№ 18761
гр. С., 17.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско
дело № 20211110168350 по описа за 2021 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл.
266, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение с ответника,
възникнало по силата на Договор за изработка на интернет базирана арт
платформа от 23.04.2020. Сочи, че на 27.04.2020 г. възложителят е заплатил
аванс в размер на 7200 евро, за която сума е издадена фактура. Поддържа, че
възложената работа по изграждане на арт платформата е извършена изяло и в
срок, като резултатите от работата са предадени на възложителя, на когото са
прехвърлени авторските права върху изработеното. Сочи, че не му е заплатен
остатъкът от цената на услугата в размер на 3000 евро. Въз основа на
изложеното ищецът претендира за заплащане от страна на ответника - „А.“
АД на сумата от 3000 евро, представляваща незаплатен остатък от
възнаграждение по Договор за изработка на интернет базирана арт платформа
от 23.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
30.11.2021 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендират се
сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с
който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът не
оспорва, че между страните е сключен договор със соченото от ищеца
съдържание, както и че на 27.04.2020 г. „А.“ АД е заплатило по банков път на
В. О. сумата е размер на 7 200 евро. Поддържа, че между него, чрез Т. Р, и
ответника В. Се. О. е сключен устен договор за изработване на интернет
базирана арт платформа, която да бъде използвана в рамките на Конфедерация
Ш., въз основа на който дружеството възложило на ответника изработката на
интернет арт платформа в срок не по-късно от м.08.2020 г. срещу
възнаграждение в общ размер 18 000 евро. Дружеството заплатило на
ответника изискана от него авансова сума в размер на 40 % от стойността на
1
възнаграждението, възлизаща на 7200 евро преди да започне работа по
изпълнение на договора. В. О. не изпълнил поетите с договора задължения
нито в рамките на уговорения срок, нито след това. Поради това „А.“ АД
отправило до ответника няколко искания за възстановяване на сумата, което
обаче не е изпълнено от него до настоящият момент, като от друга страна не е
и изработил поръчаната интернет арт платформа. Моли съда да отхвърли
предявените искове. Претендират се разноски.
Съдът като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е представена в превод фактура №. от 23.04.2020г., издадена от
В. О. с получател „А.“ АД за сумата от 7 200 евро при посочено основание
„предплащане на разработка на АРТ платформа“.
По делото са представени и приети като писмени доказателства
Констативен протокол №146 с приложения и Констативен протокол №147 с
приложение, изготвени от Нотариус Х. В с №. към НК в които е констатирано
съдържанието на информацията, находяща се на интернет адрес
https://staging.artnames.ch/.
От приложения в превод на български език документ за банков превод от
27.04.2020г. се установява, че „А.“ АД е заплатило по банков път на В. О.
сумата от 7 200 евро.
По делото е приложена разпечатка в превод на български език от
проведена комуникация между страните посредством мобилни приложения.
От приетото заключение към назначената съдебно-оценителна експертиза
се установява, че пазарната стойност на изработения сайт по процесния
договор към 04.2020г., изчислена съобразно метод на възстановителната
стойност, възлиза на сумата от 4 730,25 лева или 2 418,54 евро без ДДС.
От показанията на свидетеля Джамбазов се установява, че свидетелят
участвал заедно с ищеца при разработване на платформа за търговия на
предмети на изкуството, като проектът бил възложен от лице на име Т.. В края
на м.05.2020г. ищецът отправил молба към свидетеля да изготви разработка на
визуализации на екрани на платформата, както и на всички видими
компоненти за потребителите. При разработването на платформата участвали
и други лица. След завършване на разработката платформата била качена в
тестова среда, като свидетелят влязъл в платформата, за да верифицира, че
заложените дизайни са успешно имплементирани. Свидетелят посочва, че
платформата била разработена до ниво „работещ прототип“, като заданието
било изпълнено съобразно зададените първоначално изисквания, а нивото на
завършеност предполагало последващо доизграждане на платформата.
При така очертаната фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи:
За основателност на иска в тежест на ищеца при условията на пълно и
главно доказване е да докаже наличието на облигационно правоотношение с
ответника по Договор за изработка на интернет базирана арт платформа от
23.04.2020г. с твърдяното съдържание, че възложената работа е била
изпълнена, както и че работата е била приета от възложителя без възражения,
както и че в тежест на възложителя е възникнало задължение за плащане на
възнаграждение в претендирания размер. При доказване на тези обстоятелства
2
в тежест на ответника е да докаже фактите от значение за въведените
възражения срещу основателността на иска, включително, че е погасил
задължението си за плащане на възнаграждение в срок.
Съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че между страните е сключен Договор за изработка на
интернет базирана арт платформа от 23.04.2020, както и че съгласно условията
по договора на 27.04.2020 г. „А.“ АД е заплатило по банков път на В. О.
сумата е размер на 7 200 евро.
С Определение от 27.10.2022г. производството по настоящото дело е
спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК поради установена връзка на
преюдициалност с производството по гр. д. №3060/2021г. по описа на СРС, 51
състав, по което е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение
трето ЗЗД, вр. чл. 87 ЗЗД за осъждане на ищеца да върне на ответното
дружество сумата от 7 200 евро, представляваща авансово платено
възнаграждение по развален договор за изработване на интернет базирана арт
платформа.
При служебно извършена справка за хода на производство по гр. д.
№3060/2021г. по описа на СРС, 51 състав се установи, че с влязло в сила
Решение №.../31.03.2022г. по гр. д. №3060/2021г. по описа на СРС, 51 състав,
съгласно което В. Се. О. е осъден да заплати на „Ас.“ АД на основание чл. 55,
ал. 1, пр. трето ЗЗД, вр. чл. 87, ал. 1 ЗЗД сумата от 7 200 евро – авансово
платено възнаграждение по развален договор за изработване на интернет
базирана арт платформа, която следвало да бъде ползвана в рамките на
Конфедерация Ш., ведно със законната лихва от 19.10.2021г. до окончателното
погасяване на задължението. В мотивите на решението се посочва, че с
подаване на исковата молба „Ас.“ АД е упражнил потестативното право да
развали договора за разработване на интернет базирана платформа на
основание чл. 87, ал. 1 ЗЗД поради виновно неизпълнение от страна на В. Се.
О.. Предвид липсата на предложено и предоставено изпълнение на поетите
задължения от В. Се. О. в хода на развилото се исково производство по гр. д.
№3060/2021г. по описа на СРС, 51 състав, съдът е приел, че към момента на
приключване на устните състезания – 18.02.2022 г., са настъпили всички
материалноправни предпоставки на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, въз основа на които е
настъпил ефектът на разваляне.
За настоящия съдебен състав не възниква съмнение в идентитета между
правопораждащите юридически факти, част от основанието на исковете,
предявени в двете искови производства, а именно договорните
правоотношения част от спорния предмет в настоящото производство и
производството, проведено по гр. д. №3060/2021г. по описа на СРС, 51 състав.
При съпоставка между изложените твърдения, на които ищецът В. О. основава
исковата си претенция, и изложените фактически твърдения в исковата молба,
по която е образувано гр. д. №3060/2021г. по описа на СРС, 51 състав, се
установява, че страните в производството основават исковите си претенции на
договор за изработка на интернет базирана платформа, като съгласно
постигнатите договорки на изпълнителя В. О. е заплатена авансово сумата от
7 200 евро от Т. Р – представител на „Ас.“ АД . Като предмет на сключените
договори е уговорено разработване на интернет арт базирана платформа,
която по-късно да бъде използвана на територията на Конфедерация Ш.. При
съпоставка на правноиндивидуализиращите белези на посочените договорни
правоотношения съдът приема, че е налице пълна идентичност между двата
3
договора за изработка, включени в основанията на предявените искове по гр.
д. №3060/2021г. по описа на СРС, 51 състав и по настоящото производство.
Съгласно т. 18 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по тълк. д. №
1/2000 г., ОСГК на ВКС и Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019 г. по тълк.
д. № 3/2017 г. ОСГТК, със сила на пресъдено нещо се ползва само решението
по отношение на спорното материално право, предмет на делото:
претендираното или отричано от ищеца спорно субективно материално право,
като от обективна страна силата на пресъдено нещо обхваща твърдените от
ищеца факти и обстоятелства, от които произтича претендираното субективно
материално право, т. е. правопораждащите юридически факти. Съгласно тези
разяснения, обективните предели на СПН очертават правоотношението, чието
съществуване или несъществуване е установено по делото и субективното
материално право, което произтича от него, а субективните предели–страните
по материалното правоотношение, както и лицата, които, макар и да не са
страни, са обвързани от установеното положение.
Същевременно идентитетът за който съдът следи при прилагането на чл.
299, ал. 1 и ал. 2 ГПК се извежда от целия фактически състав на
претендираното право и белезите, индивидуализиращи всяко материално
правоотношение и съответно субективно материално право - юридическите
факти, от които спорното право произтича, съдържанието на спорното право
/в какво се състои то /и неговото правно естество /правна квалификация/ /така
в Решение № 50088 от 12.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2862/2022 г., III г. о.,
ГК, /.
Съгласно Решение №.../31.03.2022г. по гр. д. №3060/2021г. по описа на
СРС, 51 състав, съдът е приел, че ищецът „Ас.“ АД е упражнил надлежно
субективното си право да развали сключения с В. О. договор за изработка на
интернет базирана платформа, като поради непредоставяне на дължимото
изпълнение в хода на исковото производство съдът е приел, че договорът е
едностранно прекратен поради упражнено право на разваляне към датата на
приключване на устните състезания, поради което е счел, че фактическият
състав на чл. 55, ал. 1 предл. трето ЗЗД е завършен и претендираната сума е
дължима.
Настоящият съдебен състав приема, че обективните предели на силата на
пресъдено нещо по постановеното Решение №.../31.03.2022г. по гр. д.
№3060/2021г. по описа на СРС, 51 състав се разпростират и върху факта на
разваляне на процесния договор за изработване на интернет базирана арт
платформа, т.к. във фактическия състав на упражненото кондикционно право
по чл. 55, ал. 1, предложение трето ЗЗД се включва отпадане на основанието
на което първоначално е получено плащането. В настоящия случай това е
развалянето на договора, при осъществяването на което за страните е
отпаднала с обратна сила договорната обвързаност, респективно всяка от тях
дължи на насрещната страна получената престация по договора. Именно от
обвързващата сила на пресъдено нещо по отношение на факта на
съществуването или отпадането на договорно правоотношение между
страните в двете производства се обуславя преюдициалната връзка между
двете производства, с оглед която разглеждането на настоящото производство
беше спряно на основание чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК.
От тук на основание чл. 299, ал. 1, вр. чл. 298 ГПК съдът счита, че
Решение №.../31.03.2022г. по гр. д. №3060/2021г. по описа на СРС, 51 състав е
обвързващо за произнасянето по настоящото дело, като следва да бъде прието,
4
че към 18.02.2022 г. договор за изработка на интернет базирана арт платформа
от 23.04.2020 г. е прекратен поради упражнено право на разваляне по чл. 87,
ал. 1 ЗЗД от ответника „Ас.“ АД, като съобразно материалноправния ефект от
развалянето страните следва да се считат освободени от създадената
договорна връзка помежду им. Към настоящия момент страните не са
обвързани от валидно облигационно правоотношение по договор за изработка,
поради което за същите не възникват присъщите на договора права и
задължения, включително и правото на изпълнителя за получи дължимото
възнаграждение по чл. 266 ЗЗД. Претендираната сума от 3 000 евро,
съставляваща остатъчната част от договореното възнаграждение по
сключения договор за изработка на интернет базирана арт платформа от
23.04.2020 г., е недължима поради липсата на валидно договорно
правоотношение между страните, вследствие упражнено право на разваляне
на договора от страна на възложителя.
Въз основа на така изложените мотиви съдът намира, че предявеният иск
е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода от делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва
да заплати на ответника сумата в размер на 800 лв., заплатено адвокатско
възнаграждение по договор за правна помощ от 08.06.2022г., за което
ответникът представя доказателства за реално плащане към отговора на
исковата.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. О., ЕГН: **********, със съдебен адрес:
гр. С., ул. Г. Иг. №11, ет ап срещу „А.“ АД, търговско дружество, регистрирано
в Конфедерация Ш., с адрес гр. Ра. ПК 4.. улица К. . притежаващо следните
идентификационни данни: ... .., .: .., представлявано от Ми., със съдебен адрес
гр. С. бул. Ген. С. № ет иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 266,
ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 3
000 евро, представляваща остатък от незаплатено възнаграждение по договор
за изработка на интернет базирана арт платформа от 23.04.2020г., сключен
между В. О. (в качеството на изпълнител) и „А.“ (в качеството на възложител),
ведно със законната лихва за периода от 30.11.2021 г. до изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА В. О., ЕГН: **********, да заплати на „А.“ АД, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 800 лв., представляваща разноски по
производството, съобразно отхвърлената част от иска.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5