издават заповеди
за налагане на ПАМ запечатване на обект по чл.186 от ЗДДС, поради което
оспорената заповед е издадена от компетентен орган.
Процесната
заповед е издадена на 11.12.2018 г., след което е съставен АУАН № F461875/18.12.2018
г. от инспектор по приходите в НАП. Съгласно чл. 23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се налагат ПАМ, техния
вид, органите, които ги прилагат и начинът за тяхното приложение, както и редът
за тяхното обжалване, се уреждат в съответния закон или указ. Съставяне на АУАН
в административното производство по налагане на ПАМ не е задължително, по арг.
на чл.186, ал.1 от ЗДДС, който предвижда, че
принудителната
административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице. Следва, че
налагането на ПАМ не е обусловено от налагане на административно наказание,
поради което съставения АУАН след налагане на ПАМ, в случая служи само за
потвърждаване на установените факти, които са обективирани в Протокол за
извършена проверка № 0279703/10.12.2018 г. и в оспорената заповед. В този
смисъл е съдебната практика: Решение № 13219 от 31.10.2018 г. на ВАС по адм. д.
№ 5630/2018 г., Решение № 14323 от 21.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6972/2018
г. и Решение № 11628 от 2.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2569/2018 г.
В
административното производство по установяване на процесното нарушение не е
издадено наказателно постановление /НП/, такова е издадено на 28.03.2019 г.,
като жалбоподателят е уточнил, че до момента на приключване на устните
състезания имуществената санкция не е заплатена. Издаване на оспорената заповед
не е обвързано с издаването на НП, а с обективно извършване на нарушението,
което в случая е налице. Също така при издаване на ПАМ не са предвидени
давностни срокове, поради което липсата на издадено НП или издадено такова след
процесната заповед не опорочава производството по налагане на ПАМ и забрана
достъпа до търговския обект. В този смисъл е съдебната практика на ВАС: решения
по адм. дела №№ 11060/2011 г., 9593/2011 г. и 6970/2012 г.
Съгласно
§1, т.41 от ДР на ЗДДС, магазин за бельо „Za-Za“ е търговски обект, тъй като е
място, от което се извършват продажби на стоки. Описанието на търговския обект
в оспорената заповед е направено в достатъчна пълнота и дава възможност на
жалбоподателя да разбере за неиздаване на фискална касова бележка от фискално
устройство, относно кой обект е наложена ПАМ.
Жалбоподателят не оспорва, че стопанисва търговския обект.
Свид.
К.А. твърди, че подал сигнал в отдел „Селекция“, че при покупка му е издаден
служебен бон и не е издаден касов бон. Свид. П.Т. твърди, че е получил служебен
бон от ръководителя на екипа Ц.Ц.във връзка с работна карта, която представлява
информация за дружеството, насоки и мотиви за извършване на проверката. Свид. Ц.П.
посочва, че служебен бон от 01.12.2018 г. им е бил предоставен във връзка с
проверката, а служебният бон от 10.12.2018 г. е издаден по време на проверката.
Показанията на посочените трима
свидетели не са противоречиви, както сочи жалбоподателя. Установено е, чрез
показанията им, че свид. Т. и свид. П., които са извършили проверката, са
действали по указания на административния си ръководител, като за тях е без
значение кой е подател на сигнала, как е достигнал до ръководителя им и в каква
форма е бил подаден.
От
ответника е представено съдържанието на писмо изпратено на 25.02.2019 г. по
електронна поща от К.А.А. до К. Т. – Д. – юрисконсулт и процесуален
представител на ответника, в което е
описано случилото се на 01.12.2019 г. Наличието на посоченото писмо от
25.02.2019 г. не установява, че сигнала е подаден на тази дата, а доказва как е
издаден процесния служебен бон. Това, че в писмото К.А. посочва, че е издадена
гаранционна карта /служебен бон/ не може да се счита, че са налице два
документа, който са издадени, поради това, че думите служебен бон са поставени
в скоби. Видно от служебен бон приложен на л.15 от делото, 5 ред от същия, от
горе надолу е наименуван „гаранционна карта“. Свид. Т.Д.е посочила, че
служебните бонове, които се издават в магазина служат като гаранционна карта.
Следва, че не съществува самостоятелна гаранционна карта издадена при
процесната покупка, която да не е представена както сочи жалбоподателя.
Съгласно
чл. 111, ал.1 от АПК сигналът може да бъде устен, поради това в случая не е
допуснато процесуално нарушение при започване на проверка по устен сигнал. Издаден
служебен бон от 01.12.2018 г. е бил предаден на проверяващите, като при проверката
те са го приложили към протокола за проверката и са иззели служебен бон от
10.12.2018 г. за сумата от 77,97 лева за сравняване на данните в двата служебни
бона. Видно от представените два служебни бона те са с едно и също съдържание
относно търговеца и търговския обект: „„Ен Зет Фешън“ ЕООД, БИК: BG202078074
ZaZa Underwear, Магазин Гранд Мол – Варна, Гаранционна карта ОПЕР. Varna-GMV“.
Свид. К.А. при разпита описва подробно, че е бил със съпругата си в „Гранд Мол
– Варна“ и той е заплатил в брой покупката от магазин „Za-Za“. Тези твърдения
не са оборени, чрез останалите доказателства, поради което съдът приема, че
процесната покупка на три броя „Бонис боди“ с единична цена 11 лева и обща
такава 33 лева са закупени от свид. К.А., след което същия е подал сигнал за
издаден само служебен бон, но не и фискален бон при покупката. Това се
потвърждава и от свид. Т.Д., която е продавач – консултант в „Ен Зет Фешън“
ЕООД и е посочила, че служебен бон, като предявения й /приложен на л.15 от
делото/ прилича на тези, които се издават в магазина, в който работи и този
служебен бон служи като гаранционна карта, когато клиент иска да върне стока
или да я замени.
От
КЛЕН за 01.12.2018 г. се установява, че не е издаден фискален бон за покупка на
три броя „Бонис боди“.
На основание чл.
186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, принудителната
административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази
реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по
установения ред за доставка/продажба.
Чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18
от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти,
чрез фискални устройства определя, че всяко лице е длъжно да регистрира и
отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски
обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от
ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по
платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод,
извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните
системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез
лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по
смисъла на Закона за пощенските услуги.
Съгласно чл. 25, ал.1, т.1 (Изм. и доп. - ДВ, бр. 76 от 2017 г.) от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата: по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.
В случая плащането е
извършено в брой, което не е спорно между страните, както и че не е издадена
фискална касова бележка.
„Ен Зет Фешън“ ЕООД е лице
по чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. извършва дейност в търговски
обект, поради което е следвало за извършената продажба на стока да издаде
фискална касова бележка, съгласно чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006. Това изискване е свързано със задължението по чл.
118, ал.1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този
закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
(системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.
Неспазването на посоченото
задължение води до избягване на заплащане на данъчни задължения. Издаването на
фискален бон приключва с връчването му на клиента по арг. на чл. 38, ал.2
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., въвеждащ следното изискване - клиентът е
длъжен да съхранява касовата бележка до напускане
на търговския обект. Когато търговският обект се намира в общо помещение с
други търговски обекти или на територията на пазар или тържище, за напускане на търговския обект се счита напускането на общото помещение, съответно
пазара или тържището. В случая не е издаден и не е връчен фискален бон за
покупката на 01.12.2018 г. в 18,46 ч. на „Бонис боди“ на обща стойност 33 лева.
В
оспорената заповед е посочено, че жалбоподателят не е спазил реда и начина за
издаване на фискален бон. От установените факти се доказва, че
жалбоподателят на 01.12.2018 г. е извършил нарушение на чл.3, ал.1 вр.
чл. 25, ал.1, т.1 от Наредба
№ Н-18 от 13.12.2006 г. Законосъобразно
е прието, при налагане на ПАМ, че е осъществен състава на чл.186, ал.1, т.1 б.
”а” от ЗАНН. В оспорената заповед е налице съответствие между фактическите и
правни основания. Същите са описани в пълнота. Точно е посочен търговския обект
както в мотивите, така и в диспозитива. Посочено е, че не е издаден фискален
бон, като извършеното нарушение са доказва от приобщените към ПИП №
0279703/10.12.2018 г., ведно със събраните писмени доказателства КЛЕН за
01.12.2018 г., дневен финансов отчет за 10.12.2018 г., служебен бон от
01.12.2018 г. за сумата от 33 лева и служебен бон от 10.12.2018 г. за сумата от
77,97 лева.
Налице
е предпоставка за налагане на ПАМ по чл.186, ал.1, т.1, б. ”а” от ЗДДС, поради
което законосъобразно е наложено запечатване на търговски обект, в който се
извършва дейността на жалбоподателя. В съответствие с чл.187, ал.1 от ЗДДС при
прилагане на ПАМ е забранен и достъпът до
него за 7 дни. Съдът установява, че има непрецизност относно
формулировката на ПАМ и забраната за достъп. Следвало е да се посочи, че ПАМ –
запечатване на обект се налага за срок от 7 дни, поради това, че нормата на чл.
186, ал.1 от ЗДДС предвижда срок за налагане на ПАМ, съответно забраната за
достъп до обекта е за срока на налагане на ПАМ, съобразно чл.187, ал.1 от ЗДДС.
Въпреки това волята на административния орган е достатъчно ясна и поради това,
че запечатването и достъпа до обекта са две части от едно цяло наказание, съдът
приема, че допуснатото процесуално нарушение не е съществено и не е нарушило
правото на защита на жалбоподателя. Отделно от това в мотивите за определяне на
срока е посочено, че той е за запечатването на обекта.
Налице
са мотиви относно продължителността на срока на ПАМ, като е посочено, че 7 –
дневния срок за запечатване на търговския обект се обосновава от поведение на
лицето, насочено срещу установената дисциплина, показва организация в търговския
обект, която няма за цел спазването на данъчното законодателство, като целта на
ПАМ е търговеца да извърши промяна в организацията на дейността в конкретния
обект, за което е необходим срок, в който търговеца да започне да отразява
правилно оборота, да спазва отчетността и да не допуска вреди за фиска.
Мотивите за издаване на заповедта са и такива
за продължителността на наказанието. Стойността на продажбата е в размер на 33 лева,
като търговския обект, в който е извършена продажбата е магазин за бельо. Много
от покупките в такъв търговски обект са на ниска стойност до 50 лева, поради
което не може да се направи извод, че срокът за който е наложена ПАМ е
прекомерен. Предвид установеното, че за продажба на стойност 33 лева не е издадена фискална касова бележка и
нарушението е установено в магазин в Гранд – МОЛ – Варна, който е посещаван
търговски център, съдът приема, че определения срок от 7 дни за запечатване на
обекта и забрана за достъп до него за същия срок отговаря на тежестта на
нарушението и е съобразен с целите предвидени в чл.22 от ЗАНН за налагане на
ПАМ, поради което е законосъобразен. Не е посочено в оспорената заповед, че е
за превъзпитаване на жалбоподателя, поради което доводът на жалбоподателя, че
същата е издадена с оглед несъществуваща цел е неоснователен.
Няма
спор, че по време на ПАМ търговския обект няма да реализира приходи, но по този
начин се цели преустановяване на административни нарушения. В този смисъл е
неоснователен довода на жалбоподателя, че след като ще претърпи финансови загуби,
ПАМ не е в съответствие с целта на закона. Неспазване на данъчните правила е
предпоставка за ощетяване на обществото, чрез плащане на по-малки данъчни
задължения. Чрез ПАМ се цели преустановяване на тази практика от търговеца,
поради което оспорената заповед е съобразена с принципа за съразмерност – чл.6
от АПК и целта на закона.
В случаят не намира приложение на чл.
28 от ЗАНН. Съгласно чл.
23 от ЗАНН начинът за приложение и редът за обжалване на
принудителните административни мерки се уреждат в съответния закон. Институтът
за освобождаване от административнонаказателна отговорност по чл.
28 от ЗАНН е приложим единствено в производството по реда на чл.
59-63
ЗАНН.
Настоящото производство по обжалване на заповедта за налагане на ПАМ е по реда
на АПК, с
оглед на което релевантни са основанията за оспорване, посочени в чл.
146 АПК. В чл.
186 от ЗДДС не е предвидена възможност на органите по
приходите след като установят извършено нарушение по чл.
186 от ЗДДС да не наложат принудителна административна
мярка, поради което размерът на сумата, за която не е издаден касов бон и
финансовото състояние на жалбоподателя, не може да се обсъжда от
административния органа при налагане на ПАМ, респективно от съда. ЗДДС и
наредбата не въвеждат минимален размер на суми, над които следва да се издава
фискална касова бележка.
Съдът, чрез справка за постановени съдебни
актове спрямо дружеството е установил, следното:
Заповед
№ 107-ФК за налагане на ПАМ издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ –
гр. Варна, ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на „Ен Зет Фешън“ ЕООД е наложена ПАМ, запечатване
на търговски обект магазин „Za-Zа“ в гр. Варна, ***за срок от 7 дни, на
основание чл.186, ал.1 и чл.187, ал.1 от ЗДДС, е влязла в сила на 15.05.2019
г., когато с окончателно Решение № 7278/15.05.2019 г. па адм. д. № 1795/2019 г.
на ВАС е отхвърлена жалбата на дружеството срещу посочената заповед.
С окончателно
Решение по к.н.а.х.д. № 786/2019 г. на Адм. съд – Варна е отменено Решение № 314/18.02.2019 г. по н.а.х.д. № 4937/2018
г. по описа РС -Варна и вместо него е изменено Наказателно постановление №
364614-F395459/16.10.2018 г., издадено от Началника на отдел „Оперативни
дейности“ – Варна ЦУ на НАП, с което на
„Ен Зет Фешън” ЕООД, е наложена „имуществена санкция” в размер на 600
лева, за нарушение на чл. 26, ал.1, т.7 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ, като е
намален размера на санкцията на 500 /петстотин/ лева.
Установеното
налага извод, че дружеството и в друг стопанисван от него търговски обект не е
спазило установените правила за издаване на фискални касови бележки, поради
което нуждата от предотвратяване извършване на нарушения е налице, т.е. издадени
административен акт е съобразен с чл. 22, от ЗАНН и чл. 6 от АПК.
Предвид изложеното съдът
намира, че оспорената заповед е законосъобразна, а жалбата като неоснователна
следва да бъде отхвърлена.
С
оглед изхода на спора и по аргумент на противното на чл.143, ал.1 от АПК,
искането на жалбоподателя за присъждане на сторени разноски и възнаграждение за
един адвокат е неоснователно, поради което се отхвърля от съда.
Упълномощен
юрисконсулт е извършил процесуално представителство. Производството е по реда на
АПК, на основание чл. 186, ал.4 от ЗДДС. Делото не е с фактическа и правна
сложност. С оглед изхода на делото и направеното искане от страна на
процесуалния представител на административния орган за заплащане на
юрисконсултско възнаграждение същото, като основателно следва да се уважи, като
се осъди жалбоподателя да заплати на НАП, към която се числи административния
орган, сумата 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, определена съгласно
чл.143, ал.4 от АПК, вр.чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 24 от НЗПП.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал.2, вр.ал.1 от АПК съдът,
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата от „Ен Зет Фешън“ ЕООД, ЕИК *********, с управител и представляващ В.С.Д.
срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
290-ФК/11.12.2018 г. издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна в
Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която е наложена на „Ен Зет
Фешън“ ЕООД принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект
– магазин с наименование „Za-Za“ находящ се в гр. Варна, ***, Гранд МОЛ Варна,
стопанисван от „Ен Зет Фешън“ ЕООД и е
забранен достъпа до него за срок от 7 /седем/ дни на основание чл.186, ал.1 и
чл.187, ал.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА
„Ен
Зет Фешън“ ЕООД, ЕИК *********, с управители и представляващ В.С.Д. да заплати в полза на Национална
агенция за приходите сумата от 100 /сто/ лева, представляваща възнаграждение за
юрисконсулт.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщението му, пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: