№ 7505
гр. София, 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ Н. ВЕЛКОВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20211110148903 по описа за 2021 година
/ЮЛ/ е предявил против Н. А. Х. иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл.
79, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 57,24 лева, представляваща цена на далекосъобщителни услуги за
периода от 08.08.2017г. до 07.12.2017г. съгласно договор за далекосъобщителни услуги от
02.09.2015г. с клиентски номер /№/, сключен между ответника и /ЮЛ/, за която сума е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 54786/2020г. по описа на СРС, 61
с-в.
Ищецът твърди, че между /ЮЛ/ и Н. Х. бил сключен договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер /№/ от дата 11.10.2013.г. за ползване на
мобилна услуга за номер ********** при условията на тарифен план /план/+ с месечен
абонамент 15.80 лева. Срокът на договорът бил 24 месеца - до дата 11.10.2015 г. На дата
02.09.2015г. чрез Допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни
услуги, ответникът подновил условията за ползваната мобилна услуга с месечен абонамент
15.80 лева. Срокът на договорът е бил 24 месеца - до дата 02.09.2017г.
Във връзка с ползваните услуги от /ЮЛ/ били издадени следните фактури:
-фактура № **********/08.09.2017г. с начислена за отчетен период 08.08.2017 -
07.09.2017г. за сума в размер на 7.90 лв. /с ДДС/, от които: за мобилен номер ********** за
Месечен абонамент /план/+ и приложимите към него отстъпки - 6.58 лева и ДДС ставка 20%
- 1.32 лева. Дължимата сума била платима в срок 25.09.2017г.;
-фактура № **********/08.10.2017г. с начислена за отчетен период 08.09.2017 -
07.10.2017г. за сума в размер на 19.78 лв/с ДДС/, от които: за мобилен номер ********** за
Месечен абонамент /план/+ и приложимите към него отстъпки - 14.49 лева, СМС-2.00лв и
1
ДДС ставка 20% - 3.29 лева. Дължимата сума е платима в срок 25.10.2017г.
-фактура № **********/08.11.2017г. с начислена за отчетен период 08.10.2017 -
07.11.2017г. за сума в размер на 15.80 лв. /е ДДС/, от които: за мобилен номер ********** за
Месечен абонамент /план/+ и приложимите към него отстъпки - 13.17 лева и ДДС ставка
20% - 2.63 лева. Дължимата сума е платима в срок 25.11.2017г.
-фактура № **********/08.12.2017г. с начислена за отчетен период 08.11.2017 -
07.12.2017г. за сума в размер на 15.80 лв. /с ДДС/, от които: за мобилен номер ********** за
Месечен абонамент /план/+ и приложимите към него отстъпки - 13.17 лева и ДДС ставка
20% - 2.63 лева. Дължимата сума била платима в срок 25.12.2017г.
Абонатът потребил и не заплатил услугите, фактурирани за четири последователни
отчетни месеца 09/2017, 10/2017, 11/2017, и 12/2017 на обща стойност 57.24 лв, която сума
се претендира в настоящото производство.
Процесният абонамент бил деактивиран на 06.03.2018г.
Ищцовото дружество предявява исковата си претенция срещу ответника въз основа на
договор за цесия от дата 01.10.2019 г. с прехвърлител на вземанията /ЮЛ/, ЕИК /ЕИК/, което
дружество, от своя страна, е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от
16.10.2018 г., с прехвърлител на вземания /ЮЛ/.
Претендира присъждането на разноски, направени в заповедното производство и в
настоящото такова.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.
Извън срока за отговор по делото е постъпила молба от ответника чрез неговия
процесуален представител, в която сочи, че оспорва иска и прави възражение за изтекла
давност за част от претендираните суми. Прилага доказателства за извършени плащания по
сметка на ищеца в общ размер на 80 лева. Относно неспазване срока за подаване на отговор,
ответникът сочи като причина влошеното си здравословно състояние, за което е представил
и медицински документи.
Във връзка с допустимостта на възраженията, съдът още на този етап ще посочи
следното:
Видно от приложената медицинска документация – епикриза, издадена от /ЮЛ/,
ответникът е бил приет в болничното заведение на дата 23.09.2021г. и изписан на
29.09.2021г. с диагноза МКБ 10: I63.5 – Исхемичен мозъчен инсулт във ВБС, в басейна на
дясна мозъчна артерия. Дизартрия – лека. Централна лезия на VII и XII КН вляво.
Придружаващи заболявания: Артериална хипертония II степен. Левостранна латентна
хемипареза.
Видно от епикризата, пациентът е бил изписан хемодинамично стабилен, афебрилен.
Лека дизартрия и централна лека лезия. Изход от лечението: с подобрение. Предписано му е
домашно лечение 30 дни в периода от 01.10.2021г. – 30.10.2021г.
Във връзка с така представените документи, на първо място, съдът ще посочи, че
2
същите касаят период, предхождащ получаване на исковата молба и приложенията към нея
от страна на ответника, което видно от приложеното по делото съобщение /л. 52/ е станало
на 25.02.2022г. Поради това и не би могло да бъде извлечено, че към него момент, и в
едномесечния срок от получаване на съдебните книжа, ответникът е бил в обективна
невъзможност да осъществи защитата си по настоящото дело, подавайки отговор на ИМ.
Отделно, съдът ще посочи, че ответникът не е направил искане за възстановяване на
срока за подаване на отговор, поради което и подадената на 25.03.2022г. молба от ответника
чрез неговия процесуален представител не следва да се приеме за отговор на ИМ.
След това уточнение, съдът изложи следните мотиви по същество във връзка с
предявения иск.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца
е да установи: възникването на облигационно отношение между /ЮЛ/ и ответника по
посочения в ИМ договор за далекосъобщителни услуги и допълнително споразумение към
него; че дружеството е било изправна страна по тях, т.е., че е осигурило достъп на абоната
до договорените мобилни услуги, съответно - че му ги е предоставил; размера на
претендираните вземания, както и прехвърлянето на вземанията по договорите от страна на
/ЮЛ/ на /ЮЛ/ и съответно от /ЮЛ/ на ищеца с договори за цесия, за които ответникът е
надлежно уведомен по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД за извършените прехвърляния на
вземанията.
Ответникът е длъжен в случай, че ищецът установи посочените по –горе
обстоятелства, да докаже точното във времево и количествено отношение изпълнение на
задължението си за плащане на предоставените и ползвани далекосъобщителни услуги.
Страните по делото не спорят и от представения по делото договор с клиентски
номер /№/ - заявление/договор № 6006614696611102013-28920134 от дата 11.10.2013г. се
установява, че „/ЮЛ/” . и ответника Н.Х. са сключили договор за мобилни услуги.
Съобразно същия договор „/ЮЛ/” . се е задължил да предостави на ответника чрез
включване в собствената си GSM-мрежа мобилни услуги срещу цена, съобразно тарифата на
мобилния доставчик по тарифен план „/план/ М+”. Договорът, видно от отразяването е
сключен за срок от 2 години.
Страните по делото също така не оспорват и от представеното по делото от страна на
ищеца Допълнително споразумение от 02.09.2015г. се установява, че на посочената дата
/ЮЛ/ и ответника са сключили споразумение, с което се продължили срока на договор с
клиентски номер /№/ за 24 месеца, като същото е касаело мобилен телефон /тел./. По силата
на това допълнително споразумение /ЮЛ/ се е задължил да предостави на ответника чрез
включване в собствената си GSM-мрежа мобилни услуги срещу цена, съобразно тарифата на
мобилния доставчик по тарифен план „/план/ .+”, касателно посочения мобилен номер.
Претендираните от ищеца вземания са тези по представените по делото заверени копия
от фактури, а именно: фактура № **********/08.09.2017г. с начислена за отчетен период
3
08.08.2017 - 07.09.2017г. за сума в размер на 7.90 лв. /с ДДС/, от които: за мобилен номер
********** за Месечен абонамент /план/+ и приложимите към него отстъпки - 6.58 лева и
ДДС ставка 20% - 1.32 лева. Дължимата сума била платима в срок 25.09.2017г.; фактура №
**********/08.10.2017г. с начислена за отчетен период 08.09.2017 - 07.10.2017г. за сума в
размер на 19.78 лв/с ДДС/, от които: за мобилен номер ********** за Месечен абонамент
/план/+ и приложимите към него отстъпки - 14.49 лева, СМС-2.00лв и ДДС ставка 20% - 3.29
лева. Дължимата сума била платима в срок 25.10.2017г.; фактура № **********/08.11.2017г.
с начислена за отчетен период 08.10.2017 - 07.11.2017г. за сума в размер на 15.80 лв. /е
ДДС/, от които: за мобилен номер ********** за Месечен абонамент /план/+ и приложимите
към него отстъпки - 13.17 лева и ДДС ставка 20% - 2.63 лева. Дължимата сума била платима
в срок 25.11.2017г.; фактура № **********/08.12.2017г. с начислена за отчетен период
08.11.2017 - 07.12.2017г. за сума в размер на 15.80 лв. /с ДДС/, от които: за мобилен номер
********** за Месечен абонамент /план/+ и приложимите към него отстъпки - 13.17 лева и
ДДС ставка 20% - 2.63 лева. Дължимата сума била платима в срок 25.12.2017г.
Общо дължимата сума по тези фактури е 59,28 лева, от които в настоящото
производство се претендират 57,24 лева – главница.
По отношение изпълнението на задължението на мобилния оператор за осигуряване
на достъп на абоната до договорените мобилни услуги и предоставянето им, макар копието
от фактури, които на практика представляват извлечения от системата на мобилния
оператор и приложенията към тях, съдържащи данни за предоставени услуги, да
представляват документ, едностранно съставен от служител на /ЮЛ/, без подпис, то същите
съдържа информация за начислена суми за предоставени услуги и периода, за който се
отнасят и макар, по делото да не се предоставят доказателства за редовността на
вписванията в счетоводните книги при обилния оператор, ползването на мобилни услуги в
процесния период не се оспорва от ответника.
Нещо повече, видно от представените от негова страна платежни документи, които
не са оспорени от ищцовата страна, ответникът е извършил плащания по сметка на ищеца в
общ размер на 80 лева на три пъти, а именно: съответно на дати: 07.12.2021г.; 11.01.2022г. и
10.02.2022г., като по този начин на практика е направил извънсъдебно признание на
задълженията, които се претендират от него. Най-сетне, ответникът не оспорва и факта,
твърдян от ищеца, че процесният договор е бил деактивиран на 06.03.2018г., поради което
съдът прие и този факт за установен.
Във връзка с така представените платежни документи, съдът съобрази, че в тях
изрично е отбелязан номера на делото по заповедното производство, от което може да се
направи извод, че извършените плащания са целили погасяване на задълженията именно,
претендирани по настоящия казус, доколкото настоящото производство е един вид
продължение на производството по чл. 410 ГПК, което е преминало в исково предвид
постъпилото възражение от длъжника.
Що се отнася до възражението за изтекла давност, доколкото същото е направено
след изтичане на едномесечния срок за отговор на ИМ, като такива възражения не са били
4
направени и в хода на заповедното производство, съдът не прие това възражение и не го
разглежда.
Що се отнася до извършените цесии относно конкретните задължения на ответника,
първоначално между /ЮЛ/ и /ЮЛ/, а впоследствие и между /ЮЛ/ и /ЮЛ/, съдът счита, че
тези факти се установяват на база представените от ищеца: Договор за прехвърляне на
вземания вземания № ********** от 16.10.2018г.; договор за прехвърляне на вземания от
01.10.2019г., както и извлечение от Приложение № 1 към Договор за цесия от 01.10.2019г.,
касателно ответника Н. А. Х., които не се оспорват от ответника.
Тези доказателства, които не са оспорени от ответника, сочат по безспорен начин, че
ищецът /ЮЛ/ е придобило вземанията на /ЮЛ/ от ответника по процесния договор. В
хипотезата на чл. 99 ЗЗД вземането преминава върху цесионера със самото сключване на
договора за цесия и той става от същия момент негов носител, тъй като съобразно предмета
на консенсуалния договор с постигането на съгласието по същия цесионерът придобива
вземането в състоянието, в което се е намирало към същия момент, заедно с акцесорните му
права-аргумент от чл. 99, ал. 2 ЗЗД.
В тази насока съдът само ще припомни, че уведомяването на длъжника по чл. 99, ал.
3 ЗЗД има значение единствено за действието на договора спрямо него в смисъл, че преди
нотификацията /уведомяването/ същият може да изпълни и към цедента и да се освободи от
задължението си, докато след надлежното му уведомяване по чл. 99, ал. 3 ЗЗД валидното
изпълнение ще бъде само това към цесионера. Уведомяването няма отношение към
действието на договора за цесия между страните по него и прехвърлянето на вземането към
новия кредитор. В този смисъл е и практиката на ВКС, застъпена в решение 40/13.05.2010г.
по т.д. 566/2009г., Т.К. I ТО на ВКС, решение 1279 от 12.11.1996г. по гр.д. 29/1996г. на V
ГО.
Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина на уведомяване, то
съобщаването на цесията, извършено в рамките на съдебното производство по предявения
иск следва да бъде зачетено от съда, като няма пречка това уведомяване да стане и чрез
връчване на съдебните книжа.
При така изложеното до тук, а и предвид извършеното плащане от страна на
ответника в хода на съдебното производство, съдът счита, че искът по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД следва да бъде отхвърлен поради погасяване на задължението чрез плащане
в хода на производството.
Фактът на плащане, предвид нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК следва да бъде взет
предвид от съда при постановяване на решението му, като новонастъпил факт.
По разноските:
С оглед изхода на делото и с арг. чл. 78, ал. 2 ГПК, съдът съобрази, че ответникът
Н.Х. с поведението си е дал повод за завеждане на делото, вкл. и като е възразил срещу
заповедта по чл. 410 ГПК. Поради това следва да понесе изцяло разноските по исковото
производство, макар и исковете да са отхвърлени поради извършено в хода на процеса
5
погасяване.
Ищецът претендира и доказва разноски в исковото производство, както следва: 25
лева – държавна такса; 180 лева – адвокатско възнаграждение, което, видно от приложения
договор за правна защита и съдействие /л. 7 от делото/, е било заплатено в брой.
Общите разноски, които следва да бъдат заплатени от ответника на ищеца са в
размер на 205 лева.
Що се отнася до разноските в заповедното производство, ищецът е направил
следните разноски: 25 лева – държавна такса и 180 лева адвокатско възнаграждение, или
общо 205 лева.
От разноските, сторени в заповедното производство в тежест на ответника следва да
бъдат възложени само 159,58 лева, доколкото искът е предявен и съответно основателен
само за сумата от 57,24 лева – главница. Ищецът не е предявил иск за претендираната в
заповедното производство мораторна лихва в размер на 16,29 лева, поради което и в тази
част принципно заповедта за изпълнение ще подлежи на обезсилване. С оглед на това, на
ищеца се дължат разноски в заповедното производство, единствено и съответно на частта, за
която същият е предявил иск.
Така мотивиран съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от /ЮЛ/ с ЕИК /ЕИК/, с адрес на управление: /адрес/ против
Н. А. Х. с ЕГН ********** с адрес: /адрес/ иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК,
вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 57,24 лева, представляваща цена на
далекосъобщителни услуги за периода от 08.08.2017г. до 07.12.2017г. съгласно договор за
далекосъобщителни услуги от 02.09.2015г. с клиентски номер /№/, сключен между
ответника и /ЮЛ/, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
54786/2020г. по описа на СРС, 61 с-в, поради извършено в хода на съдебното производство
погасяване чрез плащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Н. А. Х. с ЕГН ********** да заплати на
/ЮЛ/ с ЕИК /ЕИК/ сумата от 205 лева – разноски в производството по чл. 422 ГПК, сторени
пред СРС и 159,58 лева – разноски, сторени в производството по ч.гр.д. № 54786/2020г. по
описа на СРС, 61 с-в.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6