№ 3709
гр. София, 14.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ЕВЛ. СТОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА
Административно наказателно дело № 20231110215540 по описа за 2023
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д, т. 4 от ЗАНН, вр. чл. 189, ал. 8 от ЗДвП.
Образувано е по жалба на Д. Й. Ш. срещу електронен фиш серия К № 7836581, издаден
от СДВР, с който за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 189, ал.4,
вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 3 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 200 лева.
В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на атакувания акт, като се моли
за неговата отмяна, тъй като са налице разминавания между снимката от нарушението и
посоченото в електронния фиш.
В съдебно заседание не се явява редовно призования жалбоподател Ш., който се
представлява от своя упълномощен процесуален представител – адв. ***. Защитникът
поддържа жалбата и моли за отмяна на електронния фиш, като се позовава на липсата на
посочено точно местоположение на мястото на нарушението на представената снимка от
техническо средство. Счита, че по този начин не е възможно да се установи дали това е
същото място, описано в електронния фиш. Позовава се и на разликата в измерената и
наказуемата скорост, които според него също нарушават правото на защита на
жалбоподателя. Моли за присъждането на разноски за адвокатска защита.
Въззиваемата страна – СДВР, редовно призована, не изпраща представител. От
юрисконсулт *** са депозирани писмени бележки с молба за потвърждаване на електронния
фиш.
По допустимостта на жалбата, съдът намира следното :
Жалбата е депозирана в срока по чл. 189, ал.8 от ЗДвП, от процесуално легитимирано
лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално
допустима. От представената справка от ОПП СДВР е видно, че липсват доказателства за
връчване на електронния фиш на жалбоподателя, макар да се твърди това да е станало на
1
12.10.2023 г., поради което съдът приема, че жалбата изпратена по пощата до СДВР на
24.10.2023 г. е подадена в законовия срок.
Разглеждана по същество, същата е неоснователна.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 20.07.2023 г. в 10:00 ч., в Столична община, с. ***, по бул. *** до ул. 40-та, с посока
на движение от с. *** към гр. София, с мобилна система за видеоконтрол – АТСС, TFR1-М с
радар TR4D № 524, била засечена скорост на движение на МПС – лек автомобил марка
„***”, модел „***” с рег. № ****, 76 км./ч. (след отчитане на допустима грешка в полеви
условия 3 км./час) при разрешена такава – 50 км./ч. в населено място, т.е. превишение – 26
км./ч. Автомобилът бил регистриран на името на Д. Й. Ш. с ЕГН **********.
Въз основа на тези данни от СДВР е издаден електронен фиш серия К № 7836581
срещу Д. Й. Ш. с ЕГН ********** за налагане на глоба в размер на 200 лева за нарушение
на чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Във фиша е посочено, че нарушението е извършено в условията на
повторност в едногодишен срок от влизане в сила на електронен фиш серия К № 4061809 на
22.12.2022 г. Копие от последния фиш е представено по преписката, като от него се
установява, че Д. Ш. е бил санкциониран за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП на основание
чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП. Като системата на ОПП СДВР е отбелязано, че
фишът е бил връчен на Ш. на 07.12.2022 г. и е влязъл в сила на 22.12.2022 г., като е
отбелязано, че същият е платен. Но в ОПП СДВР не са налични разписка или друго
доказателство за датата на връчване на фиша, издаден от ОДМВР София.
От разпечатка от паметта на техническо средство АТСС, TFR1-М с радар TR4D № 524,
която е веществено доказателство, изготвено по реда на чл. 189, ал.15 ЗДвП, се установява,
че на процесната дата – 20.07.2023 г., в 10:00:17 ч., в района на Столична община, с. *** на
бул. *** до ул. 40-та, с координати EL ***** и NL ****** е засечена скорост на движение от
79 км/ч, като са записани датата, часа, посоката на движение, фиксираната скорост и е
сниман регистрационния номер на автомобила. Автомобилът е заснет при приближаването
му към техническото средство и е единствения в центъра на кадъра. Приложена е и снимка
на АТСС поставено в патрулен автомобил, както и снимка на самия автомобил, а също и
клип № 27526 за радар № 524, от която също се установява точното местоположение на
техническото средство, което е било поставено в рамките на населено място.
Местоположението описано на снимката чрез точни координати съответства изцяло на
отразеното в Протокола за използване на АТСС, както и на цитирания клип. От
представените снимки се установява, че участъкът е в рамките на населено място – с. ***,
където е важало общото ограничение на скоростта от 50 км./час. Същото ограничение на
скоростта е отразено и в представения Протокол за използване на АТСС от 20.07.2023 г.
Поради това съдът намира за неоснователни възраженията на защитника за налично
разминаване между посочените координати на снимката и съответния им административен
адрес, изписан в електронния фиш. Тъй като в по-старите въведени в експлоатация
технически средства се сочи не административен адрес, а джи-пи-ес координати, към клипа
от нарушението се прилага и клипа, установяващ къде е било поставено техническото
средство. Освен това не представлява особена техническа трудност, използвайки
общодостъпни програми като „Гугъл мапс“ и др., да се установи точното местонахождение
на място, посочено със своите географски координати.
Поради всичко изложено, съдът намира, че несъмнено е установено точното
местоположение на автомобила, когато е бил заснет да се движи с превишена скорост, като в
електронния фиш е посочен не само бул. „***“ в рамките на с. ***, но и посоката на
движение, както и конкретния пътен участък, уточнен чрез пресичащата булеварда улица.
Съдът намира, че това е достатъчно като конкретизиране на мястото на твърдяното
2
нарушение, доколкото позволява не само определяне на местната подсъдност на делото, но и
на пътния участък, където се твърди да е извършено нарушението, а оттам и на въведеното
ограничение на скоростта.
Мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение /АТСС/
тип – TFR1-М с радарен скоростомер тип „трафик радар” TR4D е одобрена и вписана в
регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, на 24.02.2010 г., със
срок на валидност на одобряването 24.02.2020 г. Но съгласно чл. 30, ал. 5 от Закона за
измерванията, когато срокът на валидност на одобрения тип средство за измерване е
изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят за одобрен тип,
се считат за одобрен тип, за което от ГДНП е изпратено и нарочно писмо до директорите на
регионалните дирекции. Периодичността на последващите проверки на видео-радарните
системи е една година, като мобилната система с № 524 е преминала проверка на 18.05.2023
г., като допустимата грешка при измерване на скоростта е 3 км/ч. до 100 км/ч. и от 3 % при
движение със скорост над 100 км/ч., видно от протокола от същата дата.
Горната фактическа обстановка се установява от приобщените по делото писмени
доказателства, а именно: електронен фиш за налагане на глоба серия К № 7836581 от 2023
г. на МВР-СДВР; свален на хартиен носител снимков материал за описаното нарушение;
справка за собственика на превозното средство, посочено във фиша; копие на заповед от
2016 г. на министъра на вътрешните работи относно утвърждаване на образец на електронен
фиш, и копие на образец на електронен фиш; справка от Българския институт по
метрология, с приложено копие на удостоверение за одобрен тип, протокол от последваща
проверка на системата, протокол за използване на техническото средство, копие на ел. фиш
серия К № 4061809 на СДВР и справка за връчването му и др. Събраните по делото писмени
доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, съдът
кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват
фактическата обстановка по начина, възприет от съда.
Съгласно чл. 165, ал.2, т.6 ЗДвП органите по контрол на спазване правилата за
движение по пътищата имат право за установяване на нарушенията да използват два вида
технически средства или системи - заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство. Следователно
заснетият видеозапис, на който са записани датата, часа, засечената скорост на движение и
регистрационния номер на автомобила, представлява годно веществено доказателствено
средство по смисъла на чл. 189, ал.15 ЗДвП, изготвено по предвидения в закона ред, поради
което може да установи извършеното нарушение.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да
провери законността на обжалваното НП/електронен фиш, т.е. дали правилно е приложен
както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Електронният фиш е издаден съгласно правилата на ЗАНН и ЗДвП.
Същият формално отговаря на изискванията на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, установяваща
вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения от
Министъра на вътрешните работи образец. Съгласно чл. 189, ал.4 от ЗДвП електронният
фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
3
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане. Всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен фиш – мястото на
извършване на нарушението е описано подробно, посочена е разрешената скорост, както и
установената такава на движение на процесното МПС.
Обстоятелството дали фишът е надлежно връчен на санкционираното лице има
отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл. 189, ал. 8 ЗДвП, но не и
към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването
му.
По дефиниция електронният фиш не носи подпис на издателя си, поради което
въпросът за компетентността на определено лице не се поставя. В него следва да бъде
отразена само структурата на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което е
сторено. Най-сетне, в тази насока следва да бъде съобразено и естеството на електронните
фишове, които съгласно § 6, т.63 от ДР на ЗДвП представляват електронно изявление,
записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-
информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства.
Измерената скорост на движение на автомобила е 79 км/ч., допустимата грешка при
измерването в тези случаи е +/- 3 км/ч, поради което правилно във фиша е отразена скорост
от 76 км/ч., поради което не е налице процесуално нарушение, а освен това е благоприятно
за жалбоподателя, като при издаване на електронния фиш фактически е съобразен т. нар.
толеранс като скоростта е намалена на 76 км./ч. Затова съдът намира за неоснователни и
доводите в жалбата за допуснато разминаване между снимката от техническото средство и
вписаната скорост в електронния фиш. Намаляването на наказуемата скорост, отчитайки
допустимата грешка е изцяло в интерес на жалбоподателя и не би могла да представлява
съществено процесуално нарушение. Освен това и в самата снимка от АТСС изрично в
долния десен ъгъл е уточнено, че макар измерената скорост да е 79 км./час, то наказуемата
скорост е 76 км./час, като изрично е посочено и наказуемото превишение с 26 км./час.
От материално-правна страна, от анализа на доказателствените източници се достига
до недвусмислен извод, че на посочената в електронния фиш дата, час и място с техническо
средство радар било заснето движение на процесния автомобил със скорост от 76 км./ч. при
ограничение от 50 км./ч. в населено място, с което е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 1
ЗДвП, като е установено превишение с 26 км./ч. От клипа от техническото средство и от
отразеното в протокола за използването му, несъмнено се установява въведеното в пътния
участък ограничение на скоростта 50 км/ч за населено място, каквото е с. ***. Последното
обстоятелство се установява и от Протокола за използване на техническото средство и от
клипа, приложен кътм снимката на нарушението.
Управлението на ППС с превишена скорост е санкционирано в разпоредбата на чл. 182
ЗДвП, като за конкретното превишение от 26 км./ч. законодателят в разпоредбата на ал.1, т. 3
от същия текст е предвидил глоба от 100 лева към датата на нарушението.
Правилно е определено и санкционираното лице – регистрираният собственик на
автомобила видно от справката от КАТ. В този смисъл адресат на административна санкция
по ЗДвП, наложена с електронен фиш е собственикът на автомобила или лицето, посочено
от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. Доколкото по
делото не е представена декларация от законния собственик на автомобила Д. Ш. за друго
лице, което да е управлявало автомобила, са налице предпоставките на чл. 188, ал. 1 ЗДвП за
ангажиране на отговорността на жалбоподателя.
Освен това съдът прие, че обжалваният електронен фиш съдържа ясно и точно
посочване на нарушените разпоредби, като изрично е посочена пълното правно основание за
ангажиране на отговорността на Ш. за извършено в условията на повторност нарушение.
4
На жалбоподателя Ш. е наложена глоба в размер на 200 лева на основание чл. 182, ал.
4, вр. ал. 1, т. 3 ЗДвП, доколкото другата цитирана в електронния фиш разпоредба на чл. 189,
ал. 4 ЗДвП урежда единствено възможността за издаване на електронен фиш вместо
наказателно постановление. Посочената разпоредба на чл. 182, ал. 4 ЗДвП предвижда
налагане на по-тежки административни наказания, в хипотеза на нарушение, извършено при
условията на повторност. Съгласно чл. 182, ал.4 ЗДвП „когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5,
ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба
в двоен размер, а за повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвидената за
съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно
превозно средство за срок три месеца”. Следователно правилно е изчислен и размера на
глобата, който е двукратния размер по чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, т.е. 200 лева.
Допълнително, съдът прие, че в случая са налице достатъчно доказателства за
извършване на нарушението в условията на повторност, доколкото се доказа, че
жалбоподателят е бил наказван за същото по вид нарушение в едногодишен срок преди
датата на настоящото такова 20.07.2023 г. Към преписката е представено копие от
електронен фиш серия К № 4061809, с който жалбоподателят на основание чл. 182, ал. 1 т. 2
от ЗДвП е наказан с глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, но не са
представени доказателства установяващи датата на получаване на препис от този фиш от
жалбоподателя. Но съдът установи, че този електронен фиш е влязъл в сила на 22.12.2022 г.
В справката за връчване на фиша е посочено, че цитираният електронен фиш е връчен на
07.12.2022 г. и че е влязъл в сила на 22.12.2022 г. Макар тези обстоятелства да не са доказани
чрез представяне на разписка, а единствено със справка от поддържаната именно от
наказващия орган система, доколкото органът твърди неизгодно за него обстоятелство, а
именно, че наложената с този фиш глоба е платена /съгласно писмо 17.01.2024 г./, съдът
приема за достоверна и информацията за датата на влизане в сила на фиша. Освен това, в
обжалвания фиш изрично е посочен не само номера на електронен фиш серия К № 4061809,
но и на коя дата е влязъл в сила, което в пълнота осигурява правото на защита на
жалбоподателя. Затова съдът прие, че процесното нарушение е извършено в условията на
повторност, преди да е изтекъл едногодишния срок от влизане в сила на предходния фиш.
Изложените по-горе съображения водят до извода, че при издаването на електронния
фиш не са допуснати нарушения на процесуалния или материалния закон и правилно е
ангажирана отговорността на жалбоподателя.
Не са налице и нарушения при установяване на нарушението с мобилна система за
контрол. В електронния фиш е отбелязано, че описаното нарушение е установено и заснето
и с автоматизирано техническо средство АТСС TFR1-М с радар TR4D № 524. Този факт се
установява и от приложената по делото справка от БИМ и протокола за използване на
техническото средство. Посредством писмените доказателства, съдът установи и вида, типа,
регистрацията, техническата годност и изправност на това техническо средство,
периодичните технически прегледи. Следователно съдът приема за несъмнено доказано, че
техническо средство - АТСС TFR1-М с радар TR4D № 524 представлява мобилна система за
видеоконтрол, която е одобрена и преминала необходимия периодичен преглед.
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се
издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е нарушението да е
установено и заснето с автоматизирано техническо средство, т.е. да няма човешка намеса
при установяване на нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор.
С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г., законът беше
съобразен с Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС относно използването на
5
мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта, като в
разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП беше добавен терминът "автоматизирано" техническо
средство. А съгласно § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП - "Автоматизирани
технически средства и системи“ са както стационарните системи (прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган), така и мобилните технически средства, които
могат да са прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от
пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и
край на работния процес. Следователно, при мобилните системи за видеоконтрол
същественото обстоятелство след законодателните изменения е независимо от присъствието
му при установяване на нарушението, контролният орган да не се намесва в работата на
мобилното автоматизирано техническо средство, а само да го позиционира, включва и задава
ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола да го изключва и
демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния процес от
контролния орган.
С оглед на измененията за закона и съобразяването му със задължителната съдебна
практика и като взе предвид обстоятелството, че използването на мобилни технически
средства е автоматизиран процес, при който единствената намеса на контролен орган се
свежда до позиционирането и настройката на автоматизираното техническо средство, съдът
намира, че използваната в случая мобилна система за видеоконтрол представлява годно
автоматизирано техническо средство. Поради изложеното, съдът счита, че е допустимо
нарушение, установено с него, да бъде санкционирано чрез електронен фиш, при спазването
на останалите изисквания на закона.
С измененията на ЗДвП, приети с ДВ бр. 19/2015 г. в чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП е
регламентирано задължението на определените от министъра на вътрешните работи служби
да обозначават чрез поставяне на пътни знаци, да оповестяват в средствата за масово
осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи,
участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за движение
чрез автоматизирани технически средства или системи. Но с ДВ бр. 54/2017 г. в сила от
09.07.2017 г. е отменена разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП, като по този начин е
отпаднало и изискването за обозначаване на поставено автоматизирано техническо средство.
Поради това съдът намира, че и дадените с ТР № 1/26.02.2014 г. по ТД № 1/2013 г. на ОС на
ВАС разрешения във връзка с обозначаването на зоната на контрол на използваните
технически средства за контрол на скоростта, са загубили значението си.
С ДВ бр. 6/2018 г. в сила от 16.01.2018 г. е отменен изцяло чл. 7 от Наредба № 8121з-
532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата на МВР, който
предвиждаше задължението местата за контрол с мобилни и стационарни автоматизирани
технически средства и системи да се обозначават с пътен знак Е24 и се оповестяват чрез
средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на
вътрешните работи.
Следователно, за законосъобразното издаване на електронен фиш в случая, след
изменението на ЗДвП от 09.07.2017 г. освен техническата изправност на използваната
автоматизирана система за контрол, не е необходимо да се установи и обозначаването на
пътния участък със знак Е 24 поради отпадането на задължението по чл. 165, ал. 2, т. 8 от
ЗДвП, съответно по чл. 7 и 8 от Наредбата.
В този смисъл съдът приема, че независимо от липсата на доказателства за поставен
знак, предупреждаващ използването на техническо средство за контрол на скоростта -
мобилна система за видеоконтрол АТСС TFR1-М с радар TR4D № 524, към датата на
нарушението – 20.07.2023 г. са изпълнени всички законови изисквания и правилно е
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за извършеното
6
от него нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
С оглед на събраните доказателства за извършено от жалбоподателя нарушение по чл.
21, ал. 1 ЗДвП съдът намира, че то е извършено при форма на вината пряк умисъл. Водачът е
съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на
обществено опасните последици и пряко е целял настъпването на същите, доколкото като
правоспособен водач е следвало да съобрази поведението си с изискванията на закона и да
се движи в населено място, с разрешената скорост от 50 км/ч. за населено място, но е
неглижирал настъпването на общественоопасните последици (застрашаване на
безопасността на движещите се по пътя лица и пешеходците), при пряката си цел да
управлява МПС с избрана от него скорост, независимо от наличното ограничение.
Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото констатираното нарушение е
превишаване на разрешената скорост с 26 км/ч. в населено място, следователно
обществената опасност на това формално нарушение се отличава с достатъчен интензитет,
който не позволява на съда да приеме, че деянието представлява маловажен случай.
Мотивиран от изложеното, съдът приема, че издаденият електронен фиш следва да
бъде потвърден като правилен и законосъобразен. С оглед изхода на делото претенцията за
присъждане на разноски за защита на жалбоподателя, се явява неоснователна. Доколкото по
делото не се е явил процесуален представител на наказващия орган, на същия не се дължат
разноски в производството.
Поради гореизложеното и на основание чл. 63, ал.2 т. 5 вр. ал. 9 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 7836581, издаден от СДВР, с който за
извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал. 4,
вр. ал.1, т. 3 от ЗДвП на жалбоподателя Д. Й. Ш. е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 200 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7