Решение по КНАХД №341/2025 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Касационното производство е образувано по депозирана в законния срок жалба от Агенцията за държавна финансова инспекция [населено място] представлявана от директора чрез надлежно упълномощения старши юрисконсулт П. Д. против Решение рег. №160 от 25.08.2025г. постановено по АНД №20251630200373 по описа на Районен съд – Монтана, с което е отменено издаденото от директор на АДФИ НП №11-01-828 от 28.03.2025г. с което на З. С. Ж. от [населено място], обл.Монтана, [улица], [адрес] с месторабота Община Монтана на длъжност кмет е наложено административно наказание глоба в размер на 5147,02лева /пет хиляди сто четиридесет и седем лева и две стотинки/, за извършено административно нарушение по чл.182, ал.1,т.1 във вр. чл.18, ал.1, т.13 във вр. чл.5, ал.2,т.9 от ЗОП /Дв. Бр. 13 от 16.02.2016г. в сила от 15.04.2016г./, на основание чл.250 от ЗОП /Дв. Бр. 13/2016г./ във връзка с чл.3, ал.1 от ЗАНН.

В касационната жалба се излагат доводи, че решението на Районен съд – Монтана е неправилно, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Твърди се, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в установения от закона срок, при спазване на процесуалните правила и с необходимите реквизити по чл. 57, ал. 1 ЗАНН. Събраните доказателства установяват по безспорен начин описаната фактическа обстановка. Счита за неправилен извода на съда, че е приложима нормата на чл. 3, ал. 2 ЗАНН, доколкото с измененията в ЗОП (ДВ, бр. 88/2023 г.) наказуемостта на деянието била отпаднала, като административното нарушение е съставомерно, както по чл. 250 ЗОП (редакцията преди изменението), така и по чл. 250а ЗОП (след изменението). И в двата случая фактическият състав включва проведена процедура без законови основания и сключен договор. Следователно наказуемостта не е изключена, напротив – предвидено е по-тежко наказание. Позовава се на трайна съдебна практика на административните съдилища, според която не са налице предпоставки за прилагане на чл. 3, ал. 2 ЗАНН, тъй като деянието не е декриминализирано, а санкцията по новия закон е по-строга. Излага доводи, че деянието разкрива значителна обществена опасност, засягаща обществени отношения, свързани с правилното разходване на публични средства, поради което не може да се приеме за маловажно. Твърди, че наложената санкция е в предвидения от закона размер. По тези съображения намира, че решението на Районен съд – Монтана е постановено в противоречие с материалния закон и при съществени процесуални нарушения, като не са обсъдени всички събрани доказателства. Касаторът моли за отмяна на оспореното решение и потвърждаване на издаденото НП №11-01-828 от 28.03.2025г. на директора на Агенция за държавна финансова инспекция като правилно и законосъобразно.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован се явява надлежно упълномощения старши юрисконсулт П. Д., като поддържа касационната жалба. Подробни доводи развива в представена по делото писмена защита в насока неправилност и незаконосъобразност на решението на въззивния съд. Моли за отмяна на въззивното решение и потвърждаване на издаденото НП. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в максимален размер за двете инстанции в полза на Агенцията за държавна финансова инспекция и депозира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ответника по касационната жалба З. С. Ж. от [населено място], обл.Монтана, [улица], [адрес] с месторабота Община Монтана на длъжност кмет, редовно призован не се явява, представлява се от надлежно упълномощения адвокат В. Д. от АК – Монтана. В писмено становище по делото, твърди, че правилно въззивният съд е приел несъставомерност на нарушението, тъй като наказващият орган е приложил неправилно чл. 3, ал. 2 ЗАНН, като поддържа доводите си изложени в писмени бележки пред въззивната инстанция. Претендира разноски по представен списък по делото.

Окръжна прокуратура – Монтана, конституирана в настоящето производство в защита на значим обществен интерес на осн. чл.217, ал.3 АПК във вр. чл.16, ал.1, т.3 АПК, чрез представителя си в съдебно заседание, дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, с оглед промените в разпоредбите на ЗОП, поради което правилно РС е приложил чл.3, ал.2 от ЗАНН. В заключение заявява, че атакуваното решение следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, при което същата е допустима.

С касационната жалба не са представени доказателства свързани с касационните основания.

Разгледана по съществото си, същата е неоснователна.

Обстоятелствата установени във фактическата обстановка, която районният съд е приел се споделят и от Административният съд.

Не се спори, че З. С. Ж. в качеството му на кмет на Община Монтана има качеството на лице по чл. 5, ал. 2, т. 9 от Закона за обществените поръчки и като такъв е длъжен да спазва разпоредите на ЗОП.

С Решение № [рег. номер] от 27.03.2023г. кмета на Община Монтана, в качеството му на публичен възложител открил процедура на пряко договаряне по чл.18, ал.1, т.13 от ЗОП, с правно основание чл.182 ал.1, т.1 от ЗОП, с предмет: „Възстановяване на прагове в речното корито на река Цибрица под стоманен мост югозападно от [населено място]“. Изборът на процедурата на пряко договаряне мотивирал с получена докладна записка от кметския наместник на [населено място] относно необходимостта от почистване на речното корито на река Цибрица около моста над нея и извършен оглед на речното корито на река Цибрица при [населено място] от назначена за целта комисия с оглед установеното подкопаване на основите на моста и разрушаване на праговете в речното корито вследствие на намалена проводимост. Издадено е Техническо предписание за отстраняване на причините за това, с оглед очакваните обичайни пролетни дъждове и увеличаване нивата на реките и водните басейни е необходимо вземане на спешни мерки за почистване на коритото и възстановяване на праговете в речното корито, заздравяване на основите и обновяване на антикорозионното покритие.

На 24.04.2023г. бил сключен Договор между Община Монтана - възложител и „Черноморски водолазен център“ ООД [населено място] – изпълнител със задача „Възстановяване на прагове в речното корито на река Цибрица под стоманен мост югозападно от [населено място]“. Цената на договора била 102 940.40 лева с ДДС, със срок на изпълнение два месеца от датата на подписването.

При извършена финансовата инспекция относно възложената обществена поръчка касаеща наличието на „…неотложност…изключителни обстоятелства по смисъла на пар. 2, т. 17 от ДР на ЗОП и дали същите не са могли да бъдат преодолени при спазване сроковете на състезателните по вид процедури при възлагане…“ , правно основание, изпълнение, плащания и всички други задължителни по закона действия е установено, че кмета на Община Монтана, като публичен възложител на обществени поръчки, по смисъла на чл.5, ал.2, т.9 от Закона за обществените поръчки, с решение № [рег. номер] от 27.03.2023г, е открил и провел процедура по вид „пряко договаряне” за възлагане на обществена поръчка за услуга по чл. 18, ал. 1, т. 13 от Закона за обществените поръчки с предмет: „Възстановяване на прагове в речното корито на р. Цибрица под стоманен мост югозападно от [населено място]“, без да са били налице условията, посочени в чл.182, ал.1, т.1 от ЗОП, в резултат на която е сключен договор №[Наименование]от 24.04.2023 г., като е нарушил разпоредбата на чл.182 ал.1, т.1 във вр. с чл.18 ал.1, т.13 от ЗОП.

За извършеното административно по нарушение по чл.182 ал.1, т.1 във вр. с чл.18 ал.1, т.13 от ЗОП е съставен АУАН №11-01-828 от 01.11.2024г. от държавен финансов инспектор при АДФИ, връчен лично на ответника. По АУАН в указания срок са били подадени възражения и след като същите са приети за неоснователни административно наказващия орган Директор Агенцията за държавна финансова инспекция [населено място] е издал оспореното НП, като на основание чл.250 от ЗОП /Дв. Бр. 13/2016г./ във връзка с чл.3, ал.1 от ЗАНН е наложил административното наказание глоба на З. С. Ж. в качеството му на кмет на Община Монтана.

При тази фактическа обстановка въззивния съд е приел, че провеждането на процедура от вида, посочен в чл.18, ал.1, т.13 от ЗОП, по реда, установен в чл. 79 от ЗОП, без да са налице тези условия, в действащата от 01.01.2024 г. редакция е отпаднало като такова, което да е наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред, по смисъла на чл. 6 от ЗАНН. Съдът е счел, че от възлагане на обществената поръчка /27.03.2023 г. - датата на публикуване на решението за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка по реда на чл. 18, ал. 1, т. 13 от ЗОП/ до издаване на обжалваното наказателно постановление /28.03.2025 г./ е настъпила промяна в законодателството, като санкционната норма от 01.01.2024 г. е претърпяла редакция и наказуемостта за провеждане на процедура по чл. 18, ал. 1, т. 13 от ЗОП, без да са налице условията за прилагането, посочени в закона, е отпаднала. С оглед на това съдебният състав е възприел становището, че приложение следва да намери нормата на чл.3, ал.2 от ЗАНН и санкционираното лице не подлежи на административно - наказателна отговорност.

В тази връзка районният съд е съобразил и новосъздадената разпоредба на чл. 250а от ЗОП, предвиждаща по-тежка наказуемост за нарушения на чл.18, ал.1, т.13 от ЗОП, но при наличието на други фактически предпоставки. В тази нова разпоредба от ЗОП е регламентирана наказуемост за възложител, който сключи договор в резултат на процедура по чл. 18, ал. 1, т. 13, без да са налице условията за прилагането, посочени в закона. С оглед на това районният съд е формирал решаващия извод, че отговорността на З. С. Ж. в качеството му на кмет на Община Монтана е ангажирана за деяние, което съгласно действащите към момента на издаване на атакуваното НП законови разпоредби, не е административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН.

Обжалваното решение е валидно, постановено в съответствие с приложимия материален закон и правилно. Изложените от въззивния съд мотиви относно основанията за отмяна на НП изцяло се споделят и от настоящия касационен състав, поради което не е необходимо тяхното повтаряне, съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 1 изр. 2 АПК.

Във връзка със сочените отменителни основания, свеждащи се до твърдения за липса на условия за приложение на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, с оглед изразеното становище, че наказуемостта на деянията от вида на процесното не е отпаднала, а такава е предвидена в новата разпоредба на чл. 250а от ЗОП, настоящата инстанция следва да отбележи, че не споделя тези аргументи. Не може да бъде възприето становището, че и в двете разпоредби- чл. 250 /преди изменението/ и чл. 250а от ЗОП, се предвижда наказуемост за провеждане на процедура в нарушение на чл. 18, ал. 1, т. 13 от ЗОП, тъй като елемент от фактическия им състав е провеждането на процедура на пряко договаряне, без да са били налице съответните условия за това, а също и сключването на договор в резултат на неоснователно проведената такава процедура. Провеждането на процедура по чл. 18, ал. 1 от ЗОП и сключването на договор в резултат от такава процедура не са идентични понятия.

Към момента на извършване на деянието е била в сила разпоредбата на чл. 250 от ЗОП в редакцията й към ДВ, бр. 13/2016 г., в сила от 15.04.2016 г., в която е предвидено, че се наказва възложител, който проведе процедура по чл. 18, ал. 1, т. 3- 10 или т. 13 от ЗОП, без да са налице условията, посочени в закона. С ДВ бр. 88/2023 г., в сила от 01.01.2024 г., чл. 250 от ЗОП е изменен, като актуална и към момента е разпоредбата му, в която е предвидено: "Възложител, който проведе процедура по чл. 18, ал. 1, т. 3 – 7, без да са налице условията, посочени в закона, се наказва с глоба в размер 5 на сто от стойността на сключения договор с включен ДДС, но не повече от 20 000 лв., като от текста е отпаднала процедурата по чл. 18, ал. 1, т. 13 от ЗОП. Следователно, след настъпилото изменение на тази разпоредба, законът не предвижда административно наказание на възложител за деяние, свързано с провеждане без правно основание на процедура по чл. 18, ал. 1, т. 13 от ЗОП, т. е. на процедура чрез пряко договаряне. В същия брой на ДВ е публикувано изменение, с което е приет нов текст чл. 250а от ЗОП, в сила от 22.12.2023 г., който гласи: "Възложител, който сключи договор в резултат на процедура по чл. 18, ал. 1, т. 8 – 10 или т. 13, без да са налице условията за прилагането, посочени в закона, се наказва с глоба в размер 6 на сто от стойността на сключения договор с включен ДДС, но не повече от 50 000 лв. за процедурите по чл. 18, ал. 1, т. 8– 10, и не повече от 24 000 лв. за процедурите по чл. 18, ал. 1, т. 13. " Тази административно-наказателна разпоредба въвежда нова форма на изпълнително деяние на нарушението- сключване на договор, в резултат от процедура по чл. 18, ал. 1, т. 8– 10 или т. 13, без да са налице условията за прилагането, посочени в закона, каквото деяние не е вменено на З. С. Ж. в качеството му на кмет на Община Монтана.

При тези обстоятелства настоящата инстанция приема, че е осъществена хипотезата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, до какъвто правилен извод е достигнал и районният съд, а именно, че преди влизането в сила на процесното наказателно постановление са последвали различни нормативни разпоредби, като новата следва да се приложи като по- благоприятна за дееца - отпаднала е наказуемостта по административен ред на извършеното деяние. В допълнение следва да се посочи, че с разпоредбата на чл. 250а законът възвежда като нарушение нова форма на изпълнително деяние. Да се сподели позицията на касатора, че процесното деяние е съставомерно и по чл. 250а от ЗОП, би означавало да се въведе съществено изменение във фактите на административно-наказателното обвинение, което е недопустимо.

Следва да се има предвид също, че както по силата на чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове, така и според доктрината и съдебната практика, наказателна, административна или дисциплинарна отговорност не може да се обосновава по аналогия, нито по пътя на недопустимо разширително тълкуване, а именно такова е тълкуването на закона, предложено от касатора.

Поради изложеното касационният състав се солидаризира с решаващия правен извод на предходната инстанция, мотивирал я да отмени правораздавателния акт, с оглед на което решението, предмет на касационен контрол, следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

В рамките на наведените касационни основания и при извършената служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК съдът не констатира основания, водещи до отмяна на решението на Районен съд - Монтана. Съдебното решение предмет на касационен контрол е правилно, тъй като по отношение на него, не са налице касационните основания на чл. 348 от НПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, поради което и при условията и реда на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора на ответника се дължат разноски на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК, съобразно представения по делото договор за правна защита и съдействие и доказателства за тяхното заплащане в размер на 1000,00 лв. Направено е възражение за прекомерност от прецесуалния представител на жалбоподателя. Адвокатското възнаграждение е определено в размер под минималния по чл. 18, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, предвид което възражението за прекомерност е неоснователно.

По изложените съображения на основание чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН във вр. чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд - Монтана,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение рег. №160 от 25.08.2025г. постановено по АНД №20251630200373 по описа на Районен съд – Монтана, с което е отменено Наказателно постановление №11-01-828 от 28.03.2025г. издаденото от директор на Агенцията за държавна финансова инспекция [населено място].

ОСЪЖДА Агенция за държавна финансова инспекция – [населено място] да заплати на З. С. Ж. от [населено място], обл.Монтана, [улица], [адрес], сумата от 1000,00 (хиляда) лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция и 5,00лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.