Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 06.08.2024г. гр. А.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
А.СКИ РАЙОНЕН СЪД, трети
граждански състав на трети юни две хиляди двадесет и четвърта година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. КАРАДЖОВА
секретар Йорданка Алексиева
като разгледа докладваното от съдия М. КАРАДЖОВА гражданско дело № 304 по описа
за 2019г. и като обсъди:
Производство по извършване на делбата.
С решение по
настоящото дело е допусната делба на следните недвижими вещи: самостоятелен
обект в сграда с идентификатор № 72789.501.463.1.1, в с. Т., общ. А., обл. Пловдив, по кадастралната карта и регистри, одобрени
със заповед № 300-5-33/15.05.2004г. на Изпълнителният директор на АГКК,
изменена със Заповед № 8-3004027.04.2017г. на Началника на СГКК Пловдив, с
адрес: с. Т., ул. „Х.Д.” №5, ет.2, като самостоятелният обект се намира в
сграда №1, разположена в поземлен имот № 72789.501.463, с предназначение -
жилище, на едно ниво, с площ от 139,82 кв.м, ведно с прилежащите части: 59,86 %
идеални части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти: на
същия етаж - няма, под обекта - няма заснети, над обекта - няма, при квоти
½ идеална част за П.Б.И. и ½ идеална част за А.А.С..
Съделителят П.Б.И. е предявил претенция по
сметките за заплащане на сумата от 4500 лева, представляваща обезщетение за
невъзможността да ползва допуснатия до делба имот за периода от 11.04.2021г.
(датата на получаване на писмената покана) до 10.10.2023г.
(датата на предявяване на претенцията) и за заплащане на сумата от 150 лева,
представляваща обезщетение за невъзможността да
ползва същия за периода от 10.10.2023г. до
приключване на производството.
След като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено
следното:
Страните не са доказали възможността
допуснатата до делба вещ да се раздели на повече от един дял. След като имотът
е неподеляем и не може да бъде възложен в дял на някоя от страните, като за това не е и
предявена претенция, то е налице хипотезата на чл. 348 от ГПК, съгласно която
извършването на делбата следва да стане с изнасянето на вещта на публична п..
Сумата, получена от П.та следва да се разпредели между съделителите
съобразно квотите им.
От заключението по съдебно-техническата
експертиза от 25.01.2022г. е видно, че към този момент пазарната стойност на делбения имот е 88 840 лева. От същото вещо лице е
изготвено ново заключение от 17.11.2023г., с което е определена пазарна цена в
размер на 108 240 лева, като от
разпита на същото в съдебно заседание се установява, че разликата се дължи на
изминалия период от време от година и 10 месец, през който са се повишили
цените на недвижимите имоти. Същото е оспорено, като със заключението по
повторната експертиза, депозирано на 22.05.2024г., е определена пазарна цена от
154 530 лева. Съдът кредитира
последното, тъй като е изготвено в по-късен момент, поради което в него е
съобразена промяната в цените, настъпила за последните шест месеца и по-този
начин определената оценка е най-актуална.
С оглед на това и квотите на страните в
съсобствеността, всяка една от тях следва да бъде осъдена да заплати държавна
такса по извършване на делбата в размер на 4% върху стойността на дела си или
по 3 090,60 лева.
Съгласно ТР 7/2012г. на ВКС, ОСГК
хипотезата на чл. 31 ал.2 ЗС е налице, когато съсобственикът на една вещ е
лишен от възможността да я ползва според нейното предназначение и според
притежавания от него обем права. Когато един от съсобствениците упражнява
фактическата власт върху цялата вещ по начин, който препятства достъпа на друг
съсобственик, ползващият имота съсобственик му дължи обезщетение в размер на
пазарния наем от датата на писменото поискване. Всички тези факти обаче
подлежат на доказване. В настоящото производство е установено единствено, че на
11.04.2021г. е връчена покА.от П.И. до А.С. за
заплащане на обезщетение. Те не са включени в предмета на доказване в
производството по допускане не делбата, поради което направеният доклад в
първото по делото заседание на първата фаза от същата не ги касае. По делото не
са събрани доказателства кой ползва делбения имот,
както и че ищецът е лишен от възможността на направи това през процесния период. Не е установен и размерът на претендираното обезщетение. Ето защо претенциите за
заплащане на сумата от 4500 лева, представляваща обезщетение за ползата, от
която съсобственикът е лишен от невъзможността за ползва самостоятелния обект,
предмет на делба, за периода от 4500 лева, представляваща обезщетение за
невъзможността да ползва допуснатия до
делба имот за периода от 11.04.2021г. (датата на получаване на писмената
покана) до 10.10.2023г. (датата на предявяване на
претенцията) и за заплащане на сумата от 150 лева, представляваща обезщетение
за периода от 10.10.2023г. до приключване на
производството (или това е съдебното заседание, в което устните състезания са
обявени за приключени – 03.06.2024г.) са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
В производството
по делба съгласно чл.355 от ГПК страните заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им.
Или по иска за делба А.С. дължи на П.И. сумата от 175
лева, тъй като е заплатил изцяло депозита за изготвяне на заключение за оценка
на делбената вещ по първите две заключения. Възнаграждението
за изготвяне на повторно експертиза се дължи изцяло от П.И., тъй като същият е
оспорил приетото заключението. Съделителите не си
дължат един на друг разноските, направени за заплащане на адвокатско
възнаграждение.
Тъй като претенцията по сметките е неоснователна, П. И.
следва да заплати държавна такса в размер на 4% от цената на същата от 5700
лева (4500 лева за първия период и 1200 лева (8 месеца по 150 лева) за втория
период) или 228 лева.
Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, съдът
Р Е Ш И:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА П.следната недвижима вещ: самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
72789.501.463.1.1, в с. Т., общ. А., обл. Пловдив, по
кадастралната карта и регистри, одобрени със заповед № 300-5-33/15.05.2004г. на
Изпълнителният директор на АГКК, изменена със Заповед № 8-3004027.04.2017г. на
Началника на СГКК Пловдив, с адрес: с. Т., ул. „Х.Д.” №5, ет.2, като
самостоятелният обект се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот №
72789.501.463, с предназначение - жилище, на едно ниво, с площ от 139,82 кв.м,
ведно с прилежащите части: 59,86 % идеални части от общите части на сградата,
при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж - няма, под обекта - няма
заснети, над обекта – няма, като получената от П.та сума се разпредели между съделителите, съобразно квотите им в съсобствеността, а
именно: ½ идеална част за между П.Б.И., ЕГН ********** ***, и ½ идеална част за А.А.С., ЕГН ********** ***.
ОТХВЪРЛЯ претенциите
на П.Б.И., ЕГН ********** ***, против А.А.С., ЕГН ********** ***, за заплащане на сумата от 4500 лева (четири хиляди и петстотин лева),
представляваща обезщетение за ползата, от която е лишен поради невъзможността
да ползва допуснатия до делба имот - самостоятелен обект в
сграда с идентификатор № 72789.501.463.1.1, в с. Т., общ. А., обл. Пловдив, по кадастралната карта и регистри, одобрени
със заповед № 300-5-33/15.05.2004г. на Изпълнителният директор на АГКК,
изменена със Заповед № 8-3004027.04.2017г. на Началника на СГКК Пловдив, с
адрес: с. Т., ул. „Х.Д.” №5, ет.2, като самостоятелният обект се намира в
сграда №1, разположена в поземлен имот № 72789.501.463, с предназначение -
жилище, на едно ниво, с площ от 139,82 кв.м, ведно с прилежащите части: 59,86 %
идеални части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти: на
същия етаж - няма, под обекта - няма заснети, над обекта – няма, за периода от 11.04.2021г. (датата на
получаване на писмената покана) до 10.10.2023г.
(датата на предявяване на претенцията) и за заплащане на сумата от 150 лева
(сто и петдесет лева), представляваща обезщетение поради невъзможността да
ползва същия за периода от 10.10.2023г. до приключване
на производството.
ОСЪЖДА А.А.С., ЕГН ********** ***, да заплати на П.Б.И., ЕГН **********
***, сумата от 175 лева (сто седемдесет и пет лева), представляваща направени
по производството разноски.
ОСЪЖДА П. Б.И., ЕГН ********** ***, да заплати по сметка на Районен съд – А. държавна такса по извършване на
делбата в размер на 3090,60 лева (три хиляди и деветдесет лева и шестдесет
стотинки), както и държавна такса по отхвърлените претенции по сметките в
размер на 228 лева (двеста двадесет и осем лева).
ОСЪЖДА А.А.С., ЕГН ********** ***, да заплати по
сметка на Районен съд – А. държавна такса по извършване на делбата в размер на
3090,60 лева (три хиляди и деветдесет лева и шестдесет стотинки).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Окръжен Съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: