РЕШЕНИЕ
№ / 17.12.2021г., гр.Разград
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен
съд Разград
На
седми декември, две хиляди двадесет и първа година
В
публичното съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ:
ИРИНА ГАНЕВА
Секретар:
Св.Лазарова
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от съдията
Гражданско дело № 171 по описа на
съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.153
и сл. ЗПКОНПИ.
Комисията за противодействие на корупцията
и за отнемане на незаконно придобито имущество с адрес: гр.Варна, ул.”Алеко
Константинов” № 17, ет.1, е предявила иск чрез нейния председател против С.М.М., за отнемане на имущество на обща стойност 139 725,17лв.
от ответника, включващо два леки автомобила и множество парични суми. С
определение, постановено в с.з. на 29.09.2020г., е допуснато изменение на иска
по реда на чл.214 ГПК, като стойността на имуществото, претендирано за
отнемане, е увеличена общо на 142 585,17лв., вследствие на увеличение и
намаление на стойностите по отделните пунктове на имуществото.
В обстоятелствената част на
исковата молба ищецът твърди, че Комисията е образувала производство за
отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество въз основа на постъпило
уведомление от Окръжна прокуратура Разград за привличане в качеството на
обвиняем на С.М. за престъпление по чл.142 ал.2 т.2 в.в.
с ал.1 в.в. с чл.20 ал.2 НК. Изложил е икономически
анализ на доходите и разходите на ответника в периода 20.04.2008г. – 20.04.2018г.,
при което твърди наличие на несъответствие между нетния доход на проверяваните
лица и имуществото им в размер на 245 663,15лв. В съдебно заседание искът
се поддържа от явилия се процесуален представител.
В срока по чл.131 ал.1 ГПК особеният
представител, назначен за осъществяване на процесуално представителство на
ответника С.М.М., е депозирал писмен отговор, в който
изразява становище за неоснователност на иска. Твърди, че не е доказан фактът
на фактическо съжителство между ответника и В. И. и С.Б., както и фактът на
издръжката, давана от ответника за тях и за неговите деца. Оспорва разходите за
пътуване в чужбина. Твърди, че ответникът не е бил собственик на недвижимите
имоти, а само посредник по извършените разпоредителни сделки с тях. Твърди още,
че сумата по банкови сметки в общ размер 10 700 евро с левова равностойност 20
927,38лв. не съществува към настоящия момент, а за леките автомобили – че не е
установено дали съществуват към настоящия момент. В писмения отговор се съдържа
твърдениe
за нарушение на процедурата в административната фаза на производството пред
КПКОНПИ, изразяващо се във формално изпълнение на задължението на
административния орган да уведоми ответника за образуваното административно
производство и да предостави възможност за представяне на доказателства за имуществото
и произхода на средствата за придобиването му.
Съдът, след преценка на събраните
доказателства и становищата на страните, констатира следната фактическа обстановка:
Комисията за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество е образувала проверка
срещу ответника С.М. по реда на чл.110 ЗПКОНПИ с протокол № ТД04ВА/УВ-5650/20.04.2018г.,
обхващаща периода от 20.04.2008г. до 20.04.2018г. В хода на проверката са
извършени справки в Национална база данни "Население" и различни
банки. Изпратени са запитвания до ОД на МВР, Дирекция "Местни данъци и
такси" към общината по постоянния адрес на лицето, „Централен депозитар“АД, ГД "Гражданска въздухоплавателна
администрация", ИА“Морска администрация“, Агенция „Митници“. След
приключване на проверката е постановено решение № 303/13.03.2019г. на КПКОНПИ
за образуване на производство за отнемане в полза на държавата на незаконно
придобито имущество. С последващо решение № 762/22.05.2019г. КПКОНПИ е решила
да се внесе искане в ОС Разград за отнемане в полза на държавата от С.М.М. на подробно описано имущество, за придобиването на което
не е установен законен източник.
От значение при изясняване на
фактическата страна на спора в неговата съдебна фаза е да се установи на първо
място, дали ответникът С.М. е привлечен като обвиняем в извършване на някое от
престъпленията, изброени в чл.108 ал.1 ЗПКОНПИ. На второ място, следва да бъде
установен размерът на доходите на ответника в проверявания период и извършените
от него разходи за същото време, което ще доведе до изясняване на размера на
нетния доход. На трето място, проверката на фактите следва да даде отговор за
размера и вида на придобитото от ответника в същия период имущество. Разликата
в двете величини ще бъде в основата на правния анализ относно наличието или
липсата на значително несъответствие по смисъла на § 1 т.3 ДР ЗПКОНПИ, а
конкретиката на имуществото ще изясни и въпроса относно основателността на
предявения иск за отнемането му в полза на държавата.
Във връзка с изясняване на
първия правнозначим въпрос се установява от приложеното писмо вх. № УВКПКОНПИ-394/11.04.2018г.,
подадено от ОП Разград, че Комисията е уведомена за повдигнато обвинение срещу С.М.
за престъпление по чл.142 ал.2 т.2 в.в. с ал.1 в.в. с чл.20 ал.2 НК. Към уведомлението е приложено
постановление от 6.03.2018г. за привличането на С.М. като обвиняем по горното
престъпление по образувано ДП № 10/2016г. на ОСлО
гр.Разград. По делото е приложено и НОХД № 349/2019г. на ОС Разград, видно от
което съдът с определение от 27.02.2020г. е одобрил споразумение, по силата на
което С.М. е признат за виновен в извършване на престъплението, за което е бил
обвинен, и му е наложено съответното наказание.
По отношение на В. В.И. се
установява от приложена справка от НБД Население, че постоянният адрес, на който
е регистрирана за периода 2007-2011г., съвпада с този на С.М.. От приложените
справки за двамата се установява още, че са родители на детето М.С.М., род на
2.06.2010г. и неговият постоянен адрес съвпада с този на родителите му.
По отношение на С.А.Б.се
установява от приложена справка от НБД Население, че постоянният адрес, на който
е регистрирана за периода 2017-2018г., съвпада с този на С.М.. От приложените
справки за двамата се установява още, че са родители на детето Д.С.М., род на 6.04.2017г.
На базата на събраните доказателства съдът приема, че С.М. е живял последователно
във фактическо съжителство с В. В.И. в периода 2007-2011г. и със С.Б. в периода
2017-2018г.
На второ място, във връзка с
изясняване на доходите на ответника в проверявания период, по делото е
изготвено заключение на назначената съдебно-икономическа експертиза. Съдът
приема заключението в частите, в които отразява установените по делото факти
съобразно своевременно въведените доводи и твърдения на страните.
Установява се от заключението,
че общият размер на получените в проверявания период доходи на ответника и
неговите фактически съжителки в съответните периоди, представляващи следващи им
се плащания за възнаграждение за положен труд, пенсии и социални помощи, е в
общ размер 10 329,15лв. За тази сума се приема, че има установен законен
източник.
През
проверявания период размерът на обичайните и извънредни разходи на
домакинството съобразно броя на членовете му, е установен от вещото лице на 109
138,35лв. Ответникът е възразил чрез депозирания от особения представител
писмен отговор на исковата молба относно вида и размера на разходите на
ответника за пътувания в чужбина. Вещото лице ги е изчислило на 4742,89лв.
съгласно механизма, предвиден в Наредбата за служебните командировки и
специализации в чужбина. При направеното от ответника оспорване ищецът е
следвало да установи основанието, на което С.М. е пребивавал в чужбина. След
като по делото не е установен фактът на командироване или специализация и
ищецът не е доказал основанието на пребиваване в чужбина на С.М., съдът не
приема заключението в тази част. Ето защо от общия размер 109 138,35лв. следва
да се извади сумата 4742,89лв., посочена като разходи за пътуване в чужбина и съдът
приема за доказани разходите в размер 104395,46лв.
При това положение, нетният
доход на ответниците в проверявания период, изчислен съобразно изискването на §
1 т.8 ДР ЗПКОНПИ, се явява с отрицателен резултат: от доходите с установен
източник в размер 10 329,15лв. се изваждат разходите в размер на 104 395,46лв.
и се получава стойност на нетния доход минус 94 066,31лв.
Третият въпрос, който е от
значение за решаването на спора, е установяването на имуществото на ответника.
С НА № 194/18.03.2015г. на
нотариус с район на действие гр.Разград, е обективирана разпоредителна сделка,
по силата на която С.М. е придобил нива с площ 31,299дка в землището на
с.Ясеновец, м.“Корубостанлък“, съставляваща имот № 005011. Посочената в НА цена
е 5291,10лв. С НА № 160/13.10.2016г. на нотариус с район на действие РС Разград
ответникът е продал имота на трети лица с посочена в акта цена 5300лв.
С НА № 31/6.02.2017г. на нотариус
с район на действие РС Разград, е обективирана разпоредителна сделка, по силата
на която С.М. е придобил самостоятелен обект в жилищна сграда – жилище № 10,
представляващо имот с идентификатор 61710.505.547.1.10 по плана на гр.Разград,
с адм.адрес гр.Разград, ул.“И. Вазов“ № 6, ет.4,
състоящо се от две стаи, дневна с кухня, тоалетна и баня, със застроена площ
98,14кв.м., който обект попада в сграда №1, разположена в поземлен имот с
идентификатор 61710.505.547, с предназначение апартамент, ведно с избено
помещение №9 и таванско помещение №6, както и 9,08%ид.ч. от общите части на сградата
и съответния процент идеални части от правото на стоеж върху мястото.
Посочената в НА цена е 70 000лв. С НА № 153/16.04.2018г. на нотариус с район на
действие РС Разград ответникът е продал имота на трето лице с посочена в акта
цена 9500лв.
Съдът не споделя възражението в
отговора на исковата молба, че С.М. не е придобил имотите за себе си, а е
посредничил при осъществяването на покупко-продажбите. Сделките са оформени с
нотариални актове, обективиращи разпоредителни сделки и действителността им не
е оспорена в съдебното производство. Ответникът е участвал в тях не като пълномощник,
а като купувач и впоследствие като продавач на всеки от двата имота.
Цените, на които ответникът е
купил, а впоследствие продал имотите, са оспорени от ищеца, поради което е
изготвена съдебно-техническа и оценителна експертиза, която съдът приема
изцяло, като изготвена от вещото лице след запознаване с материалите по делото
и неоспорена от страните. Пазарната стойност на нивата в землището на с.Ясеновец
към датата на придобиване е определена на 30 900лв., а към датата на
отчуждаване – 32 700лв. По отношение на втория имот – апартамент в гр.Разград,
вещото лице е определило пазарна стойност към момента на придобиването му 76
300лв., а към момента на отчуждаване - 85
400лв. Съдът приема тези стойности като действителните такива, съгл. чл.148
ал.1 и ал.2 ЗПКОНПИ. Съответно общата стойност за придобиване на недвижимите
имоти е 107 200лв.
Представени са писма от
Областна дирекция на МВР гр.Разград, справки в централна база данни на КАТ за
собственост и договори за покупко-продажба, от които се установяват
разпоредителните сделки, извършени от С.М. по повод придобиване на три МПС и и
отчуждаване на едно от тях. Представено е заключение на назначената съдебна
автотехническа оценителна експертиза, което съдът приема изцяло, като изготвено
от вещото лице след запознаване с материалите по делото и използване на
различни методи на оценяване, за да се определи пазарна стойност на всеки от
автомобилите. Заключението не е оспорено от страните. От горните доказателства
и доказателствени средства се установява, че през проверявания период ответникът
е придобил по възмезден начин три леки автомобила.
Л.а. БМВ 318 И с рег. № РР 2184
АТ е придобит на 4.04.2011г., към който момент действителната пазарна стойност
е определена от вещото лице на 2990лв.
Л.а. Рено Сафран
с рег. № РР 4558 ВА е придобит на 30.08.2013г., към който момент действителната пазарна
стойност е определена от вещото лице на 2160лв.
Л.а. Опел Астра
с рег. № РР 2529 ВА е придобит на 16.09.2014г. и впоследствие е отчужден на
11.03.2015г. Вещото лице е определило пазарната му стойност към момента на
придобиване в размер на 1310лв., а към момента на отчуждаване – 1160лв.
Във връзка с приложението на
чл.148 ал.1 и ал.2 т.1 и т.4 ЗПКОНПИ съдът намира следното: ал.1 въвежда
принципа, че имуществото се оценява към момента на неговото придобиване или
отчуждаване. Ал.2 от същия член уточнява, че за недвижимите имоти и превозните
средства действителната цена е пазарната им стойност. При определяне на
несъответствието между имуществото и нетния доход на проверяваните лица, от
значение е пазарната стойност на имуществото към момента на тяхното
придобиване. Това се налага, тъй като 10-годишният период на проверка е
продължителен и е необходима реалност на съотношението между доход и имущество.
Предвид изложеното, съдът приема, че с придобиването на недвижимите имоти и
автомобилите, имуществото на ответниците се е увеличило с тяхната пазарна
стойност към момента на придобиването, поради което взема предвид тези
стойности, определени в двете оценителни експертизи на имотите и на МПС. Същите
стойности са отчетени и при анализа на имуществото в съдебно-икономическата
експертиза.
Вещото лице по СИЕ е отчело внесени
парични средства от трети лица по разплащателна сметка на ответника в система
за бързи плащания Юнистрийм в размер 50 евро с левова равностойност 97,79лв.
Вноските по банковите сметки на С.М. в „Токуда банк“АД и „Сосиете Женерал
Експресбанк“АД са в общ размер 91,45лв.
Вещото лице е констатирало
внесени по банковата сметка на ответника в „Интернешънъл асет
банк“АД парични средства, непреобразувани в друго имущество, в размер 10 650
евро с левова равностойност 20 829,59лв.
Общият размер на имуществото на
ответниците в проверявания период е 134 776,63лв., според заключението на СИЕ.
Ответникът не представя доказателства
за установяване на произхода на своето имущество, съотв. не се установява
законен източник по смисъла на §1 т.2 ДР на ЗПКОНПИ. Липсват данни за
процедурата в административната фаза на производството, развила се пред КПКОНПИ
и по-специално уведомяването на ответника с предоставяне на възможност за
деклариране на имуществата с доказателства за произхода на средствата за
придобиването им. Особеният представител на ответника признава, че са
предприети действия в тази насока от Комисията, но твърди, че са извършени
формално, тъй като ответникът не е бил намерен на адреса. Съдът счита, че дори
и да е допуснато твърдяното от особения представител на ответника процесуално
нарушение, същото не нарушава правото му на защита, съответно не е съществено,
тъй като в съдебната фаза на процеса на С.М. е предоставена възможност да
ангажира всички доказателства, които намери за необходими за оспорването на
твърденията на ищеца за притежаваното имущество и за доказването на произхода
на средствата за придобиването им. Въпреки предоставената възможност, същият не
е представил доказателства в тази насока.
При това положение,
несъответствието по смисъла на § 1 т.3 ДР на ЗПКОНПИ се равнява на 228 842,94лв.
и представлява разликата между имуществото на стойност 134 776,63лв. и нетния
доход с отрицателна стойност минус 94 066,31лв.
Въз основа на горното, по
несъмнен начин в съдебното производство се установява, че: ответникът С.М. е с
повдигнато обвинение за престъпление по чл.142 НК, несъответствието между
имуществото и нетния доход е на стойност 228 842,94лв., а имуществото му
възлиза на 142 585,17лв. Разликата от посочената по-горе стойност 134 776,63лв.
на имуществото, участваща в преценката за несъответствието, идва от факта, че
за подлежащото на отнемане имущество се взема стойността на отчуждаване на тези
имоти и МПС, които са продадени от ответника, а в сумата 134 776,63лв. влизат
стойностите на придобиването им.
При така установената
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Предявеният иск е
допустим, внесен след постановено решение № 303/13.03.2019г. на КПКОНПИ за
образуване на производство за отнемане в полза на държавата на незаконно
придобито имущество и последващо решение № 762/22.05.2019г. за внасяне на искане
в ОС Разград за отнемане в полза на държавата на имущество на С.М.М., за придобиването на което не е установен законен
източник.
По същество съдът приема
следното: съгласно чл.156 ал.4 в.в. с §5 ал.2
ЗПКОНПИ, на доказване от КПКОНПИ подлежи
кумулативното наличие на следните предпоставки: вида и стойността на
придобитото през проверявания период имущество; обстоятелствата по чл.108, 109
и 111; наличието на значително
несъответствие в имуществото на проверяваното лице. Ищецът е доказал основанието
на предявения иск. В тежест на ответника е да установи произхода на средствата
на придобитото от него имущество, което не е сторил.
По отношение на предпоставката,
съдържаща се в чл.156 ал.4 т.2 ЗПКОНПИ, се установява, че срещу С.М. е образувано
наказателно производство и е повдигнато обвинение за престъпление, което попада
в хипотезата на чл.108 ал.1 т.3 ЗПКОНПИ.
Доказано е и наличието на
значително несъответствие в имуществото на ответника, съгласно изискването на
чл.156 ал.4 т.3 ЗПКОНПИ. За такова се приема несъответствието между имуществото
и нетния доход, надвишаващо 150 000лв. за целия проверяван период, по
смисъла на § 1 т.3 ДР ЗПКОНПИ. В случая несъответствието е установено в
по-висок размер 228842,94лв. Изпълнена е и втората предпоставка, обуславяща
основателност на искането за отнемане на имуществото на ответника.
След установяване на горните
две условия, в съдебния процес следва да се изясни видът и стойността на
имуществото през проверявания период. Незаконно по смисъла на ЗПКОНПИ е
имуществото, за което не е установен законен източник (чл.5 ал.1 от закона),
като законни са конституционно признатите и законово регламентирани източници.
В съответствие с чл.141 ЗПКОНПИ, в настоящото производство подлежи на
установяване законният източник на всяко отделно имущество, претендирано от
държавата за отнемане и преценката за отнемане следва да бъде направена
конкретно.
Доходи със законно установен
източник, съгласно СИЕ, са получените от ответника и неговите фактически
съжителки в отделните периоди средства в
общ размер 10 329,15лв. Тази сума е недостатъчна да покрие обичайните и други
установени разходи за периода на проверката, които са в значително по-висок
размер 104 395,46лв., поради което и нетният доход се явява отрицателна величина.
От горното следва, че за
притежаваното от ответника имущество, предмет на иска за отнемане в полза на
държавата – два леки автомобила, паричната равностойност на отчуждени два имота
и един автомобил, пари в банкови сметки и пари, получени от трети лица, липсва
законно установен източник, представляващ основание за придобиване. След като
не са открити законни източници за придобиване на имуществото, същото подлежи
на отнемане. Възражението на ответника, че автомобилите са стари и не е
установено дали съществуват реално към настоящия момент, е недоказано. От
справките в сектор КАТ на Пътна полиция се установява тяхното съществуване и
ответникът не е оборил представените писмени доказателства.
По отношение на отчуждените имоти
и лек автомобил следва да се приложи чл.151 ЗПКОНПИ, съгласно който в случай,
че имуществото е отчуждено, се отнема паричната му равностойност, която в
случая ще бъде стойността, на която е отчуждено всяко от тези имущества.
Установените парични средства по
банкови сметки също следва да бъдат отнети. Възражението в писмения отговор е,
че сумата 10 700 евро с левова равностойност 20 927,38лв. формално е преминала
през сметката на ответника и е преведена на трето лице. На съда е известно
образуваното тълк.д. № 4/2021г. на ОСГК
на ВКС, което ще тълкува закона по въпросите: 1. Представляват ли имущество по
смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на
несъответствието, съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, получените
от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и
сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е
установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не
са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и 2. Следва
ли ответникът да бъде осъден да заплати в полза на държавата паричната
равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите
от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което
не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те
не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е
установено преобразуването им в друго имущество.
По образуваното дело към настоящия момент няма постановено
тълкувателно решение. Настоящият съдебен състав приема тезата, застъпена в решение
№ 29/12.04.2021 г. по гр. д. № 1021/2019 г. на ВКС, III г. о., че под имущество
в нормата на пар. 1, т. 7 ЗОПДНПИ (отм.) се има
предвид стойността на всички активи, придобити през целия проверяван период, а
не незаконно придобито имущество или незаконно придобито налично имущество. По
втория въпрос съдът споделя тезата, изразена в същото решение на ВКС и
обоснована с нормата на чл. 72 ЗОПДНПИ (отм.), сега чл.151 ЗПКОНПИ, която
постановява отнемане па паричната равностойност на имуществото, придобито през
целия проверяван период, което липсва в края на периода, когато ответникът не е
доказал законен източник на средства. Така имуществото, придобито през целия проверяван
период, е от значение дори когато не е налично, защото подлежи на отнемане
паричната му равностойност.
Приложена в разглеждания
случай, горната съдебна практика води до извод, че независимо дали постъпилите
средства в размер 10 700 евро с левова равностойност 20927,38лв. са налични по
сметките към края на проверявания период, същите подлежат на отнемане съгл. чл.
151 ЗПКОНПИ.
Предвид изхода от правния спор С.М.М. следва да заплати на основание чл.157 ал.2 ЗПКОНПИ по
сметка на ОС Разград държавна такса. Същата се дължи от ответника в размер 4%
от цената на иска, който се уважава в пълен размер след направеното изменение
по реда на чл.214 ал.1 ГПК. Цената на иска е в размер 142 585,17лв. и дължимата такса е 5703,41лв.
Ищецът претендира присъждане на направените
в процеса деловодни разноски. Същият е внесъл такса за обнародване на съобщение
в ДВ в размер на 40лв., депозит за вещи
лица по съдебната автотехническа експертиза за оценка на МПС в размер на 200лв.,
по съдебнотехническата и оценителна експертиза в
размер на 575лв. и по съдебно-икономическата експертиза в размер на 645лв. Внесъл
е депозит за особен представител в размер 4324,50лв. Претендира и за заплащане
на юрисконсултско възнаграждение в размер 450лв., на основание чл.78 ал.8 ГПК.
Общият размер на извършените от ищеца деловодни разноски е 6234,50лв. С оглед изхода
от правния спор и на основание чл.78 ал.1 ГПК и чл.157 ал.2 ЗПКОНПИ, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него деловодни
разноски в горния размер.
Водим от горното, съдът
Отнема в полза на държавата,
представлявана от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на
незаконно придобито имущество, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.”Г.С.Раковски” № 112, с адрес за призоваване гр.Варна,
ул.”Алеко Константинов” № 17, ет.1, следното имущество от С.М.М. ЕГН ********** с адрес ***:
-
Лек
автомобил БМВ 318 И с рег. № РР 2184 АТ, рама № WBACA31010FB56409, двигател № 184Е108527606, с
пазарна стойност към настоящия момент 1500лв.;
-
Лек
автомобил Рено Сафран с рег. № РР 4558 ВА, рама № VF1B5460509244159,
двигател № F882378
с пазарна стойност към настоящия момент 1200лв.;
-
Сумата
1160лв.,
представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на л.а. Опел Астра с рег № РР 2529ВА;
-
Сумата
32 700лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на нива
с площ 31,299дка в землището на с.Ясеновец, м.“Корубостанлък“, съставляваща
имот № 005011 по картата на възстановената собственост в землището;
-
Сумата
85 400лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на самостоятелен
обект в жилищна сграда – жилище № 10, представляващо имот с идентификатор
61710.505.547.1.10 по плана на гр.Разград, с адм.адрес
гр.Разград, ул.“И. Вазов“ № 6, ет.4, състоящо се от две стаи, дневна с кухня,
тоалетна и баня, със застроена площ 98,14кв.м., който обект попада в сграда №1,
разположена в поземлен имот с идентификатор 61710.505.547, с предназначение
апартамент, ведно с избено помещение №9 и таванско помещение №6, както и
9,08%ид.ч. от общите части на сградата и съответния процент идеални части от
правото на стоеж върху мястото;
-
Сумата
97,79лв., представляваща непреобразувана част от направена вноска от трето лице
по разплащателна сметка BG36CREX92601415106200 по системата за бързи плащания Юнистрийм
с титуляр С.М.М.;
-
Сумата 20 927,38лв., представляваща
непреобразувана част от направени вноски по разплащателна сметка BG74IABG74601400444700 в
„Интернешънъл Асет Банк“АД
с титуляр С.М.М.;
Осъжда С.М.М.
да заплати по сметка на ОС Разград държавна такса в размер на 5703,41лв.
Осъжда С.М.М.
да заплати на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на
незаконно придобито имущество сумата 6234,50лв. за направените деловодни
разноски.
Решението подлежи на обжалване
пред Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: