№ 3178
гр. София, 20.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЪРБАН Т. ВЪРБАНОВ
като разгледа докладваното от ВЪРБАН Т. ВЪРБАНОВ Административно
наказателно дело № 20221110200648 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „*** с ЕИК *** против наказателно
постановление /НП/ № 38-0001933 от 07.07.2021 г., съставено от директора на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – гр. Русе, с което на
жалбоподателя на основание чл. 104з, ал. 5, предл. 2 от Закона за
автомобилните превози /ЗАвПр/ е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 1500.00 /хиляда и петстотин/ лв. за
нарушение на чл. чл. 104з, ал. 5, предл. 2 от ЗАвПр.
С жалбата се оспорват правилността и законосъобразността на
наказателното постановление и се моли за неговата отмяна поради издаването
му в нарушение на предвидените в ЗАНН изисквания. Твърди се, че в
обстоятелствената част на санкционния акт изобщо не били посочени място и
дата на извършване на нарушението. Изтъкната е неяснота относно това дали
АНО приема, че датата на извършване на самото деяние съвпада с датата на
предприемане на комплексната проверка, в хода на която е установено
нарушението. Също така се навежда оплакване за непосочване на
територията, на която е извършен превозът, което било задължителен
реквизит според ЗАНН. Сочи се, че жалбоподателят е собственик на
процесния товарен автомобил от дълги години и въпреки множеството му
проверки до момента не имал нито едно установено административно
1
нарушение. По съображения за липса на доказателства относно обективен
признак от състава на нарушението и непосочването му в обстоятелствената
част на НП, е отправена молба до съда да отмени издаденото наказателно
постановление поради неговата незаконосъобразност и съставянето му при
съществени нарушения на процесуалните правила.
В заседанието, в което пред настоящата съдебна инстанция е даден хода
на делото по същество, жалбоподателят „*** е редовно призован и се
представлява от адв. Г. с представено по делото пълномощно. Защитникът
поддържа жалбата по изложените в нея съображения и моли същата да бъде
уважена, а наказателното постановление да бъде отменено. Претендира
разноски по представен списък.
Въззиваемата страна – директор на РД „АА“ – гр. Русе, редовно
призована, не изпраща представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
съображенията на страните, приема за установено следното:
По силата на Заповед № 82-00-25-752/11.05.2021 г. на директора на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - гр. Русе била
извършена комплексна проверка на транспортната дейност на предприятието
на жалбоподателя „***. В хода на проверката свидетелят Г. М. констатирал, че
жалбоподателят като превозвач е извършил международен обществен превоз
на товари с моторно превозно средство „***“ с рег. № *** от категория N3,
като превозното средство не било вписано в Регистъра на моторни превозни
средства към Лиценз на Общността № *** на „*** в качеството на превозвач.
Самият превоз бил осъществен на 01.09.2020 г. и бил установен по документи,
предоставени от превозвача – международна товарителница (CMR) № ***
както и разпечатка от дигиталния тахограф, монтиран в превозното средство.
Във връзка с констатираното нарушение, а именно, че превозвачът е извършил
международен обществен превоз на товари с превозно средство от категория
N3, без МПС да е вписано в Регистъра на моторни превозни средства към
Лиценз на Общността № *** – МПС с рег. № ***, бил съставен акт за
установяване на административно нарушение серия А-2020 № 290613 от
21.05.2021 г. Актът бил предявен и подписан от жалбоподателя без
възражения по констатациите. Актосъставителят разяснил на управителя на
дружеството, че има право да даде писмени обяснения и възражения по акта.
2
В предоставения срок възражения не били подадени. След анализ на
събраните доказателства, административнонаказващият орган съставил
атакуваното наказателно постановление, с което определил на жалбоподателя
имуществена санкция в размер на 1500 лева.
Така изложената от съда фактическа обстановка се установява след
анализ на събрания по делото доказателствен материал, а именно: показанията
на св. М., заповед№ РД-08-30/24.01.2020 г. на министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията, международна товарителница
(CMR) № *** разпечатка от дигиталния тахограф, монтиран в процесното
превозно средство, свидетелство за регистрация на МПС, заявления за
отразяване на настъпили промени в обстоятелствата в лиценз на Общността за
международен автомобилен превоз, заповед № 82-00-25-752/1/11.05.2021 г. на
директора на РД – „АА“ – гр. Русе, констативен протокол за извършена
комплексна проверка, справки от информационните масиви на ИА „АА“,
лиценз № 4064 за международен автомобилен превоз на товари за чужда
сметка или срещу възнаграждение и заверено копие № ********* от него,
справка от бюрото за обслужване на превозвача и други.
Съдът се довери на показанията на свидетеля М., тъй като същият е
съставил АУАН вследствие на непосредствено формираните си констатации
по хода на предприетата комплексна проверка на дружеството-жалбоподател.
По този ред лично е установил извършването на процесния международен
превоз, като конкретизира датата на осъществяването му – 09.01.2020 г. Въз
основа на приложената международна товарителница извлича данни за датата
на приключване на превоза, мястото на натоварване и разтоварване, а от
извлечението от тахографното устройство на превозното средство извежда
информация за маршрута на превозното средство. Свидетелят успешно
възпроизвежда констатацията си за това, че ППС не е било вписано в
регистъра с лицензите на Общността, което го е мотивирало да състави акт за
установяване на административно нарушение. Съдът се довери в пълнота на
наведените от разпитания свидетел фактически данни, като намира същите за
обективни, достоверни и установяващи фактическата обстановка по
непротиворечив и ясен начин. При установяване на релевантната фактическа
обстановка съдът кредитира в цялост представените по делото писмени
доказателствени средства.
3
Въз основа на така направените фактически изводи съдът прие
следното от правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от връчването на
наказателното постановление, от процесуално легитимирано лице и срещу
акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което същата е процесуално
допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът е длъжен да
провери законосъобразността на обжалваното наказателно постановление в
цялост, като извърши проверка за спазването на материалния и процесуалния
закон, без да е обвързан от възраженията, изложени в жалбата, а в случай, че
намери основания за това – да отмени или измени НП и в необжалваната му
част - арг. от чл. 314, ал. 1 и ал. 2 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на
тези си правомощия съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени
от компетентни за това административни органи. При издаване на
наказателното постановление не са допуснати нарушения на чл. 34, ал. 1 и ал.
3 от ЗАНН.
Както в акта за установяване на административно нарушение, така и в
издаденото въз основа на него наказателно постановление е посочено, че
отговорността на дружеството-жалбоподател е ангажирана за нарушаването
на чл. 104з, ал. 5, предл. 2 от ЗАвПр. Инкорпорираното в тази разпоредба
правило за поведение се проявява чрез изпълнителното деяние по извършване
на обществен превоз на пътници или товари с моторно превозно средство,
което не е вписано в регистъра на МПС на лиценза на общността.
Следователно, основополагащи обективни параметри на това деяние са датата
и мястото на извършване на обществения превоз. Съобразявайки времевите
параметри, зададени в акта за установяване на административно нарушение, и
естествено възпроизведени в наказателното постановление, съдът намира за
нужно да отбележи, че датата на извършване на процесния товар е 01.09.2020
г. и тя очевидно не съответства на момента на предприемане на комплексната
проверка, която е последващо проявено действие от страна на контролната
институция. В подкрепа на така възприетия извод са и показанията на
разпитания свидетел, който потвърждава, че пряко и лично е установил въз
основа на събраните от него данни, че датата на извършване на
административното нарушение е именно 01.09.2020 г.
4
Горното налага извода, че в случая са налице основания за отмяна на
обжалваното наказателно постановление поради изтекла абсолютна давност
за административнонаказателно преследване.
По въпросите на обстоятелствата, изключващи отговорността,
разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към нормите от общата част на
Наказателния кодекс, доколкото в ЗАНН не се предвижда друго. ЗАНН не
съдържа разпоредби относно давността за погасяване на
административнонаказателното преследване, поради което приложение
следва да намерят съответните текстове на чл. 80 и чл. 81 от НК. Съгласно чл.
81, ал. 3 от НК, независимо от спирането или прекъсването на давността,
наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава
с една втора срока, предвиден в предходния чл. 80 от НК. Разпоредбата на чл.
80, ал. 1, т. 5 от НК гласи, че във всички случаи извън случаите на
предвиждано наказание „лишаване от свобода“, наказателното преследване се
изключва по давност, когато не е възбудено в продължение на три години. При
условията на чл. 81, ал. 3 от НК, към изтеклия срок от три години по чл. 81, ал.
1, т. 5 от НК, след прибавянето на една втора, се получава срок, равен на
четири години и половина, след изтичането на който наказателното, респ.
административнонаказателното преследване се погасява по давност.
Следователно, след изтичането на четири години и половина от извършването
на административното нарушение изтича абсолютната давност за
административнонаказателно преследване. Датата на нарушението съгласно
изложените в наказателното постановление обстоятелства е 01.09.2020 г., при
което абсолютния давностен срок е изтекъл на 01.03.2025 г.
С оглед на изложеното, съдът счита, че предвид изтеклата към момента
абсолютна давност, обжалваното наказателно постановление следва да бъде
отменено.
При този изход на делото въззивникът има право на разноски и
своевременно претендира такива в размер от 360.00 лева – адвокатско
възнаграждение, което е доказано и неоспорено. На основание чл. 63д, ал. 1 от
ЗАНН административнонаказващият орган следва да заплати на
жалбоподателя горепосочената сума, представляваща заплатен адвокатски
хонорар.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, вр. чл. 81, ал.
5
3 от НК, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 38-0001933 от 07.07.2021 г.,
издадено от директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ – гр. Русе, с което на „*** с ЕИК ***, на основание чл. 104з,
ал. 5, предл. 2 от ЗАвПр е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 1500.00 /хиляда и петстотин/ лв. за
нарушение на чл. чл. 104з, ал. 5, предл. 2 от ЗАвПр.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ да заплати на „*** с ЕИК *** сумата от 360.00
(триста и шестдесет) лева за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София
град на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по
реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6