Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

27.02.2020

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд

състав

На

13.02.

Година

2020

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Секретар

Павлина Петрова

Прокурор

Георгиева

като разгледа докладваното от

Съдията

Адм.

дело номер

421

по описа за

2019

година.

Предявен е иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Постъпила е искова молба от Д.А.И. от ***, действащ чрез пълномощника си адв.Б.М., в която твърди, че с Наказателно постановление № 10-0318-000159/31.05.2019 г., издадено от началник РУ – Кирково, му е било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца. Цитираното наказателно постановление било обжалвано пред Районен съд – Момчилград, който с Решение № 143/16.10.2019 г. по АНД № 184/2019 г. отменил цитираното наказателно постановление, като незаконосъобразно. Съдебният акт не бил обжалван от страните и влязъл в законна сила. В производството пред районния съд жалбоподателят била представляван от пълномощник по договор за правна защита и съдействие с договорено и заплатено в брой възнаграждение в размер на 250 лв. 

Излага съображения, че в конкретния случай били налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предвид обстоятелството, че на Д.А.И. били причинени имуществени вреди в размер на 250 лв., произтичащи от заплатено адвокатско възнаграждение в производството по АНД № 184/2019 г. по описа на Районен съд – Момчилград. В тази връзка сочи Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г., постановено по т.д. № 2/2016 г. на ОСС на I и II колегия на ВАС.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ОД на МВР-Кърджали да заплати на Д.А.И. от ***, сумата в размер на 250 лв., представляващи обезщетение за нанесени имуществени вреди, произтичащи от заплатено адвокатско възнаграждение в производството по АНД № 184/2019 г. по описа на Районен съд – Момчилград, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира присъждането на деловодни разноски.

В съдебно заседание, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. Б.М., която изцяло поддържа депозирания иск, по изложените в исковата молба доводи.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът ОД на МВР – Кърджали не депозира отговор на исковата молба и не изразява становище по изложените в нея фактически твърдения и обстоятелства.

В съдебно заседание, не изпраща представител. От юрисконсулт М. П. е постъпило становище, в което оспорва предявения иск. Въвежда доводи, че в случая се претендират вреди, които са изцяло в резултата на действията на ищеца. Счита, че с поведението си Д.И. е провокирал административно наказателното производство, поради което било недопустимо да черпи права от собственото си виновно поведение. Въвежда доводи, че е налице фактическия състав на чл. 5 от ЗОДОВ и моли съда да отхвърли предявения иск. Релевира възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение в исковото производство.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Кърджали, прокурор Г. изразява становище, че предявеният иск е основателен и доказан по размер. Сочи, че в производството пред районния съд ищецът е бил надлежно представлявана от адвокат, за което е заплатил възнаграждение от 250 лв., видно от приложения договор за правна защита и съдействие, който се явявал годно доказателство за понесените от ищеца имуществени вреди в производството по обжалване на процесното наказателно постановление.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представените и приети по делото доказателства се установява, че с Наказателно постановление № 19-0318-000159/31.05.2019 г., издадено от началник РУ – Кирково, на Д.А.И. от *** е било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. В срока по чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, ищецът в настоящето производство, е депозирал жалба против цитираното наказателно постановление, поради което по описа на Районен съд гр.Момчилград е образувано АНД № 184/2019 г. С Решение № 143/16.10.2019 г. по посоченото административно наказателно дело съдът е отменил наказателното постановление като незаконосъобразно. Решението е обжалвано от Началник РУ-Кирково/вх. 3085/24.11.2019 г./. С Определение № 1/08.01.2020 г. по КАНД № 249/2019 г. по описа на Административен съд – Кърджали, касационната жалба е оставена без разглеждане като просрочена. Определението на касационния съд не е обжалвано от страната, за която е неблагоприятно и е влязло в законна сила.

В производството пред районния съд Д.А.И. е бил представляван от пълномощник – адв. Б.М. Процесуалното представителство на пълномощника в производството пред районния съд се е изразило в изготвяне и внасяне на жалба против НП и участие в съдебно заседание, проведено на 03.09.2019 г. Видно от приложеното в кориците на АНД № 184/2019 г. договор за правна защита и съдействие № ***/*** г. и пълномощно от същата дата/л. 3/ И. е упълномощил адв. М. да изготви и внесе жалба против Наказателно постановление № 19-0318-000159/31.05.2019 г., както и да осъществи процесуално представителство пред съда. Страните са договорили адвокатско възнаграждение в размер на 250 лв., платимо в брой. В цитирания договор е посочена цифром и словом платената в брой сума от 250/двеста и петдесет/ лева.

При така събраните доказателства и приетите за установени обстоятелства, съдът намира предявения иск за допустим и доказан по основание и размер.

При проверката на допустимостта на иска, съдът счита, че са налице положителните процесуални предпоставки, обуславящи правото на ищеца да иска от съда да се произнесе по предявените претенции, с които е сезиран. Допустимостта на иска се извежда от наведените от ищеца обстоятелства в исковата молба, че е неблагоприятно засегнат от действието на отмененото по съдебен ред, като незаконосъобразно, Наказателно постановление № 19-0318-000159/31.05.2019 г., издадено от началник РУ – Кирково. Искът е допустим за разглеждане в производството пред Административен съд – Кърджали, по реда на глава ХІ от АПК/чл. 203 и следв./, като предявен пред съда по мястото на увреждането – чл. 7 от ЗОДОВ, който в случая се явява и съд по компетентния съд по местоживеенето на ищеца и седалището на ответника по иска.

Процесуалната легитимация на страните в исковото производство следва от изложените в исковата молба твърдения, относно наличието на претендираното право и доколкото в конкретния случай ищецът твърди, че настъпването на вредите, за които се претендира да бъдат обезщетени, е резултат именно от издаването на незаконосъобразния електронен фиш, то искът е насочен срещу носителя на пасивната процесуална легитимация, а именно срещу ОДМВР – Кърджали, която е юридическо лице по смисъла на чл. 37, ал. 2 (изм. и доп., бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) от ЗМВР и се явява пасивно легитимиран ответник в производството по аргумент от чл. 205 от АПК, на звено от която дирекция е ръководител издателят на отмененото наказателно постановление.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество, като се произнесе дали са налице кумулативните елементи от сложния фактически състав за ангажиране отговорността на ОДМВР – Кърджали, за имуществени вреди, причинени на ищеца Д. А. И. от ***. Носител на доказателствената тежест за установяване на предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника, е ищецът, който следва да установи в процеса, при условията на пълно и главно доказване въведените с исковата молба фактически твърдения и обстоятелства, на които основава претенцията си.

За уважаването на иска по  чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, следва да е налице отменен като незаконосъобразен административен акт и настъпили причинени вреди - щети или пропуснати ползи, които следва да се намират в причинно-следствена връзка с отменения незаконосъобразен акт. Отговорността по  чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е обективна, т.е. държавата отговаря за вредите, причинени от незаконосъобразни бездействия на нейни органи и длъжностни лица в качеството им на административни органи, при или по повод изпълнение на административна дейност, независимо дали длъжностното лице е действало виновно, като първото условие е актът да е в изпълнение на административна дейност.

В мотивите към т. 1 от ТП № 2/19.05.2015 год. на ВАС, съдът приема, че издаването на наказателни постановления и съответно налагането на административни наказания за извършени административни нарушения, е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност и в този смисъл същото представлява властнически акт, издаден от административен орган и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Независимо, че наказателното постановление е административен акт по смисъла на нормата на чл. 21 от АПК, определящо обстоятелство за правното основание на иска за обезщетение за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления, като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е, че те са издадени от административен орган и представляват властнически акт на органите на администрацията, въпреки че пораждат наказателноправни последици. Тяхното издаване е резултат от изпълнението на нормативно възложени задължения, от упражняването на административна правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност, а административната дейност е изпълнителна дейност и наред със съдебната и законодателната дейности, е основна проява на държавната власт. Административният характер на дейността по издаване на наказателните постановления, както и на действията или бездействията по налагане на административните наказания, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления, действия или бездействия, като такова по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

В случая не е спорно, че срещу ищеца е било съставено наказателно постановление, издадено от началник РУ - Кирково, което е отменено с влязло в сила съдебно решение, като незаконосъобразно, поради което е доказана първата от визираните по-горе предпоставки - отменен като незаконосъобразен административен акт, а именно наказателното постановление.

Настоящият съдебен състав намира, че в случая е налице и втората от горецитираните предпоставки, а именно настъпилите за ищеца вреди да са в причинно-следствена връзка с отменения незаконосъобразен акт. В тази връзка по делото е безспорно, че в производството пред районния съд, приключило с влязло в сила решение, с което е отменено Наказателно постановление № 19-0318-000159/31.05.2019 г., издадено от началник РУ – Кирково, Д.И. е бил надлежно представляван от адвокат, осъществил процесуално представителство по делото, изразяващо се в участие в две съдебни заседания.

Съдът приема за доказано в настоящия процес, че ищецът е заплатил възнаграждение в размер на 250 лв. за процесуално представителство и защита в производство пред Районен съд - Момчилград, при уговорено такова в размер на 250 лв. Това обстоятелства се установява намиращия се в АНД № 184/2019 г. оригинал на договор за правна защита и съдействие № ***/*** г. и пълномощно от същата дата/л. 3 от делото/.

По силата на чл. 4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.

Съгласно даденото разрешение с  Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 год. по Тълкувателно дело № 2/2016 год. на ОСС от I и II колегия на Върховният административен съд на Република България, при предявени пред административните съдилища искове по  чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им, представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ.

По изложените съображения съдът намира за установено по делото, че налице пряка причинно-следствена връзка между изплатената сума за адвокатско възнаграждение от страна на ищеца във воденото пред районния съд производство по обжалване на отмененото като незаконосъобразно Наказателно постановление № 19-0318-000159/31.05.2019 г., издадено от началник РУ – Кирково. Видно от съдържанието на приложения договор за правна защита и съдействие № ***/*** г. и пълномощното към него от същата дата (обсъдени по-горе), безспорно са били изготвени за оказване на правна защита и съдействие в производството по АНД № 184/2019 год. по описа на Районен съд – Момчилград, с решението по което е отменено като незаконосъобразно обжалваното наказателно постановление. Доколкото в договора за правна защита и съдействие изрично е отразено/словесно и с цифри/, че е заплатена договорената сума от 250 лв. в брой, то доказано се явява и твърдението, че посочената сума е изплатена от ищеца в брой, при сключването на договора. Цитираният договор има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила уговорения размер на адвокатското възнаграждение.

Размерът на договореното възнаграждение по процесния договор за правна защита и съдействие от 22.01.2019 г. е под минималния такъв, предвиден в чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лева.

Съдът, след като съобрази размера на наложеното административно наказание – глоба в размер на 200 лв. и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, чиято отмяна се е целяла с депозирането на въззивната жалба, вида и характера на осъществената правна защита и съдействие в производството пред Районен съд – Момчилград, намира, че размерът на възнаграждението по договора за правна защита и съдействие е съразмерим с извършената реална правна защита и съдействие и фактическата и правна сложност на делото пред районния, поради което така поисканият размер на обезщетение от 250 лв. се явява доказан, т.е. същият би обезщетил ищеца за действително понесените от него вреди от причиненото му от държавния орган непозволено увреждане.

С други думи в конкретния случай претендираното обезщетение, произтичащо от уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение за една инстанция, не надвишава разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение.

Според съда по делото не са налице предпоставките за приложението на чл. 5 от ЗОДОВ. В настоящия казус са неприложими хипотезите на визираната норма, която в ал. 1 предвижда отпадане на отговорността на държавата за вреди, ако увреждането е причинено по изключителна вина на пострадалия, и в ал. 2 регламентира намаляване на обезщетението, ако пострадалият е допринесъл за това. Липсват каквито и да са доказателства, от които да се изведе изводът, че в конкретния случай единствено пострадалият е виновен за настъпилия вредоносен резултат, респ. че поведението на пострадалия е единствен казуален фактор или, че поведението на пострадалия е в причинно следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат от незаконното действие на държавния орган, респ. с поведението си е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. Видно от материалите по АНД № 184/2019 г. по описа на Районен съд - Момчилград и мотивите към съдебния акт, с който е отменено НП, липсват доказателства, които да установяват противоправно поведение на пострадалия, което да е причина за настъпването на вредоносния резултата или да е допринесло за настъпването му.

По изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и цена от 250 лв., се явява основателен и доказан по размер, поради което следва да бъде постановено решение, с което да бъде осъдена ОД на МВР- Кърджали да заплати на Д.А.И. от *** сумата в размер на 250 лв., представляващи обезщетение за нанесени имуществени вреди, произтичащи от заплатено от него адвокатско възнаграждение в производството по АНД № 184/2019 год. по описа на Районен съд – Момчилград.

Върху така присъдената главница и с оглед депозираното надлежното искане от страна на ищеца за присъждане на законна лихва, следва да бъде присъдена такава, считано от датата на предявяване на иска – 21.11.2019 г., до окончателното изплащане на сумата.

При този изход на делото и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ в полза на ищеца следва да бъдат присъден и деловодни разноски в исковото производство, произтичащи от заплатено адвокатско възнаграждение и внесена държавна такса, съобразно уважената част на исковата претенция, а именно в размер на 310 лв. В тази връзка съдът намира за неоснователно надлежно въведеното от пълномощника на ответника възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение в настоящето производство. С оглед материалния интерес – 250 лв. и фактическата и правна сложност на делото, както и предвид това, че заплатеното адвокатско възнаграждение е в минималния размер,  визиран в чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, то в конкретния случай не са налице предпоставките за приложението на чл. 78, ал. 5 от ГПК във вр. чл. 144 от АПК.

Водим от горното и на основание чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 2, чл. 4 и чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, съдът 

 

                                           

Р Е Ш И  :

 

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – град Кърджали, ***, с ЕИК ***, да заплати на Д.А.И. от ***, с ЕГН **********, със съдебен адрес ***, ***,  обезщетение за нанесени имуществени вреди в размер на 250 лв., произтичащи от заплатено адвокатско възнаграждение за процесуална защита и съдействие в производството по АНД № 184/2019 год. по описа на Районен съд – Момчилград, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 22.11.2019 г., до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – град Кърджали, ***, с ЕИК ***, да заплати на Д.А.И. от ***, с ЕГН **********, със съдебен адрес ***, ***, деловодни разноски в исковото производство в размер на 310 лв.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС, чрез Административен съд – Кърджали, в 14 - дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

                                                                              Председател: