Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 166
гр. Перник,
20.09.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в публично съдебно
заседание на девети септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ЛОРА СТЕФАНОВА
При секретаря НАТАЛИЯ СИМЕОНОВА, като разгледа
административно дело № 336/2021 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 – чл. 178 АПК, във вр. с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
Образувано е по жалба, подадена от П.Р.О., ЕГН **********
*** против заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
21-1158-000490/24.06.2021 г., издадена от В.С.Б. - младши автоконтрольор към ОДМВР –
Перник, сектор „Пътна полиция”, с която
на основание чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП е приложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство ****до решаване на въпроса за отговорността.
Жалбоподателят излага съображения за незаконосъобразност
на административния акт. Оспорва отразените в заповедта фактически констатации.
Твърди, че не е извършил нарушението, за което е съставен АУАН №
373734/24.06.2021 г. Искането към съда е да отмени оспорената заповед.
В съдебно заседание, жалбоподателят поддържа жалбата.
Моли съда да отмени заповедта за прилагане на принудителна административна
мярка.
В съдебно заседание, ответният административен орган - В.С.Б.
- младши автоконтрольор към ОДМВР – Перник, сектор „Пътна полиция”, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт В., изразява становище за
неоснователност на жалбата. Искането към съда е да я отхвърли по съображения,
подробно изложени в съдебно заседание.
Административен
съд – Перник, в настоящия съдебен състав, като обсъди доводите на страните и
прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК
приобщените по делото доказателства, намери за установено от фактическа страна
следното:
Административното производство е започнало със
съставянето от младши автоконтрольор при ОДМВР – Перник, сектор „Пътна полиция”
на АУАН серия GA, № 373734/24.06.2021 г. В него е отразено, че жалбоподателят на
24.06.2021 г. в 05.50 ч., е управлявал собствения си лек автомобил марка
„Хюндай”с рег. ****, в община Б. по път ІІ 63 с несъобразена скорост спрямо
релефа на местността, като губи контрол над управлението и реализира ПТП с
материални щети. При извършената проверка от служители на ОДМВР – Перник, е
установен силен мирис на алкохол, нестабилна походка и провлечен говор на
водача. Последният е отказал да му бъде извършена проба за употреба на алкохол
с техническо средство Алкотест Дрегер 7410, с фабричен № ARSM-0054, поради
което му е издаден талон за медицинско изследване ****и е насочен за вземане на
кръвна проба за химичен анализ. Установените факти са квалифицирани като
нарушения по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и по чл. 174, ал. 3, пр. 1-во от ЗДвП.
Нарушителят е отказал да подпише АУАН, което е удостоверено с подписа на един
свидетел.
В АУАН е отразено, че на място са иззети: СУМПС ****,
контролен талон ****, СРМПС ****, 2 броя регистрационни табели с ****.
Попълнен е талон за изследване по образец, с ****и е
указано на жалбоподателя да се яви в ЦСМП – гр. Б. за извършване на
изследването. Последният е отказал да го получи, което е удостоверено с подписа
един свидетел.
Въз основа на съставения АУАН серия GA, № 373734/24.06.2021
г., В.С.Б. – младши автоконтрольор при ОДМВР - Перник е издал оспорения
административен акт – заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 21- 1158-000490/24.06.2021 г., с която
на основание чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП е приложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство ****до решаване на въпроса за отговорността. Препис от нея е връчен лично на адресата – П.Р.О.
на 05.07.2021 г.
В хода на съдебното производство жалбоподателят е
представил експертно решение **** *****2021 г. на ТЕЛК към МБАЛ „Рахила
Ангелова“ АД – Перник, от което е видно, че му е призната 100 % намалена
работоспособност.
При така установеното от фактическа
страна, Административен съд – Перник, в настоящия състав, като прецени
процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните
и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа на събраните по делото
доказателства провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания
по чл. 146 от АПК, намери следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, във
вр. с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ
на съдебно оспорване индивидуален административен акт, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по следните
съображения:
Оспорената заповед за прилагане на принудителна
административна мярка е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21,
ал. 1 от АПК. По аргумент от чл. 146 от АПК, за да бъде законосъобразна следва
да е издадена от компетентен орган, при спазване на установените форма и
процедура, да съответства на материално правните разпоредби и на целта на
закона.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителната
административна мярка по чл. 171, т. 1 от ЗДвП се прилага с мотивирана заповед
от ръководителите на службите за контрол съобразно тяхната компетентност или от
оправомощени от тях длъжностни лица.
Видно от заповед № 8121з-48/16.01.2015 г. на
министъра на вътрешните работи, по реда на чл. 165 от ЗДвП, като служби за
контрол по смисъла на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП са определени Областните дирекции
на МВР. По силата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП ръководителите им са компетентни да
прилагат принудителни административни мерки, като в същата разпоредба е
предвидена възможност те да делегират това свое правомощие на други длъжностни
лица. От заповед № 313з-328/18.02.2020 г. на директора на ОДМВР – Перник се
установява, че той е оправомощил, посочените в т. 1 длъжностни лица да прилагат
принудителните административни мерки по реда на глава VІ от ЗДвП. Сред
тях/т.1.1.9/ са младшите автоконтрольори от СПП в ООП при ОДМВР - Перник. Издателят
на оспорваната заповед – В.Б.е заемал длъжност „младши автоконтрольор” в сектор „Пътна полиция” при ОДМВР - Перник.
Следователно, поради което той е разполагал с компетентност да издаде
административният акт, предмет на съдебен контрол.
Оспорената заповед е издадена в изискуемата
по аргумент от чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, писмена форма и съдържа мотивите на
издателя и за прилагането на принудителната административна мярка. Изискването
на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за мотивираност
е изпълнено, когато са посочени фактическите основания за издаването на
административния акт и правната норма, която предвижда последиците от
настъпването им. В конкретния случай подробно, ясно и конкретно са изложени
обстоятелствата, които са послужили за основание на административния орган да
приложи разпоредбата на чл. 22 от ЗАНН, във вр. с чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП. Те са достатъчни, за да може да се осъществи съдебен контрол за
законосъобразност на административния акт и същевременно неговият адресат да
разбере причините, поради които е издаден и свързаните с тях правни последици.
В хода на административното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В
съответствие с изискването на чл.
26, ал. 1 от АПК жалбоподателят е уведомен за започването му
с връчването при отказ на АУАН и му е осигурена възможност да участва в
него.
Оспорената принудителната
административна марка е приложена при наличие на предпоставките за това. Издадена
е на основание чл.
171, т. 1, б. „б” от
ЗДвП според който за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се отнема временно свидетелството за управление на
моторно превозно средство на водач, който откаже да бъде проверен с
техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да
даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца.
От
АУАН серия GA, № 373734/24.06.2021 г. по безспорен начин
се установява, че на 24.06.2021 г.
в 05.50 ч., е управлявал собствения си лек автомобил марка „Хюндай”с рег. ****,
в община Б. по път ІІ 63 и след като е
реализирал ПТП с материални щети е отказал да му бъде извършена проба за
употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7410, с фабричен № ARSM-0054, поради
което му е издаден талон за медицинско изследване ****и е насочен за вземане на
кръвна проба за химичен анализ, които също е отказал - нарушение по чл. 174,
ал. 3, пр. 1-во от ЗДвП. АУАН е съставен от длъжностно лице, в кръга на
правомощията му. Съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 42 от ЗАНН. Отразени
са фактите, включени в състава на нарушението по чл. чл. 174, ал. 3, пр. 1-во
от ЗДвП и е посочена относимата към тях законова разпоредба. Подписан е от
съставителя и свидетеля при установяване нарушението и свидетеля, установил отказа
на нарушителя да го подпише. Препис от АУАН е връчен на нарушителя.
Следователно, спазен е редът, установен в ЗАНН за съставянето му и на основание
чл. 189, ал. 2 от ЗДвП в съдебното производство се ползва с доказателствена
сила за описаните в него факти. Оборването им е в тежест на жалбоподателя. С
определение от 02.08.2021 г. съдът е разпределил доказателствената тежест между
страните и е указал на жалбоподателя, че не сочи доказателства за твърдените от
него оспорвания на фактическата обстановка. В открито съдебно той изрично е
заявил, че няма да ангажира такива и сочените от него факти са останали
недоказани. С оглед изложеното настоящият състав намира, че оспорената заповед
е издадена при наличие на една от алтернативно предвидените предпоставки в чл.
171, т. 1, б. „б” от ЗДвП, поради което е материално законосъобразна.
Тя е и в съответствие с целта на
закона, посочена в чл. 171 от ЗДвП – „за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения“.
Мярката има превантивен характер – да осуети възможността адресата и да извърши
други правонарушения по ЗДвП. За времето, в което е отнето СУМПС, тя се постига
чрез ограничаване възможността на нарушителя да управлява МПС. Оспореният
административен акт е издаден при съблюдаване на тази целта, поради което по
отношение на него не е налице отменително основание по чл. 146, т. 5 от АПК.
Предвид всичко изложено, настоящият състав намира, че
оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона
форма, при спазване на административно-производствените правила, в съответствие
със закона и неговата цел, поради което е законосъобразен. Подадената жалба е
неоснователна и следва да се отхвърли.
Ответникът не е поискал присъждане на разноски, поради
което не следва да му бъде определяно юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Административен съд - Перник
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Р.О., ЕГН ********** *** против
заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-
1158-000490/24.06.2021 г., издадена от В.С.Б. - младши автоконтрольор към ОДМВР –
Перник, сектор „Пътна полиция”, с която
на основание чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП е приложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство ****до решаване на въпроса за отговорността, като
неоснователна.
РЕШЕНИЕТО на основание чл. 172, ал. 5, изр. 2 – ро от ЗДвП не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ:/п/