Решение по дело №561/2019 на Административен съд - Кюстендил

   Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

   № 42 от 17.02.2020 г., гр. Кюстендил

 

    В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на седемнадесети януари две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                                             СЪДИЯ: АСЯ СТОИМЕНОВА

 

при секретар Лидия Стоилова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 561 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 83, ал. 6 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ).

            Делото е образувано по жалба от Д.И.Х., с ЕГН ********** и постоянен адрес:***, срещу Решение № 1910з-553/17.10.2019 г., издадено от главен инспектор Г.Г.– временно преназначен на длъжност началник на Районно управление (РУ) – Кюстендил при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОД на МВР) – Кюстендил, с което на основание чл. 83, ал. 5, пр. 2 във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ му е отказано издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за него. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на решението на основанията по чл. 146, т. 3 и 4 от АПК. Иска се отмяна на решението.

В съдебното заседание по делото Д.Х. поддържа жалбата.

Ответникът – началникът на РУ – Кюстендил при ОД на МВР – Кюстендил,  не се явява и не се представлява в съдебното заседание по делото, и не изразява становище по жалбата.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:   

            На 12.08.2008 г. Д.Х. е закупил въз основа на Разрешение №0209/17.06.2008 г., издадено от РПУ – Кюстендил, пистолет „ТТ”, кал. 7,62 х 25 мм, сериен № ЦО853/135/ЗЛ853, и 50 броя патрони за него. На 16.12.2015 г., поради предстоящото му отсъствие от страната за период, по-дълъг от три месеца, на основание чл. 98, ал. 4 от ЗОБВВПИ той е предал пистолета, два броя пълнители и 45 броя боеприпаси за него за съхранение на органите на МВР, за което е съставен Предавателен-приемателен протокол № 141/2015 г. Със същия протокол е предадено и Разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за него №0327778 (страните не оспорват обстоятелството, че разрешението е било валидно до 2015 г.). Със заявление с УРИ 191000-15659/11.09.2019 г. до началника на РУ – Кюстендил жалбоподателят е поискал издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие – пистолет „ТТ”, кал. 7,62 мм, и боеприпаси за него. Като основание в заявлението е посочил, че оръжието му е нужно за самоотбрана и защита на семейството му, тъй като жилището, в което живее, от 2012 г. до 2014 г. е било обект на кражби, за което има данни в РУ – Кюстендил. Към заявлението са приложени: медицинско удостоверение, издадено на 11.09.2019 г. от психиатър Д.П.от Медицински център „М.” ООД, гр. Кюстендил, в което е посочено, че Д.Х. е психично здрав и не се води на диспансерен отчет; декларация от 11.09.2019 г. по чл. 76, ал. 4, т. 2 от ЗОБВВПИ от Х.; декларация от 11.09.2019 г. по чл. 58, ал. 1, т. 2 – 8 от ЗОБВВПИ от Х.; удостоверение, издадено от Националната следствена служба, че към 17.09.2019 г. срещу Х. няма данни за обвинения по неприключени наказателни производства; справка за съдимост на Х., издадена на 12.09.2019 г., от която е видно, че същият не е осъждан; разписка за внесена такса; и копия от удостоверение за завършен от Х. курс за безопасно боравене с огнестрелно оръжие и успешно положен изпит, диплома за средно образование на Х., Предавателен-приемателен протокол №141/2015 г., Разрешение № 0209/17.06.2008 г., контролен талон от 12.08.2008 г. и фактура от 12.08.2008 г. С писмо с УРИ 191000-15977/17.09.2019 г. от началника на РУ– Кюстендил, връчено на 25.09.2019 г., на Х. е указано в 3-дневен срок от получаване на писмото на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 от да посочи в писмен вид основателна причина, която да доказва необходимостта по несъмнен начин от притежание на късоцевно огнестрелно оръжие. В молба с УРИ 191000-16640/26.09.2019 г. Х. е посочил, че късоцевното огнестрелно оръжие и боеприпасите за него са му необходими за самоотбрана на него и семейството му, тъй като домът му, находящ се в гр. Кюстендил, кв. „З.”, бл. **, вх.*, ет.*, ап. **, където е и постоянният му адрес, през 2012 – 2014 г. два пъти е бил обект на кражба, за което има данни в РУ – Кюстендил. Със Заповед № 1910з-489/16.09.2019 г. началникът на РУ – Кюстендил е наредил извършване на проверка по чл. 83, ал. 4 във вр. с чл. 58, ал. 1 от ЗОБВВПИ за срок от 14 работни дни. С докладна записка с рег. № 1910р-21899/20.09.2019 г. И.К.– разузнавач в сектор „КП” при РУ – Кюстендил, е уведомил органа, че Х. няма съдебна и криминална регистрация, не е известен на служителите от криминална полиция при РУ – Кюстендил, не е засичан в компанията на криминално проявени лица и няма данни да страда от психическо заболяване, както и данни да злоупотребява с алкохол и да е зависим от наркотици. С докладна записка с рег. № 1910р-22322/27.09.2019 г. полицейски инспектор Р.Н.е уведомил органа, че Х. живее постоянно на адрес: ***, работи като продавач-консултант в строителна фирма в гр. Кюстендил, и при полицейския инспектор, обслужващ района по местоживеенето му, не е постъпвала информация Х. да е с психично заболяване, да е настаняван в заведения за отрезвяване, да е нарушавал обществения ред и да са му налагани административни наказания. Посочено е, че жалбоподателят има условия за съхранение на оръжието в метална каса съгласно изискванията – здраво, неподвижно закрепена в помещение на жилището му, което е установено при проверка на 25.09.2019 г., резултатите от която са обективирани в констативен протокол от същата дата.

На 17.10.2019 г. началникът на РУ – Кюстендил е издал обжалваното решение, с което е отказал да издаде на Д.Х. разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за него. За да постанови отказа, органът е приел, че от представените от заявителя документи и в хода на възложената със Заповед № 1910з-489/16.09.2019 г. служебна проверка не са установени факти и обстоятелства, които да сочат наличието на отрицателните материалноправни предпоставки, визирани в чл. 58, ал. 1 от , обосноваващи постановяването на отказ за издаване на исканото разрешение, но събраните по преписката данни не сочат за потенциална или непосредствена опасност за живота, здравето, сигурността или имуществото на Х. и неговото семейство, и в хода на административното производство същият не е представил доказателства за наличие на основателна причина, обосноваваща по несъмнен начин издаването на разрешението, по дефиницията на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ. Решението е връчено на адресата на 23.10.2019 г. Жалбата срещу същото е подадена на 01.11.2019 г.

В съдебното заседание по делото е разпитана свидетелката Л.Г.Ч., съседка на Х., която заявява, че преди около 2 – 3 години са разбивали апартамента му, а преди 3 – 4 месеца в съседния на техния блок също имало кражби. Сочи и че след като се върнал от чужбина Х. ѝ е споделял, че държи в апартамента си голяма сума пари.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК срещу акт, който подлежи на оспорване по съдебен ред и от лице с правен интерес от оспорването. Разгледана по същество на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 168 от АПК, същата е неоснователна по следните съображения:          

Проверено съобразно критериите по чл. 146 от АПК, обжалваното решение е валиден административен акт, издаден при спазване на изискванията за форма и в изпълнение на административнопроизводствените правила, както и при правилно приложение на материалния закон. Налице е териториална и материална компетентност на органа, издал решението – началникът на РУ на МВР по постоянния адрес на жалбоподателя (арг. чл. 83, ал. 4 във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗОБВВПИ). Решението е издадено в писмена форма и съдържа необходимите реквизити, включително тези по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК – посочени са фактическите и правните основания за издаването му. Съдът не констатира допуснати от административния орган съществени нарушения на административно производствените правила при издаване на решението.

Обжалваното решение е издадено в съответствие с материалния закон. Проявните форми на видовете цели за ползване на огнестрелни оръжия по смисъла на ЗОБВВПИ са изчерпателно посочени в чл. 6 от същия – служебни цели (чл. 6, ал. 2) и граждански цели (чл. 6, ал. 3). И при двете проявни форми охраната на личността е обозначена като „самоотбрана”, предполагаща автозащита. В първата хипотеза разрешението се издава за нуждите на изпълняваното от заявителя занятие, а във втората – поради наличие на опасност с източник битието на заявителя. Физическите лица могат да придобиват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели, така както са посочени в чл. 6, ал. 3, съответно в чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ. Разрешението за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие по своята правна същност е облагоприятстващ административен акт, който органът издава при наличие на установените в закона предпоставки. В чл. 58, ал. 1 от ЗОБВВПИ законодателят е регламентирал материалноправните изисквания, при наличието на които органът по чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ е длъжен да откаже издаване на исканото разрешение. Изискванията са два вида: свързани с личността на заявителя (т. 1 – 9 на чл. 58, ал. 1) и свързани с целта, за която се иска разрешението (т. 10 на чл. 58, ал. 1). Нормата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ в приложимата редакция (доп. – ДВ, бр. 37/2019 г.) сочи, че абсолютна предпоставка за издаване на разрешението за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за него е наличието на основателна причина – самоотбрана, ловни цели, спортни цели, учебни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Несъмнеността изисква достигане на степен на убедителност, която да се разграничи от хипотетичната представа за полезност или „застраховане” против евентуални опити за посегателства. Хипотезата „липса на основателна причина” е налице при първоначално издаване на разрешение и в случаите, когато срокът на издаденото разрешение е изтекъл и по същество се издава ново разрешение, тъй като законодателят е регламентирал изрично възможността за продължаване на срока на вече издадено разрешение по реда на чл. 87, ал. 1 от ЗОБВВПИ (вж. в т. см. Решение № 313/09.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 750/2019 г., VII о., Решение № 236/08.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4876/2019 г., VII о. и Решение № 4571/11.04.2018 г. на ВАС по адм. д. №6726/2017 г., VII о.). Снабдяването с разрешение за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелно оръжие в хипотезата на чл. 6, ал. 3, т. 1 от ЗОБВВПИ (за самоотбрана) е крайна мярка за опазване на общественозначими блага, поради което в законодателството е установен разрешителен режим. При прилагането му към всеки конкретен случай следва да бъде доказана по категоричен начин нуждата от използването на тази мярка. Доказването на необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели е задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ. В случаите на издаване на разрешение законът е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице основателна причина за издаване на исканото разрешение (вж. в т. см. Решение №1507/30.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3020/2019 г., VII о., Решение №327/09.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1854/2019 г., VII о., Решение № 9894/19.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9024/2017 г., VII о., Решение № 6744/07.06.2016 г. на ВАС по адм. д. №5785/2015 г., VII о. и  Решение № 5612/11.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10711/2015 г., VII о.). Административният орган не е задължен да издирва или презумира обстоятелства, установяващи такава потенциална необходимост за заявителя. Изводът се налага от разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, въвеждаща този факт като самостоятелно основание за постановяване на отказ за издаване на облагоприятстващ акт, без значение дали са изпълнени останалите критерии на закона.

В оспореното решение органът е посочил, че липсват доказателства в административната преписка, които да обосноват необходимост за Д.Х. от издаване на исканото разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие за самоотбрана (самоохрана), в качеството му на физическо лице. Този извод на административния орган съдът намира за правилен и законосъобразен предвид отсъствието на регламентираната в чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ материалноправна предпоставка за постановяване на разрешителен административен акт по така обоснованото от заявителя искане. Нуждата от самоотбрана е правнозначимият факт, който в случая не е установен от жалбоподателя. Изложените от него доводи, с които мотивира причината за исканото разрешение, не обосновават такава нужда. При липсата на доказателства за наличието на конкретна или потенциална опасност за живота, здравето, сигурността и имуществото на жалбоподателя не е обоснована необходимост от съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие с цел самоотбрана. По аргумент от чл. 170, ал. 2 от АПК в тежест на жалбоподателя е да установи, че са били налице условията за издаване на облагоприятстващ акт по искането му. Доказването на заявената необходимост е пълно и главно, а непровеждането му сочи, че мотивираният с липсата ѝ отказ за издаване на разрешение е законосъобразен. Правилно административният орган е посочил, че охраната на имуществото на физически лица се осъществява по начина, уреден в Закона за частната охранителна дейност. По изложените съображения съдът намира, че като е отказал издаване на исканото разрешение административният орган е приложил правилно материалния закон. Показанията на разпитаната по делото свидетелка не променят извода на административния орган за липса за доказана необходимост от съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие от страна на жалбоподателя. Същата свидетелства за кражби в дома на жалбоподателя и в апартаменти, находящи се в съседен жилищен блок, но в периоди, значително предхождащи датата на подаване на заявлението. Заплахата от действия с такъв характер съществува за всеки гражданин, поради което предотвратяването на потенциални посегателства над имуществото на Х. не е от естество да мотивира нуждата от самоотбрана. Съхраняването на голяма парична сума в дома на жалбоподателя също не обосновава необходимост от съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие, при съществуващата развита банкова система в страната, а и възможността за ползване услугите на лица, извършващи частна охранителна дейност.

Постановяването на процесния отказ е в съответствие с целта на закона. Повишеният риск при използването на огнестрелно оръжие налага прецизиране на конкретната и непосредствена необходимост от защита на застрашени блага посредством огнестрелно оръжие, поради което адекватното прилагане на материалния закон обслужва и специфичната цел на закона – охрана интересите на обществото от обоснован разрешителен режим.  

             

 

 

Воден от гореизложеното, съдът

 

                                                               Р   Е   Ш   И:

 

           ОТХВЪРЛЯ жалбата от Д.И.Х., с ЕГН ********** и постоянен адрес:***, срещу Решение № 1910з-553/17.10.2019 г., издадено от главен инспектор Г.Г.– временно преназначен на длъжност началник на РУ – Кюстендил при ОД на МВР – Кюстендил, с което на основание чл. 83, ал. 5, пр. 2 във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ му е отказано издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за него.

Решението може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

 

 

 

                                                                                                       СЪДИЯ: