Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 13.11.2020г.
Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-23 състав, в закрито заседание на тринадесети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:
Анна Ненова
като разгледа докладваното от съдията докладчик Анна Ненова ч.т.д. № 2152 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ, вр. чл. 278 от ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 20201103153225 на „В.Б.“ ЕООД срещу отказ рег. № 20201021133442-3/27.10.2020г. по заявление
образец Г1 вх. № 20201021133442 на жалбоподателя, съгласно който от
длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията е отказано
обявяването на актуален учредителен акт на дружеството.
Отказът
е мотивиран с това, че в представения
учредителен акт не е посочен единен идентификационен код на юридическото лице
едноличен собственик на капитала на „В.Б.“ ЕООД, съгласно чл. 115, т. 3 от ТЗ. За отстраняване на нередовността са
били дадени указания по реда на чл. 22 от ЗТРРЮЛНЦ, но те не са били изпълнени
от заявителя.
Жалбоподателят
намира отказа на Агенцията по вписванията
незаконосъобразен основно по съображения, че едноличен собственик на
капитала на дружеството е „ВОСС В.О.С.С.ве С.“ АД, чуждестранно юридическо лице, регистрирано в
Република Турция, и няма правна възможност то да притежава единен
идентификационен код по търговския регистър, съгласно чл. 23, ал. 1 от ЗТРЮЛНЦ.
Същевременно последният обявен учредителен акт на „В.Б.“ ЕООД не е съдържал ЕИК
на едноличния собственик на капитала, но това не е било пречка за неговото
обявяване.
Жалбоподателят
иска отмяна на оспорения отказ и даване на задължителни указания на Агенция по
вписванията да извърши исканото обявяване.
По
жалбата съдът намира следното:
Жалбата
е допустима като подадена в срока по чл. 25, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ, с нужните
приложения.
По
същество жалбата е основателна.
Единен
идентификационен код по чл. 23 от ЗТРРЮЛНЦ, съответно чл. 114 и сл. от Наредба
№ 1 от 14.02.2007г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до
регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, се определя от Агенция по
вписванията при регистрацията на търговците, техните клонове, клоновете на
чуждестранните търговци, юридическите лица с нестопанска цел и техните клонове,
както и клоновете на чуждестранните
юридически лица с нестопанска цел, вписани в регистъра. Кодът се използва като
правно индивидуализиращ белег за субектите на регистрация, който остава
непроменен до заличаването. Поради това той следва да бъде, освен другото, част
от съдържанието на дружествения договор на дружеството с ограничена отговорност
по чл. 115, т. 3 от ТЗ, съответно на учредителния
акт на еднолично дружество с ограничена отговорност.
В
случая обаче едноличен собственик на капитала на заявителя не е регистрирано в
страната търговско дружество, а чуждестранно юридическо лице, търговец,
регистрирано по законодателството на Република Турция, което няма единен
идентификационен код по смисъла на чл. 23 от ЗТРРЮЛНЦ. Поради това не може да
бъде очаквано и да се изисква от „В.Б.“ ЕООД в представения за обявяване
учредителен акт да бъде посочен единен идентификационен код на едноличния
собственик на капитала, а индивидуализацията следва да е такава, каквато е била
при регистрацията на едноличния собственик
по поле 23 по партидата на дружеството в търговския регистър.
Оспореният
отказ е незаконосъобразен и следва да бъде отменен с даване на указания
исканото обявяване да бъде извършено.
Воден
от горното съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба вх. № 20201103153225
на „В.Б.“ ЕООД, с ЕИК ******и със седалище и адрес на управление ***, офис 12, отказ
рег. № 20201021133442-3/27.10.2020г. по
заявление образец Г1 вх. №
20201021133442, съгласно който от длъжностно лице по регистрацията при Агенция
по вписванията е отказано обявяването на актуален учредителен акт на
дружеството.
УКАЗВА
на Агенция по вписванията да извърши исканото обявяване.
Решението е окончателно, съгласно
чл. 537, ал. 1 от ГПК.
Препис от решението да се изпрати на Агенция по вписванията.
Съдия: