Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
№………./………..03.2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание,
проведено на дванадесети март през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от съдията
в.т.д. № 1775 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е касационна частна
жалба вх.№ 36755/10.12.2019 г. от „Финансова къща
Логос ТМ“АД, против определение № 4175/22.11.2018 г., постановено по
в.т.д. № 1775/2019 г. на ВОС, с което е потвърдено определение №10482 от
14.08.2019г., постановено по гр.д. №9588/2019г. по описа на ВРС, с което
производството по делото е прекратено на основание чл.130 от ГПК..
Съгласно чл.274, ал.3, вр.
чл.4 от ГПК определенията на въззивните съдилища, с
които се оставят без уважение частни жалби срещу преграждащи определения,
подлежат на обжалване пред ВКС, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК,
освен по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Съгласно
чл.280, ал.3 от ГПК подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска над 5000 лева.
В случая предметът на делото е недължимост на притезание в размер на 10010.28
лева, за което срещу ищеца е
издаден обратен изпълнителен лист, въз основа на който е образувано
изпълнително производство. Обратният изпълнителен лист е издаден въз основа
на обезсилена с влязъл в сила акт заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК, т.е. въз основа на съдебно изпълнително основание. Недължимостта на изпълняемото право е
основана на твърдения за сключена преди издаването на обратния изпълнителен
лист спогодба между страните. Договорът за спогодба по чл.365 от ЗЗД е институт
на гражданското материално право, а обратният изпълнителен лист – на
гражданския процес. Фактът, че първоначалният изпълнителен лист в полза на
ищеца е издаден въз основа на субективна търговска сделка – договор за заем,
няма определящо значение за характера на спора, доколкото същата не е предмет
на делото. Отричаното от ищеца изпълняемо право не
произтича от търговско правоотношение, а е последица от отговорността за
разноските в изпълнението. Доколкото ответник по предявения иск е физическо
лице, не са налице основания да се приеме, че е налице субективен търговски
спор.
Предвид гражданскоправния
характер на спора, цената на предявения иск – 10010.28 лева обуславя обжалваемост на постановения по него преграждащ съдебен
акт.
С оглед изложеното депозираната срещу определението
частна касационна жалба следва да бъде администрирана по реда на чл.276, ал.2
от ГПК, доколкото е подадена в преклузивния срок по
чл.275 от ГПК и съответства на формалните и съдържателни изисквания за
редовност, а произнасянето по правилността на преценката на настоящия състав за
гражданоскоправния характер на спора е от
компетентността на сезирания с жалбата съд.
Водим от горното и на
основание чл.276, ал.2 ГПК, съдът
Р А
З П О Р Е Д И :
ИЗПРАЩА по компетентност на ВКС депозираната касационна жалба вх.№ 36755/10.12.2019 г. от „Финансова къща Логос ТМ“АД, против определение № 4175/22.11.2018
г., постановено по в.т.д. № 1775/2019 г. на ВОС.
Разпореждането не подлежи
на обжалване.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: