№ 7484
гр. София, 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МОНИКА ХР. ХРИСТОВА
при участието на секретаря ИННА Т. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело
№ 20241110162626 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК
вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от
„Топлофикация София“ ЕАД срещу А. Е. Т., ЕГН ********** и Ц. Е. С., ЕГН
**********, с искане да бъде установено в отношенията между страните, че
ответниците дължат на топлофикационното дружество следните суми:
За А. Е. Т.: ½ от общата сума, а именно сума в размер на 1 588,36 лева
(хиляда петстотин осемдесет и осем лева и 36 стотинки), представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия от 01.05.2021
г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за периода от 14.06.2024г. до
изплащане на вземането, сума в размер на 240,13 лева (двеста и четиридесет
лева и 13 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от
15.09.2022г. до 29.05.2024 г., сума в размер на 16,52 лева (шестнадесет лева и
52 стотинки)главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за периода от
14.06.2024г. до изплащане на вземането, сума в размер на 3,69 лева (три лева и
69 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 16.07.2021г. до
29.05.2024 г..
1
За Ц. Е. С.: ½ от общата сума, а именно сума в размер на 1 588,36 лева
(хиляда петстотин осемдесет и осем лева и 36 стотинки), преставляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия от 01.05.2021
г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за периода от 14.06.2024г. до
изплащане на вземането, сума в размер на 240,13 лева (двеста и четиридесет
лева и 13 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от
15.09.2022г. до 29.05.2024 г., сума в размер на 16,52 лева (шестнадесет лева и
52 стотинки)главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за периода от
14.06.2024г. до изплащане на вземането, сума в размер на 3,69 лева (три лева и
69 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 16.07.2021г. до
29.05.2024 г..
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК № 21997 от 16.07.2024 г. по ч. гр. д. 36229/2024 г.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без
да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи
условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като
не е заплатена дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски
и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и
таксата за дялово разпределение. Твърди, че ответниците са изпаднали в
забава. Моли съда да установи вземанията така, както са предявени в
заповедното производство. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответниците са подали отговор на исковата
молба,с която не оспорват, че са собственици на процесния имот. Оспорват
реалната доставка и реалния отчет на топлинна енергия, доколкото имотът е
необитаем.Правят възражение за погасяване на процесните вземания по
давност.
Конституирано е трето лице-помагач на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД,
взима становище по предявените искове, като намира същите за основателни и
доказани.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на
2
235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна следното:
От приложеното ч. гр. д. № 36229/2024 по описа на СРС, 126 състав, се
установява, че на 16.07.2024 г. в полза на „Топлофикация София“ ЕАД е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК,
съгласно която е разпоредено А. Е. Т. и Ц. Е. С. да заплатят на
топлофикационното дружество сумите за топлинна енергия, услуга дялово
разпределение и мораторни лихви, предмет на настоящото производство.
Заповедта е връчена на ответниците, като в закоустановения срок са подали
възражение по чл. 414 ГПК, поради което с разпореждане от 15.09.2024 г.
съдът е дал указания по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК на ищеца за предявяване на
иск. В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК „Топлофикация София“ ЕАД е депозирала
искова молба.
Предвид изложеното, съдът намира, че производството се явява
допустимо.
По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153
ЗЕ в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване:
1.) съществуването на облигационно правоотношение между страните през
исковия период с предмет – доставка на топлинна енергия в процесния имот;
2.) качеството на ответниците на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди през исковия период, както и че до процесния имот, който е
топлоснабден, е доставена топлинна енергия на стойност исковата сума; 3.) че
през исковия период е извършвана услугата дялово разпределение, както и че
стойността възлиза на исковата сума.
В тежест на ответника е да докаже своите правоизключващи,
правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения, вкл.
положителния факт на плащането.
Между страните не се спори, а това се установява и от доказателствата,
че през исковия период процесната сграда е била топлофицирана, както и че
ищецът е доставил в абонатната станция на сградата определено количество
топлинна енергия, отчетено от общия топломер. Към началния момент на
процесния период е действал Законът за енергетиката (обн. ДВ 107/09.12.2003
г.), съгласно който договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и
се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на
топлопреносното дружество и ползването от потребителя. Съгласно
3
разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и т. 2а от ДР ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребители, респ. битови клиенти на топлинна енергия през
процесния период са физически лица – ползвател или собственик на имот,
които ползват електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или
природен газ за домакинството си.
Не се спори между страните и се установява от доказателствата по
делото, че ответниците са съсобственици на процесния имот при квоти – по ½
идеална част за всеки. Предвид изложеното съдът намира за установено
съществуването на облигационно договорно правоотношение между страните,
произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е
доставял в имота на ответника топлинна енергия, което е достатъчно за
доказване на иска по основание. Съдържанието на този договор е уредено в
представените общи условия, утвърдени от КЕВР, които обвързват ответника
дори и без да ги е приел изрично съгласно специалната разпоредба на чл. 150,
ал. 2, изр. 2 ЗЕ и доколкото не се твърди и установява изключението по чл.
150, ал. 3 ЗЕ. Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е
доставено в сградата и в жилището на ответника е от значение единствено към
доказването на размера на иска.
По делото са изслушани заключенията на вещите лица по съдебно-
техническа и съдебно-счетоводна, които не са оспорени от страни и съдът ги
кредитира като пълни и обосновани. От заключението по СТЕ се установява,
че сградата на адреса е с непрекъснато топлоснабдяване за процесния период,
като ищецът ежемесечно е извършвал отчети на общи топломери, които са от
търговски тип и са преминали метрологичен контрол съгласно изискванията.
Посочено е още, че всички извършени измервания в АС са в съответствие с
изискванията на действащите Наредби за топлоснабдяване и актуални цени на
ТЕ за процесния период. Установява се, че ТЕ за процесния период е
начислена служебно поради неосигуряване на достъп за отчет, като ТЕ за
битово горещо водоснабдяване е изчислено на база 2 броя потребители по 140
л дневно. Всички начисления, в т. ч. и извършеното дялово разпределение са
извършени от фирма „Техем Сървиси“ ЕООД в съответствие с нормативната
уредба.
От заключението на назначената по делото ССЕ няма данни за
4
постъпили плащания за суми, дължими за исковия период. Стойността на
потребената топлинна енергия (ТЕ) за исковия период е в размер на 3176,73
лева и 33,07 лева, главница за услуга дялово разпределение. Мораторната
лихва върху главницата за ТЕ за исковия период възлиза на 480,68 лв, а за
дялово разпределение – 7,38 лева.
Оспорването на ответниците на реалния отчет и доставката на топлинна
енергия, поради твърдението, че имотът е необитаем, е неоснователно. От
приетото по делото заключение по съдебно-техническа експертиза,
неоспорено от ответниците, се установява, че последните не са осигурили
достъп за отчет на уредите за дялово разпределение за процесния период. При
това положение съгласно действалата нормативна уредба (НАРЕДБА № Е-РД-
04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването) ползваната в имота ТЕ правилно е
била изчислена от ТЛП (видно от представените изравнителни сметки също
неоспорени) на база брой потребители за БГВ и на база инсталирана мощност
на отоплителните тела и максимален специфичен разход за сградата (чл. 69,
ал. 2, т. 2, пр. последно и чл. 70, ал. 4 вр. с ал. 2 вр. т. 6. 5 от приложението към
НАРЕДБА № Е-РД04-1 от 12.03.2020 г) Посочените разпоредби имат
санкционен характер за неизпълнение на задължението да се осигури достъп
за отчет и проверка на уредите за дялово разпределение на ТЕ между
клиентите в сградите в режим ЕС, каквато е и процесната. Ответниците сами
се е поставили в невъзможност да се определи фактически ползваното
количество ТЕ в имота.
Ето защо съдът намира за доказано, че е възникнало задължение на
ответниците да заплатят цената за топлинна енергия. Следва да се даде
отговор на въпроса, какво е количеството енергия, за което се дължи
заплащане на цена. За отговор на този въпрос съдът отчита своевременно
направеното възражение за погасяване на вземането по давност.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК,
задълженията на потребителите на предоставяните
от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт -
договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали
5
отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите
се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок - арг. чл. 111, б.
"в" ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил
прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК на 14.08.2024 г., от която дата установителният иск се счита
предявен - арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. "б" ЗЗД. В периода 13.03.2020 г.
– 20.05.2020 г. давностният срок е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона
за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./. Ето защо
вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 06.06.2021 г., са погасени по
давност.
По отношение на вземанията за процесния период приложение намират
Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на
КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят. Следователно претендираните задължения за
процесния период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. включително не са
погасени по давност.
Изцяло основателни са претенциите за заплащане на дължимите
годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение /предвид, че
те не са включени в стойността на потребената топлинна енергия, видно от
представената счетоводна справка и ОФ и изравнителните сметки/. Съгласно
разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между
„Топлофикация София” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна
собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на
дружествата за дялово разпределение. Видно от представените изравнителни
сметки третото лице помагач е извършило услугата, като няма данни работата
да не е приета, поради което ответника следва да заплати на ищеца дължимото
възнаграждение в размер на 33,05 лева.
6
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно Общите условия на „Топлофикация София“ ЕАД за
продажбата на топлинна енергия за битови нужди, приложими за процесния
период (одобрени с решение на КЕВР от 27.06.2016 г.), потребената
топлоенергия се заплаща на месечни вноски в 45-дневен срок от изтичане на
месеца, за който се отнася съответното задължение (чл. 33). Падежът кани
потребителя да погаси задължението си в срока по ОУ, поради което
изтичането му го поставя в забава, без да е небходима покана. Ето защо
претенцията за мораторна лихва върху непогасената част от главницата за
топлинна енергия се явява основателна. Съдът намира, че правилото на чл. 33
от Общите условия не се отнася по аналогия към главницата за дялово
разпределение, тъй като това перо е изключено от редакция на текста, т.е. за
да се присъди търсената върху тази главница мораторна лихва е следвало
потребителят да е бил поканен да плати. По делото няма данни за такава
покана, нито дори за връчване на фактурите на абоната, които да служат за
покана за плащане. Ето защо лихвата за забава върху главницата за дялово
разпределение не следва да се присъжда и искът по нея следва да бъде
отхвърлен като недоказан.
Относно лихвата за забава същата следва да е в общ размер на 480,68 лв.
върху общо дължимата главница за топлинна енергия съгласно заключението
по съдебно-счетоводната експертиза.
По разноските:
При този изход на спора, в тежест на ответника следва да бъдат
възложени сторените от ищеца разноски, съразмерно на уважената част от
иска. Ищецът е доказал сторени разноски в размер на 73,95 лева за държавна
такса, 300 лева за депозит за СТЕ и 300 лева депозит за ССчЕ, като е
претендирал и юрисконсултско възнаграждение, което съдът на осн. 78, ал. 8
ГПК определя в размер на 100 лева т.е. общо 773,95лв. С оглед изхода на
делото, ищецът има право на разноски в общ размер на 772,41 лева за
исковото производство и 123,70 лева за заповедното производство, като
отговорността за разноски е разделна, т.е. всеки ответник дължи 1,2 от сумата
Ответникът има право на разноски с оглед изхода на делото, като
доколкото същият претендира адвокатски хонорар в размер на 680 лева, а
искът е отхвърлен за сумата от 7,38 лева, то ответникът има право на разноски
7
в размер на 1,36 лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр. София,
ул. „Ястребец“ 23Б, положителни установителни искове по реда на чл. 422
ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, че А. Е. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. София, ж. к.
„Стрелбище“, ул. „Кестенова гора“ №52, бл. 113, вх.В, ет.2, ап.52, дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД, следните суми: сума в размер на 1 588,36 лева
(хиляда петстотин осемдесет и осем лева и 36 стотинки), представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия от 01.05.2021
г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за периода от 14.06.2024г. до
изплащане на вземането, сума в размер на 240,13 лева (двеста и четиридесет
лева и 13 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от
15.09.2022г. до 29.05.2024 г., сума в размер на 16,52 лева (шестнадесет лева и
52 стотинки)главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за периода от
14.06.2024г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за сума в
размер на 3,69 лева (три лева и 69 стотинки), представляваща мораторна
лихва за периода от 16.07.2021г. до 29.05.2024 г., като неоснователен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр. София,
ул. „Ястребец“ 23Б, положителни установителни искове по реда на чл. 422
ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, че Ц. Е. С., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. София, ж. к.
„Стрелбище“, ул. „Кестенова гора“ №52, бл. 113, вх.В, ет.2, ап.52, дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД, следните суми: сума в размер на 1 588,36 лева
(хиляда петстотин осемдесет и осем лева и 36 стотинки), представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия от 01.05.2021
г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за периода от 14.06.2024г. до
изплащане на вземането, сума в размер на 240,13 лева (двеста и четиридесет
лева и 13 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от
8
15.09.2022г. до 29.05.2024 г., сума в размер на 16,52 лева (шестнадесет лева и
52 стотинки)главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за периода от
14.06.2024г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за сума в
размер на 3,69 лева (три лева и 69 стотинки), представляваща мораторна
лихва за периода от 16.07.2021г. до 29.05.2024 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК А. Е. Т., ЕГН
**********, с постоянен адрес в гр. София, ж. к. „Стрелбище“, ул. „Кестенова
гора“ №52, бл. 113, вх.В, ет.2, ап.52, да заплати на „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК ********* разноски по делото в размер на 386,21 лева за исковото
производство и 61,85 лева за заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК Ц. Е. С., ЕГН
**********, с постоянен адрес в гр. София, ж. к. „Стрелбище“, ул. „Кестенова
гора“ №52, бл. 113, вх.В, ет.2, ап.52, да заплати на „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК ********* разноски по делото в размер на 386,21 лева за исковото
производство и 61,85 лева за заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК ********* да заплати на А. Е. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес в
гр. София, ж. к. „Стрелбище“, ул. „Кестенова гора“ №52, бл. 113, вх.В, ет.2,
ап.52 и Ц. Е. С., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. София, ж. к.
„Стрелбище“, ул. „Кестенова гора“ №52, бл. 113, вх.В, ет.2, ап.52, разноски по
делото в размер на 1,36 лева адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на
страната на ищеца - „ТЕХЕМ СЪРВИСИ“ ЕООД, ЕИК *********.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9