№ 6553
гр. София, 11.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. Г.А
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. Г.А Гражданско дело №
20241110141864 по описа за 2024 година
Производство е образувано по предявен от Г. М. Г.
срещу /ФИРМА/, иск с правно основание чл. 439 от ГПК за
признаване на установено в отношенията между страните,
че Г. М. Г. не дължи на /ФИРМА/, сумата в размер на 349,49
лв. - главница по договор за кредит № CREX-02068589 от
10.02.2009 г., ведно със законната лихва от 16.05.2013 г. до
окончателното изплащане на задължението, сумата в
размер на 49,19 лв. – възнаградителна лихва, за периода от
15.07.2010 г. – 15.02.2011 г., сумата в размер на 96,76 лв. –
мораторна лихва за периода от 13.08.2010 г. до 25.04.2013 г.,
както и сумата от 125 лв. – съдебни разноски, за които суми
е издаден изпълнителен лист от 29.11.2013 г. по ч.гр.д. №
21178/2013 г. по описа на СРС, ГО, 58 състав, и въз основа
на който е образувано изп.дело № 2014***0400615 по описа
на ЧСИ Н.М..
1
Ищецът твърди, че спрямо него било образувано изп.д.
№ 615/2014 г. по описа на ЧСИ Н.М., въз основа на
изпълнителен лист от 29.11.2013г., издаден по ч.гр.д.№
21178/2013г. по описа на СРС. Твърди, че по делото с
постановление от 21.06.2016г. ЧСИ конституирал ответното
дружество като взискател. С разпореждане от 01.08.2018г.
ЧСИ насрочил опис на движими вещи за 28.09.2018г. на
адрес в **********************, като с разпореждане от
07.08.2020г. отново бил насрочен опис на горепосочения
адрес. Твърди, че в периода от 01.08.2018г. до 07.08.2020г. не
били предприемани каквито и да било действия във връзка
с осъществяване на принудително изпълнение, като
поддържа, че последното редовно изпълнително действие
било от 01.08.2018г. Поддържа, че в периода от 18.07.2018г.,
когато е поискал насрочването на опис, взискателят е
бездействал и не е поискал извършването на изпълнителни
действия, поради което изпълнителното производство било
прекратено в хипотезата на чл. 433, ал.1,т.8 от ГПК, като
след изтичане на срока по чл. 433, ал.1,т.8 от ГПК на
01.08.2020г., делото било прекратено по силата на закона и
всички последващи изпълнителни действия били без
правни последици. По изложеното счита, че давността за
секвестиране на вземането, предмет на изпълнителния лист
е изтекла на 01.08.2023г., като е текла в периода от
01.08.2018г. до 01.08.2023г. Моли за уважаване на иска.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал отговор
на исковата молба, с който застъпва становище за
2
неоснователност на иска. Посочва, че изпълнителното
производство за събиране на вземането по процесния
изпълнителен лист било образувано още от предишният
кредитор – /ФИРМА/ по негова молба въз основа на която е
образувано изп.д. № 615/2014г. по описа на ЧСИ Н.М.,
когато давността била прекъсната – на 14.01.2014г.
Поддържа, че след 26.06.2015г. давността била отново
прекъсвана, съответно: на 15.01.2015г., когато е изпратено
запорно съобщение на ищцата; на 10.06.2016г. с
конституирането на ответника като взискател в хода на
изпълнителното производство; на 21.06.2016г., когато била
изпратена призовка до длъжника за нарочен опис, както и
впоследствие на 09.02.2017г. и на 09.08.2017г., на 01.08.2018г.
и на 07.08.2020г., като на 16.05.2024г. било наложен запор
върху трудовото възнаграждение на ищцата. Възразява,
като посочва, че твърдяната за настъпила перемпция е без
значение за давността. Моли за отхвърляне на иска.
В съдебно заседание ищeцът Г. М. Г., редовно призован,
не се явява лично, представлява се от адвокат П., който
поддържа исковата молба и моли за уважаване на иска.
В съдебно заседание, ответникът /ФИРМА/, редовно
призован, не изпраща представител. С молба с вх. №
35707/03.02.2025г. поддържа отговора на исковата молба и
моли за отхвърляне на иска.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
3
събраните по делото писмени доказателства и като ги
обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.
235 ГПК и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа
страна следното:
Разпоредбата на чл. 439 ГПК дава възможност на
длъжника по изпълнително дело да оспори чрез иск
изпълняемо право. Това право може да е установено с
влязло в сила решение, или заповед за изпълнение, въз
основа на които като годно изпълнително основание по чл.
404 от ГПК да е издаден изпълнителен лист. Длъжникът по
изпълнението може да оспорва дължимостта на сумите по
влязлата в сила заповед за изпълнение, само въз основа на
факти, настъпили след издаването й. В конкретния случай
ищецът се позовава на изтекла погасителна давност,
юридически факт, настъпил след влизане в сила на
изпълнителното основание /заповедта за изпълнение/,
издадена по ч.гр.д. № 21178/2013г. по описа на СРС, 58-ми
състав, поради и което иска с правно основание чл. 439 от
ГПК е допустим.
Не е спорно между страните, че за вземането предмет
на исковата претенция, в полза на /ФИРМА/ е издаден
изпълнителен лист от 29.11.2013г. по ч.гр.д. № 21178/2013г.
по описа на СРС, 58-ми състав срещу длъжника Г. М. Г., за
сумата в размер на 349,49 лева, представляваща главница
по договор за кредит № CREX – 02068589/10.02.2009г., ведно
със законната лихва за периода от 16.05.2013г. до
4
окончателното изплащане, за сумата в размер на 49,19 лева,
представляваща възнаградителна лихва, за периода от
15.07.2010г. до 15.02.2011г., за сумата от 96,76 лева,
представляваща мораторна лихва, за периода от
13.08.2010г. до 25.04.2013г. и за сума за разноски в размер на
125,00 лева. Не е спорно че въз основа на изпълнителния
лист е образувано изпълнително дело № 2014***0400619 по
описа на ЧСИ Н.М., с рег. №*** в КЧСИ. Не е спорно също
така, че по изпълнителното дело на 20.05.2016г. е подадена
молба от ответника, за конституирането му като взискател
на основание договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 22.04.2016г. Ответникът е конституиран като
взискател в изпълнителното производство с разпореждане
на ЧСИ от 21.06.2016г.
Изпълнително дело № 00619/2014г. е образувано по
молба на взискателя/цедент с № 005058/14.01.2014г. С
разпореждане на ЧСИ от 14.01.2014г. е наложен запор в
редица банки върху всички бъдещи вземания на ищцата в
съответните банки, както и е насрочен опис на движимо
имущество на Г.. С разпореждане от 01.12.2014г. е наложен
запор върху трудовото възнаграждение на ищцата в
/ФИРМА/. С писмо третото задължено лице е уведомило
ЧСИ, че получаваното от Г. възнаграждение е в минимален
размер и не полежи на секвестиране. С разпореждане от
21.06.2016г. ЧСИ е предприел действия по опис на движими
вещи на ищцата, като впоследствие е постановено и
разпореждане от 09.02.2017г., от 09.08.2017г. за насрочване
5
на опис на движими вещи на длъжника. С молби от
01.08.2017г., от 25.05.2018г. взискателят е сезирал ЧСИ с
искане за извършване на същински изпълнителни действия
по налагане на запор върху банковите сметки на длъжника,
както и за насрочване дата за опис на движими вещи. С
разпореждане от 01.08.2018г. и от 07.08.2020г. ЧСИ е
насрочил нова дата за опис на движими вещи на длъжника.
С молба с вх. № 14703/01.07.2020г. взискателят е сезирал
ЧСИ с искане за извършване на нови действия по налагане
на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника,
след извършването на съответните справки за установяване
наличието на такова. Установяват се и последващо
подадени молби от взискателя от 02.09.2021г., от 01.02.2023г.
за извършване на нови справки от ЧСИ в НОИ и за
налагане на запор върху трудовото възнаграждение и
банковите сметки на длъжника. С разпореждане от
16.05.2024г. ЧСИ е насрочил нов опис на движимото
имущество на длъжника, както е наложил запор върху
трудовото му възнаграждение в /ФИРМА/.
С отрицателния установителен иск по чл. 124, ал. 1 вр.
чл. 439 ГПК се цели установяване несъществуването на
изпълняемо право, като при уважаването му по правило
изпълнителният процес следва да бъде прекратен. Ищецът,
предявил отрицателния установителен иск, е този, в чиято
тежест е да докаже своите възражения срещу вземането под
формата на основания за недължимост на твърдяното от
ответника вземане, а ответникът следва да докаже факта,
6
от който вземането му произтича.
При съобразяване на събраните по делото
доказателства, в тяхната съвкупност, настоящият съдебен
състав намира от правна страна, че давността е изтичане
на определен период от време, като според приетото ТР №
2/26.06.2015г. давността се прекъсва само с извършване на
такива действия, от категорията да я прекъснат, като в
решението, тези действия са подробно конкретизирани. Не
са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнителното дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи и
книжа, назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязло в сила
разпределение. Приложима в случая е общата петгодишна
погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД, в предвид
спецификата вземането по материалното правоотношение.
По отношение на материалноправните последици от
образуването на изпълнително производство са
постановени ППВС № 3/18.11.1980 г. и ТР №
2/26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на
ВКС, с т. 10 на което е обявено, че предходното
постановление е изгубило действие. Поради
съществуващата колизия между двете разрешения по
7
отношение на това спира ли изпълнителното производство
теченето на погасителна давност на вземането, следва да се
отговори на въпроса ползва ли се тълкувателното решение
с обратно действие или действа занапред единствено за
периода след постановяването му, съответно преди
отмяната на постановлението действа именно то. Тази
колизия бе разрешена с постановяване на ТР № 3/2020 г. на
ОСГТК на ВКС, като се прие, че погасителна давност не
тече докато трае изпълнителният процес относно вземането
по изпълнителни дела, образувани до приемането на
26.06.2015г. на ТР № 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на
ОСГТК на ВКС. Това тълкуване потвърди принципа, че с
оглед правна сигурност и предвидимост, следва да се
приеме, че на последваща промяна на тълкуването на
определена правна норма не може да се придаде обратно
действие, доколкото правните субекти са били длъжни и са
съобразявали поведението си с едно предходно дадено, също
задължително тълкуване, което се ползва с действие ex
tunc. Доколкото изпълнителното производство не е
образувано при действието на ТР № 2/26.06.2015г. по тълк.
д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС е приложимо
задължителното тълкуване на чл. 116 от ЗЗД и подаването
на молбата на взискателя на 14.01.2014г. е прекъснала
течението на давността. Давността следва да започне да
тече от влизане в сила на заповедта за изпълнение. В
конкретиката на случая това обстоятелство не е безспорно
установено в производството, поради което съдът приема,
8
че давността е започнала да тече най-рано на 29.11.2013г.,
когато е издаден изпълнителният лист и е прекъсната с
подаването на молбата за образуване на изпълнителното
дело на 14.01.2014г. С оглед даденото разрешение в
цитираното тълкувателно решение до 26.06.2015г. давност
не е текла. Следва да се подчертае че действието по
конституиране на новия взискател на 21.06.2016г. също
прекъсва давността. Впоследствие годно да прекъсне
течението на давността е всяко същинско изпълнително
действия и това е действието, датиращо от 21.06.2016г., а
впоследствие от 09.02.2017г., от 09.08.2017г., от 01.08.2018г. и
от 07.08.2020г. Следващото действие от категорията да
прекъсне давността е от 16.05.2024г., когото е наложен запор
върху трудовото възнаграждение на ищеца и е насрочен
опис на негови движими вещи. Обстоятелството дали
наложените запори са били резултатни или безрезултатни е
без значение за прекъсването на давността, тъй като чл.
116, б. „в“ ЗЗД изисква само предприемане на действие за
принудително изпълнение, не и резултатност на
предприетото действие. В този смисъл е и практиката на
ВКС след приемане на Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС
/Решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г., ІV
ГО, Решение № 127 от 12.07.2022 г. по гр. д. № 2884 от 2021
г., III ГО и др./. Запорът се счита наложен само с
разпореждането на съдебния изпълнител и с получаване на
запорното съобщение от третото задължено лице, което е
9
видно от изричните разпоредби на чл. 450, ал. 3 и чл. 507
ГПК по отношение на момента, от който запорът поражда
действие, като законът не свързва това действие със
съществуването на вземането.
В същото време се установи по делото, че взискателят с
молби от 01.08.2017г., от 25.05.2018г., от 01.07.2020г., от
02.09.2021г. и от 01.02.2023г е сезирал ЧСИ с искания за
извършване на същински изпълнителни действия. В тази
връзка съдът констатира, че взискателят не е подал молби
за извършване на такива действия в периода от 25.05.2018г.
до 01.07.2020г. поради което е настъпила преклузията по чл.
433, ал.1,т.8 от ГПК. Следва да се посочи обаче, че
последиците от изтичане на преклузивния срок и
давностния такъв са различни. В случая след изтичане на
преклузивния срок на 25.05.2020г. взискателят е подал
молби за извършване на нови същински изпълнителни
действия, датиращи от 01.07.2020г., от 02.09.2021г. и от
01.02.2023г. Както бе посочено погасителната давност е
институт, различен от перемпцията и с различни прави
последици по отношение на вземането. Давността изключва
възможността за насочване на принудителното изпълнение
/но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се
позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете/,
а перемпцията не изключва принудителното изпълнение,
тъкмо обратното тя предполага неудовлетворена нужда от
принудително изпълнение, но въпреки това съдебният
изпълнител е длъжен да я зачете. Когато по изпълнителното
10
дело е направено искане за нов способ, след като
перемпцията е настъпила, както е в настоящият случай,
съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни
искания нов способ–той дължи подчинение на
представения и намиращ се все още у него изпълнителен
лист по силата на възлагането по чл. 18 от ЗЧСИ.
Единствената правна последица от настъпилата вече
перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува
новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй
като старото е прекратено по право. Новото искане на свой
ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният
изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал
ново дело, но във всички случаи той е длъжен да приложи
искания изпълнителен способ, като в този смисъл е
Решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на
ВСК, ІV ГО. Ето защо, съдът следва да отчете направено от
взискателя искане за предприемането на изпълнителни
действия спрямо длъжника, обективирано в молби от
01.07.2020г., от 02.09.2021г. и от 01.02.2023г., както и
наложените въз основа на това насрочен опис на движими
вещи от 01.08.2020г. и наложеният въз основа на искането
запор върху вземания на ищеца – длъжник от трудово
правоотношение от 16.05.2024г., което всъщност е и
последното предприето изпълнително действие спрямо
ищеца – длъжник по изпълнителното дело.
Следователно с предприемането на действието по
налагане на опис на движими вещи на 01.08.2018г.
11
давността е прекъсната, впоследствие е прекъсната с
извършено ново насрочване на опис на движими вещи на
07.08.2020г., като последно е прекъсната с налагането на
запор върху вземанията на ищцата на дата 16.05.2024г. Не се
установи подадените от взискателя молби в хода на
изпълнителното производство да са антидатирани, в
каквато връзка бе възражението на процесуалния
представител на ищеца в последно о.с.з. Това възражение
остана недоказано. Тези молби в хронология са подавани и
въз основа на тях са предприети от ЧСИ съответните
същински изпълнителни действия.
Следователно съдът приема, че давността е прекъсвана
многократно: на 01.08.2018г.; на 07.08.2020г. и на
16.05.2024г. Така от 16.05.2024г. до датата на подаване на
исковата молба в съда – 12.07.2024г., не е изтекла
предвидената в закона давност.
По изложеното така предявеният иск следва да бъде
отхвърлен.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.3 от
ГПК право на разноски се поражда в полза на ответника.
На ответника, на основание чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 37
от ЗПП, вр. чл. 25, ал.1 от ГПК, следва да му се присъдят
разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер от 100,00 лева с оглед правната и фактическа
сложност на делото, цената на иска и обстоятелството, че
12
производството приключи в рамките на едно съдебно
заседание.
Така мотивиран, съдът,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Г. М. Г., ЕГН **********
срещу /ФИРМА/, ЕИК ************, отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК, за
признаване на установено в отношенията между страните,
че Г. М. Г. не дължи на /ФИРМА/, сумата в размер на 349,49
лв. - главница по договор за кредит № CREX-02068589 от
10.02.2009 г., ведно със законната лихва от 16.05.2013 г. до
окончателното изплащане на задължението, сумата в
размер на 49,19 лв. – възнаградителна лихва, за периода от
15.07.2010 г. – 15.02.2011 г., сумата в размер на 96,76 лв. –
мораторна лихва за периода от 13.08.2010 г. до 25.04.2013 г.,
както и сумата от 125 лв. – съдебни разноски, за които суми
е издаден изпълнителен лист от 29.11.2013 г. по ч.гр.д. №
21178/2013 г. по описа на СРС, ГО, 58 състав, и въз основа
на който е образувано изп.дело № 2014***0400615 по описа
на ЧСИ Н.М..
13
ОСЪЖДА Г. М. Г., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ
/ФИРМА/, ЕИК ************, сумата в размер на 100,00
лева, деловодни разноски на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването на препис от
същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14