№ 7521
гр. София, 11.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Петър Люб. Сантиров
Членове:Ивета Антонова
Дамян Ив. Христов
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Дамян Ив. Христов Въззивно гражданско дело
№ 20241100514945 по описа за 2024 година
Подадена е въззивна жалба от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД срещу Решение №
15400/08.08.2024 г., постановено по гр.д. 63437/2023 г. по описа на Софийски районен съд,
59-и състав, с което са отхвърлени предявените срещу Ф. Р. Ф. по реда на чл. 422 ГПК
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Във въззивната
жалба се излагат следните съображения срещу правилността на решението: първата
инстанция отхвърлила предявеният иск, защото ищецът не доказал идентичността между
адреса на процесния имот и посочения в Нотариален акт №143, т. LIII, дело №10513/93 г.
Според въззивника по делото били представени безспорни доказателства, че ответницата е
придобила собствеността върху топлоснабдения имот, видно от Нотариален акт №143, т.
LIII, дело №10513/93 г., който бил приет като писмено доказателство. Въззивникът твърди,
че е доказал и идентичността между адресите ж.к. **** чрез представеното Удостоверение
от ГИС София, Изх. №68-00-1069/4/30.09.2012 г., поради което е било установено, че
ответницата е собственик на топлоснабдения имот, респ. има качеството потребител на
топлинна енергия и между нея и ищецът е възникнало облигационно отношение. Поддържа
се и че по делото пред първата инстанция не е бил съставен доклад съобразно изискванията
на чл.140 ГПК. Моли съдът да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови
ново, с което да уважи предявеният иск.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивна жалба, с който се моли
1
обжалваното решение да бъде потвърдено, а въззивната жалба оставена без уважение, тъй
като ищецът не е успял да докаже наличието на облигационна връзка между страните,
поради което правилно първата инстанция е отхвърлиа предявените искове като
неоснователни.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо.
Решението на СРС е неправилно като краен резултат. Съображенията за това са следните:
С обжалваното решение са отхвърлени предявените от „Топлофикация София ” ЕАД
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 153 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД против Ф. Р. Ф., за сумата в размер на 2 479, 76 лева /две хиляди четиристотин
седемдесет и девет лева и седемдесет и шест стотинки/, ведно със законна лихва за периода
от 26.04.2023 г. до изплащане на вземането, представляваща главница – стойността на
незаплатената топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., за сумата в размер
на 282, 80 лева, представляваща мораторна лихва върху сумата за топлинна енергия за
периода от 16.09.2021 г. до 18.04.2023 г., за сумата в размер на 27, 79 лева, ведно със законна
лихва за периода от 26.04.2023 г. до изплащане на вземането, представляваща главница –
стойността на услугата дялово разпределение за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., и за
сумата в размер на 5, 28 лева, представляваща мораторна лихва върху сумата за дялово
разпределение, за периода от 16.07.2020 г. до 18.04.2023 г. За да отхвърли така предявените
искове първата инстанция е приела, че адреса на топлоснабдения имот е гр. София, 1404,
обл. София-град, общ. ****. Нотариалният акт, въз основа на който ищецът твърдял, че
ответницата е собственик на топлоснобдения имот, обаче имал различен адрес – „гр. София,
ж.к. ****, вх. ****2.“ По делото било представено и удостоверение № 68-00-1069/4/ от
30.09.2012 г., от което се установявало, че стар адрес ж.к. **** и стар адрес ж.к. ****, са
идентични с настоящия адрес ж.к. ****. От представените доказателства обаче не можело да
се направи категоричен извод, че топлоснабдения имот е собственост на ответницата, респ.
между страните по делото не се установява да е възникнало облигационно отношение,
поради СРС е отхвърлили предявените искове.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ,
настоящият състав на съда намира следното:
По така предявените искове ищецът е следвало да установи възникването на
облигационно отношение между страните по договор за продажба и доставка на топлинна
2
енергия в твърдените количества и задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер. Съгласно разпоредбите на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (приложима
редакция за периода до 17.07.2012 г.) и на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ
(приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна
енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който
ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на
топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено
ограничено вещно право на ползване. От събраните по делото доказателства пред първата
инстанция се установяват следните обстоятелства: В исковата молба подадена от ищеца се е
твърдяло, че ответницата е собственик на топлоснабден имот находящ се в в гр. ****. По
делото е представен нотариален акт за продажба на недвижим имот № 146, т. LIII, дело №
10513/93, г. на Нотариус при Софийска нотариална служба при Втори районен съд на имот
находящ се в гр. София, ж.к. ****, вх. ****2, по силата на който Л.Б. и Ф. Р. Ф. придобиват
собствеността върху имота. По делото е представено и удостоверение № 68-00-1069/4/ от
30.09.2012 г., от което се установява, че стар адрес ж.к. **** и стар адрес ж.к. ****, са
идентични с настоящия адрес ж.к. „**** с вх. А, вх. Б, вх. В, вх. Г, вх. Д, вх. Е, вх. Ж, вх. З,
вх. И и вх. К. От представеният по делото Протокол от ОС на ЕС 06.07.2002 г. за избор на
топлинен счетоводител се установява, че сградата в която се намира процесния апартамент е
топлоснабдена, като дори едната от съсобственичките- Л.Б. е подписала протокола от ОС на
ЕС, като е декларирала, че ще плаща разсрочено и че има три радиатора в имота си. По
изложените съображения съдът намира, че е налице идентитет между имота находящ се в
ж.к. „****, вх.8 /осем/, ет.6 и имота който е бил предмет на нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 146, т. LIII, дело № 10513/93, г. С оглед на изложените съображения съдът
намира, че ответницата е съсобственик на процесния имот находящ се в гр. ****.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено
е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането
в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответницата е
упражнила правото си на възражения срещу Общите условия.
Предвид изложеното съдът намира, че между ищцовото дружество и ответницата е
3
възникнало валидно облигационно отношение за продажба на топлинна енергия.
За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, по делото не е била назначавана съдебно-техническата експертиза, тъй
като ответницата не е оспорил ежемесечните отчети, съответствието на разпределението на
топлинна енергия с нормативната уредба, стойността на изравнителните сметки, разходите
по компоненти, съответствието на начислените суми с нормативната уредба и отчисляването
на технологичните разходи. Ответникът не е оспорил и извършени плащания, правилността
на изравнителните сметки и техните стойности, размера на дължимите суми за
топлоенергия по пера и законната лихва върху главницата. С оглед направеното възражение
за погасяване на процесните вземания за топлинна енергия по давност, първата инстанция е
назначила ССчЕ, която е установила, че размера на дължимите суми за топлинна енергия за
процесния период е общо 4721,77 лв., представляващи сума за отопление в размер на
2490,20 лв., сума за БГВ в размер на 2185,31 лв. и сума за дялово разпределение в размер на
46,26 лв., съобразно действащите цени на топлинна енергия през процесния период. Въз
основа на приетата и неоспорена по делото съдебно- счетоводна експертиза и направеното
признание на фактите, на които се основава иска на ищецът, съдът намира, че ответницата,
която притежава ½ от процесния имот, следва да отговаря за сума в размер от 2 360,88 лева,
представляваща ½ от общо дължимата сума за топлинна енеригия
Съдът намира за неоснователно възражението за давност по следните съображения:
С Решение по Протокол 7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите на "Топлофикация
София" ЕАД са приети нови общи условия, които са одобрени с Решение ОУ-1/27.06.2016 г.
на КЕВР на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като същите са публикувани през м. 07. 2016 г. и
следователно са влезли в сила м. 08. 2016 г. (с изтичането на тридесетдневен срок след
публикуването им – арг. от чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Съгласно общите условия, одобрени с Решение
№ 0У-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, съгласно които клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 от ОУ), като след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки
топлофикационното дружество издава за отчетния период кредитни известия за стойността
на фактурите, определени по прогнозна консумация, и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал.
3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Претендират за
вземания за периода 05.2020 г.-04.2022 г. Съгласно Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г.
по т. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от
топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични
задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми,
независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради
4
което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“
ЗЗД. Срокът в настоящия случай е спрян с подаването на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК на 26.04.2023 г. Ето защо вземанията на ищеца не са погасени по
давност. С оглед на изложеното предявеният иск за главницата за топлинна енергия следва
да бъде уважен до сумата от 2 360,88 лева и отхвърлен за горницата до пълно претендирания
размер от 2479, 76 лева.
По иска за услугата за дялово разпределение:
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Съгласно чл.
36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди
клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях
търговец, като стойността се формира от: 1/ цена за обслужване на партидата на клиента,
включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по
ценоразпис, определен от продавача. Размерът на дължимата такса дялово разпределение се
установява от представените по ищеца документи, които не са оспорени от ответника.
Размерът на дължимата такса дялово разпределение се установява от представените
по ищеца документи, назначената по делото ССчЕ и признанието на ответника за
дължимост на сумите. Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на
договорите между „Топлофикация София” ЕАД и търговец за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна
собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество,
което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово
разпределение. С оглед на изложеното неоснователно се явява възражението на ответника,
че ищецът не се явява легимиран да претендира дължимата сума по услугата за дялово
разпределение. Неоснователно се явява и възражението, че протоколът на Общото събрание
на етажната собственост за избор на топлинен счетоводител е подписан от лица без
представителна власт и не съдържа достоверна дата, тъй като тези твърдения на ответника
не са подкрепени от каквито и да било доказателства, а и обратното се установява от
представените от ищеца документи.
ССчЕ е установила, че дължимата такса за дялово разпределение възлиза на 46,26.
Претенцията на ищеца за главница за такса за дялово разпределение е основателна за ½ от
посочената по- горе сума, т.е. за 23,13 лева, представляваща цената на услуга дялово
разпределение за периода 05.2020 г.-04.2022 г. За горницата до пълно претендирания размер
от 27,79 лева предявеният иск следва да бъде отхвърлен. Върху уважената главницата се
дължи и законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 26.04.2023 г.
По иска за вземането за лихва върху главницата за топлинна енергия:
5
Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР,
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Изрично е предвидено, че само ако последните
задължения не са платени в определения срок /45 дни от срока, за който се отнасят/ клиентът
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от ОУ. От
цитираните разпоредби се налага изводът, че „Топлофикация София“ ЕАД не начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължения, определени по
прогнозна консумация, а начислява обезщетение за забава само за задълженията по общата
фактура. За да определи дължимото обезщетение за забава върху вземанията за главница за
топлинна енергия съдът използва електронен калкулатор, съобразно който задължението за
лихва на ответницата за процесния период / 16.08.2021 г.- 18.04.2023 г./ възлиза на 260,62
лева. За горницата до пълно претендирания размер от 282,80 лева искът следва да бъде
отхвърлен. Съдът не намира за основателно възражението на ответника, че претенцията за
лихва е нищожна, като противоречаща на ЗЗП. Начисляването на лихва върху дължимата
сума за топлинна енергия е предвидено в ОУ на ищцовото дружество. В случая не се
установява Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Топлофикация София“ ЕАД, в тази им част, да съдържат неравноправни клаузи,
върху чието съдържание потребителят не може да влияе с оглед предвидената в чл. 150, ал. 3
ЗЕ възможност в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия клиентите, които
не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие, в
което да предложат специални условия. По делото не се твърди, а и не се съдържат данни
жалбоподателите да са се възползвали от тази възможност. Ето защо възражението на
ответника е неоснователно.
Що се отнася до цената за услугата дялово разпределение, липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба, поради което акцесорната претенция в размер на 5, 28 лв. за
периода 16.07.2020 г. до 18.04.2023 г. се явява изцяло неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора разноските в производството пред първата инстанция следва да се
разпределят както следва: На основание чл.78,ал.1 ГПК на ищецът се дължат 52,56 лева-
разноски в заповедното производство и 659,28 лева разноски в исковото производство/ 400
лева за ССчЕ, 100 лева юрисконсултско възнаграждение определено по чл.78,ал.8 ГПК вр. с
чл.37 от ЗПП вр. с чл.25,ал.1 от Наредбата за правната помощ и 193,38 лева- държавна
такса/, съразмерно с уважената част от исковете.
По разноските във въззивното производство: На основание чл.78,ал.1 ГПК във вр. с чл.273
ГПК на въззивника се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение и заплатената
държавна такса за въззивно обжалване в размер на 308, 37 лева, съобразно уважената част от
6
подадената жалба. При този изход на спора разноски се дължат и на въззиваемия на
основание чл.78,ал.3 ГПК вр с чл.273 ГПК. Претендират се 800 лева за предоставена
безплатна правна помощ във въззивното производство. Съгласно чл.38,ал.2 от НМРАВ ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или
адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и
осъжда другата страна да го заплати. Предвид разрешенията дадени в практиката на СЕС (
решение по обединени дела C-427/16 и C- 428/16 и решение по дело C-438/2022 г.) съдът не
е обвързан от предвидения минимум в НМРАВ. Същата обаче може да служи за ориентир
при определяне размера на възнаграждението на адвоката. Като съобрази правната и
фактическата сложност на спора и процесуалните усилия положени от адвоката на
въззиваемата, съдът намира, че на адв. С. Д. следва да се определи възнаграждение в размер
на 400 лева, като въззивникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 24 лева, съобразно
частта от жалбата която е оставена без уважение.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 15400/08.08.2024 г., постановено по гр.д. 63437/2023 г. по
описа на Софийски районен съд, 59-и състав, в частта с която са отхвърлени предявените от
"Топлофикация София" ЕАД ЕИК ********* г. искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК
във чл. 79, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 153 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД срещу Ф. Р. Ф. с ЕГН
**********, за разликата над 2360,88 лева до пълно претендирания размер от 2479, 76 лева
ведно със законна лихва за периода от 26.04.2023 г. до изплащане на вземането,
представляваща главница – стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от
м.05.2020 г. до м.04.2022 г., както и за разликата от 260,62 лева до пълно претендирания
размер от 282,80 лева представляваща мораторна лихва върху сумата за топлинна енергия за
периода от 16.09.2021 г. до 18.04.2023 г., както и за разликата от 23,13 лева до пълно
претендирания размер от 27,79 лева, ведно със законна лихва за периода от 26.04.2023 г. до
изплащане на вземането, представляваща стойността на услугата дялово разпределение за
периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., както и в и в частта, с която Топлофикация София"
ЕАД ЕИК ********* г. е осъдена да заплати на адв. М.Л.Л. от САК сумата над 27 лева до
присъдения размер от 450 лева, представляваща дължимото адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ, дължимо на основание чл. 78, ал. 3, вр. с чл. 38, ал. 2, вр. с
чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, като вместо него постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ф. Р. Ф. с ЕГН ********** дължи на
"Топлофикация София" ЕАД ЕИК ********* г., на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във чл. 79,
7
ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 153 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от сумата от 2 360,88 лева,
ведно със законна лихва за периода от 26.04.2023 г. до изплащане на вземането,
представляваща главница – стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от
м.05.2020 г. до м.04.2022 г., сумата от 260,62 лева представляваща мораторна лихва върху
сумата за топлинна енергия за периода от 16.09.2021 г. до 18.04.2023 г., както и сумата от
23,13 лева ведно със законна лихва за периода от 26.04.2023 г. до изплащане на вземането,
представляваща стойността на услугата дялово разпределение за периода от м.05.2020 г. до
м.04.2022 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 21916/2023 на СРС, 59 състав.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 15400/08.08.2024 г., постановено по гр.д. 63437/2023 г.
по описа на Софийски районен съд, 59-и състав в останалата му част.
ОСЪЖДА , на основание чл.78,ал.1 ГПК, Ф. Р. Ф. с ЕГН ********** да заплати на
"Топлофикация София" ЕАД ЕИК ********* г. сумата от 52,56 лева- разноски в заповедното
производство и сумата от 659,28 лева- разноски в производството пред СРС.
ОСЪЖДА , на основание чл.78,ал.1 ГПК във вр. с чл.273 ГПК, Ф. Р. Ф. с ЕГН
********** да заплати на "Топлофикация София" ЕАД ЕИК ********* г. сумата от 308,37
лева- разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация София ” ЕАД, с ЕИК *********, да заплати на адв. С. Й.
Д. с ЕГН ********** от САК, на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл.273 ГПК вр. с чл. 38, ал. 2,
вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. сумата в размер на 24 лева, представляваща дължимото
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ във въззивното
производство
Решението е постановено при участието на трето лице- помагач на страната на ищеца
"ТЕХЕМ СЪРВИСИС" ЕООД
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8