№ 224
гр. Бургас, 25.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Мила Г. Димова
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело №
20252100500208 по описа за 2025 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 2490 от 22.11.2024г. по гр.д.№ 4380/24г. на РС Бургас, „ЕКОСТРОЙ
2011“ ЕООД, ЕИК ********* е осъдено да заплати на В. С. Д., ЕГН **********, с адрес ***,
следните суми: 933 лева, представляваща дължимо брутно трудово възнаграждение за
периода 01.05.2024г. – 31.05.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на исковата молба на 28.06.2024 г. до окончателното й изплащане, както и 500
лева, представляваща разноски по делото.
„ЕКОСТРОЙ 2011“ ЕООД, ЕИК ********* е осъдено да заплати в полза на съдебната
власт по сметка на БРС сумата от 50 лева, представляваща дължима държавна такса за
уважения иск.
Постановено е предварително изпълнение на решението.
Против решението е постъпила въззивна жалба с вх.№ 53702/18.12.2024г. по описа на
РС Бургас, подадена от „ЕКОСТРОЙ 2011“ ЕООД, чрез адв. Радост Сребрева.
В жалбата са изложени оплаквания, че обжалваното решение е неправилно,
необосновано и недоказано.
Изразява се несъгласие с твърденията, изложени в исковата молба относно наличието
на трудово правоотношение между ищеца и ответното дружество, възникнало на основание
трудов договор от 12.05.2015г., съгласно който ответникът е работодател на ищеца и му
дължи трудово възнаграждение в размер на 540 лв., както и че размерът на
възнаграждението бил изменяван и към месец май 2024г. бил 933 лв. Оспорва и твърденията
на ищеца, че е полагал труд и стриктно изпълнявал служебните задължения съгласно
процесния трудов договор и длъжностната характеристика в процесния период от
1.05.2024г. до 31.05.2024г., но ответното дружество не му е заплатило дължимото трудово
възнаграждение.
Заявява, че по делото не е доказано ищецът да е полагал труд през процесния период
и стриктно да е изпълнявал задълженията си от 01.05.2024г. до 31.05.2024г. поради и което
съдът незаконосъобразно осъдил ответното дружество да заплати на ищеца претендираното
1
възнаграждение. В тази връзка се позовава на разпоредбата на чл.242 КТ, съгласно която
положеният труд е възмезден, поради което счита, че за възникването на задължението за
заплащане на трудово възнаграждение не е достатъчно само наличието на трудов договор. С
оглед изложеното намира, че решението е неправилно, издадено в нарушение на закона,
поради което се иска същото да бъде отменено.
В законоустановения срок е подаден отговор на въззивната жалба от В. С. Д., ЕГН
**********, чрез адв. Кирил Киров, съдебен адрес: гр. Бургас, ул.“Св. Св. К. и Методий“ №
37, ет.1, офис 7.
С него жалбата се оспорва като неоснователна, като се излагат доводи, че
обжалваното решение е правилно, обосновано и законосъобразно, постановено при спазване
на материалния закон и процесуалните правила. Изложени са подробни съображения в
подкрепа на становището на въззиваемия за несъстоятелност на възраженията в жалбата.
Въззиваемият счита, че от представените по делото доказателства, включително
справките от масивите на ТД- НАП и НОИ по безспорен начин се установява, че между
страните е възникнал и е изпълняван трудов договор, като редица месеци, респективно-
години преди датата на възникване на правния спор работодателят доброволно и с ясно
съзнание е внасял дължимите публични вземания за осигуровки и данъци. Предвид
разпоредбата на чл. 75 КТ намира за несъстоятелни възраженията на въззивника относно
обвързващата сила на представения по делото трудов договор, касаещи авторството на
положения подпис от страна на работодателя. Счита, че искът е доказан по основание и
размер.
Сочи, че с оглед доказателствата по делото е установено съществуването на трудовия
договор, определен е размерът на дължимото трудово възнаграждение и е установено
реалното полагане на труд от страна на ищеца. Изтъква, че работодателят не е успял да
проведе насрещно доказване на твърдението си, че е заплатил трудово възнаграждение на
ищеца. Акцентира, че разпоредбата на чл. 270, ал. 3 КТ ясно сочи как се извършва плащане
на трудово възнаграждение в брой- чрез подпис на работника във ведомостта, т.е. с писмен
акт. В случая по делото не са събрани годни доказателства или дори начало на писмени
доказателства за извършено плащане.
Иска се от съда обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
В проведеното пред въззивната инстанция съдебно заседание участие взима само
пълномощникът на въззиваемия. Представителят на въззивника е депозирал молба, с която
поддържа въззивната жалба и оспорва отговора на въззиваемия. Моли решението да бъде
отменено, а исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Пълномощникът на въззиваемия поддържа отговора на въззивната жалба. Не
възразява по доклада на съда. Няма доказателствени искания. Моли решението да бъде
потвърдено, а на страната да бъдат присъдени разноските за въззивната инстанция.
По допустимостта на въззивното производство Бургаският окръжен съд приема
следното:
Въззивната жалба е подадена в законния срок, от надлежно упълномощен
представител на страна, която има правен интерес от обжалването. Жалбата е редовна и
допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.
След като обсъди становищата на страните, събраните по делото доказателства и
приложимите правни норми, Бургаският окръжен съд приема следното.
Производството пред Районен съд- Бургас е образувано по предявен от В. С. Д. от
с.*** срещу „ВАЛМАР ОЙЛ“ ЕООД иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ вр. чл. 86 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 933 лв., представляваща неплатено
трудово възнаграждение за периода 01.05.2024 г.-31.05.2024 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от дата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е сключил трудов договор с
дружеството- ответник на 12.05.2015 г., по силата на който е бил назначен на длъжност
„зидаромазач“, като основните му задължения били описани в длъжностната
характеристика. За възникването на ТПО били предприети изискуемите правни действия от
работодателя, като според Справката за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 КТ
2
Националната агенция по приходите била информирана, считано от 12.05.2015г.
Страните се договорили за извършената работа работодателят да заплаща на
служителя основно месечно трудово възнаграждение в размер на 540 лв., платими до 25-то
число на месеца, следващ месеца на полагане на труд, както и допълнително
възнаграждение за трудов стаж в размер на 0,6% от трудовото възнаграждение за всяка
прослужена година. Размерът на трудовото възнаграждение бил неколкократно увеличаван с
допълнителни споразумения между страните.
В периода от 1.05.2024г. до 31.05.2024г. ищецът полагал труд, като изпълнявал
стриктно възложената му работа. Не били констатирани нарушения на трудовия процес от
страна на работодателя, нито били налагани наказания на служителя.
Тъй като работодателят не заплатил на ищеца дължимото му трудово
възнаграждение, същият е предявил настоящата претенция.
В отговора си по чл. 131 ГПК ответното дружество е оспорило исковете като
неоснователни с твърдения, че към настоящия момент не разполага с трудовите досиета на
работниците си, тъй като дейностите по оформянето на трудовите договори, декларирането
им в НАП, изготвянето на ведомостите за работните заплати и всички други счетоводно-
административни функции били възложени на счетоводна кантора, в чийто офиси били
проведени процесуално- следствени действия по досъдебно производство, при което от
нейните офиси били иззети счетоводни документи и компютърни системи, включително
трудовите досиета на ответното дружество. Заявява, че е в обективна невъзможност да
провери дали ищецът действително е бил назначен в дружеството, на каква длъжност и с
каква заплата. Твърди, че ищецът никога не е бил назначаван в ответното дружество,
евентуално- не е полагал труд за същото в процесния период. Оспорил е като неистински
приложените към исковата молба писмени доказателства- трудов договор, длъжностна
характеристика, допълнителни споразумения. Твърди, че същите са неавтентични, тъй като
подписите, положени под тях не са положени от посочените лица. Направил е искане
същите да бъдат представени в оригинал от ищеца, както и да се открие производство по
чл.193 ГПК спрямо тези документи. При условията на евентуалност е направил
правопогасяващо възражение за извършено плащане на претендираната сума, като са
изложени твърдения, че това е станало в брой. На трето място са изложени възражения, че
се претендира брутно трудово възнаграждение, докато работодателят дължи на работника
нетното, след удържане на личните здравно- осигурителни вноски и ДОД. Моли исковете да
бъдат отхвърлени.
За да постанови решението си Районен съд- Бургас е приел, че между страните е
налице валидно сключен трудов договор, като през процесния период ищецът е изпълнявал
трудовите си функции, а работодателят не е ангажирал годни доказателства за плащане на
уговореното възнаграждение, поради което искът се явява основателен.
Съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК съдът намира първоинстанционното
решение за валидно, тъй като е постановено от съд с правораздавателна власт по спора, в
законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. Решението е и
допустимо, тъй като са налице положителните предпоставки и липсват отрицателните за
предявяване на иска, като съдът се е произнесъл според търсената от ищеца защита.
По същество, обжалваният съдебен акт е правилен- постановен при правилно
приложение на материалния закон и при липса на допуснати съществени процесуални
нарушения, като настоящият съдебен състав изцяло споделя фактическите и правни изводи,
съдържащи се в мотивите на първостепенния съд, към които препраща на основание чл. 272
от ГПК. В съответствие с установената практика на ВКС въззивната инстанция следва да
изложи и собствени констатации по предмета на делото.
Видно от представения трудов договор № 27/12.05.2015г. и длъжностна
характеристика за длъжността „зидаромазач“, ищецът е бил назначен на длъжността
„зидаромазач“ в „Екострой 2011“ ЕООД на пълно работно време с основно месечно
възнаграждение от 540 лв., платимо до 25-то число на месеца, следващ месеца на полагане
на труд. Уговорено е и допълнително възнаграждение в зависимост от трудовия стаж на
служителя- 0,6% за всяка прослужена година. В договора изрично е посочено, че лицето е
3
постъпило на работа на 13.05.2015г.
От представените справки от НАП се установява, че на 12.05.2015 г. до органа по
приходите е изпратено уведомление по реда на чл. 62, ал. 5 КТ. Работодателят е изпратил до
НАП и уведомление за прекратяване на трудовия договор, считано от 31.05.2024г.
Пред първата инстанция ищецът е ангажирал писмени доказателства, включително
намиращите се у него екземпляри от писмените доказателства, оспорени от ответника, а
освен това е разпитан свидетел- очевидец, който е колега на ищеца, негов бригадир. От
свидетелските показания се установява, че за процесния период двамата ежедневно са
престирали труд в ответното дружество от понеделник до петък, но не са получили заплати
за месец май, поради което започнали работа в друго дружество. Сочи, че нее получавал
пари на ръка, а превод по банков път. Въззивният съд кредитира свидетелските показания,
въпреки наличието на данни за евентуална заинтересованост на свидетеля предвид
обстоятелството, че също не е получил заплащане от ответното дружество за процесния
период. Съгласно разпоредбата на чл.172 ГПК показанията на такъв свидетел следва да се
ценят наред с останалите доказателства, а не могат да бъдат игнорирани от съда. Освен това,
същите кореспондират с останалите писмени доказателства /справки от НАП, съставени по
данни на ответното дружество/.
По искане на ответното дружество по делото е допусната съдебно- графологична
експертиза за установяване автентичността на подписите на управителя на дружеството под
документите оспорените като неавтентични. Тъй като ответното дружество не е внесло
определения депозит поради финансови затруднения /предвид многобройните дела/, съдът е
отменил определението, с което е допуснал експертизата.
При така установената фактическа обстановка, Бургаският окръжен съд приема
следните правни изводи:
За уважаване на иска по чл. 128, т. 2 КТ – за заплащане на трудово възнаграждение,
доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
съществуването на валидно трудово правоотношение между страните, размера на
уговореното възнаграждение, както и че през процесния период е полагал труд. Съответно, в
доказателствена тежест на ответника е да установи твърденията си за извършено от него
плащане на претендираната сума.
Тъй като в отговора на исковата молба липсват твърдения, че ищецът е бил наясно, че
формата на трудовия договор е възможно да е опорочена поради неполагането на саморъчен
подпис от страна на управителя на ответното дружество /т.е. възражения за
недобросъвестност на ищеца по смисъла на чл.75 от КТ/, а от самостоятелната преценка на
доказателствата и съвкупния им анализ, в това число извършените уведомления от страна на
ответното дружество пред НАП за сключване и прекратяване на трудовия договор,
въззивният съд намира за доказан факта за съществуване на валидно трудово
правоотношение между страните в процесния период. Доказан е и размерът на дължимото
трудово възнаграждение, доколкото същият е посочен в трудовия договор и допълнителните
споразумения към него. Обстоятелството, че работникът е изправна страна по договора, като
е престирал труда си за процесния период се установява от свидетелските показания, които
не са опровергани от ответната страна.
Съгласно чл.270, ал.3 от КТ трудовото възнаграждение се изплаща лично на
работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на
работника или служителя - на негови близки. По писмено искане на работника или
служителя трудовото му възнаграждение се превежда на влог в посочената от него банка.
Ответникът- сега въззивник, не е ангажирал писмени доказателства за извършено плащане
преди или в хода на процеса, поради което искът за главницата се явява основателен.
Предвид акцесорния характер на претенцията за законна лихва, същата също следва
да бъде уважена.
Тъй като фактическите и правни изводи на двете съдебни инстанции съвпадат,
решението на БРС следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.271, ал.1, предл.1 ГПК Бургаският
окръжен съд
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2490 от 22.11.2024г. по гр.д.№ 4380/2024г. на РС Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5