РЕШЕНИЕ №
610
гр. Бургас, 08.04.2015 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският районен съд, гражданска колегия, в публичното
заседание на осми април през две хиляди и петнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Панайот Атанасов
при секретаря Елена Христова,
като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 358/2015 год., за да се произнесе, взе предвид:
Делото е
образувано по повод исковата молба на В.Г.И.,***, с която претендира осъждане
на „Галерия Фитнес” ЕООД, ЕИК .., със седалище с. М.., Община Б.., да му
заплати следните суми: 375 лева – месечно основно брутно трудово възнаграждение
за м. декември 2014 год., и 56,25 лева – обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск за 3 дни от 2014 год., дължими на основание трудов договор от
17.04.2014 год., ведно с обезщетение в размер на законната лихва за забавено
плащане на посочените две главници от подаване на исковата молба – 22.01.2015
год., до окончателното им изплащане; ангажира доказателства, претендира
деловодните разноски.
Правните
основания на предявените обективно съединени осъдителни искове са чл. 128, чл.
224, ал. 1, КТ, чл. 84, ал. 1 и 86, ЗЗД.
Ответникът
не изразява становище по предявените искове, не ангажира доказателства.
В
проведеното по делото открито съдебно заседание процесуалният представител на
ищеца е изразил желанието на доверителя си за постановяване на неприсъствено
решение по спора – чл. 239, ГПК.
Съдът, след
запознаване със становището на ищеца, при съвкупна преценка на събрания по
делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни
разпоредби, намира за установено:
Видно от
данните по делото, страните са били обвързани с трудово правоотношение, възникнало
на основание сключения на 17.04.2014 год. в писмена форма трудов договор, по
силата на който ищецът В.И. е била назначена на длъжност „мениджър на лични
треньори” в предприятието на ответника в гр. Бургас – Търговски център „...”. Дължимото
на служителя И. месечно основно брутно трудово възнаграждение е определено на
375 лева. Трудовото правоотношение между страните е прекратено едностранно от
работодателя на 02.01.2015 год., на основание чл. 328, ал. 1, т. 1, КТ, със
Заповед № 62/30.12.2014 год. Ищецът сочи, че и до настоящия момент не е получил
брутното си трудово възнаграждение за м. декември 2014 год., а предвид
неизползвания в цялост платен годишен отпуск, работодателят дължи и обезщетение
по чл. 224, ал. 1, КТ за 3 дни.
При така
изложената фактическа и правна обстановка съдът намира, че са налице
предпоставките на чл. 239, ал. 1, ГПК за уважаване на предявените обективно
съединени осъдителни искове чрез постановяване на неприсъствено решение. Съдът
констатира, че на страните са указани обстоятелствата по чл. 239, ал. 1, т. 1, ГПК и исковете са вероятно основателни с оглед представените и неоспорени от
ответника писмени доказателства – трудов договор, заповед и трудова книжка.
Доказателствената тежест за установяване недължимостта на трудовото възнаграждение
и на обезщетението по чл. 224, ал. 1, КТ по основание или размер се носи от
ответника-работодател, който следва да проведе пълно насрещно доказване. Такова
доказване по делото не е проведено, липсват насрещни твърдения за извършено
частично или пълно плащане на процесните главници, поради което съдът счита, че
са налице условията за постановяване на неприсъствено решение за уважаване на
предявените главни и акцесорни искове, без да мотивира съдебния акт по същество
– чл. 239, ал. 2, ГПК.
Въпреки основателността
на предявените искове, молбата на ищеца за присъждане на деловодни разноски не
следва да бъде уважена, тъй като делото не съдържа доказателства за паричен
разход, извършен от посочената страна във връзка с правната й защита в процеса –
чл. 78, ал. 1, ГПК.
В изпълнение
разпоредбите на чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1, чл. 72, ал. 1, ГПК
и чл. 359, КТ, съдът следва да осъди ответното ЕООД да плати по настоящото дело
държавна такса върху уважените искове в общ размер от 100 лева.
Предвид
факта, че настоящото съдебно решение не подлежи на обжалване по въззивен ред –
чл. 239, ал. 4, ГПК, съдът не следва да постановява предварителното му
изпълнение в частите относно присъдените трудово възнаграждение и обезщетение
за забавата му.
Мотивиран от
изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският
районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Галерия
Фитнес” ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление с. М.., Община Б..,
Област М.., ул. „..” № .., на основание чл. 128, КТ и чл. 86, ЗЗД, да заплати
на В.Г.И., ЕГН **********,***, сума в размер от 375 (триста седемдесет и пет)
лева, дължима на основание трудов договор от 17.04.2014 год., представляваща основното
брутно трудово възнаграждение за м. декември 2014 год., ведно с обезщетение в
размер на законната лихва за забава върху главницата, начиная от подаване на
исковата молба – 22.01.2015 год., до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „Галерия
Фитнес” ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление с. М.., Община Б..,
Област М.., ул. „.” № ., на основание чл. 224, ал. 1, КТ и чл. 86, ЗЗД, да
заплати на В.Г.И., ЕГН **********,***, сума в размер от 56,25 (петдесет и шест
запетая двадесет и пет) лева, дължима на основание трудов договор от 17.04.2014
год., представляваща обезщетение за неизползвания от ищеца платен годишен
отпуск за 3 дни от 2014 год., ведно с обезщетение в размер на законната лихва
за забава върху главницата, начиная от подаване на исковата молба – 22.01.2015
год., до окончателното изплащане на вземането.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ молбата с правно основание чл.78, ал. 1, ГПК на В.Г.И., ЕГН **********,***,
за осъждане на ответника „Галерия Фитнес” ЕООД, ЕИК .., със седалище с. М..,
Община Б.., да й заплати направените в настоящото производство деловодни разноски.
ОСЪЖДА „Галерия
Фитнес” ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление с. М.., Община Б..,
Област М.., ул. „.” № ., да заплати на БРС държавна такса в размер от 100 (сто)
лева.
Решението не подлежи на обжалване –
чл. 239, ал. 4, ГПК, защитата срещу него може да се осъществи по реда и в срока
по чл. 240, ГПК, като в частта за деловодните разноски то може да бъде предмет
на проверка по реда на чл. 248, ал. 1, ГПК, в 1-месечен срок от постановяването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./
Вярно с оригинала: ЕХ