РЕШЕНИЕ
Номер 1785 26.11.2010
г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ІV-ти граждански състав
На: осми ноември Година: две хиляди и десета
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
Секретар А.Т.
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Елеонора Кралева
бр.гражданско
дело номер 7476 по описа за 2010 година
Производството по делото е по реда на чл.330 ГПК, вр. чл.50 СК.
Образувано е по молбата на В.Д.Н. и
Н.Й.Н.,***, със съдебен адрес гр.Бургас, ул.”Поп Грую” № 13, ет.3, ап.6А – чрез адв.А.А., с правно основание чл.50 СК, с която се иска от съда да прекрати сключения между тях граждански брак,
поради сериозното им и непоколебимо взаимно съгласие за развод. Представят постигнато между тях
споразумение по чл.51 СК относно местоживеенето, родителските права, издръжката
на детето и личните отношения с него, семейното жилище
и фамилното име на съпругата. Ангажират писмени доказателства.
В съдебно заседание, лично и чрез процесуалния си
представител, поддържат молбата за развод и молят съда да прекрати брака, като
утвърди постигнатото между тях споразумение.
Бургаският районен съд, като взе предвид становищата на
страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира за установено следното:
Предявена е молба за развод на основание чл.50 СК.
Видно от представеното удостоверение за сключен граждански
брак, страните са съпрузи, като гражданският им брак е сключен на 12.03.1994 г.
в гр.Елена, обл.Ловеч, за което е съставен акт за граждански брак № 6/12.03.1994
г. на Община Елена, който е първи и за двамата съпрузи. От брака си страните
имат родено едно дете – Михаела Николаева Н., родена на *** г.,
ЕГН **********. Страните не заявяват за придобити от тях недвижими имоти,
движими вещи и парични влогове, които да са съпружеска имуществена общност.
Относно семейното жилище, собственост на родителите на съпругата В.Н., молителите са постигнали съгласие да се предостави за
ползване на нея.
И
двамата съпрузи са заявили желанието си за развод, като в съдебно заседание
поддържат предявената от тях молба. За състоянието на брачната връзка съдът
прави извод от изявленията на съпрузите и най-вече от изразеното от тях в
съдебно заседание сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака по
взаимно съгласие. С оглед на което, съдът намира, че исканият развод следва да
бъде допуснат, без съдът да изследва мотивите за прекратяването на брака.
Молителите
представят подписано от тях споразумение по чл.51 СК,
коригирано в съдебно заседание, с което са уредени въпросите относно
местоживеенето, упражняването на родителските права, издръжката на роденото от
брака дете и режима на лични отношения с него, семейното жилище и фамилното име
на съпругата. При извършената преценка по чл.51, ал.2 СК, съдът намира, че
постигнатото от страните споразумение съдържа определеното съдържание по чл.51,
ал.1 СК, не противоречи на закона и добрите нрави, като с него интересите на
детето са защитени в максимална степен, поради което счита, че същото следва да
бъде утвърдено.
На основание чл.6, т.3 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя държавна такса за
допускане на развода по взаимно съгласие в размер на 40 лв., която с оглед
постигнатото от страните споразумение и съгласно разпоредбата на чл.329, ал.1 СК следва да се поеме от страните по равно, а именно по 20 лв. за всеки един от
съпрузите. Предвид обстоятелството, че при подаване на молбата за развод молителят Н.Н. е заплатил държавна
такса от 40.00 лв.
за образуване на делото, следва да се приеме, че от тази сума 25.00 лв. представляват държавната
такса по чл.6, т.1 от Тарифата. С оглед на това, страните следва да заплатят държавна такса по чл.6, т.3 от Тарифата в размер
общо от 25.00 лв., както
следва: молителят Н. следва да заплати още 5.00 лв. за
държавна такса за допускане на развода, а молителката Н. следва да заплати
държавна такса за допускане на развода в размер на 20.00 лв. На основание чл.7, т.2 от Тарифата молителят Н.Н.
дължи и държавна такса в размер на 72.00 лв. върху
размера на присъдената издръжка на непълнолетното дете на страните.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл.330 ГПК, вр. чл.50 СК, съдът
Р Е
Ш И:
ДОПУСКА РАЗВОД и ПРЕКРАТЯВА гражданския
брак, сключен на 12.03.1994г в гр.Елена, обл.Ловеч
с акт за граждански брак № 6/12.03.1994 г. на Община Елена, между В.Д.Н., ЕГН ********** и Н.Й.Н., ЕГН **********,***, поради постигнато сериозно и непоколебимо взаимно
съгласие за развод.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между В.Д.Н.,
ЕГН ********** и Н.Й.Н., ЕГН **********, споразумение за следното:
1. МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на роденото от брака непълнолетно дете Михаела Николаева Н., родена на
*** г., ЕГН **********, ще бъде при майката В.Д.Н. ***.
2. РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА върху роденото от брака на страните дете
Михаела Николаева Н., родена на *** г., ЕГН **********, се предоставят за упражняване на
майката В.Д.Н..
3. Бащата Н.Й.Н., ЕГН **********, ще има
право на лични контакти с детето си Михаела Николаева Н., ЕГН **********, всяка
първа и трета седмица в месеца от 09.00 часа на съботния ден до 18.00 часа на неделния
ден, както и един месец в годината, когато майката не ползва платен годишен
отпуск, и по всяко време след предварително договаряне с майката.
4. Бащата Н.Й.Н., ЕГН **********, ще
заплаща месечна издръжка на непълнолетното
дете Михаела Николаева Н., родена на
*** г., ЕГН **********, действаща със съгласието на нейната
майка и законна представителка В.Д.Н., в размер на 100.00 лв. (сто лева) месечно, считано от датата
на прекратяването на брака (постановяването на настоящото решение) до
настъпване на законни причини за изменението или прекратяването на издръжката,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
5. Семейно жилище, находящо
се в гр.Бургас, ж.к.”Изгрев”, бл.39, вх.3, ет.8, ап.22,
собственост на родителите на В.Д.Н., се предоставя за
ползване на съпругата В.Д.Н..
6. След прекратяване на брака съпругата В.Д.Н.
ще запази и ще продължи да носи брачното си фамилно име – Н..
С
настоящото споразумение страните заявяват, че уреждат всички имуществени и лични
отношения между тях.
ОСЪЖДА В.Д.Н. ***, ЕГН **********, да
заплати в полза на
държавата по сметка на Районен съд – гр.Бургас държавна такса за допускане на
развода в размер на 20.00 лв. (двадесет
лева).
ОСЪЖДА Н.Й.Н. ***, ЕГН **********, да заплати в полза на държавата по сметка на
Районен съд – гр.Бургас държавна такса за допускане на развода в размер на 5.00 лв. (пет лева), както и държавна такса
от 72.00 лв. (седемдесет
и два лева), дължима върху размера на присъдената издръжка на непълнолетното дете.
Решението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: