№ 1568
гр. Варна, 05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на осми
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Радостин Г. Петров
Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Жасмина Ив. Райкова
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно гражданско дело
№ 20223100502085 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от Н. К. Н. от
с.***** срещу решение №2239/07.07.22г. по гр.д.№17613/21г. на ВРС, с което е отхвърлен
предявения от Н. К. Н. от с.***** срещу ЕКО ЛАЙФ ХАУС ЕООД, ЕИК *********, иск за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3100евро, представляваща дължима
част от капаро, заплатено в изпълнение на предварителен договор за продажба на недв.имот
от 12.12.18г., развален поради неизпълнение от страна на продавача, ведно със законната
лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на
задължението, на осн.чл.93, ал.2 вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
В жалбата въззивникът е навел оплаквания, че решението е неправилно.
Твърди, че РС не е съобразил, че вина за развалянето на предв.договор и неизвършването на
нотар.сделка има отв.дружество. Счита, че вината на ответника е безспорно установена в
решение по гр.д.№15812/19г. и решение №1680/08.12.20г. на ВОС, с които е прието, че
неизправността на дружеството-продавач е причина за неизпълнението на предв.договор.
Моли да бъде отменено решението, като бъде уважен иска.
Въззиваемата страна ЕКО ЛАЙФ ХАУС ЕООД, ЕИК *********, е депозирал
отговор, с който счита жалбата за неоснователна и моли обжалваното решение да бъде
потвърдено.
За да се произнесе по спора Варненски Окръжен съд съобрази следното:
В предявената от Н. К. Н. срещу ЕКО ЛАЙФ ХАУС ЕООД искова молба се
1
излага, че между страните е подписан предв.договор за продажба на имот от 12.12.18г., по
силата на който ответникът следвало да изпълни задължението си по сключване на
оконч.договор, което не било изпълнено в уговорения срок. Твърди, че била подадена
искова молба за връщане на сумата от 3100 евро, представляваща задатък по смисъла на
чл.93 ЗЗД, като с влязло в сила Решение №3023/10.07.20г. по гр.д.№15812/19г. на ВРС
ответникът е осъден да му заплати сумата от 3100 евро, представляваща задатък, получен на
отпаднало основание по развален предв.договор за покупко-продажба от 12.12.18г. Твърди,
че в резултат на неизпълнението претърпял вреди, изразяващи се в неплащане на останалата
част от задатъка в двоен размер, поради което предявява настоящия осъдителен иск за
заплащането на сумата от 3100 евро-останала част от задатъка.
Настоящият съдебен състав в рамките на дължимата от него въззивна
проверка по чл.269 ГПК намира постановения съдебен акт за недопустим по следните
съображения:
Видно от изисканото гр.д.№15812/19г. на ВРС, с влязло в сила решение
№3023/10.07.20г. е осъдено ЕКО ЛАЙФ ХАУС ЕООД да заплати на Н. К. Н. сумата от 3100
евро с левова равностойност 6063лв, представляваща задатък и получена на отпаднало
основание–развален предв.договор за покупко-продажба от 12.12.18г. на недв.имот,
подробно описан, както и сумата от 187,20лв-сторени от ищеца разходи за връчване на
нотар.покани за прекратяване на договора, ведно със законната лихва от предявяване на иска
до оконч.изплащане. Зачитайки силата на пресъдено нещо на това решение, следва, че
спорът относно даденият по договора задатък от 3100 евро, е разрешен. При предявяване на
осъдителен иск за парично вземане в петитума на исковата молба ищецът сочи и размера на
иска. В разглеждания случай, в исковата молба, сезираща съдът по горепосоченото дело, не
е посочено, че претенцията за връщане на задатъка е предявена частично, поради което и се
счита, че с иска е предявено цялото вземане на ищеца.
С настоящата искова молба ищецът претендира заплащането на „останалата
част от задатъка“, позовавайки се на разпоредбата на чл.5 от договора, предвиждаща при
неизпълнение на задължението за продажба връщането на задатъка в двоен размер. При тази
формулировка на исковата претенция следва, че ищецът предявява последващ частичен иск
за заплащане на другата част на същото парично притезание, предмет на горепосоченото
дело, основано на идентично твърдение за неизпълнение на задължение на ответника да
сключи оконч.договор, обусловило установеното със СПН разваляне на договора.
Доколкото обаче в предходното дело ищецът като изправна страна е упражнил правото си да
иска връщане на внесения задатък в посочения от него размер, без да е изложил твърдения,
че претендира само част от следващия се такъв съгласно възникналото му право по чл.93
ЗЗД, то силата на пресъдено нещо на решението, постановено по иска за защита на правото
в пълния му обем, препятства последващото твърдение на ищеца, че вземането му е по-
голямо / в тази насока са и разясненията, дадени с Тълкувателно решение №3/22.04.2019г.
по тълк. д. №3/2016г. на ВКС/. Съдът е длъжен да зачете силата на пресъдено нещо на
решението по гр.д.№15812/19г. на ВРС, която се разпростира върху цялото вземане, поради
2
което и е недопустимо в настоящото производство да се пререшава въпросът за
дължимостта на част от него.
Гореизложеното от своя страна обуславя извода за изначалната недопустимост
на предявения иск. С оглед установената недопустимост на производството по иска,
първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено, а производството по делото -
прекратено, на основание чл.270, ал.3 ГПК.
С оглед изхода от спора в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят
сторените в двете инстанции разноски в размер на общо 1200лв-заплатено
адв.възнаграждение.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение №2239/07.07.2022г., постановено по гр.д.№
17613/2021г. по описа на ВРС, на осн. чл.270, ал.3, предл.1 ГПК.
ПРЕКРАТЯВА гр.дело №17613/2021г. по описа на ВРС и в.гр.д.
№2085/2022г. по описа на Варненски окръжен съд, на осн. чл.270, ал.3, предл.1 ГПК.
ОСЪЖДА Н. К. Н., ЕГН **********, с адрес с.*****, общ.******, ДА
ЗАПЛАТИ на ЕКО ЛАЙФ ХАУС ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, р-н Аспарухово, ул.Вилите №25, сумата от 1200лв, представляваща
разноски за първа инстанция и въззивно производство, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280 от
ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3