О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ……………/…………………………….,
гр.Варна
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
гр.Варна, ХVІІ-ти състав, в закрито съдебно заседание на дванадесети ноември 2020 година в състав:
СЪДИЯ: Мария Иванова
– Даскалова
като
разгледа частно адм.дело №2423 по описа
за 2020г. на съда, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.217 ал.2 от ЗУТ и чл.166 ал.4 от АПК.
Образувано е по постъпило искане с.д.№13646/04.11.2020г. от М.А.С. *** на основание чл.166 от АПК във вр. с чл.217, ал.2 от ЗУТ да бъде спряно предварителното
изпълнение на Заповед №КС-ПО-10/02.11.2020г. на Кмета на район „Аспарухово”,
община Варна с която на основание чл.57а,
ал.3 вр. чл.57а, ал.1, т.1 от ЗУТ е наредено в срок до 16.11.2020г. да бъде
премахнат „Преместваем обект-дървена барака“ поставена в ПИ 10135.5506.918 по
КККР одобрена със Заповед №РД-18-73/23.06.2008г. на ИД на АГКК, находящ се в
местност „Карантината“, кв.Аспарухово, град Варна.
В искането и в уточнението от 05.11.2020г. се твърди, че М.А.С. ***, който
с договор от 28.02.2011г. закупила с покойния й съпруг, на външната стена на
който на 02.11.2020г. намерила залепена Заповед №КС-ПО-10/02.11.2020г. на Кмета
на район „Аспарухово”, община Варна, с която е разпоредено премахването му.
Заповедта била издадена въз основа на КА №27/26.10.2020г. на длъжностни лица на
район „Аспарухово“, който тя също намерила залепен на обекта и срещу който
подала възражения с писмени доказателства до кмета на района, в които посочила,
че е собственик на обекта, чийто размер, вид и характеристики били неправилно
описани в акта. На 02.11.2020г. на обекта намерила залепена заповедта за
премахването му и за преустановяване захранването му с ел. енергия и вода,
която оспорила с подадена на 04.11.2020г. жалба чрез административния орган.
Тъй като обжалването не спира допуснатото по силата на закона предварително
изпълнение на Заповед №КС-ПО-10/02.11.2020г. отправя искане да бъде спряно предварителното
й изпълнение, тъй като то не се налагало в защита на живота или здравето на
гражданите, не били налице особено важни държавни или обществени интереси, които
да го налагат, нито съществувала опасност да бъде осуетено или сериозно
затруднено изпълнението й след влизането й в сила, докато за нея като
собственик на обекта с премахването му в изпълнение на Заповедта щели да бъдат
причинени трудно поправими и сериозни имуществени вреди със значителна
стойност. Разпоредения за премахване обект бил разположен в имот, обособен
повече от 40 години за рибарско селище „Карантината“ в кв.“Аспарухово“,
предназначено да обслужва собствениците на кораби и лодки извършващи стопански
риболов. Съпругът на С. упражнявал до смъртта си през май 2020г. такава дейност
и притежавал моторна лодка и разрешително за стопански риболов в Черно море и
река Дунав. Обекта разпореден за премахване му служел за тази риболовна
дейност. След смъртта му С. придобила еднолично собствеността върху лодката и
предстояло вписването й на негово място в рибарското сдружение „Карантината“.
Като собственик на лодката и на обекта, тя съхранявала в него собствени движими
вещи с голям обем, тегло и на значителна стойност, което не било отчетено при
издаване на Заповедта, която в нарушене на процесуалните правила била издадена
без да е изяснена собствеността му, без да й е дадена възможност да участва в
производството, без да се извърши проверка в него и да се установят вярно вида
му и съществените му характеристики. Неправилно обекта бил преценен като
преместваем, че е дървена барака с площ 74кв.м с неправилна форма и височина
2,20м с преграждащи стени от леки материали-талашит и гипсокартон с едноскатен
дървен покрив с профилна ламараниа. Той бил масивно бунгало със застроена площ около
50кв.м с външни тухлени стени с бетонова конструкция, с масивни бетонови основи
с височина над 1м без подземната част, с покрив от керемиди. Така обекта бил
закупен и се явявал трайно стояща на терена сграда, която не е възможно да бъде
преместена, без да бъде повредена. Поради това неправилно било преценено, че
след отделянето му от повърхността ще може да бъде изпълзван на друго място,
тъй като премахването му щяло да доведе до цялостното му разрушаване, с което
на С. ще бъдат причинени значителни имуществени вреди. С тези и др. съображения
се претендира спиране на принудителното изпълнение на заповедта. Представено е
копие на заведената в район „Аспарухово“ на Община Варна с рег.№РД20021177АС от
04.11.2020г. жалбата от С. срещу Заповед №КС-ПО-10/02.11.2020г. на Кмета на
район „Аспарухово”, договор от 28.02.2011г. за покупко-продажба на временен
преместваем обект – бунгало с обща площ 50кв.м с 3 стаи, коридор и санитарен
възел на територията на рибарско селище „Аспарухово“ и за преостъпване на
членството в рибарско сдружение „Карантината“, договор за покупко-продажба на
плавателен съд от 23.10.2020г. с нотариална заверка на подписите, удостоверени
еза наследници на Живко Михайлов Сотков, разрешително и удостоверение за
извършване на стопански риболов №03130372/29.10.2018г. и №03130372/07.10.2019г.
на Живко М. Сотков, свидетелство за регистрация на моторна лодка ВН7735 със
собственик М.А.С., протокол от 28.10.2020г. за преглед на моторна лодка ВН7735
собственост на М.А.С., свидетелство за годност на моторна лодка ВН7735 със
собственик М.А.С. валидно до 27.10.2025г., списък на члуновете на СДНЦ“Карантината“
към 23.12.2019г. В уточняващата молба се сочи, че повече от 40 години на
рибарите осъществяващи стопански риболов със собствени лодки е предоставен
имота, посочен в заповедта, в който свободно по тяхно осмотрение да разполагат
обектите си и те са ги ситуирали свободните места, без да е била изтготвяна
схема. Поради това се представя само договора за закупуване от С. на
разпоредения за премахване обект, местоположението на който в имота било
посочено вярно на изрисуваната ситуация в КА и се иска на основание чл.166, ал.1
от АПК да бъде спряно предварителното изпълнение на Заповед №КС-ПО-10/02.11.2020г.
на Кмета на Район „Аспарухово”.
От ответника- Кмета на район „Аспарухово“, община Варна се представя
преписката по издаване на Заповед №КС-ПО-10/02.11.2020г. За ПИ 10135.5506.918
по КККР /стар ПИ 871/ сочат, че е публична държавна собственост съгласно
съставен АДС №55, т.11, рег.№4652, дело 2202 от 08.03.2012г. на СВ-Варна, с
начин на трайно ползване „за обществен селищен парк – градина“ и с договор
№191/13.07.2012г. бил предоставен безсрпочно за управление на Община Варна. В
хода на административното производство по издаване на Заповед
№КС-ПО-10/02.11.2020г. не бил открит изпълнителя, който поставил преместваемия
обект в имота, поради което считат, че Община Варна е единствения
правоприемател на ПИ 10135.5506.918 по КККР. Не били
установени други лица с права върху имота, но въпреки това при проверката на
място се установило, че процесния обект е захранен с ток и се ползва за живеене
и е видимо поддържан: до обекта достигали въздушни ел. кабели, покрива бил с
ново покритие, прозорците имали пердета, били поставени 2 сателитни чинии, имало
складирани дърва за огрев и терена около него бил видимо почистен. Тъй като
преместваемите обекти по чл.56, ал.1 от ЗУТ не били предназначени за живеене, а
процесния обект се използвал като жилище, при евентуално негативно стечение на
обстоятелствата можело да бъдат застрашени живота и здравето на обитателите им.
Поради липсата на издадено разрешение за разполагане на обекта в имота и то въз
основа на одобрена схема от гл. архитект на общината, в имота не следвало да
има никакви обекти и наличния такъв се явявал подлежащ на премахване. Поддържа
се, че се касае за преместваем обект, премахване на който правилно и
законосъобразно било разпоредено със Заповедта, тъй като не отговарял на
никакви законови изисквания, съществувал в противоречие с нормите в
законодателството и не било изяснено дали отговаря на изискванията за
носимоспособност, безопасност при ползването му, при пожар, хигиена, опазване
на здравето и живота на хората. Поради това молят искането за спиране на
предварителното изпълнение на Заповедта да бъде оставено без уважение.
Депозираното в съда на 04.11.2020г. искане за спиране на
предварителното изпълнение на Заповед №КС-ПО-10/02.11.2020г.
на Кмета на Район „Аспарухово“ издадена на основание чл.57а ал.3 във вр. ал.1
т.1 от ЗУТ от М.А.С. ***
е редовно и допустимо. Тя е лицето, на което Заповедта се явява връчена чрез залепването й на
обекта, на което по същия ред е връчен издадения преди това констативен акт. От
материалите в административната преписка се установява, че тя е единственото
лице, което е подало възражения срещу КА
№27/16.10.2020г., който намерила залепен на обекта й в ПИ 10135.5506.918 по
КККР на гр. Варна, район „Аспарухово“, местонст „Карантината“ на 26.10.2020г., в
които заявила че е собственик на обекта и представила договор от 28.02.2011г. за
покупко-продажбата му с нотариална заверка на подписите. Становището на
ответника и материалите в преписката не опровергават направените твърдения и
представените от С. доказателства за придобиване на обекта. Поради това искането й за спиране изпълнението
на Заповедта се явява подадено в срок и от лице с правен интерес за сезиране на
съда, тъй като тя го засяга неблагоприятно. Видно от служебната справка в
деловодната система на Административен съд-Варна е налице образувано адм. дело
№2483/2020г. по жалбата на М. С. срещу Заповед №КС-ПО-10/02.11.2020г., поради
което е налице и тази предпоставка за разглеждане на искането за спирането й по
реда на чл.166, ал.4 във вр. с ал.2 от АПК и чл.217 ал.2 от ЗУТ.
Разгледано по същество, искането за спиране на допуснатото по силата на
закона предварително изпълнение Заповед №КС-ПО-10/02.11.2020г. на Кмета на
Район „Аспарухово е основателно. От представения още с възраженията срещу КА и
в последствие с искането за спиране договор от 28.02.2011г. за покупко-продажба
на временен преместваем обект се установява, че той е съществувал в местност
„Карантината“ в имота предоставен за ползване от членовете на сдрижението на
рибарите още към 28.02.2011г., когато от Ж.С.Н.е бил продаден на М. и Живко
Соткови. В Заповедта, а и в КА №27/16.10.2020г. изрично е посочено, че не е
осигурен достъп до вътрешността му, но от външния оглед е установено, че е
обитаем и поддържан, че се ползва за живеене, че е електрозахранен, с нов
покрив и т.н. В договора от 28.02.2011г. за покупко-продажбата му е описано, че
представлява бунгало с обща площ 50кв.м, състоящо се от 3 стаи, коридор и
санитарен възел и цената за придобиването му е 13500лв. Тази сума, заплатена от
купувачите – С. и съпруга й, който починал през май 2020г. е значителна и
кореспондира с твърдението в искането за спиране, а и с отразеното в
констативният акт, че се касае за обект изпълнен върху монолитна бетонова
основа, който е поддържан и съществува на място от години. Обстоятелството, че още
при придобиване на обекта през 2011г. той се е състоял от няколко помещения – три
стаи, коридор и санитарен възел, установеното и посочено в КА, че е
електрозахранен и с бетонова основа е достатъчно за възприемане като
основателно и доказано твърдението в искането, че не е дървена барака и
премахването му неминуемо ще доведе до повреждането му, да унищожаването му,
вкл. на съхраняваните в него вещи, което ще причини на собственика С.
значителни и трудно поправими вреди.
В чл.166, ал.2 от АПК е разписано, че предварителното изпълнение може да
бъде спряно, ако то би могло да причини значителна или трудно поправима вреда
на оспорващия. Т.е. законово се изисква от доказателствата да свидетелстват за
наличие на възможност да настъпят вреди от предварителното изпълнение на акта.
Това условие в случая е налице. Доводите на ответника за неоснователност на
искането за спиране са неоснователни. Спирането на изпълнението
на Заповедта няма да затрудни или осуети изпълнението й слред приключване
на производството по обжалването й. Подкрепено от представените писмени
доказателства с искането е твърдението в него, че имота се ползва като рибарско
селище от десетилетия, а конкретния обект е изпълнен и съществува в него и се
ползва ссъс същото предназначение от преди закупуването му на 28.02.2011г. от
Соткови. В преписката няма данни и доказателства за изминалите 9 години от
придобиването му през 2011г. с оглед вида и характеристиките на обекта да е
създал опасност за живота и здравето за собствениците и обитателите му , нито за
други лица. Твърденията на ответника, че са налице обстоятелства, заради които
предварителното изпълнение на акта не следва да се спира се опровергават и от
констатацията в самия КА, че обекта е поддържан, с нов покрив, с почистен около
него терен и т.н.
Освен това при преценката дали да се уважи искането за спиране на Заповед №КС-ПО-10/02.11.2020г.на
Кмета на район „Аспарухово“ - Община Варна, следва да се вземе предвид обезпечителната
роля, която спирането в случая ще изиграе за производството по обгжалването й.
Ако искането за спиране не бъде уважено и в изпълнение на заповедта обекта на С.
бъде премахнат до 16.11.2020г., няма да бъде възможно да бъде извършена
проверка на място и да бъде установен размера, характеристиките, материалите и
начина, по който е изпълнен, което е значителна
пречка
за изясняването и правилното разрешаване на спора между
страните за вида на обекта, който въпрос е от съществено значение за изводите
за правилността и законосъобразността на издадения акт за премахването му.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.217 ал.2 във връзка с чл.217 ал.1 т. от ЗУТ и
чл.166 ал.4 във вр. с чл.166 ал.2 и ал.1 от АПК, Съдът
О П Р Е Д
Е Л И :
СПИРА
изпълнението на Заповед №КС-ПО-10/02.11.2020г.на Кмета
на район „Аспарухово“ - Община Варна, с
която на основание чл.57а, ал.3 вр. чл.57а, ал.1, т.1 от ЗУТ е наредено в срок
до 16.11.2020г. да бъде премахнат „Преместваем обект-дървена барака“ поставена
в ПИ 10135.5506.918 по КККР одобрена със Заповед №РД-18-73/23.06.2008г. на ИД
на АГКК, находящ се в местност „Карантината“, кв.Аспарухово, град Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване с частна жалба в 7- дневен срок от съобщаването му пред
ВАС- София по реда на глава ХІІІ от АПК.
Препис от
определението да се изпрати на жалбоподателя и ответника.
СЪДИЯ: