РЕШЕНИЕ
№ 1151
гр. Добрич, 19.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Георги К. Пашалиев
при участието на секретаря Диана Й. Димитрова
като разгледа докладваното от Георги К. Пашалиев Гражданско дело №
20243230101452 по описа за 2024 година
Производството е по реда на ЗЗДН.
Образувано е по молба с вх.№ 9574/15.05.2024 г. на П. А. Б., ЕГН
**********, от гр. Добрич, бул. „****“ № 16, вх. А, ап. 7, с която се прави
искане да бъде издадена заповед за защита от домашно насилие срещу
ответника Р. Г. Ж., ЕГН **********, с адрес: гр. А., ул. „***“ № 38, за това, че
на 14.05.2024 г. в 16, 41 часа по време на телефонен разговор ответницата се е
обърнала към молителя с думите: „лайно вмирисано“.
В молбата по ЗЗДН се излагат твърдения, че молителят е живял на
семейни начала с К. И. К., ЕГН ********** около 10 години, като от
съвместното им съжителство се е родил синът им А. П. Б., ЕГН **********.
Сочи се, че на 25.02.2023 г. К. е напуснала семейното жилище и е
завела гражданско дело по чл. 127, ал. 2 от СК пред Районен съд - Варна.
Заявява се, че до постановяване на привременни мерки по гр. дело №
3316/2025 по описа на Районен съд - Варна, ответницата Р. Ж. е полагала
грижи за детето А. Б..
Подчертава се, че на 14.05.2024 г. Молителят е скрил телефонния си
номер и е позвънил на Р. Ж.. Последната отговорила на позвъняването, но
щом чула гласа на молителя, прекъснала връзката. Молителят позвънил
отново в 16, 41 часа. След като Р. Ж. отговорила на обаждането, казала:
„Разкарай се, лайно вмирисано“.
Молителят счита, че спрямо него е извършено домашно насилие от
ответницата.
В законоустановения срок е постъпил отговор на молбата по ЗЗДН.
1
Ответницата заявява, че действително през процесния период се е грижила за
детето А. Б.. Акцентира на обстоятелството, че по това време често е била
притеснявана от молителя през късните часове на нощта. Затова се е
наложило да блокира телефонния му номер.
Твърди, че на 14.05.2024 г. е била в дома на К. К., заедно с нейния
баща И. К.. Двамата са полагали грижи за детето съвместно. Потвърждава, че
в 16, 40 часа е получила обаждане от скрит номер. Потвърждава, че когато е
чула гласа на молителя, е прекъснала връзката. По това време детето се е
намирало в друга стая с дядо си И..
Получила второ обаждане, на което отговорила, за да предупреди
молителя да не се обажда повече и да не я притеснява. Тогава Б. казал:
„Дърта откачалка, не искам да ми гледаш сина “. Ответницата му отговорила
да се разкара и затворила телефона. Отрича да го е наричала „лайно
вмирисано“.
Молителят П. Б. се явява лично в съдебно заседание, не се
представлява. В хода на съдебните прения пледира за основателност на
молбата.
Ответницата не се явява лично в съдебно заседание. Представлява се
от адвокат И. И., която поддържа отговора на исковата молба.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
Страните не спорят, че Р. Ж. е баба на К. К., която е живяла с
молителя на семейни начала в продължение на десет години; че К. К. и П. Б. са
разделени; че са страни по гр.д. № 3316/2023 г. по описа на Районен съд Варна,
образувано по иск с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК.
От приложеното удостоверение за раждане се установява, че К. К. и П.
Б. са родители на детето А. Б., родено на 06.02.2021 г. (л. 9).
Изготвена е справка за съдимост на Р. Ж., според която последната не
е осъждана (л. 69).
Изискана е докладна записка от мл. експерт З. С. – мл. ПИ при РУП
гр. А. (л. 251). В същата е отразено, че на 14.05.2024 г., около 16, 55 часа,
полицейските служители С. и Х. са се отзовали на сигнал за дете в риск,
подаден на тел. 112. При пристигането им на адрес: гр. А., ж.к. „***“, бл. 6, вх.
2, ет. 1, ап. 22, около 17, 09 часа, са се обадили на К. К.. Две минути по-късно
се е прибрала от работа и е отворила входната врата на блока. Когато са се
качили до апартамента , извела детето А. Б.. Според полицейските
служители, детето е било във видимо добро здравословно състояние, с
усмивка на лице, изглеждало весело. Отрича се твърдението, че детето е било в
риск.
Молителят е приложил декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, с която
декларира, че на 14.05.2024 г., по време на телефонен разговор, ответницата Р.
2
Ж. се е обърнала към него с думите: „лайно вмирисано“. (л. 187).
По делото са приложени болничен лист и епикриза на УМБАЛ
„Канев“ АД гр. Русе, ул. „Независимост“ № 2, отделение по Кардиология. От
същите е видно, че И. К. е постъпил в болницата за лечение на 15.04.2024 г. и е
изписан на 21.04.2024 г. (л. 284).
По делото се събраха гласни доказателствени средства. Като
свидетели бяха разпитани лицата А. Б. – баща на молителя; И. К. – зет на
ответницата; К. К. – внучка на ответницата; З. С. и Д. Х. – полицейски
служители от РУ А..
Свидетелят А. Б. разказа пред съда, че на 14.05.2024г. се е намирал в
гаража си в гр. Добрич. Молителят П. Б. е отишъл при него около 17, 30 часа.
Според свидетеля, последният е бил разтревожен и разстроен. Обяснил му, че
детето му е болно. Казал му също, че е позвънил на К. К., но последната не му
вдигнала телефона. Затова се е обадил на Р. Ж.. Когато отговорила на
обаждането, чул писъците на сина си. Вместо да му даде информация за
състоянието на детето, го нарекла „лайно вмирисано“ и му казала „Разкарай се
от тук“. Свидетелят сподели, че след случая е посещавал психолог.
Свидетелят И. К. обясни, че на 14.05.2024 г. е бил в апартамента на К.
К. в гр. А.. Заедно с ответницата са се грижили за сина на молителя и К. К. –
А. Б.. И. К. поясни, че е чул телефонен разговор на Р. Ж. с П. Б.. Той се е
намирал в едната стая с детето, а тя в другата. Чул Р. Ж. да казва: „Не искам да
говоря с теб“ и прекъснала разговора. След това казала на И. К., че П. Б. се е
обърнал към нея с думите: „Дърта откачалка! Не искам да гледаш повече
детето ми“. Свидетелят заяви също, че по-късно на място са пристигнали
полицейски служители и К. К.. Свидетелят не им се е показал. Останал във
вътрешна стая на апартамента.
Свидетелката К. К. разказа, че е била на работа до 17, 00 часа на
14.05.2024 г. След кР. на работния ден е тръгнала към дома си. Малко преди да
пристигне е получила обаждане от кварталния инспектор, който казал, че
има подаден сигнал за дете в риск. Пред блока заварила полицейските
служители. Придружили я до апартамента и видели детето, което било в
апартамента с ответницата. В същото време И. К. се е намирал в кухнята, но
не е излязъл на площадката пред апартамента. След заминаването на
полицейските служители, ответницата казала на свидетелката, че П. Б. се е
обадил от непознат номер, като казал: „Дърта откачалка! Не искам да
гледаш повече детето ми“.
Полицейските служители З. С. и Д. Х. разказаха, че на 14.05.2024 г. са
се отзовали на сигнал за дете в риск в гр. А.. В блока ги въвела К. К.. С нея са
се качили до процесния апартамент. Обясниха, че вратата на апартамента я е
отворила ответницата Ж.. На място установили детето А. Б..
Анализът на показанията на свидетелите И. К., А. Б. и К. К. следва да
бъде съобразен с нормата на чл. 172 от ГПК, която установява задължение за
съда да преценява показанията на роднините на страна, с оглед всички други
3
данни по делото и като се вземе предвид възможната тяхна заинтересованост.
Съдът не приема за достоверни показанията на свидетеля И. К. в
частта, в която заявява, че е чул телефонните разговори между страните.
Налице е противоречие между заявеното в исковата молба, твърденията на
процесуалния представител в съдебно заседание на 14.08.2025 г. и показанията
на свидетеля К.. В исковата молба се твърди, че по време и на двата телефонни
разговора между страните, свидетелят И. К. се е намирал в друга стая на
процесния апартамент с детето А. Б.. По време на първото по делото открито
съдебно заседание, на 14.08.2025 г., процесуалният представител на
ответницата заяви нещо различно – че И. К. е отишъл в апартамента
непосредствено след първото обаждане. Свидетелят, от своя страна, разказа,
че е бил в другата стая и при двата телефонни разговора.
Констатира се и друг недостатък на показанията на свидетеля в
коментираната част. Свидетелят подчерта, че е чул ясно двата телефонни
разговора на страните от друга стая в процесния апартамент, докато се грижи
за малолетния А. Б.. Същевременно обаче, не е успял да чуе позвъняването на
звънеца при посещението на полицейските служители. Впоследствие не се е
показал при пристигането им пред вратата. Показанията на свидетеля не
звучат правдоподобно. Логично е той сам да потърси контакт с полицейските
служители, а не да остави осемдесетгодишната прабаба на детето да разговаря
с тях. Изложеното не позволява на съда да направи положителен извод за
истинност на показанията на свидетеля в разглежданата част.
В останалата част показанията на свидетелите са ясни и
кореспондират както помежду си, така и с останалата част от доказателствата
по делото. Поради тази причина съдът ги възприема в цялост.
Извършен е оглед на диск с надпис „7049-2 РП Варна“. От
изслушаният в съдебно заседание звуков файл се установява, че е подаден
сигнал на тел. 112 на 14.05.2024 г. Лице от мъжки пол подава сигнал, че
детето А. Б. е в риск. Заявява също, че към момента на обаждането то е с
прабаба си, която е в недобро психично състояние. Опитал се е да проведе
разговор с нея, но тя го нарекла „лайно вмирисано“ и прекъснала връзката.
Обяснява, че е информирал майката на детето, но тя му затворила. Обяснява
случилото се и на дежурен от РУ А., след прехвърляне на разговора към него.
При тази фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
Съдът е сезиран с молба по чл. 8, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН.
В тежест на молителя е да докаже, че на 14.05.2024 г., в телефонен
разговор, ответницата го е нарекла с думите: „лайно вмирисано“.
Ответницата, от своя страна, следва да проведе насрещно доказване
относно твърденията в декларацията по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН
За установяване на твърденията си молителят представи декларация
по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. Ответницата, от своя страна, противопостави гласни
4
доказателствени средства.
Съдът счита, че представените доказателства са достатъчни за
формиране на категоричен извод, че на 14.05.2024 г. Р. Ж. е извършила
психическо насилие спрямо молителя. В подкрепа на този извод могат да
бъдат изложени следните съображения.
Съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН „Когато няма други доказателства за
конкретни факти и обстоятелства, съдът издава заповед за защита само на
основание приложената декларация по чл. 9, ал. 3“. Законодателят е установил
нормативно предварителна доказателствената стойност на декларацията,
която обаче се проявява при наличие на една отрицателна предпоставка –
липса на други доказателства за конкретни факти и обстоятелства. Това
законодателно решение лесно може да бъде обяснено с обстоятелствата, при
които обикновено протичат взаимоотношенията между лицата по чл. 3 от
ЗЗДН. Касае се за лица в близки родствени или други връзки, които живеят в
едно домакинство. Нормално, поради неприкосновеността на дома,
присъствието на други лица там става по изключение. Поради тази причина
изключение е и непосредственото възприемане на взаимоотношенията между
страните по делото от трети лица, в това число и на актовете на домашно
насилие. Така възможността за доказване на извършено домашно насилие, а и
възможността за защита от подобни противоправни посегателства, биха били
силно ограничени. Затова, за да компенсира доказателствената
недостатъчност, произтичаща от уединеността на взаимоотношенията между
лицата по чл. 3 от ЗЗДН, законодателят е установил правилото на чл. 13, ал. 3
от ЗЗДН.
Неговият ефект върху процеса на доказване се тълкува противоречиво
от съдилищата. В два свои акта – Решение № 74/02.04.2025г. по в.гр.д. №
678/2024 г. и Решение № 79/04.04.2025 г. по в.гр.д. № 677/2024 г., Окръжен съд
Добрич е приел следното: „Декларацията по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН се ползва с
материална доказателствена сила и в тежест на ответника е оборването
. Този извод следва от разпоредбата на чл. 13 ал. 3 от ЗЗДН, съгласно
която, когато няма други доказателства за конкретни факти и
обстоятелства, съдът издава заповед за защита само на основание
приложената декларация по чл. 9 ал. 3.“.
Настоящият състав не споделя изложеното от въззивния съд относно
материалната доказателствена сила на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН и
обръщането на доказателствената тежест върху ответника. В теорията и
практиката константно се поддържа тезата, че с материална доказателствена
сила се ползват официалните свидетелстващи документи и частните
документи, които съдържат неизгодни за издателя си факти. Легалната
дефиниция на официалния документ в чл. 179, ал. 1 от ГПК категорично
отхвърля възможността декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН да бъде приета за
официален документ. Тя представлява частен документ и разполага с
формална доказателствена сила по правило. По изключение, ако съдържа
5
неизгодни за издателя си факти, тя може да се ползва с материална
доказателствена сила, но срещу молителя, защото той я е издал.
Друг контрааргумент срещу приетото от въззивната инстанция може
да бъде изведен и от използваната от нормотвореца законодателна техника.
Когато се цели обръщане на доказателствената тежест за определен факт,
законодателят използва оборими презумпции. Правилото на чл. 13, ал. 3 от
ЗЗДН не е формулирано като презумпция. То не установява, че декларираните
обстоятелства са верни до доказване на противното. Установява задължение за
съда да предостави защита при липса на други доказателства относно
релевантните факти. Това задължение обаче почива на разумен компромис в
полза на молителя, защото последният получава защита само въз основа на
собственото си изявление за извършено домашно насилие и въпреки
изявлението на другата страна за неистинността му. Така се стига до извода, че
при липса на други доказателства думата на иницииралия производството се
ползва с по-голяма тежест от тази на ответника само поради факта, че първият
е образувал производството. Ако разсъжденията бъдат продължени може да се
стигне до извода, че защита по ЗЗДН получава молителят, а не жертвата. Това
е така, защото в някои случаи пострадалият от конфликта не подава молба по
ЗЗДН, докато насилникът, воден от противни на ЗЗДН цели, подава първи
молба за защита. Подобна е хипотезата на образувани дела по ЗЗДН, за да
послужат на страните по делата им за родителска отговорност.
Въз основа на изложеното, може да бъде заключено, че декларацията
по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН не се ползва с материална доказателствена сила, а
правилото на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН не установява презумпция, която обръща
доказателствената тежест върху ответника. В противен случай правото на
защита на ответника би се оказало елиминирано още в началото на процеса.
Правилно е да се приеме, че декларацията облекчава доказването на молителя,
който е задължен в условията на пълно и главно доказване да установи
фактите от предмета на доказване. При липса на други доказателства – преки,
косвени и т.н., ангажирани от която и да е от двете страни, изявлението на
молителя, обективирано в декларацията, е достатъчно за провеждане на
доказването и получаване на защита. Ответникът, от своя страна, може да
проведе насрещно доказване, което е непълно, и така да постави под съмнение
верността на декларираните обстоятелства.
Настоящата хипотеза не е такава. За опровергаване на твърденията от
декларацията ответницата ангажира гласни доказателствени средства.
Показанията на свидетеля И. К. обаче, както бе посочено по-горе в
изложението, страдат от недостатъци, които препятстват възможността да
внесат дори минимално съмнение в тезата на молителя.
Същевременно са налични еднопосочни косвени доказателства, които
подкрепят изявлението на молителя от процесната декларация. Такива косвени
доказателствени средства са показанията на свидетеля А. Б. и записът на диск
с надпис „7049-2 РП Варна“. Установи се, че молителят е подал сигнал на тел.
6
112, непосредствено след телефонния му разговор с ответницата. В подадения
сигнал потвърждава твърденията от декларацията, че Р. Ж. го е нарекла „лайно
вмирисано“. Свидетелят Б. също потвърди, че молителят му е споделил за
телефонния разговор и използваните обидни думи.
От всичко изложено може да бъде заключено, че на 14.05.2024г., в
телефонен разговор, ответницата е нарекла молителя с думите: „лайно
вмирисано“.
Легална дефиниция за „домашно насилие“ се съдържа в чл. 2, ал. 1 от
ЗЗДН, където е посочено, че „домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и
опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот,
личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в
родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо
съпружеско съжителство или в интимна връзка“. Очевиден е стремежът да
бъдат обхванати всякакви прояви, насочени срещу телесния интегритет на
личността и такива с които се въздейства върху психиката на пострадалото
лице, независимо от тежестта им. Достатъчен е един акт на насилие, а не
няколко, които да сочат на системност. Това законодателно разрешение е
напълно оправдано предвид факта, че в повечето случаи пострадалите са лица
от по-уязвими групи – деца или жени, които имат нужда от пълноценна
защита срещу всяко посегателство над личността им.
Ответницата е извършила психическо насилие спрямо молителя, като
го е нарекла „лайно вмирисано“ на 14.05.2024 г. Използваните обидни думи са
въздействали върху психиката на пострадалия, като са засегнали неговото
достойнство.
Поради тази причина молбата за защита от домашно насилие трябва
да бъде уважена и да бъде издадена заповед по чл. 15, ал. 8 от ЗЗДН. Тъй като
всеки акт на домашно насилие като форма на насилие е с различно естество,
интензивност и последици, и законът предвижда различни мерки за защита от
домашно насилие, то всяка мярка за защита трябва да е съответна на
извършения акт, съобразно неговата тежест, продължителност и последици.
Извършен е единичен и изолиран акт на психическо насилие, чийто
интензитет е изключително нисък.
Съдът счита, че в случая съответна на деянието се явява единствено
мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН – „задължаване на извършителя да се
въздържа от извършване на домашно насилие“. Постановяването на други
мерки не било оправдано с оглед обстоятелствата по делото.
По отношение на разноските:
В съответствие с правилото на чл. 11, ал. 2 от ГПК в тежест на
ответницата следва да бъде възложена за плащане сумата от 25, 00 лева –
държавна такса, дължима в размера по чл. 16 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата, както и разноски в размер на 394, 44
лева (възнаграждения и разноски за явяване в съда на свидетелите Х. и С.).
7
При тези мотиви, Районен съд Добрич
РЕШИ:
ИЗДАВА заповед за защита по чл. 15, ал. 8 от ЗЗДН срещу Р. Г. Ж.,
ЕГН **********, с адрес: гр. А., ул. „***“ № 38, за това, че на 14.05.2024 г., в
16, 41 часа, по време на телефонен разговор, е нарекла молителя П. А. Б., ЕГН
**********, с думите: „лайно вмирисано“.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН следната мярка за
защита от домашно насилие:
ЗАДЪЛЖАВА Р. Г. Ж., ЕГН **********, да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо П. А. Б., ЕГН **********.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Р. Г. Ж., ЕГН **********, че при неизпълнение
на настоящата заповед, полицейският орган, констатирал нарушението, е
длъжен да я задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата.
Издадената заповед подлежи на незабавно изпълнение
ОСЪЖДА Р. Г. Ж., ЕГН **********, да заплати по сметка на
Районен съд Добрич сумата от 25, 00 лева, представляваща държавна такса по
гр.д. № 1452 по описа на Районен съд Добрич за 2024г.
ОСЪЖДА Р. Г. Ж., ЕГН **********, да заплати по сметка на Районен
съд Добрич сумата от 394, 44 лева, представляваща сбор от възнаграждения и
разноски за явяване в съда на свидетелите Д. Х. и З. С. по гр.д. № 1452 по
описа на Районен съд Добрич за 2024 г.
Препис от решението и заповедта да се изпратят на районните
управления на Министерството на вътрешните работи по настоящите адреси
на извършителя и на пострадалото лице.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Добрич в
седемдневен срок, считано от 22.12.2025 г.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
8