№ 214
гр. Разград, 09.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на девети март през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА
при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело №
20223330101801 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени осъдителни искове по чл. 422, вр. с
чл. 415 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Депозирана е искова молба от „Водоснабдяване - Дунав“ ЕООД с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Разград, ул. „Сливница“
№ 3а, представлявано от С.И.Р., срещу И. Е. А. с ЕГН: ********** от гр. ***,
с която са предявени обективно съединени искове за установяване, че
ответника дължи на ищеца към датата на подаване на заявлението и издаване
на заповед за изпълнение по ЧГД 20223330101285/2022 г. по описа на
Районен съд – Разград следните суми: 62,94 лева (шейсет и два лева и
деветдесет и четири стотинки) – главница и лихва в размер на 7,18 лева
(седем лева и осемнадесет стотинки) за периода 30.09.2020 г. до 13.07.2022 г.
по издадени 4 (четири) броя фактури за потребени общо 17,713 куб. м. ВиК
услуги, като 0,713 куб. м., разпределени от общ водомер в имот, собственост
на потребителя А., находящ се в град Разград, община Разград, ж.к. ***.
Претендират се разноските, направени в хода на заповедното и исковото
производство.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по
делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон,
прие следното за установено от фактическа страна:
От приложеното заявление, лично подадено от ответника на 18.08.2020
г. е променена партида под аб. № 78204 на негово име, след покупко-
продажба на водоснабден имот, находящ се в град Разград, община Разград,
ж.к. ***. Според приложената справка ответникът е придобил 1/2 ид.ч. от
имота на 17.08.2020 г. В периода от 18.08.2020 г. до 09.08.2021 г. в имота били
ползвани ВиК услуги, за който съгласно чл. 33 от ОУ, одобрение съгласно
Решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. на ДКЕВР, били издадени 4 (четири) броя
ежемесечни фактури, както следва: Фактура № ********** от 31.08.2020 г., с
1
отчетен период 16.08.2019 г. – 18.08.2020 г., за 1 куб.м.; Фактура №
********** от 30.09.2020 г., с отчетен период 18.08.2020 г. – 08.09.2020 г., за
5,647 куб. м., от които 0,647 куб. м. от общ водомер; Фактура № **********
от 30.07.2021 г. с отчетен период 08.09.2020 г. – 08.07.2021 г. за 1,066 куб. м.,
от които 0,066 куб. м. от общ водомер, както и Фактура № ********** от
31.08.2021 г., с отчетен период 08.07.2021 г. – 08.09.2020 г. за 10,000 куб.м. С
покана от 27.10.2021 г. ищеца поканил потребителя да изпълни задълженията
си. Отчетените количества са посочени в справка-извлечение от ел. карнет, а
показанията са установявани от инкасатор ежемесечно. В определения срок
не постъпило плащане. Ищецът е депозирал заявление срещу ответника за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за дължимите суми. След
уважаването на заявлението и издаването на такава, поради връчването на
заповедта при условията на чл. 47 ГПК, на ищеца било указано предявяване
на установителен иск.
Не са представени доказателства – карнети с показания за отчетеното
количество от общия водомер, съответно не е ясно как е направено
разпределението, броя и дължимите суми на всички потребители в сградата –
етажна собственост.
От правна страна:
Предявените установителни искове са допустими, тъй като за тези
вземания има издадена заповед, която е връчена ответника при условията на
чл. 47 от ГПК и в срока по чл. 415 от ГПК е предявен установителен иск за
вземането.
Страните не спорят, че жилището е присъединено към водопреносната
и канализационната системи, стопанисвани от ищеца, за който имот е отреден
абонатен номер 78204. Партидата се води на ответника. Съгласно § 1, т. 2 от
ДР на ЗРВКУ и в чл. 3, ал. 1, т. 1 и т. 2 от наредбата, потребители на ВиК
услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж
или право на ползване на водоснабдени жилища и нежилищни имоти. Не е
депозирано друго заявление до ищеца. Без значение е колко са
собствениците, тъй като ищецът съгласно ОУ открива партида на потребител
в качеството му на собственик на имота. Само в случай на друго заявление на
друг собственик, ищецът има задължение да открие партида и на друг
потребител. В тези случаи отчетените количества се разпределят поравно.
Доколкото липса друго заявление, ищецът правилно отчита количествата на
името на ответника като единствен потребител. Няма спорове относно
измереното количество от индивидуалния водомер, но първата фактура касае
едногодишен период – от 16.08.2019 г. до 18.08.2020 г., като е фактурирано
потребено количество на стойност 3,42 лв. Доколкото партидата се води на
името на ответника от 18.08.2020 г., то той дължи потребените количества,
считано от 18.08.2020 г., т.е. след промяната на партидата. Същевременно не
се оспорват начислените количества през периода 18.08.2020 г. до 09.08.2021
г. по общо три броя издадени фактури. В хода на производството по делото е
установено, че ищцовото дружество е изпълнило поетите от него задължения,
но от страна на ответника не е последвало надлежно изпълнение на
задължението да заплати цената на получените ВиК услуги, отчетени от
индивидуалния водомер. Не се представят доказателства и за плащането на
потребеното количество от индивидуалния водомер, поради което съдът
прецени като основателен иска до размера му от 57,06 лева (по фактурите от
30.09.2020 г. до 31.08.2021 г. съответно 17,11 лв. + 3,63 лв. + 36,32 лв.). Искът
2
е неоснователен за задължението на ответника за отчетния период 16.08.2019
г. до 18.08.2020 г. за сумата от 3,42 лв., доколкото ответникът е придобил
имота на 17.08.2020 г. Освен това не са представени доказателства – карнети
с показания за отчетеното количество от общия водомер, съответно не е ясно
как е направено разпределението, включително броя на потребителите в ЕС,
дължимите суми за всички жилища, макар че са фактурирани количества,
измерени от общия водомер. Очевидно същиге са разпределени на всички
потребители, доколкото се касае за сграда – етажна собственост. Въпреки
разпределението на доказателствената тежест не са ангажирани
доказателства, които да установяват реалното количество доставена и
потребена вода, отчетена от общия водомер, броя и дължимите суми на
всички потребители в сградата – етажна собственост. Поради което, съдът
прие като неоснователен и недоказан иска в частта му относно отчетеното
количество от общия водомер, а именно 0,713 куб.м., т.е. за разликата над
сумата от 57,06 лева (съответно за задължението по фактурата от 30.09.2020 г.
за сумата над 17,11 лв., а за следващата фактура – за сумата над 3,63 лв.).
Частичната основателност на главното задължение обосновава и
основателността на задължението за лихви. Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите
условия потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за
ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране.
Претенцията за обезщетение за забава върху дължимото за периода от
настъпването на изискуемостта на всяко едно от месечните плащания,
считано от 30.10.2020 г. за първото и за всяко следващо до 13.07.2022 г. е в
размер на 6,16 лв. (по отделните фактури 2,95 лв. + 0,32 лв. + 2,89 лв.). Искът
е неоснователен над уважения размер от 6,16 лв. и за периода от 30.09.2020 г.
до 13.07.2022 г. Следва да се уважи и претенцията за заплащане на
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху дължимата сума,
считано от предявяване издаване на заповедта до заплащане на дължимата
сума.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът дължи заплащане на
направените от ищеца разноски, които са в размер на 285,00 лв. Като на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съразмерно на уважената част ответникът
дължи заплащане на ищеца на 256,96 лв. за направени от него разноски.
Ответникът следва да заплати и разноските, направени по заповедното
производство, а именно 25,00 лева, която е и минималната ДТ по заповедните
производства.
По гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 във вр. с чл. 415,
ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, че ответника И. Е. А. с
ЕГН: ********** от гр. ***, дължи на ищеца „ВОДОСНАБДЯВАНЕ-
ДУНАВ“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
Разград, ул.“Сливница“ № ЗА, представлявано от С.И.Р., следните суми във
връзка с издадената срещу ответника Заповед № 661 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по Частно гражданско дело №
20223330101285 по описа за 2022 г. на Районен съд - Разград: 57,06 лв.
(петдесет и седем лева и шест стотинки), представляващи стойността на
3
незаплатени ВиК услуги, а именно доставени 17 куб. м. вода за периода
18.09.2020 г. – 09.08.2021 г. в имот, находящ се на административен адрес:
град Разград, община Разград, ж.к. ***, с абонатен номер 78204, ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума, считано
от подаване на заявлението на 18.07.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането; обезщетение за забава в размер на законната лихва, начислена
върху дължимото за периода от настъпването на изискуемостта на всяко едно
от месечните плащания, считано от 30.10.2020 г. за първото и за всяко
следващо до 13..2022 г. в размер общо на 6,16 лв. (шест лева и 16 стотинки),
КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани предявените
установителни искове за разликата над уважения размер от 57,06 лв.
(петдесет и седем лева и шест стотинки) до претендирания размер от 62,94
лв. (част от главница) и за обезщетение за забава над уважения размер от
6,16 лв. до претендирания размер от 7,18 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК И. Е. А. с ЕГН: **********
от гр. ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ-ДУНАВ“ ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град Разград, ул.“Сливница“
№ ЗА, представлявано от С.И.Р., съразмерно на уважените искове: сумата от
25,00 лв. (двадесет и пет лева) за направени разноски по заповедното
производство по Частно гражданско дело № 20223330101285 по описа за 2022
г. на Районен съд - Разград и сумата от 256,96 лв. (двеста петдесет и шест
лева и 96 стотинки) за направени разноски по настоящото исково
производство, КАТО ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА претенцията за
присъждане на разноски в останалата част.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Разград
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на съдебното решение препис от него да се
приложи по Частно гражданско дело № 20223330101285 по описа за 2022 г.
на Районен съд – Разград с оглед на правните последици по чл. 416 от
ГПК.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
4