№ 34680
гр. София, 20.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Антоанета Г. Ивчева
като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело №
20251110122773 по описа за 2025 година
Производството е образувано въз основа на искова молба с вх. №
139847/22.04.2025 г. на „Топлофикация София“ ЕАД срещу Й. Е. П., Е. Х. П. и Е. Е. П.,
в качеството им на наследници на Е. А. И., с която са предявени субективно и
обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на всеки от ответниците да заплати на
ищеца сумите, както следва: 47,52 лв. – главница, представляваща цена на топлинна
енергия за периода от 01.03.2023 г. до 30.04.2024 г. за топлоснабден имот, находящ се
в гр. София, ул. „Христо Максимов“ № 64, вх. 1, магазин № 9, с аб. № 382931, 20,88
лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за
периода от 01.03.2023 г. до 15.04.2025 г., 9,73 лв. – главница, представляваща цена на
услуга за дялово разпределение за периода от 01.03.2023 г. до 30.04.2024 г., и 3,13 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 01.03.2023 г. до 15.04.2025 г., ведно със законната лихва
върху всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба – 22.04.2025 г. до
окончателното им заплащане.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците са депозирали отговор на исковата молба, в
който изрично заявяват, че са заплатили процесните задължения, в подкрепа на което
представят фискален бон от 14.07.2025 г. на обща стойност от 293,77 лв.
С молба от 19.08.2025 г. ищецът потвърждава, че с извършеното плащане са
погасени всички вземания, предмет на делото, ведно с разноските по него. Претендира
единствено юрисконсултско възнаграждение.
При съобразяване на така изложената фактическа обстановка, съдът намира, че
доколкото заявените от ищеца искови претенции са били изцяло погасени от
ответниците посредством плащането им в хода на процеса, между страните по делото
не съществува правен спор, който да бъде разрешен със сила на пресъдено нещо.
Липсата на правен спор обуславя липсата на правен интерес от търсената съдебна
защита, а наличието на правен интерес е абсолютна положителна процесуална
предпоставка за надлежно възникване на правото на иск, за която съдът следи
служебно. Съдът е длъжен да обезпечи развитието на едно процесуално допустимо
съдебно производство, поради което в случай че констатира липсата на някоя от
абсолютните положителни процесуални предпоставки за надлежно възникване на
правото на иск – правен интерес от заявената с исковата молба съдебна защита, следва
да счете, че предявените искове се явяват процесуално недопустими. Следователно,
1
доколкото в случая заявените от ищеца искови претенции са изцяло удовлетворени от
ответниците в хода на процеса, за „Топлофикация София“ ЕАД е отпаднал правният
интерес от предявените искове, поради което образуваното въз основа на тях съдебно
производство като процесуално недопустимо следва да се прекрати.
Съгласно разпоредбата на чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в
съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. По тази
причина дори и при прекратяване на делото, както е в настоящия случай, доколкото е
налице плащане от страна на ответниците в хода на процеса, т. е. след връчване на
препис от исковата молба, с извънпроцесуалното си поведение те са дали повод за
завеждане на делото срещу тях, поради което безспорно следва да понесат сторените
разноски по него. Ищецът е претендирал единствено такива за юрисконсултско
възнаграждение, което съдът намира, че следва да бъде присъдено в минимален размер
от 100,00 лв., съобразно чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ (обн.
ДВ бр. 5/17.01.2006 г.), вр. чл. 78, ал. 8 ГПК. Делото не се характеризира с фактическа
и правна сложност, а освен това извършените от името на „Топлофикация София“
ЕАД процесуални действия се изчерпват единствено с подаване на исковата молба и
една уточнителна молба към нея.
По изложените съображения, съдът намира, че като процесуално недопустимо
настоящото производство следва да се прекрати. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК
ответниците, които погасявайки процесните вземания изцяло са признали тяхната
дължимост, следва да бъдат осъдени да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД
сумата от 100,00 лв., представляваща разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
Така мотивиран, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 22773/2025 г. по описа на СРС, 74
състав.
ОСЪЖДА Й. Е. П., ЕГН **********, Е. Х. П., ЕГН **********, и Е. Е. П., ЕГН
**********, и тримата с адрес: гр. София, ул. „Христо Максимов“ № 64, вх. 1, магазин
№ 9, да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 Б, на основание чл. 78, ал. 8
ГПК, сумата от 100,00 лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2