№ 522
гр. Горна Оряховица, 28.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, X СЪСТАВ, в публично
заседание на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Илина В. Джукова
при участието на секретаря Емануела Пл. Бангеева
като разгледа докладваното от Илина В. Джукова Гражданско дело №
20234120100667 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл.124,
ал.1, предл.2 ГПК.
Ищецът С. Т. Д. твърди, че през 1982 г. поземлен имот, находящ се в
гр.***, с площ от 3 517 кв.м., за който са отредени УПИ XV-616, УПИ XVI-
617, УПИ XVII-613, УПИ XVIII-621, УПИ XIX-621 и XX-620 в кв.125 по
действащия план на града, при граници: от север – имот № 611, от изток –
улица, от запад – имоти №№ 616, 617, 613, 621 и 608 с неприложена
регулация бил одържавен, а с решение на Поземлена комисия *** от
22.06.1994 г. – възстановен в съществуващи стари реални граници на
наследници на С. Д. Д.а, въз основа на което притежава 1/12 идеална част от
него. Твърди, че И. Д. Б. се отказала от наследството от В. С. Д.а, също
наследница по закон на С. Д.а, но този отказ бил вписан след одържавяването
на 14.09.1984 г., поради което счита, че няма действие по отношение на
процесния имот. Счита, че наследниците от коляното на И. Д. Б. – Т. Д. Д. и Т.
С. Д., са притежавали само 2/12 идеални части от имота, но твърди да са
дарили на ответника П. П. С. ¼ идеална част през 2022 г. Твърди, че преди
това – през 2020 г. този ответник бил надарен с 1/40 идеална част, а след това
закупил 9/40 идеална част от имота. Ищецът твърди, че през 2022 г. закупил
5/12 идеални части от имота от О. М., С. Д.а и П.Ц., а след това през същата
година – и 1/12 идеална част от И. Б.. Така той счита, че притежава общо 7/12
идеални части от имота – 1/12 по наследство и 6/12 чрез покупко-продажба.
Твърди, че ответникът П. П. С. се снабдил с нотариален акт за собственост
1
върху ½ идеална част и през 2022 г. учредил право на ползване върху ½
идеална част на ответницата Д. Н. И.. Моли за постановяване на решение, с
което да бъде прието за установено по отношение на двамата ответници, че
ищецът е собственик на 7/12 идеални части от имота на основание наследство
и покупко-продажба. Претендира присъждане на сторените в производството
разноски.
Ответниците не са подали отговор на исковата молба и не заемат
становище по иска.
Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка
на събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл.124,
ал.1, предл.2 ГПК да се установи съществуването на право на собственост.
Основателността му е предпоставена от установяване на фактите,
съставляващи основание на заявения придобивен способ – наследство и
транслативни сделки, и фактите, обуславящи интереса от съдебно
установяване на правото на собственост – признаването на ответника П. П. С.
за собственик на по-голяма идеална част от имота от притежаваната от него и
разпореждането с нея чрез учредяване на ограничено вещно право на
ползване на ответницата Д. Н. И.. Въведените от ищеца твърдения, сочещи на
спор относно придобитите по наследство идеални части от всеки от
прехвърлителите на ищеца и на П. П. С., налагат на първо място разрешаване
на въпроса какви части в съсобствеността е притежавал всеки от
наследниците на общия наследодател С. Д. Д.а, носила и имената С. Т.а Д.а
(декларация за идентичност на лице с различни имена, заверена под №
251/11.09.2020 г. от Кмет на Община *** и декларация за идентичност на
имена, нотариално заверена под общ рег.№ 1699/06.07.2022 г. на Нотариус №
284-НК) към момента на съответното разпореждане, въз основа на което да се
извърши и последващата преценка дали някой от тях се е разпоредил с повече
от притежаваното.
Съгласно удостоверение за наследници изх. № 183/19.01.2023 г. на
Столична община С. Д. Д.а е починала на 25.04.1974 г. като вдовица и била
наследена от С. Н. Ц. – дъщеря на починалия преди наследодателката неин
син Н. Т. Д. и от децата си – Д. Т. Д., Д. Т. Д. и М. Т.а Б.. Тези лица съгласно
чл.5, ал.1 ЗН и чл.10, ал.1 ЗН наследили по равно – по ¼ от имуществото й.
Видно от същото удостоверение С. Н. Ц. починала на 17.06.1988 г. и
оставила за свои наследници по закон съгласно чл.5, ал.1 ЗН и чл.10, ал.1 ЗН
преживелия съпруг П. П. Ц. и сина й П. П. Ц., който придобили по 1/8 идеална
част от наследството на С. Д. Д.а. П. П. Ц. починал на 19.08.2007 г. и оставил
за свой наследник по закон П. П. Ц., който така придобил цялата ¼ идеална
част от коляното на С. Н. Ц..
Видно от удостоверение за наследници на С. Д. Д.а, синът й Д. Т. Д.
починал на 17.07.1979 г. и оставил за свои наследници по закон преживялата
2
си съпруга В. С. Д.а и децата си Т. Д. Д., И. Д. Б. и С.н Д. Д.. Съгласно чл.5,
ал.1 и чл.9, ал.1 ЗН, всеки от тях придобил по ¼ от наследството му, в т.ч. по
1/16 от наследството, останало след смъртта на С. Д. Д.а. Видно от
удостоверение за наследници изх. № 184/19.01.2023 г. на Столична община В.
С. Д.а е починала на 04.09.1984 г. като вдовица и била наследена от децата си
– И. Д. Б., Т. Д. Д. и С.н Д. Д.. От копие от удостоверение от Софийски
районен съд от 24.09.1984 г., нотариално заверено под общ рег.№
3157/10.11.2022 г. на Нотариус № 284-НК, се установява, че на 14.09.1984 г.
И. Д. Б. се отказала от наследството, останало след смъртта на майка й В. С.
Д.а. Наследството на В. С. Д.а включвало и 1/16 идеална част от наследството
на С. Д. Д.а, която след отказа и съгласно чл.53 ЗН била поделена поравно
между Т. Д. Д. и С.н Д. Д. – по 1/32 идеална част. Тук е мястото да се
отбележи, че И. Д. Б. се е отказала от наследството само на своята майка, но
не и на баща си, от когото тя получила на собствено основание 1/16 идеална
част от наследството на общата наследодателка. Така след отказа на И. Д. Б.
от наследството на нейната майка, притежаваните от коляното на Д. Т. Д.
идеални части от наследството на С. Д. Д.а били, както следва: 1/16 за И. Д. Б.
– по наследство от баща й и по 3/32, или общо 3/16, за Т. Д. Д. и С.н Д. Д. – по
наследство от баща им и майка им, увеличено с частта на отказалата се от
последното И. Д. Б.. Двете удостоверения за наследници сочат, че С.н Д. Д.
починал на 12.09.2012 г. като разведен и оставил за свой наследник по закон
сина си Т. С. Д., който придобил неговите 3/32 от наследството, останало след
смъртта на С. Д. Д.а.
От удостоверение за наследници на С. Д. Д.а се установява, че синът й
Д. Т. Д. починал като вдовец на 08.12.1975 г. и бил наследен от сина си Т. Д.в
Д., който придобил цялата ¼ идеална част от наследството на С. Д. Д.а. Т. Д.в
Д. починал на 20.03.2017 г. и оставил за свои наследници по закон
преживялата съпруга С. Х. Д.а и децата си О. Т.а М. и ищеца С. Т. Д.. Всеки
от тримата придобил равна част от наследството на Т. Д.в Д. (чл.5, ал.1 ЗН и
чл.9, ал.1 ЗН), или по 1/12 идеална част от наследството на С. Д. Д.а.
Видно от удостоверение за наследници на С. Д. Д.а, дъщеря й М. Т.а Б.
починала на 11.08.1995 г. и оставила за наследник сина си С. М. Б., придобил
съгласно чл.5, ал.1 ЗН нейната ¼ идеална част от имота.
С решение № Ж57/22.06.1994 г. на Поземлена комисия – *** било
възстановено правото на собственост на наследниците на С. Т.а Д.а в
съществуващи (възстановими) стари реални граници върху лозе от 3,280 дка,
трета категория в строителните граници на гр.***, съставляващо част от имот
№ 2146 и част от имот № 2149 по кадастралния план, изработен през 1958 г.,
при граници и съседи имоти с планоснимачни номера 2146, земя за
земеделско ползване, 2170, 2169, 2166 и 2150. Съгласно писмените
доказателства – акт за държавна собственост № 748/22.11.1982 г.,
удостоверение № 814/19.05.1992 г. на Община ***, писмо изх.№
ОА041838/27.02.2023 г. на Областен управител на Област Велико Търново,
констативно-съобразителната част на експертизата и т.1 от заключението,
3
имотът, върху който е възстановено правото на собственост, е идентичен с
части от имот № 2146 – нива и № 2149 – лозе, попадащи съгласно
кадастралния план от 1958 г. извън границите на урбанизираната територия
на гр.***. Съгласно одобрения през 1973 г. регулационен план, изработен
върху кадастралната основа от 1958 г., западните части от одържавените вече
имоти № 2146 и № 2149 попадали в квартал 97 без отреждане, централните
части от тях – от о.т.567-566 попадали в околовръстен път – Второкласен път
II-53, а източните части оставали извън границите на урбанизираната
територия. С акт за държавна собственост № 748/22.11.1982 г. имот № 2146
от 2 290 кв.м. и имот № 2149 от 780 кв.м. от кв.97 се предали от Аграрно-
промишлен комплекс за оперативно управление на Общински народен съвет
– ***. В кадастралния план от 1984 г. двата имота не били отразени, но части
от тях попадали във Второкласен път II-53, озеленителната ивица на запад от
него и в парцел I-за обществено жилищно строителство в кв.100. Регулацията
не била приложена и жилищен комплекс не бил изграден. С одобрения със
Заповед № 346/09.06.1993 г. кадастрален, застроителен и регулационен план,
двата имота също не били отразени, но части от тях попадали във
Второкласен път II-53, озеленителната ивица на запад от него и в източната
част на урегулирани поземлени имоти XV-616, XVI-617, XVII-613, XVIII-621,
XIX-621 и XX-620 в кв.119. С оглед посоченото възстановеният съгласно
решението имот представлява най-западните части от одържавените два
имота, които не попадат в републиканския път и в озеленителната ивица, т.е.
частите от него, попадащи в посочените по-горе парцели.
Съгласно действащия към момента кадастрален план на града, одобрен
със заповед № 300-4-49/31.10.2003 г. на Изпълнителен директор на АК,
имотът, правото на собственост върху който било възстановено, е отразен
като поземлен имот № 2524, при граници: на север – поземлен имот № 611, на
изток – улица „Оборище“ (Второкласен път II-53), на юг – поземлен имот №
2177, на север – поземлени имоти № № 616, 617, 613, 621 и 608. С решение №
277/28.04.2005 г. на Общински съвет *** е одобрен Подробен устройствен
план на града, съгласно който източната част от имот № 2524 попада в
новопроектирана улица с о.т. 2068-2069-2070, а западната част – в
новообразуван квартал 125.
Съгласно скица № 97/31.01.2023 г. на Община *** съгласно действащия
подробен устройствен план на града, дворищната регулация на който –
одобрена със Заповед № 346/09.06.1993 г., кадастралния план – одобрен със
Заповед № 300-4-49/31.10.2003 г. и план за улична регулация – одобрен с
Решение № 277/28.04.2005 г., процесният имот съставлява поземлен имот №
2524, за който е отреден УПИ XV-2524 (словом посочен като УПИ XV-616) и
частично попадащ в УПИ XVI-617, УПИ XVII-613, УПИ XVIII-621, УПИ
XIX-621 и XX-620 в кв.125, с площ 3 517 кв.м., при граници: на север – имот
№ 611, на изток – улица, на юг – имот № 2177, на север – имоти № № 616,
617, 613, 621 и 608, с неприложена регулация откъм имоти № 616, 617, 613,
621, 608, 2177 и улица. Вещото лице дава заключение, че този имот не е
4
идентичен с имоти № 2146 и № 2149 по плана от 1958 г. и с посочените в акта
за държавна собственост имоти № 2146 и № 2149, попадащи в квартал 97 по
плана от 1973 г., поради това, че границите, боря и площта им се различават,
защото от двата одържавени имота е останала само площ от западната им
част, която не попада в републиканския път и попада в урегулирани
поземлени имоти, посочени по-горе. При изслушването на експертизата
вещото лице уточнява, че единствено най-западната граница на одържавените
имоти № 2146 и № 2149 по плана от 1958 г. е идентична със западната
граница на поземлен имот № 2524 в кв.125 по действащия план. Съгласно
уточненото от вещото лице при изслушване на експертизата, всички посочени
по-долу разпоредителни сделки касаят имота, правото на собственост върху
който е възстановено, тъй като поземлен имот № 2524 в кв.125 по действащия
план е изцяло образуван от части от площта на одържавените имоти.
С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 870, том V, рег.№
2515/30.09.2020 г., дело № 641/2020 г. на Нотариус № 284-НК, вписан в
Служба по вписванията при Районен съд – Горна Оряховица с вх.рег.№
4503/30.09.2020 г., акт № 78, том XVI, дело № 1937/2020 г. и в последствие –
с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 871, том V, рег.
№ 2516/30.09.2020 г., дело № 642/2020 г. на Нотариус № 284-НК, вписан в
Служба по вписванията при Районен съд – Горна Оряховица с вх.рег.№
4504/30.09.2020 г., акт № 79, том XVI, дело № 1938/2020 г., С. М. Б.
прехвърлил на ответника П. П. С. цялата притежавана от него ¼ идеална част
от имота.
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 528, том
III, рег.№ 1698/06.07.2022 г., дело № 465/2022 г. на Нотариус № 284-НК,
вписан в Служба по вписванията при Районен съд – Горна Оряховица с
вх.рег.№ 3088/06.07.2022 г., акт № 121, том X, дело № 1421/2022 г. С. Х. Д.а –
собственик на 1/12 идеална част, О. Т.а М. – собственик на 1/12 идеална част,
и П. П. Ц. – собственик на ¼ (3/12) идеална част продали на ищеца техните
общо 5/12 идеални части от имота. Така ищецът станал собственик на общо ½
идеална част – 1/12 по наследство от баща му и 5/12 – чрез транслативна
сделка.
След посочените сделки ищецът притежавал ½ идеална част, а
ответника П. П. С. – ¼. Останалата ¼ идеална част от имота се притежавала
от И. Д. Б., Т. Д. Д. и С.н Д. Д., съответно Т. С. Д., поравно – по 1/12 идеална
част. Както по-горе бе посочено И. Д. Б. наследила 1/16 идеална част от имота
от баща си, а отказът от наследството, останало след смъртта на майка й, не е
породил действие по отношение на процесния имот. Това е така, защото
отказът от наследство е направен на 14.09.1984 г. – след одържавяването (за
имот № 2146 от 2 290 кв.м. и имот № 2149 от 780 кв.м. от кв.97 е бил издаден
акт за държавна собственост през 1982 г.) и преди възстановяване на правото
на собственост (с решението на Поземлената комисия от 1994 г.). Съгласно
чл.91а ЗН този имот съставлява отделен обект на наследяване, за който се
счита, че не е бил в патримониума на наследодателката към момента на
5
откриване на наследството, или т.нар. „новооткрито наследство”. Тази
фикция връща отношенията по повод наследяването към момента на
откриване на наследството на лицето, от което имотът е бил одържавен, а
оттам насетне се следва веригата от наследствено правоприемство, сякаш
имотът не е бил одържавяван (така мотивите на т.5 на Тълкувателно решение
№ 1/04.11.1998 г. по тълк.д. № 1/1998 г. на ОСГК на ВКС; Решение №
49/14.06.2016 г. по гр.д. № 3911/2015 г. на I Г.О. на ВКС; Решение №
60142/19.04.2022 г. по гр.д. № 189/2021 г. на I Г.О. на ВКС). Така с
възстановяването на правото на собственост, по отношение на идеалните
части от имота, припадащи се по правилото на чл.5, ал.1 ЗН на И. Д. Б. по
наследство от майка й (1/48 идеална част), е възникнало право на
наследяване, т.е. правото да приеме или да се откаже от наследството.
И. Д. Б. е приела това наследство с конклудентни действия,
разпореждайки се с обсъжданата 1/48 идеална част, заедно с притежаваните
по наследство от баща й 1/16 (3/48) идеална част, или общо 1/12, продавайки
ги на ищеца (нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 1061,
том VI, рег.№ 3159/10.11.2022 г., дело № 874/2022 г. на Нотариус № 284-НК,
вписан в Служба по вписванията при Районен съд – Горна Оряховица с
вх.рег.№ 5366/10.11.2022 г., акт № 93, том XVIII, дело № 2684/2022 г.).
Извършеното по-рано разпореждане от Т. Д. Д. и Т. С. Д. на ответника с общо
¼ идеална част съгласно нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 283, том II, рег.№ 3008/11.08.2022 г., дело № 235/2022 г. на Нотариус
№ 743-НК, вписан в Служба по вписванията при Районен съд – Горна
Оряховица с вх.рег.№ 3790/2022 г., акт № 9, том XIII, дело № 1824/2022 г., не
е породило вещно-транслативно действие в частта над притежаваната от
двамата общо 1/6 (2 х 1/12) идеална част. С посочената покупко-продажба
ответникът е придобил собствеността само върху притежаваните от неговите
праводатели части от имота, които заедно с придобитите от С. М. Б. ¼ (3/12),
общо станали 5/12. Учреденото впоследствие ограничено вещно право на
ползване също не се разпростира върху ½ идеална част от имота, а доколкото
е производно от правата на собственика – само върху притежаваните от него
5/12 идеални части.
С оглед всичко изложено ищецът е собственик на общо 7/12 идеални
части от имота – 1/12 по наследство и останалите 6/12 – чрез покупко-
продажба, както следва: 1/12 от С. Х. Д.а; 1/12 идеална част от О. Т.а М.; ¼
(3/12) идеална част от П. П. Ц. и 1/12 идеална част от И. Д. Б.. Ответникът П.
П. С. е собственик на останалите 5/12 идеални части, придобити чрез
покупко-продажба от С. М. Б. – ¼ (3/12) идеална част, от Т. Д. Д. – 1/12
идеална част и от Т. С. Д. – 1/12 идеална част, а ответницата Д. Н. И. е
титуляр на правото на ползване само върху притежаваните от П. П. С. 5/12
идеални части. Така придобивното основание, на което ищецът се позовава,
се явява установено и искът му следва да бъде уважен като основателен.
По присъждане на сторените разноски:
6
Предвид изхода от спора, съгласно чл.78, ал.1 ГПК на ищеца му се
следват сторените от нето разноски. Той е направил такова искане и е
представил доказателства да е сторил разноски от общо 2 245,55 лв. (132,32
лв. за държавна такса съгласно чл.72, ал.1 ГПК, вр.69, ал.1, т.2 ГПК и чл.71,
ал.2 ГПК, 13,23 лв. за вписване на исковата молба, 600 лв. за депозит за вещо
лице и 1 500 лв. за заплащане на адвокатско възнаграждение), които му се
следват за заплащане от ответниците.
На основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на обжалване.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П. П. С., ЕГН
********** и Д. Н. И., ЕГН **********, и двамата с постоянен и настоящ
адрес гр.***, ул.“Р.“ № ***, вход ***, етаж ***, че С. Т. Д., ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес гр.***, бул.“***“ № ***, етаж ***, апартамент №
*** е собственик на 7/12 (седем дванадесети) идеални части от правото на
собственост върху недвижим имот, находящ се в гр.***, а именно:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 2524 (две хиляди петстотин двадесет и четири) , с
площ 3 517 кв.м. (три хиляди петстотин и седемнадесет квадратни метра), за
който е отреден урегулиран поземлен имот XV-2524 (парцел петнадесети за
имот с планоснимачен номер две хиляди петстотин двадесет и четири), а
словом съгласно скица – урегулиран поземлен имот XV-616 (парцел
петнадесети за имот с планоснимачен номер шестстотин и шестнадесет), и
попадащ в урегулиран поземлен имот XVI-617 (парцел четИ.десети за имот с
планоснимачен номер шестстотин и седемнадесет), урегулиран поземлен
имот XVII-613 (парцел седемнадесети за имот с планоснимачен номер
шестстотин и тринадесет), урегулиран поземлен имот XVIII-621 (парцел
осемнадесети за имот с планоснимачен номер шестстотин двадесет и едно),
урегулиран поземлен имот XIX-621 (парцел деветнадесети за имот с
планоснимачен номер шестстотин двадесет и едно) и урегулиран поземлен
имот XX-620 (парцел двадесети за имот с планоснимачен номер шестстотин и
двадесет) от кв.125 (сто двадесет и пет) по действащия кадастрален план на
града, одобрен със Заповед № 300-4-49/31.10.2003 г. и план за улична
регулация, одобрен с Решение № 277/28.04.2005 г., при граници: на север –
имот № 611, на изток – улица, на юг – имот № 2177, на север – имоти № №
616, 617, 613, 621 и 608, с неприложена регулация откъм имоти № № 616, 617,
613, 621, 608, 2177 и улица, придобити по наследство и транслативни
сделки.
ОСЪЖДА П. П. С., ЕГН ********** и Д. Н. И., ЕГН **********, и
двамата с постоянен и настоящ адрес гр.***, ул.“Р.“ № ***, вход ***, етаж
*** да заплатят на С. Т. Д., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес
гр.***, бул.“***“ № ***, етаж ***, апартамент № *** сумата от 2 245,55 лв.
7
/две хиляди двеста четиридесет и пет лева и петдесет и пет стотинки/,
представляваща направените в първоинстанционното производство разноски
за заплащане на държавна такса, такса за вписване на исковата молба, депозит
за възнаграждение на вещо лице и заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчване на преписи
на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
8