Решение по дело №324/2023 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 427
Дата: 5 декември 2023 г.
Съдия: Албена Георгиева Палова
Дело: 20235200500324
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 26 май 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 427
гр. П., 05.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова

Ани Харизанова
при участието на секретаря П. Ив. Динева
като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело
№ 20235200500324 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение №
33/13.01.2023 г., постановено по гр.д. № 20205220103103 Пазарджишкият
районен съд е приел за установено по отношение на Е. Г. К., ЕГН **********,
с постоянен адрес: с. О., общ. П., ул. „П.“ № 6 и Н. Н. К., ЕГН **********, с
постоянен адрес: с. О., общ. П., ул. “П.“ № 6, че С. М. К., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. П., ж.к. „О." № 2, бл. 12, ет. 3, ап. 8 и Д. Т. К., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. П., ж.к. „О. 11“, бл.12. вх. А. ет. 3, ап. 8, и
двамата чрез адвокат М. И. от АК П., служебен адрес: гр. П., ул. „И.В.“ № 12,
ет. 2 са собственици в режим на съпружеска имуществена общност на
следните недвижими имоти:
1/ СГРАДА с идентификатор ************* /петдесет и три хиляди
двеста осемдесет и пет, точка, петдесет, точка деветдесет и шест, точка, две/
по кадастрална карта на село О., общ. П., обл. П. и кадастрални регистри,
одобрени със Заповед РД******/30.06.2017 г. на Изпълнителния директор на
АГКК. последно изменение със Заповед: ******/18.05.2018 г. на Началника
на СГКК - гр. П., с адрес на сградата: село О., п.к. 4448, общ. П., обл. П.,
разположена в поземлен имот с идентификатор 53285.50.96 /петдесет и три
1
хиляди двеста осемдесет и пет, точка, петдесет, точка деветдесет и шест/, със
застроена площ от 355 /триста петдесет и пет/ кв. метра, брой етажи: 1 /един/,
с предназначение: Х., депо, гараж, стар идентификатор: няма, номер по
предходен план: няма, която сграда, съгласно Договор за покупко-продажба
/при спечелен търг/ от 26.01.1994 г. представлява: Гараж с тръжен № 14;
2/ СГРАДА с идентификатор 53285.50.96.3 /петдесет и три хиляди
двеста осемдесет и пет, точка, петдесет, точка деветдесет и шест, точка, три/
по кадастрална карта на село О., общ. П., обл. П. и кадастрални регистри,
одобрени със Заповед РД******/30.06.2017 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, последно изменение със Заповед: ******/18.05.2018 г. на Началника
на СГКК - гр. П., с адрес на сградата: село О., п.к. 4448, общ. П., обл. П.,
разположена в поземлен имот е идентификатор 53285.50.96 /петдесет и три
хиляди двеста осемдесет и пет, точка, петдесет, точка деветдесет и шест/, със
застроена площ от 64 /шестдесет и четири/ кв. метра, брой етажи: 1 /един/, е
предназначение: Друг вид сграда за обитаване, стар идентификатор: няма,
номер по предходен план: няма, която сграда, съгласно Договор за покупко-
продажба /при спечелен търг/ от 03.02.1994 г. представлява: Стая за шофьори
с тръжен № 15;
3/ СГРАДА е идентификатор 53285.50.96.4 /петдесет и три хиляди
двеста осемдесет и пет, точка, петдесет, точка деветдесет и шест, точка,
четири/ по кадастрална карта на село О., общ. П., обл. П. и кадастрални
регистри, одобрени със Заповед РД******/30.06.2017 г. на Изпълнителния
директор на АГКК. последно изменение със Заповед: ******/ 18.05.2018 г. на
Началника на СГКК - гр. П., с адрес на сградата: село О., п.к. 4448, общ. П.,
обл. П., разположена в поземлен имот с идентификатор 53285.50.96 /петдесет
и три хиляди двеста осемдесет и пет, точка, петдесет, точка деветдесет и
шест/, със застроена площ от 18 /осемнадесет/ кв. метра, брой етажи: 1 /един/,
с предназначение: Сграда за битови услуги, стар идентификатор: няма, номер
по предходен план: няма, която сграда, съгласно Договор за покупко-
продажба /при спечелен търг/ от 03.02.1994 г. представлява: Тоалетна;
4/ СГРАДА КОНЮШНЯ № 11, която сграда е заснета и нанесена в
кадастралната карта на село О.. общ. П., обл. П., като четири сгради, а
именно:
СГРАДА с идентификатор 53285.50.111.1 /петдесет и три хиляди двеста
2
осемдесет и пет, точка, петдесет, точка сто и единадесет, точка, едно/ по
кадастрална карта на село О.. общ. П., обл. П. и кадастрални регистри,
одобрени със Заповед РД******/30.06.2017 г. на Изпълнителния директор на
АГКК. без последващо изменение на КККР с адрес на сградата: село О..
местност Б.. разположена в поземлен имот с идентификатор 53285.50.111
/петдесет и три хиляди двеста осемдесет и пет. точка, петдесет, точка сто и
единадесет/, със застроена площ от 425 /четиристотин двадесет и пет/ кв.
метра, брой етажи: 1 /един/, с предназначение: Селскостопанска сграда, стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: няма.
СГРАДА с идентификатор 53285.50.111.2 /петдесет и три хиляди двеста
осемдесет и пет, точка, петдесет, точка сто и единадесет, точка, две/ по
кадастрална карта на село О., общ. П., обл. П. и кадастрални регистри,
одобрени със Заповед- РД******/30.06.2017 г. на Изпълнителния директор на
АГКК. без последващо изменение на КККР. с адрес на сградата: село О.,
местност Б., разположена в поземлен имот е идентификатор 53285.50.111
/петдесет и три хиляди двеста осемдесет и пет, точка, петдесет, точка сто и
единадесет/, със застроена площ от 45 /четиридесет и пет/ кв. метра, брой
етажи: 1 /един/, е предназначение: Селскостопанска сграда, стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: няма.
СГРАДА с идентификатор 53285.50.111.3 /петдесет и три хиляди двеста
осемдесет и пет, точка, петдесет, точка сто и единадесет, точка, три/ по
кадастралната карта на село. О.. общ. П., обл. П. и кадастрални регистри,
одобрени със Заповед РД******/30.06.2017 г. на Изпълнителния директор на
АГКК. без последващо изменение на КККР. с адрес на сградата: село О.,
местност Б.. разположена в поземлен имот с идентификатор 53285.50.111
/петдесет и три хиляди двеста осемдесет и пет, точка, петдесет, точка сто и
единадесет/, със застроена площ от 46 /четиридесет и шест/ кв. метра, брой
етажи: 1 /един/, с предназначение: Селскостопанска сграда, стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: няма
СГРАДА с идентификатор 53285.50.111.4 /петдесет и три хиляди двеста
осемдесет и пет, точка, петдесет, точка сто и единадесет, точка, четири/ по
кадастрална карта на село О.. общ. П., обл. П. и кадастрални регистри,
одобрени със Заповед РД******/30.06.2017 г. на Изпълнителния директор на
АГКК. без последващо изменение на КККР, с адрес на сградата: село О.,
3
местност Б., разположена в поземлен имот е идентификатор 53285.50.111
/петдесет и три хиляди двеста осемдесет и пет, точка, петдесет, точка сто и
единадесет/, със застроена площ от 7 /седем/ кв. метра, брой етажи: 1 /един/, с
предназначение: промишлена сграда, стар идентификатор: няма. номер по
предходен план: няма и е осъдил Е. Г. К. , ЕГН **********, с постоянен
адрес: с. О., общ. П., ул. „П.“ № 6 и Н. Н. К., ЕГН **********, с постоянен
адрес: с. О., общ. П., ул.“П.“ № 6, да предадат на С. М. К., ЕГН **********,
с постоянен адрес: гр. П., ж.к. „О." № 2, бл. 12, ет. 3, ап. 8 и Д. Т. К., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. П., ж.к. „О. 11", бл.12. вх. А. ет. 3, ап. 8,
владението върху горепосочените недвижими имоти, на основание чл.108 ЗС.
Отхвърлил е предявения иск с правно основание чл.108 ЗС от С. М. К.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ж.к. „О." № 2, бл. 12, ет. 3, ап. 8 и
Д. Т. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ж.к. „О. 11", бл.12. вх. А.
ет. 3, ап. 8 срещу Е. Г. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. О., общ. П.,
ул. „П.“ № 6 и Н. Н. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. О., общ. П.,
ул.“П.“ № 6, с искане съдът да приема за установено по отношение на
ответниците, че ищците са собственици при режим на съпружеска
имуществена общност на „кош за царевица“ № 3Б, находящ се в парцел XX
по парцеларния план на Стопански двор - с. О., който кош е с площ от 312
кв.м., изграден в имот е кадастрален номер 53285.50.115 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на с. О., общ. П., предмет на договор за
прехвърляне на право на собственост върху движими вещи от 13.12.2018 г.,
като неоснователен и недоказан.
Осъдил е Е. Г. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. О., общ. П., ул.
„П.“ № 6 и Н. Н. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. О., общ. П.,
ул.“П.“ № 6, на основание чл.59 ЗЗД да заплатят солидарно на С. М. К., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. П., ж.к. „О." №2, бл. 12, ет. 3, ап. 8 и Д. Т.
К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ж.к. „О. 11", бл.12. вх. А. ет. 3,
ап. 8 следните суми;
СУМАТА от 3850 лева, представляваща обезщетение за ползите, от
които са лишили собствениците, за периода от 29.12.2018 г. до 30.10.2020 г.
за следния имот: СГРАДА с_идентификатор ************* по кадастрална
карта на село О., общ. П., обл. П. и кадастрални регистри, одобрени със
Заповед РД******/30.06.2017 г. на Изпълнителния директор на АГКК.
4
последно изменение със Заповед: ******/18.05.2018 г. на Началника на СГКК
- гр. П., с адрес на сградата: село О., п.к. 4448, общ. П., обл. П., разположена в
поземлен имот с идентификатор 53285.50.96, със застроена площ от 355 кв.
метра, брой етажи: 1 /един/, с предназначение: Х., депо, гараж, стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, която сграда, съгласно
Договор за покупко-продажба /при спечелен търг/ от 26.01.1994 г.
представлява: Гараж с тръжен № 14: ведно със законната лихва върху сумата
от 3850 лева от датата на исковата молба - 04.11.2020 г. до окончателното
плащане;
СУМАТА от 587,74 лева, представляваща обезщетение за ползите, от
които са лишили собствениците, за периода от 29.12.2018 г. до 30.10.2020 г.
за следния имот: СГРАДА с идентификатор 53285.50.96.3 /петдесет и три
хиляди двеста осемдесет и пет, точка, петдесет, точка деветдесет и шест,
точка, три/ по кадастрална карта на село О., общ. П., обл. П. и кадастрални
регистри, одобрени със Заповед РД******/30.06.2017 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, последно изменение със Заповед: ******/18.05.2018 г. на
Началника на СГКК - гр. П., с адрес на сградата: село О., п.к. 4448, общ. П.,
обл. П., разположена в поземлен имот е идентификатор 53285.50.96 /петдесет
и три хиляди двеста осемдесет и пет, точка, петдесет, точка деветдесет и
шест/, със застроена площ от 64 /шестдесет и четири/ кв. метра, брой етажи: 1
/един/, с предназначение: Друг вид сграда за обитаване, стар идентификатор:
няма, номер по предходен план: няма, която сграда, съгласно Договор за
покупко- продажба /при спечелен търг/ от 03.02.1994 г. представлява: Стая за
шофьори с тръжен № 15, ведно със законната лихва върху сумата от 587,74
лева от датата на исковата молба - 04.11.2020 г. до окончателното плащане;
СУМАТА от 110,20 лева, представляваща обезщетение за ползите, от
които са лишили собствениците, за периода от 29.12.2018 г. до 30.10.2020 г.
за следния имот: СГРАДА с идентификатор 53285.50.96.4 /петдесет и три
хиляди двеста осемдесет и пет, точка, петдесет, точка деветдесет и шест,
точка, четири/ по кадастрална карта на село О., общ. П., обл. П. и кадастрални
регистри, одобрени със Заповед РД******/30.06.2017 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, последно изменение със Заповед: ******/18.05.2018 г. на
Началника на СГКК - гр. П., с адрес на сградата: село О., п.к. 4448, общ. П.,
обл. П., разположена в поземлен имот с идентификатор 53285.50.96 /петдесет
5
и три хиляди двеста осемдесет и пет, точка, петдесет, точка деветдесет и
шест/, със застроена площ от 18 /осемнадесет/ кв. метра, брой етажи: 1 /един/,
с предназначение: Сграда за битови услуги, стар идентификатор: няма, номер
по предходен план: няма, която сграда, съгласно Договор за покупко-
продажба /при спечелен търг/ от 03.02.1994 г. представлява: Тоалетна:, ведно
със законната лихва върху сумата от 110,20 лева от датата на исковата молба -
04.11.2020 г. до окончателното плащане;
СУМАТА от 3638,57 лева, представляваща обезщетение за ползите от
които са лишили собствениците, за периода от 19.07.2019 г. до 30.10.2020 г.
за СГРАДА КОНЮШНЯ № 11, която сграда е заснета и нанесена в
кадастралната карта на село О., общ. П., обл. П., като четири сгради, а
именно: СГРАДА, с идентификатор 53285.50.111.1 /петдесет и три хиляди
двеста осемдесет и пет, точка, петдесет, точка сто и единадесет, точка, едно/
по кадастрална карта на село О.. общ. П., обл. П. и кадастрални регистри,
одобрени със Заповед РД******/30.06.2017 г. на Изпълнителния директор на
АГКК. без последващо изменение на КККР. с адрес на сградата: село О.,
местност Б., разположена в поземлен имот с идентификатор 53285.50.111
/петдесет и три хиляди двеста осемдесет и пет. точка, петдесет, точка сто и
единадесет/, със застроена площ от 425 /четиристотин двадесет и пет/ кв.
метра, брой етажи: 1 /един/, с предназначение: Селскостопанска сграда, стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: няма.
СГРАДА, с идентификатор 53285.50.111.2 /петдесет и три хиляди
двеста осемдесет и пет, точка, петдесет, точка сто и единадесет, точка, две/ по
кадастрална карта на село О., общ. П., обл. П. и кадастрални регистри,
одобрени със Заповед- РД****** /30.06.2017 г. на Изпълнителния директор на
АГКК. без последващо изменение на КККР, с адрес на сградата: село О.,
местност Б., разположена в поземлен имот с идентификатор 53285.50.111
/петдесет и три хиляди двеста осемдесет и пет, точка, петдесет, точка сто и
единадесет/, със застроена площ от 45 /четиридесет и пет/ кв. метра, брой
етажи: 1 /един/, с предназначение: Селскостопанска сграда, стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: няма.
СГРАДА с идентификатор 53285.50.111.3 /петдесет и три хиляди двеста
осемдесет и пет, точка, петдесет, точка сто и единадесет, точка, три/ по
кадастралната карта на село. О.. общ. П., обл. П. и кадастрални регистри,
6
одобрени със Заповед РД******/30.06.2017 г. на Изпълнителния директор на
АГКК. без последващо изменение на КККР, с адрес на сградата: село О.,
местност Б.. разположена в поземлен имот с идентификатор 53285.50.111
/петдесет и три хиляди двеста осемдесет и пет, точка, петдесет, точка сто и
единадесет/, със застроена площ от 46 /четиридесет и шест/ кв. метра, брой
етажи: 1 /един/, с предназначение: Селскостопанска сграда, стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: няма
СГРАДА с идентификатор 53285.50.111.4 /петдесет и три хиляди двеста
осемдесет и пет, точка, петдесет, точка сто и единадесет, точка, четири/ по
кадастрална карта на село О.. общ. П., обл. П. и кадастрални регистри,
одобрени със Заповед РД*******/30.06.2017 г. на Изпълнителния директор на
АГКК. без последващо изменение на КККР, с адрес на сградата: село О.,
местност Б., разположена в поземлен имот с идентификатор 53285.50.111
/петдесет и три хиляди двеста осемдесет и пет, точка, петдесет, точка сто и
единадесет/, със застроена площ от 7 /седем/ кв. метра, брой етажи: 1 /един/, с
предназначение: промишлена сграда, стар идентификатор: няма, номер по
предходен план: няма, ведно със законната, лихва върху сумата от 3638,57
лева, считано от датата на подаване на исковата молба - 04.11.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Отхвърлил е предявения иск с правно основание чл.59 ЗЗД от С. М. К.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ж.к. „О." № 2, бл. 12, ет. 3, ап. 8 и
Д. Т. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ж.к. „О. 11". бл.12. вх. А.
ет. 3, ап. 8 срещу Е. Г. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. О., общ. П.,
ул. „П.“ № 6 и Н. Н. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. О., общ. П., ул.
“П.“ № 6, с искане съдът да осъди ответниците да заплатят солидарно на
ищците сумата в размер на 752,06 лева, представляваща обезщетение за
ползите, от които са лишили собствениците, за периода от 14.12.2018 г. до
30.10.2020 г., относно ползването на кош за царевица № ЗБ в парцел XX по
парцеларния план на Стопански двор - с. О., който кош е с площ от 312 кв.м.,
изграден в имот е кадастрален номер 53285.50.115 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. О., общ. П., предмет на договор за прехвърляне
на право на собственост върху движими вещи от 13.12.2018 г., ведно със
законната лихва върху сумата от 752,06 лева от датата на исковата молба -
04.11.2020 г. до окончателното й изплащане, като неоснователен и недоказан.
7
Отхвърлил е предявените насрещни искове с правно основание чл.124
ГПК от Е. Г. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. О., общ. П., ул. „П.“ №
6 и Н. Н. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. О., общ. П., ул. “П.“ № 6
срещу С. М. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ж.к. „О." № 2, бл.
12, ет. 3, ап. 8 и Д. Т. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ж.к. „О.
11", бл.12. вх. А. ет. 3, ап. 8, с искане съдът да приеме по отношение на
ответниците, че ищците са собственици на основание давностно владение на
СГРАДА КОНЮШНЯ № 11, която сграда е заснета и нанесена в
кадастралната карта на село О.. общ. П., обл. П., като четири сгради, а
именно:
СГРАДА с идентификатор 53285.50.111.1 /петдесет и три хиляди двеста
осемдесет и пет, точка, петдесет, точка сто и единадесет, точка, едно/ по
кадастрална карта на село О.. общ. П., обл. П. и кадастрални регистри,
одобрени със Заповед РД******/30.06.2017 г. на Изпълнителния директор на
АГКК. без последващо изменение на КККР. с адрес на сградата: село О..
местност Б.. разположена в поземлен имот с идентификатор 53285.50.111
/петдесет и три хиляди двеста осемдесет и пет. точка, петдесет, точка сто и
единадесет/, със застроена площ от 425 /четиристотин двадесет и пет/ кв.
метра, брой етажи: 1 /един/, с предназначение: Селскостопанска сграда, стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: няма.
СГРАДА с идентификатор 53285.50.111.2 /петдесет и три хиляди двеста
осемдесет и пет, точка, петдесет, точка сто и единадесет, точка, две/ по
кадастрална карта на село О., общ. П., обл. П. и кадастрални регистри,
одобрени със Заповед- РД******/30.06.2017 г. на Изпълнителния директор на
АГКК. без последващо изменение на КККР. с адрес на сградата: село О.,
местност Б., разположена в поземлен имот е идентификатор 53285.50.111
/петдесет и три хиляди двеста осемдесет и пет, точка, петдесет, точка сто и
единадесет/, със застроена площ от 45 /четиридесет и пет/ кв. метра, брой
етажи: 1 /един/, е предназначение: Селскостопанска сграда, стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: няма.
СГРАДА с идентификатор 53285.50.111.3 /петдесет и три хиляди двеста
осемдесет и пет, точка, петдесет, точка сто и единадесет, точка, три/ по
кадастралната карта на село. О.. общ. П., обл. П. и кадастрални регистри,
одобрени със Заповед РД******/30.06.2017 г. на Изпълнителния директор на
8
АГКК. без последващо изменение на КККР. с адрес на сградата: село О.,
местност Б.. разположена в поземлен имот с идентификатор 53285.50.111
/петдесет и три хиляди двеста осемдесет и пет, точка, петдесет, точка сто и
единадесет/, със застроена площ от 46 /четиридесет и шест/ кв. метра, брой
етажи: 1 /един/, с предназначение: Селскостопанска сграда, стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: няма
СГРАДА с идентификатор 53285.50.111.4 /петдесет и три хиляди двеста
осемдесет и пет, точка, петдесет, точка сто и единадесет, точка, четири/ по
кадастрална карта на село О.. общ. П., обл. П. и кадастрални регистри,
одобрени със Заповед РД******/30.06.2017 г. на Изпълнителния директор на
АГКК. без последващо изменение на КККР, с адрес на сградата: село О.,
местност Б., разположена в поземлен имот е идентификатор 53285.50.111
/петдесет и три хиляди двеста осемдесет и пет, точка, петдесет, точка сто и
единадесет/, със застроена площ от 7 /седем/ кв. метра, брой етажи: 1 /един/, с
предназначение: промишлена сграда, стар идентификатор: няма. номер по
предходен план: няма, като неоснователни и недоказани.
Осъдил е Е. Г. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. О., общ. П., ул.
„П.“ № 6 и Н. Н. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. О., общ. П.,
ул.“П.“ № 6, на основание чл.78, ал.1 ГПК да заплатят на С. М. К., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. П., ж.к. „О." № 2, бл. 12, ет. 3, ап. 8 и Д. Т.
К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ж.к. „О. 11", бл.12. вх. А. ет. 3,
ап. 8 сумата в размер на 1969,01 лева, представляваща разноски в
производството, съразмерно на уважената част от исковата претенция.
Осъдил е С. М. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ж.к. „О."
№ 2, бл. 12, ет. 3, ап. 8 и Д. Т. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П.,
ж.к. „О. 11", бл.12. вх. А. ет. 3, ап. 8, на основание чл.78, ал.3 ГПК да
заплатят на Е. Г. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. О., общ. П., ул.
„П.“ № 6 и Н. Н. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. О., общ. П.,
ул.“П.“ № 6 сумата в размер на 122,90 лева, представляваща разноски в
производството, съразмерно на отхвърлената част от исковата претенция.
Против така постановеното решение са постъпили въззивни жалби и от
двете страни. Ищците С. М. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П.,
ж.к. „О." № 2, бл. 12, ет. 3, ап. 8 и Д. Т. К., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. П., ж.к. „О. 11", бл.12. вх. А. ет. 3, ап. 8, чрез адвокат М. И. от АК
9
П., служебен адрес: гр. П., ул. „И.В.“ № 12, ет. 2, обжалват решението в
частта, с която ПРС е отхвърлил иска им с правно основание чл.108 ЗС против
Е. Г. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. О., общ. П., ул. „П.“ № 6 и Н.
Н. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. О., общ. П., ул. “П.“ № 6, с
искане съдът да приеме за установено по отношение на ответниците, че
ищците са собственици при режим на съпружеска имуществена общност на
„кош за царевица“ № 3Б, находящ се в парцел XX по парцеларния план на
Стопански двор - с. О., който кош е с площ от 312 кв.м., изграден в имот е
кадастрален номер 53285.50.115 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на с. О., общ. П., предмет на договор за прехвърляне на право на
собственост върху движими вещи от 13.12.2018 г., като неоснователен и
недоказан, както и в частта, с която съдът е отхвърлил иска им с правно
основание чл.59 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на
ищците сумата в размер на 752,06 лева, представляваща обезщетение за
ползите, от които са лишили собствениците, за периода от 14.12.2018 г. до
30.10.2020 г., относно ползването на кош за царевица № 3Б в парцел XX по
парцеларния план на Стопански двор - с. О., който кош е с площ от 312 кв.м.,
изграден в имот е кадастрален номер 53285.50.115 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. О., общ. П., предмет на договор за прехвърляне
на право на собственост върху движими вещи от 13.12.2018 г., ведно със
законната лихва върху сумата от 752,06 лева от датата на исковата молба -
04.11.2020 г. до окончателното й изплащане, като неоснователен и недоказан.
Ответниците Е. Г. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. О., общ. П.,
ул. „П.“ № 6 и Н. Н. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. О., общ. П., ул.
“П.“ № 6, чрез адв. Г. В. от АК-П. със съдебен адрес гр.П., ул. “П.К.“ № 2А,
ет.1, обжалват решението във всички осъдителни части с искане да бъде
отменено, вместо което да бъде постановено ново, с което предявените искове
да бъдат отхвърлени като неоснователни.
И в двете жалби се твърди, че изготвяйки доклад по реда на чл.146 от
ГПК, районният съд не е разпределил доказателствената тежест, като не е
указал на страните кои факти и твърдения следва да бъдат доказан и по този
начин е допуснал съществено процесуално нарушение, което е накърнило
правото на защита на страните.
В своята въззивна жалба ищците твърдят, че в решаващите мотиви на
10
своето решение районният съд бил приел, че т. нар. „кош за царевица“
представлява недвижим обект на собственост, без да е дал указание на
страните този въпрос да се изследва, като се е позовал само на едно изречение
от приетата по делото техническа експертиза, в което вещото лице било
заявило, че колоните на този обект са стоманобетонови и са замонолитени
върху бетонова основа през 2.8 м. по дългата страна и през 2.2 м. по късата
страна. Въз основа на този извод съдът е приел, че сделката от 13.12.2018 г.
по прехвърляне на собствеността не е извършена в предвидената в чл.18 от
ЗЗД форма – чрез нотариален акт, поради което исковата претенция по чл.108
от ЗС и свързаната с нея претенция по обезщетение по чл.59 от ЗЗД са
отхвърлени. Твърденията на ищците са, че съдът е допуснал нарушение на
чл.195 от ГПК като не е указал на страните или не е назначил служебно
експертиза от вещо лице инженер-конструктор за изследване вида на този
спорен обект. В тази връзка в жалбата е направено искане пред въззивната
инстанция да бъде назначена и изслушана техническа експертиза, изготвена
от вещо лице – конструктор, която след като се запознае с доказателствата по
делото и извърши оглед на място да отговори на въпроси, формулирани в
жалбата.
По същество се твърди, че неправилно районният съд е приел, че кошът
за царевица представлява недвижим имот – в противоречие със заключението
на приетата пред районния съд техническа експертиза, че съоръжението няма
четири стени и не може да бъде прието за сграда. Съответно не бил взет
предвид и фактът, че не е заснето в кадастралната карта. Не се сочат доводи
за неправилност на решението по иска с правно основание чл.59 от ЗЗД.
Искането е решението на районния съд да бъде отменено в обжалваните
части, вместо което да бъде постановено ново, с което предявените искове да
бъдат уважени с присъждане на разноските.
Ответниците-жалбоподатели твърдят в своята жалба, че съдът не е
направил анализ на всички събрани по делото доказателства, а избирателно са
обсъждани отделни доказателства. По съществото на спора се твърди, че
районният съд изобщо не бил взел предвид изявлението, направено с отговора
на исковата молба, че ответниците не оспорват собствеността на ищците по
отношение на първите три обекта, описани в исковата молба. Не бил взел
предвид и изявлението, че не се намират във владение на тези обекти.
11
Безспорно било установено обаче, че ответниците се намирали във владение
на конюшните, представляващи четири сгради, които владеели повече от 20
години. Прави се подробен анализ на свидетелските показания. По делото
било установено, че до 2018 г. кооперацията не е имала документ за
собственост, когато се е снабдила с констативен нотариален акт. Позовават се
на практика на ВКС, според която КНА не се ползва с материална
доказателствена сила относно констатацията за принадлежността на правото
на собственост. В случая от показанията на свидетелите на ответниците било
установено, че последните владеели бившите конюшни поне през последните
15 години.
Оспорва се правото на собственост на ищците, тъй като с нотариалния
акт, с който се легитимирали като собственици, им били прехвърлени права
срещу несъществуващо парично вземане от кооперацията. Твърдението е, че
дори и да е съществувало към момента на възникването си през 2000 г., то е
било погасено по давност още към 2005 г., следователно към момента на
прехвърляне на собствеността върху процесните сгради през 2018 г. в полза
на ищците те не са били кредитори на кооперацията, тъй като не са имали
активно вземане. Твърди се също, че не може едновременно като основания
за придобиването на имота да се сочат даване вместо изпълнение и
прихващане, както сочел анализът на нотариалния акт на ищците. По тази
причина се твърди, че сделката противоречи на закона и на добрите нрави,
заобикаля закона, има невъзможен предмет, липсва съгласие, предписаната от
закона форма, основание и е привиден. И в жалбата на ответниците не са
изложени доводи за незаконосъобразност на решението по отношение на
уважените искове с правно основание чл.59 от ЗЗД.
Искането е решението да бъде отменено в обжалваните части, вместо
което да бъде постановено ново, с което предявените искове да бъдат
отхвърлени като неоснователни с присъждане на разноските.
Постъпили са и отговори от двете страни на подадените въззивни жалби
с изложени доводи за тяхната неоснователност и искане решението в
съответните части да бъде потвърдено.
По направените доказателствени искания въззивният съд се е
произнесъл с определение № 296/07.06.2023 г. и е допуснал пред въззивната
инстантция да бъде изслушана техническа експертиза относно статута на
12
т.нар. „кош за царевица“ и техническите му характеристики.
В исковата си молба против ответниците Е. Г. К. и Н. Н. К. ищците С.
М. К. и Д. Т. К. са твърдели, че са съпрузи от 12.06.1988 г. и по време на
брака си с договор за покупко-продажба от 28.12.2018 г. закупили следните
имоти: СГРАДА с идентификатор *************; СГРАДА с идентификатор
53285.50.96.3 и СГРАДА с идентификатор 53285.50.96.4.
С договор за покупко-продажба от 18.07.2019 г. закупили в режим на
СИО следния имот: СГРАДА КОНЮШНЯ № 11, която сграда била заснета и
нанесена в кадастралната карта на с. О., община П. като четири сгради, а
именно: СГРАДА с идентификатор 53285.50.111.1; СГРАДА с идентификатор
53285.50.111.2; СГРАДА с идентификатор 53285.50.111.3 и СГРАДА с
идентификатор 53285.50.111.4.
По силата на договор за даване вместо изпълнение от 13.12.2018 година
Д. К. придобила от ЗПТК „Х.Б.“ и кош за царевица № 3Б в парцел XX по
парцеларния план на Стопански двор - с. О., който бил с площ от 312 кв.м.,
изграден в имот с кадастрален номер 53285.50.115 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. О., общ. П. /уточнено в съдебното заседание/.
Кошът бил изграден върху бетонна площадка, върху която имало циментови
колове, които да поддържали керемиден покрив и дървена конструкция.
Посочените имоти се ползвали от ответниците, които въпреки
изпратената нотариална покана от ищците да ги освободят отказвали да
сторят това. Ответниците не били придобили собствеността върху нито една
от сградите, които били собственост на ищците, закупени от тях чрез покупка
от кооперацията, която преди сделката била техен собственик.
Ответниците ползвали имотите без основание и дължали обезщетение
на ищците за това, в размер на дължимия месечен наем, подробно
индивидуализиран по размер в ИМ, респективно в молба с вх. №
6145/22.03.2022 г., с която е направено изменение на исковите претенции в
частта за поисканото обезщетение относно процесните сгради и кош за
царевица.
Искането е съдът да постанови решение, по силата на което да се
приеме за установено по отношение на ответниците, че ищците са
собственици в режим на съпружеска имуществена общност на следните
13
недвижими имоти:
1/ СГРАДА с идентификатор ************* /петдесет и три хиляди
двеста осемдесет и пет, точка, петдесет, точка деветдесет и шест, точка, две/
по кадастрална карта на село О., общ. П., обл. П. и кадастрални регистри,
одобрени със Заповед РД******/30.06.2017 г. на Изпълнителния директор на
АГКК. последно изменение със Заповед: ******/18.05.2018 г. на Началника
на СГКК - гр. П., с адрес на сградата: село О., п.к. 4448, общ. П., обл. П.,
разположена в поземлен имот с идентификатор 53285.50.96 /петдесет и три
хиляди двеста осемдесет и пет, точка, петдесет, точка деветдесет и шест/, със
застроена площ от 355 /триста петдесет и пет/ кв. метра, брой етажи: 1 /един/,
с предназначение: Х., депо, гараж, стар идентификатор: няма, номер по
предходен план: няма, която сграда, съгласно Договор за покупко-продажба
/при спечелен търг/ от 26.01.1994г. представлява: Гараж с тръжен № 14;
2/ СГРАДА с идентификатор 53285.50.96.3 /петдесет и три хиляди
двеста осемдесет и пет, точка, петдесет, точка деветдесет и шест, точка, три/
по кадастрална карта на село О., общ. П., обл. П. и кадастрални регистри,
одобрени със Заповед РД******/30.06.2017 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, последно изменение със Заповед: ******/18.05.2018 г. на Началника
на СГКК - гр. П., с адрес на сградата: село О., п.к. 4448, общ. П., обл. П.,
разположена в поземлен имот е идентификатор 53285.50.96 /петдесет и три
хиляди двеста осемдесет и пет, точка, петдесет, точка деветдесет и шест/, със
застроена площ от 64 /шестдесет и четири/ кв. метра, брой етажи: 1 /един/, е
предназначение: Друг вид сграда за обитаване, стар идентификатор: няма,
номер по предходен план: няма, която сграда, съгласно Договор за покупко-
продажба /при спечелен търг/ от 03.02.1994г. представлява: Стая за шофьори
с тръжен № 15;
3/ СГРАДА е идентификатор 53285.50.96.4 /петдесет и три хиляди
двеста осемдесет и пет, точка, петдесет, точка деветдесет и шест, точка,
четири/ по кадастрална карта на село О., общ. П., обл. П. и кадастрални
регистри, одобрени със Заповед РД******/30.06.2017 г. на Изпълнителния
директор на АГКК. последно изменение със Заповед: ******/18.05.2018 г. на
Началника на СГКК —гр. П., с адрес на сградата: село О., п.к. 4448, общ. П.,
обл. П., разположена в поземлен имот с идентификатор 53285.50.96 /петдесет
и три хиляди двеста осемдесет и пет, точка, петдесет, точка деветдесет и
14
шест/, със застроена площ от 18 /осемнадесет/ кв. метра, брой етажи: 1 /един/,
с предназначение: Сграда за битови услуги, стар идентификатор: няма, номер
по предходен план: няма, която сграда, съгласно Договор за покупко-
продажба /при спечелен търг/ от 03.02.1994г. представлява: Тоалетна;
4/ СГРАДА КОНЮШНЯ № 11, която сграда е заснета и нанесена в
кадастралната карта на село О.. общ. П., обл. П., като четири сгради, а
именно:
СГРАДА с идентификатор 53285.50.111.1 /петдесет и три хиляди двеста
осемдесет и пет, точка, петдесет, точка сто и единадесет, точка, едно/ по
кадастрална карта на село О.. общ. П., обл. П. и кадастрални регистри,
одобрени със Заповед РД******/30.06.2017 г. на Изпълнителния директор на
АГКК. без последващо изменение на КККР. с адрес на сградата: село О..
местност Б.. разположена в поземлен имот с идентификатор 53285.50.111
/петдесет и три хиляди двеста осемдесет и пет. точка, петдесет, точка сто и
единадесет/, със застроена площ от 425 /четиристотин двадесет и пет/ кв.
метра, брой етажи: 1 /един/, с предназначение: Селскостопанска сграда, стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: няма.
СГРАДА с идентификатор 53285.50.111.2 /петдесет и три хиляди двеста
осемдесет и пет, точка, петдесет, точка сто и единадесет, точка, две/ по
кадастрална карта на село О., общ. П., обл. П. и кадастрални регистри,
одобрени със Заповед РД******/30.06.2017 г. на Изпълнителния директор на
АГКК. без последващо изменение на КККР. с адрес на сградата: село О.,
местност Б., разположена в поземлен имот е идентификатор 53285.50.111
/петдесет и три хиляди двеста осемдесет и пет, точка, петдесет, точка сто и
единадесет/, със застроена площ от 45 /четиридесет и пет/ кв. метра, брой
етажи: 1 /един/, е предназначение: Селскостопанска сграда, стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: няма.
СГРАДА с идентификатор 53285.50.111.3 /петдесет и три хиляди двеста
осемдесет и пет, точка, петдесет, точка сто и единадесет, точка, три/ по
кадастралната карта на село. О.. общ. П., обл. П. и кадастрални регистри,
одобрени със Заповед РД******/30.06.2017 г. на Изпълнителния директор на
АГКК. без последващо изменение на КККР с адрес на сградата: село О.,
местност Б.. разположена в поземлен имот с идентификатор 53285.50.111
/петдесет и три хиляди двеста осемдесет и пет, точка, петдесет, точка сто и
15
единадесет/, със застроена площ от 46 /четиридесет и шест/ кв. метра, брой
етажи: 1 /един/, с предназначение: Селскостопанска сграда, стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: няма
СГРАДА с идентификатор 53285.50.111.4 /петдесет и три хиляди двеста
осемдесет и пет, точка, петдесет, точка сто и единадесет, точка, четири/ по
кадастрална карта на село О.. общ. П., обл. П. и кадастрални регистри,
одобрени със Заповед РД******/30.06.2017 г. на Изпълнителния директор на
АГКК. без последващо изменение на КККР, с адрес на сградата: село О.,
местност Б., разположена в поземлен имот е идентификатор 53285.50.111
/петдесет и три хиляди двеста осемдесет и пет, точка, петдесет, точка сто и
единадесет/, със застроена площ от 7 /седем/ кв. метра, брой етажи: 1 /един/, с
предназначение: промишлена сграда, стар идентификатор: няма. номер по
предходен план: няма., като молят да бъдат осъдени да предадат на ищците
владението върху тези имоти.
Молят съда да постановите решение, с което да се признае за
установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици в режим
на съпружеска имуществена общност на метален „кош за царевица“ № 3Б,
находящ се в парцел XX по парцеларния план на Стопански двор - с. О.,
който кош е с площ от 312 кв.м., изграден в имот е кадастрален номер
53285.50.115 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. О., общ.
П., и да бъдат осъдени ответниците да предадат на ищците владението върху
него.
Молят съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да
заплатят солидарно на ищците сумата от 3850 лева, представляваща
обезщетение за ползите, от които са лишили собствениците, за периода от
29.12.2018 г. до 30.10.2020 г. за следния имот: СГРАДА с идентификатор
************* по кадастрална карта на село О., общ. П., обл. П. и
кадастрални регистри, одобрени със Заповед РД*******/30.06.2017 г. на
Изпълнителния директор на АГКК. последно изменение със Заповед:
183999/18.05.2018 г. на Началника на СГКК - гр. П., с адрес на сградата: село
О., п.к. 4448, общ. П., обл. П., разположена в поземлен имот с идентификатор
53285.50.96, със застроена площ от 355 кв. метра, брой етажи: 1 /един/, с
предназначение: Х., депо, гараж, стар идентификатор: няма, номер по
предходен план: няма, която сграда, съгласно Договор за покупко-продажба
16
/при спечелен търг/ от 26.01.1994 г. представлява: Гараж с тръжен № 14:
ведно със законната лихва върху сумата от 3850 лева от датата на исковата
молба до окончателното плащане.
Молят ответниците да заплатят солидарно на ищците сумата от 587.74
лева, представляваща обезщетение за ползите, от които са лишили
собствениците, за периода от 29.12.2018 г. до 30.10.2020 г. за следния имот:
СГРАДА с идентификатор 53285.50.96.3 /петдесет и три хиляди двеста
осемдесет и пет, точка, петдесет, точка деветдесет и шест, точка, три/ по
кадастрална карта на село О., общ. П., обл. П. и кадастрални регистри,
одобрени със Заповед РД******/30.06.2017 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, последно изменение със Заповед: ******/18.05.2018 г. на Началника
на СГКК - гр. П., с адрес на сградата: село О., п.к. 4448, общ. П., обл. П.,
разположена в поземлен имот е идентификатор 53285.50.96 /петдесет и три
хиляди двеста осемдесет и пет, точка, петдесет, точка деветдесет и шест/, със
застроена площ от 64 /шестдесет и четири/ кв. метра, брой етажи: 1 /един/, с
предназначение: Друг вид сграда за обитаване, стар идентификатор: няма,
номер по предходен план: няма, която сграда, съгласно Договор за покупко-
продажба /при спечелен търг/ от 03.02.1994 г. представлява: Стая за шофьори
с тръжен № 15, ведно със законната лихва върху сумата от 587,74 лева от
датата на исковата молба до окончателното плащане.
Молят ответниците да заплатят солидарно на ищците сумата от 110,20
лева, представляваща обезщетение за ползите, от които са лишили
собствениците, за периода от 29.12.2018 г. до 30.10.2020 г. за следния имот:
СГРАДА с идентификатор 53285.50.96.4 /петдесет и три хиляди двеста
осемдесет и пет, точка, петдесет, точка деветдесет и шест, точка, четири/ по
кадастрална карта на село О., общ. П., обл. П. и кадастрални регистри,
одобрени със Заповед РД******/30.06.2017 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, последно изменение със Заповед: ******/18.05.2018 г. на Началника
на СГКК - гр. П., с адрес на сградата: село О., п.к. 4448, общ. П., обл. П.,
разположена в поземлен имот с идентификатор 53285.50.96 /петдесет и три
хиляди двеста осемдесет и пет, точка, петдесет, точка деветдесет и шест/, със
застроена площ от 18 /осемнадесет/ кв. метра, брой етажи: 1 /един/, с
предназначение: Сграда за битови услуги, стар идентификатор: няма, номер
по предходен план: няма, която сграда, съгласно Договор за покупко-
17
продажба /при спечелен търг/ от 03.02.1994 г. представлява: Тоалетна:, ведно
със законната лихва върху сумата от 110,20 лева от датата на исковата молба
до окончателното плащане.
Молят ответниците да заплатят солидарно на ищците, сумата от 3638,57
лева, представляваща обезщетение за ползите от които са лишили
собствениците, за периода от 19.07.2019 г. до 30.10.2020 г. за следните имоти:
СГРАДА КОНЮШНЯ № 11, която сграда е заснета и нанесена в
кадастралната карта на село О., общ. П., обл. П., като четири сгради, а
именно:
СГРАДА, с идентификатор 53285.50.111.1 /петдесет и три хиляди
двеста осемдесет и пет, точка, петдесет, точка сто и единадесет, точка, едно/
по кадастрална карта на село О.. общ. П., обл. П. и кадастрални регистри,
одобрени със Заповед РД******/30.06.2017 г. на Изпълнителния директор на
АГКК. без последващо изменение на КККР с адрес на сградата: село О.,
местност Б., разположена в поземлен имот с идентификатор 53285.50.111
/петдесет и три хиляди двеста осемдесет и пет. точка, петдесет, точка сто и
единадесет/, със застроена площ от 425 /четиристотин двадесет и пет/ кв.
метра, брой етажи: 1 /един/, с предназначение: Селскостопанска сграда, стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: няма.
СГРАДА, с идентификатор 53285.50.111.2 /петдесет и три хиляди
двеста осемдесет и пет, точка, петдесет, точка сто и единадесет, точка, две/ по
кадастрална карта на село О., общ. П., обл. П. и кадастрални регистри,
одобрени със Заповед- РД******/30.06.2017 г. на Изпълнителния директор на
АГКК. без последващо изменение на КККР, с адрес на сградата: село О.,
местност Б., разположена в поземлен имот с идентификатор 53285.50.111
/петдесет и три хиляди двеста осемдесет и пет, точка, петдесет, точка сто и
единадесет/, със застроена площ от 45 /четиридесет и пет/ кв. метра, брой
етажи: 1 /един/, с предназначение: Селскостопанска сграда, стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: няма.
СГРАДА с идентификатор 53285.50.111.3 /петдесет и три хиляди двеста
осемдесет и пет, точка, петдесет, точка сто и единадесет, точка, три/ по
кадастралната карта на село. О.. общ. П., обл. П. и кадастрални регистри,
одобрени със Заповед РД******/30.06.2017 г. на Изпълнителния директор на
АГКК. без последващо изменение на КККР, с адрес на сградата: село О.,
18
местност Б.. разположена в поземлен имот с идентификатор 53285.50.111
/петдесет и три хиляди двеста осемдесет и пет, точка, петдесет, точка сто и
единадесет/, със застроена площ от 46 /четиридесет и шест/ кв. метра, брой
етажи: 1 /един/, с предназначение: Селскостопанска сграда,
старидентификатор: няма, номер по предходен план: няма
СГРАДА с идентификатор 53285.50.111.4 /петдесет и три хиляди двеста
осемдесет и пет, точка, петдесет, точка сто и единадесет, точка, четири/ по
кадастрална карта на село О.. общ. П., обл. П. и кадастрални регистри,
одобрени със Заповед РД*******/30.06.2017 г. на Изпълнителния директор на
АГКК. без последващо изменение на КККР, с адрес на сградата: село О.,
местност Б., разположена в поземлен имот с идентификатор 53285.50.111
/петдесет и три хиляди двеста осемдесет и пет, точка, петдесет, точка сто и
единадесет/, със застроена площ от 7 /седем/ кв. метра, брой етажи: 1 /един/, с
предназначение: промишлена сграда, стар идентификатор: няма, номер по
предходен план: няма, ведно със законната, лихва върху сумата от 3638,57
лева, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата.
Молят ответниците да заплатят солидарно на ищците сумата от 752,06
лева, представляваща обезщетение за ползите, от които са лишили
собствениците, за периода от 14.12.2018 г. до 30.10.2020 г., относно
ползването на кош за царевица № ЗБ в парцел XX по парцеларния план на
Стопански двор - с. О., който кош е с площ от 312 кв.м., изграден в имот е
кадастрален номер 53285.50.115 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на с.О., общ. П., предмет на договор за прехвърляне на право на
собственост върху движими вещи от 13.12.2018 г., ведно със законната лихва
върху сумата от 752,06 лева от датата на исковата молба до окончателното й
изплащане. /с протоколно определение от 17.05.2022 г. съдът е допуснал
изменение на исковата претенция, касаеща претендираните обезщетения/.
В срока по чл. 131 от ГПК от ответниците е постъпил писмен отговор
на исковата молба, чрез пълномощник - адвокат Г. В. от АК П., в който
вземат становище по допустимостта и основателността на предявените
искове. Излагат твърдения за нередовност на исковата молба. Не оспорват
собствеността върху сгради с идентификатори *************, 53285.50.96.3,
53285.50.96.4 и твърдят, че не са ги ползвали нито през 2018 г., нито към
19
момента.
Твърдели са, че сградите представляват полусрутени навеси, които се
ползвали от други хора. След получаване на нотариалната покана установили,
че ищците са записали различни от посочените сгради, които се ползвали от
други хора от селото за да складират тяхната продукция. Тези сгради не се
заключвали, нямали четири стени, имотът не бил ограден, имало свободен
достъп до него.
По иска относно сгради с идентификатори 53285.50.111.1,
53285.50.111.2, 53285.50.111.3, 53285.50.111.4 са твърдели, че същият бил
допустим, но неоснователен, тъй като тези сгради не били собственост на
кооперацията, която ги е продала на ищците. Твърдели са, че нотариалният
акт, с който са придобити, бил нищожен поради противоречие със закона,
заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави, невъзможен предмет и
липса на съгласие и представлявал привиден договор. С този нотариален акт
било погасено несъществуващо задължение или такова погасено по давност,
като ликвидаторът не действал с оглед защита интересите на кооперацията
и/или кредиторите й, а във вреда на нея, и в полза на ищците. Имотите били
продадени на много по-ниска от пазарната цена. В подкрепа на горното
излага следните съображения:
На 04.01.2018 г. П. Т., представлявана от същия адвокат, който
представлявал ищците в настоящото производство, подала заявление за
ликвидация на „ЗПТК Х.Б.“. Към този момент „ЗПТК Х.Б.“ нямала никакви
документи за собственост на никакви имоти.
На 01.03.2018 г. според записаното от П. Т., тя била получила от ищцата
Д. К. предявяване на вземане за 7000 лева главница и 14 723,55 лева по
договор от 21.08.2000 г., вземането по който се оспорва от ответниците с
твърдението, че съгласно чл.110 ЗЗД дори и да е имало съществуващо
вземане, то било погасено по давност към 21.08.2005 г. Неприложима била
нормата на чл.116 ЗЗД, тъй като можело да се прекъсне само давност, която
не била изтекла.
На 13.12.2018 г. според представените в ТР документи, Т. като
ликвидатор на „ЗПТК Х.Б.“ прехвърлила на ищцата Д. К. собствеността върху
5 движими вещи срещу сумата от 2000 лева. Правната стойност на този
договор била изключително спорна, с оглед следните обстоятелства:
20
Като движими вещи били описани пътища, кладенец и ограда, която
било обективно невъзможно. Самите вещи нямали никаква индивидуализация
и в най-добрия случай били родово определени, респективно собствеността
върху тях би преминала едва с предаването им.
От гледна точка на извършените прихващания се твърди следното:
Не можело да се прави прихващане между двете вземания, тъй като
твърдяното активно вземане (това на ищцата К.) било погасено по давност
през 2005 г. Към 2005 г. не било съществувало пасивното вземане по
договора от 2018 г. (вземането на кооперацията за продажна цена).
Респективно не били налице условията на чл.103, ал.1 или ал.2 ЗЗД,
доколкото двете вземания не били съществували едновременно, като
ликвидни и изискуеми. Посочената сума на общото задължение - 22 279,86
лева, дори и да се приемело, че съществува задължение, не отговаряла на
размера на законната лихва. Абсолютно неясна била волята на страните
относно това, какво с какво се прихваща - посочването само на суми, не
давало възможност да се определи волята на страните, както и какво
всъщност се било случило.
На 28.12.2018 г. според представените в ТР документи, Т., като
ликвидатор на „ЗПТК Х.Б.“, прехвърлила на ищцата К., с н.а. № 149, рег.№
3434, дело № 127/2018 г. недвижими имоти – сгради, с посочени в н.а.
идентификатори. Според ответниците в нотариалния акт веднъж се сочело, че
се касае за даване вместо изпълнение - чл.65 ЗЗД, а после - че ставало въпрос
за прихващане - чл.103, ал.1 ЗЗД. Това били два отделни, различни института,
които пораждали различни правни последици. Даването вместо изпълнение
по същността си представлявало новация, като в определени хипотези,
съществуващото задължение не се погасявало веднага или имало възможност
да възникне друго задължение. При прихващането задълженията се
погасявали незабавно в момента на получаване на изявлението. При даване
вместо изпълнение въобще не възниквало задължение за плащане на
продажна цена, което можело да бъде прихванато. Не било ясно какво и как
се погасява, какви били задълженията и как бил определен размерът им.
По отношение на последният нотариален акт № 73, т.І, рег.№ 1307, дело
64/18.07.2019 г., касаещ сгради с идентификатор 53285.50.111.1;
53285.50.111.2; 285.50.111.3; 53285.50.111.4 ответниците са твърдели, че към
21
тази дата кооперацията не била имала никакви ликвидни и изискуеми
задължения към ищцата. Поддържа, че казаното по-горе относно
погасителната давност и възможностите за прихващане на погасено
задължение, се отнася с пълна сила и към настоящия казус. От съдържанието
на нотариалният акт не било ясно какви и колко били задълженията и как бил
определен техният размер. Отново било налице едновременно даване вместо
изпълнение и прихващане, което според ответниците говорело за липса на
ясно изразена воля, съответно съгласие. Самата сделка противоречала на
закона, на добрите нрави и го заобикаляла и то не в една насока.
Ликвидаторът на кооперацията действал не само с оглед собствените си
интереси, а по строго определен от закона ред. Не било изпълнено
задължението на ликвидатора да уведоми всички известни кредитори - видно
от представените в ТР документи, най-малкото известни кредитори били
наследниците на покойния председател на кооперацията - Шопов. Отделен
въпрос било, че когато ликвидаторът извършвал ликвидация в хипотезата на §
5 и следващите от ЗТРЮЛНЦ, той бил първи по ред кредитор относно
разноските, които извършвал. Очевидно било, че при приетите от
ликвидатора цени, кооперацията не разполагала с достатъчно имущество,
което да я е задължавало да пристъпи към производство по несъстоятелност с
оглед разпоредбата на чл. 46 от ЗК. Нямало никакви данни как била
определена продажната цена или размерът на задължението, срещу което се
давало вместо да се изпълнява, което само по себе си представлявало
нарушение. Отделен бил въпросът, че според НА стойността на сградите била
около 11 лв. на кв.м., което било далеч от всякаква пазарна цена.
Ответниците са твърдели, че придобили процесните имоти след
проведен търг и заплащане на кооперацията, алтернативно - чрез
добросъвестно владение от 2001 година до момента.
В предявения насрещен иск от ответниците срещу ищците същите са
твърдели, че през 90-те години на миналия век взели под наем от ЗПТК О.
Конюшня с № 11, находяща се в същото село и започнали да отглеждат там
крави. На 19.03.2001 г. закупили от "Земеделско Производствена Търговска
Кооперация "Х.Б.’"’ Кооперация, с ЕИК *********, с договор от същата дата,
Конюшня №11. На същата дата платили продажната цена в размер на 6 800
лева на председателя на Кооперацията - Т.Ш., за което им била издадена
22
фактура и бил съставен приемо-предавателен протокол. Договорът, фактурата
и протоколът били съставени само на името на Е. К., но цената била платена и
от двама им - Н. и Е. К.и, с общи средства. Двамата били женени от 1991 г. и
през цялото време ползвали и владели заедно имота. От 19.03.2001 г. и
двамата се чувствали като собственици на имота и винаги считали, че
конюшнята, която били преустроили в краварник била тяхна.
Към онзи момент не били ползвали услугите на адвокат и не знаели в
каква форма кооперацията продава имотите си. Независимо от формата на
сделката, считано от 2001 г. започнали да работят в конюшнята, която се
намирала в стопанския двор, като през цялото време считали, че била тяхна.
През годините я ремонтирали нееднократно, правили подобрения в нея -
грижили се като за свой имот. Цялото село знаело, че имотът бил техен. През
годините К. бил регистриран и като земеделски производител и животновъд
именно в тази конюшня.
На 30.08.2013 г. Т.Ш. починал, но това не променило положение на К.и
- те били закупили конюшнята още през 2001 г. През 2017 г. ответникът К.
искал да тегли кредит, за да разшири бизнеса си. При посещението в банката
юристите го уведомили, че договорът с кооперацията не бил вписан и
конюшнята не се водела негова собственост. Тогава се обърнал към адвокати
и те му обяснили, че имало три варианта - да се съди със земеделската
кооперация, да си вади констативен нотариален акт или да говори с
кооперацията да му прехвърлят имота с нотариален акт. Казали му първо да
пробва с кооперацията, защото така щяло да бъде най-бързо, най-лесно и най-
евтино. Някъде в края на 2017 или началото на 2018 г. К. се срещнал с П. Т..
Обяснил й за какво става въпрос, тя му каза, че се сеща, но трябвало да събере
член-кооператорите, за да вземат решение за продажба и й трябвало време,
тъй като кооператорите били възрастни хора и не се били събирали от години.
От там се започнали разговори по телефона и срещи с Т., от които реално
нямало никакъв резултат, но тя го успокоявала, че ще стане другата седмица,
другия месец и т.н. и т.н. Така минала цялата 2018 г. и нямало никакво
развитие. К. отново се консултирал с адвокати и те го посъветвали да си
извади констативен нотариален акт, като първо трябвало да се снабди с
данъчна оценка на сградите и скица от кадастъра. От началото на 2019 г.
започнал да прави опити да се снабди със скица и данъчна оценка. Оказало се,
23
че въпросната конюшня се водела държавна. След това представил договора
си в СГКК П. и на базата на него я вписали като собственост на кооперацията.
Някъде по това време - края на лятото на 2019 г. - в селото, започнало да се
говори, че К.и били купили конюшнята. К. се обадил се на Т. и питал дали е
вярно, но тя му казала, че нищо не знае по въпроса. След няколко дни отново
отишъл при адвокати и тогава те направили някакви справки, от които
разбрал, че всъщност кооперацията - Земеделско производствена търговска
кооперация „Х.Б.“, ЕИК *********, била в ликвидация от 04.01.2018 г.
Закупената от К.и сграда - Конюшня № 11 - била нанесена в кадастралната
карта и кадастралните регистри като 4 сгради, както следва: СГРАДА с
идентификатор 53285.50.111.1; СГРАДА с идентификатор 53285.50.111.2;
Сграда с идентификатор 53285.50.111.3 и СГРАДА с идентификатор
53285.50.111.4
Ищецът е твърдял, че през изминалите години от 2001 г. и до момента
той и съпругата му владеят описаните четири сгради като собствени,
необезпокоявано от когото и да е.
По наведените в насрещната искова молба твърдения се иска от съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответниците (ищци по първоначалните искове), че ищците (ответници по
първоначалните искове) са собственици на горепосочените недвижими
имоти, находящи се в землището на с. О., общ. П., обл. П..
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на насрещния иск, с
който същият е оспорен като неоснователен. К.и са твърдели, че Е. К. винаги
е ползвал процесната конюшня единствено и само като наемател. За това
обстоятелство са представили договор за наем, сключен между него и ЗПТК
„Х.Б.“ - с. О., на 15.09.2007 г. за срок от 10 години. Нито той, нито неговата
съпруга някога били владелци на спорните имоти или технисобственици.
Твърдели са, че действително Е. К. бил регистрирал тази конюшня като
животновъден обект и за целта представил в Областна дирекция по
безопасност на храните - гр. П. именно договора за наем, цитиран по-горе.
Въпреки многократните сигнали, подавани от страна на ответниците по
насрещния иск, до момента Е. К. и неговата съпруга ползвали неправомерно
сградите като животновъден обект. Излагат се подробни твърдения, касаещи
подадени сигнали от ищците срещу ответниците.
24
Във връзка с този сигнал К.и получили отговор, според който на
24.03.2021 г. на Е. К. била извършена документална проверка и на същия било
връчено предписание № 2095/24.03.2021 г. да представи документ за
собственост и/или наем на стопанисваната от него сграда към животновъдния
обект, регистриран в Интегрираната информационна система на БАБХ ВетИС
под № 4448-0036. От това писмо се установявало, че документ за собственост
никога не бил представян като основание за извършване на регистрацията.
Ответниците по насрещния иск посочват, че със съответните заявления до
ВиК и EVN преустановили ползването на вода и ток в конюшнята със
съгласието на служителите, работещи към тези дружества и след дадено от
тяхна страна положително становище. Е. К. обаче прекарал нов кабел през
имота на ищците и съседът му го снабдил с ток, което според тях било
неправомерно. За тези случаи също били подавани сигнали и на спешния
телефон 112 на следните дати: 25.02.2021 г. и на 27.02.2021 г., като на място и
в двата дни е бил изпращан екип на полицията. Е. К. първоначално се бил
съгласил пред свидетел на предложението на ищците да остане в имота като
наемател, но след това се отметнал от думите си.
С оглед на гореизложеното молят съда да постанови решение, с което
да отхвърли като неоснователна насрещната искова молба на Е. К. и Н. К., с
която се иска спрямо ответниците К.и да се приеме за установено, че първите
са собственици на сграда с идентификатор 53285.50.111.1, сграда с
идентификатор 53285.50.111.2, сграда с идентификатор 53285.50.111.3.
С молба от 04.10.2021 г. К.и са оспорили изложеното в отговора на
насрещния иск. Твърдели са, че съгласно представените от тях договори от
03.02.1994 г. кооперацията била продала въпросните кошове за царевица на
трети лица, което противоречало на твърденията в исковата молба и
приложените договори от 13.12.2018 година.
С молба от 28.10.2021 година К.и са твърдели, че К.и никога не били
декларирали конюшнята на свое име, не били заплащали за нея данъци и я
регистрирали като животновъден обект през 2008 г. въз основа на договор за
наем, макар да твърдят, че са станали собственици през 2001 г.
Безспорен между страните е фактът, че ищците по първоначалната
искова молба са съпрузи от 12.06.1988 г., а това се установява и от
представеното удостоверение за сключен граждански брак.
25
От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, № 149, т.І,
рег. № 3434, д. 127/2018 г., на нотариус И.А., с район на действие Районен съд
П., вписан в регистъра на Нотариалната камара под номер 656, се установява,
че на 28.12.2018 г. ищцата К. в качеството си на купувач е придобила правото
на собственост от Земеделска производствена търговска кооперация „Х.Б.“ -
в ликвидация, с. Ю., върху подробно посочени недвижими имоти, в т.ч. и на
сграда с идентификатор *************, разположена в поземлен имот с
идентификатор 53285.50.96 със застроена площ от 355 кв. метра, с
предназначение: Х., депо, гараж, която сграда, съгласно договор за покупко-
продажба /при спечелен търг/ от 06.01.1994 г. представлява: Гараж с тръжен
№ 14; сграда с идентификатор 53285.50.96.3, разположена в поземлен имот с
идентификатор 53285.50.96 със застроена площ от 64 /шестдесет и четири/ кв.
метра, брой етажи: 1 /един/, с предназначение: Друг вид сграда за обитаване,
стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, която сграда,
съгласно Договор за покупко-продажба /при спечелен търг/ от 03.02.1994 г.
представлява: Стая за шофьори с тръжен № 15 и сграда с идентификатор
53285.50.96.4, разположена в поземлен имот с идентификатор 53285.50.96 със
застроена площ от 18 /осемнадесет/ кв. метра, брой етажи: 1 /един/, с
предназначение: Сграда за битови услуги, която сграда, съгласно Договор за
покупко-продажба /при спечелен търг/ от 03.02.1994 г. представлява:
Тоалетна. Посочено е, че купувачът се съгласява, че вместо заплащане на
покупната цена от 13217,70 лева за имотите предмет на договора, ще бъде
погасено задължение на продавача към купувача в размер на 13217,70 лева, от
общо дължими към датата на настоящия договор 20302,13 лева, произтичащо
от сключен между същите страни Договор за продажба и доставка на 35 тона
жито от 21.08.2000 г..
От приложения по делото нотариален акт за покупко-продажба № 73, т.
I, рег. № 1307, д. 64/2019 г. от 18.07.2019 г., на нотариус С.И.С., с район на
действие Районен съд П., вписан в регистъра на Нотариалната камара под
номер 720, се установява, че ищцата е придобила правото на собственост на
сграда конюшня № 11, която сграда е заснета и нанесена в кадастралната
карта на село О., общ. П., обл. П., като четири сгради, а именно: сграда с
идентификатор 53285.50.111.1 със застроена площ от 425 кв. метра с
предназначение: Селскостопанска сграда; сграда с идентификатор
53285.50.111.2 със застроена площ от 45 кв. метра, с предназначение:
26
Селскостопанска сграда; сграда с идентификатор 53285.50.111.3 със застроена
площ от 46 кв. метра, с предназначение: Селскостопанска сграда и сграда с
идентификатор 53285.50.111.4 със застроена площ от 7 кв. метра, с
предназначение: промишлена сграда. Посочено е, че купувачът се съгласява,
че прехвърля собствеността на купувачите възмездно в изпълнение на поето
парично задължение – даване вместо изпълнение за сума в размер от 6748,60
лева и след сключването на Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот, № 149, т.І, рег. № 3434, д. 127/2018 г., на нотариус И.А. -
7084,43 лева, което задължение произтича от сключен между същите страни
Договор за продажба и доставка на 35 тона жито от 21.08.2000 г..
Измежду представените и приети по делото пред районния съд голям
обем писмени доказателства, голяма част от които не само не допринасят за
изясняване на спора, а са представени с цел да го изместят, е налично и копие
на книга за имуществата на кооперацията, от което се установява, че
процесните имоти преди разпоредителните сделки са били собственост на
кооперацията и на база вкл. на тези писмени доказателства е издаден
нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка № 60, т. I, рег. №
1749, дело № 48 от 03.07.2019 г., с който ЗТПК „Х.Б.“ с О. е призната за
собственик на процесната „Конюшня № 11“, на основание давностно
владение, продължило повече от десет години.
Като доказателство по делото е приложен и договор за прехвърляне на
право на собственост върху движими вещи от 13.12.2018 г., сключен между
П.А. Т., в качеството си на продавач и на ликвидатор на Земеделска
производствена търговска кооперация „Х.Б.“ и ищцата Д. К., в качеството си
на купувач. От съдържанието на същия се установява, че ищцата е придобила
собствеността върху подробно изброени вещи, в т.ч. и процесния кош за
царевица, срещу частично погасяване на дълг за сумата в размер на 2000 лева
от общо дължимата към продавача сума в размер на 22279,86 лева, дължима
по договор за доставка на 35 тона жито с продажна цена за тон 200 лева,
сключен на 21.08.2000 г, която сума включва главница в размер на 7000 лева
и 15279,86 лева законна лихва върху нея, считано от 22.08.2000 г., до датата
на сключване на договора. От договор за покупко- продажба от 03.02.1994 г.
се установява, че Земеделска производствена търговска кооперация „Х.Б.“ е
придобила собствеността върху горепосочения кош за царевица.
27
С нотариална покана, изходяща от ищцата К. и адресирана до ответника
К., ищцата е поканила ответника в срок от 20 дни, считано от получаването й,
да предаде владението на процесните сгради и съоръжения. Поканата е
получена лично от К. на 03.08.2020 г., на адрес: с. О., ул. „П.“ № 6.
Постъпил е и отговор на нотариалната покана, в който е посочено, че се
оспорват заявените от ищцата права и се твърди, че ответниците са
собственици на процесната Конюшня № 11, която сграда е нанесена в
кадастралната карта и кадастралните регистри, като 4 сгради, тъй като я
владеят повече от 10 години.
Като доказателство по делото е приложен договор за покупко-продажба
/при спечелен търг/ от 19.03.2001 г., в който е посочено, че Земеделска
производствена търговска кооперация „Х.Б.“ с. О., представлявана от Т.Ш., в
качеството си на продавач, продава на Е. Г. К. собствеността върху Конюшня
№ 11 за сумата в размер на 6800 лева. Положени са два подписа - по един в
графа продавач и купувач. В приемо-предавателен протокол от 19.03.2001 г. е
посочено, че въпросната конюшня е предадена на ответника. За доказвана на
плащането на сумата в размер на 6800 лева, е представена фактура №
46/19.03.2001 г., в която е посочено, че ответникът К. е заплатил на
Земеделска производствена търговска кооперация „Х.Б.“ с. О. сумата. Има
положени подписа във фактурата - по един в графа „Получател“ и един в
графа „Проверил“.
Тези писмени доказателства са оспорени от ищцовата страна и в о.с.з. е
открито производство по оспорване на тяхната автентичност. Във връзка с
установяване автентичността на договора от 19.03.2001 г., приемо-
предавателния протокол и фактурата за плащане на цената в производството
пред районния съд е назначена и изслушана съдебно-почеркова експертиза и
повторна съдебно-почеркова експертиза, от заключенията по които се
установява, че подписът на „Продавач“ в договор за покупко-продажба /при
спечелен търг/ от 19.03.2001 г. не е положен от Т.Н.Ш.. Подписът на
„Купувач“ в договор за покупко-продажба /при спечелен търг/ от 19.03.2001
г. е положен от Е. Г. К.. Подписът на „Предал“ в приемо-предавателен
протокол от 19.03.2001 г. не е положен от Т.Н.Ш.. Подписът на „Приел“ в
приемо-предавателен протокол от 19.03.2001 г. е положен от Е. Г. К..
Подписите на „Предал/Проверил“ и на „Получател“ във фактура №
28
96/19.03.2001 г., издадена от ЗПТК „Х.Б.“ с. О. не са положени от лицата
Т.Н.Ш. и Е. Г. К..
Вещото лице по повторната експертиза отново посочва, че подписите не
са положени от Т.Ш.. По отношение на подписите в графи „Купувач“, за
„Приел“ и за Получател“ в копията на договор за покупко-продажба (при
спечелен търг) от 19.03.2001 г., на приемо-предавателен протокол от
19.03.2001 г. и на фактура № 96/19.03.2001 г., разположени на л. 74, 75, 76,
354 и 355 от делото на районния съд - обекти на експертизата, е посочил, че
са положени от Е. Г. К. в оригиналните документи. Изображението на подпис
за „Получател“ в копието на фактура № 96/19.03.2001 г., разположено на л.
356 - обект на експертизата не е положен от ответника К. в оригиналния
документ. Вещото лице посочва, че ксероксни (електрофотографски) копия
на документи се изследват и може да даде заключение на намиращите се в
тях подписи при определени условия: копието да притежава достатъчно
добро качество на изображението; да липсват зацапвания от тонерно
вещество в областта на изображението; изображението да не съвпада с други
изображения от документа и да липсват необосновани прекъсвания на
щрихите, и др.
Експертизите са приети в с.з. и не са оспорени от страните, поради
което съдът ги кредитира изцяло като компетентно и изчерпателно изготвени.
При тези данни въззивният съд приема, че оспорването е успешно и
изключва от доказателствата по делото договор за покупко-продажба (при
спечелен търг) от 19.03.2001 г., приемо-предавателен протокол от 19.03.2001
г. и фактура № 96/ 19.03.2001 г.
В тази връзка следва да се посочи, че от приложеното писмо от общ. П.,
Дирекция „БОС“, отдел „МДТ“, се установява, че за процесения имот -
конюшня № 11, находящ се в с. О., заснета с кадастрална карта като четири
сгради с идентификатори: СГРАДА с идентификатор 53285.50.111.1,
СГРАДА с идентификатор 53285.50.111.2. СГРАДА с идентификатор
53285.50.111.3, СГРАДА с идентификатор 53285.50.111.4, от ответниците К.и
няма подадена декларация по чл.14. ал.2 от ЗМДТ за горецитирания имот и
съответно няма начислявани и заплащани данъци от тях.
Като доказателство по делото пред районния съд ищците са
представили и договор от 15.09.2007 г., от който е видно, че е сключен между
29
ЗПТК “Х.Б.” с. О., представлявана от Т.Н.Ш. - председател и Е. Г. К., с
предмет отдаване под наем сграда-краварник на Е. Г. К. за срок от 10 /десет/
години. Уговорена е и наемна цена и срок на плащането й. От справка изх. №
ПЗ-3232/01.10.2021 г., издадена от Областна дирекция по безопасност на
храните - гр. П., към която са приложени копие на досие за регистрация на
обекта 2008 г., копие на преписка по сигнал ГО- 2678/10.07.2020 г., копие на
преписка по сигнал ПЗ - 908/22.03.2021 г и копие на досие за пререгистрация
на обекта през 2021 г. - всички заверени от съответната институция, се
установява, че към датата на първоначалната регистрация на К. като
животновъд с регистриран животновъден обект е представен именно
договорът за наем на конюшните от 15.09.2007 г.
През 2021 г. К. е подал ново заявление за регистрация на
животновъдния обект в с.О., като този път вместо договор за наем е приложил
писмения договор от 2001 г. и фактурата за платена цена от 19.03.2001 г. и
със заповед № Пз-З-192/02.06.2021 г. на Директора на Областната дирекция
по безопасност на храните – П. е разпоредено да се обезсили предишното
удостоверение за регистрация от 2008 г. и да се издаде ново, в което да бъде
отразена новата информация за животновъдния обект.
Като доказателство по делото пред районния съд е представено
заявление от Д. Т. К. с предявено на земеделската кооперация вземане, ведно
с изчисление на законната лихва, с общ размер на вземането от 21723.75 лв.,
от което се установява, че паричното вземане от 2000 г. е предявено за
плащане на кооперацията и е прието от П. Т. с изрично писмено изявление от
01.03.2018 г., изготвено собственоръчно върху молбата на Д. К.. Приемането
се потвърждава и от съдържанието на вече коментираните по-горе
нотариални актове, в които е направено прихващане с цената на продадените
от кооперацията на Д. К. имоти в стопанския двор, собственост на същата
кооперация.
Тук е мястото да се посочи, че възражение за погасяване на едно
вземане поради изтекла погасителна давност може да бъде направено само от
страна в облигационната връзка, от която произтича вземането, каквато
ответниците К.и не са. От друга страна погасителната давност не се прилага
служебно от съда, а може да бъде приложена само по надлежно направено
възражение, каквото в случая липсва. Напротив, от доказателствата по делото
30
може да се направи обоснован извод, че земеделската кооперация чрез
нейния председател П.А. Т. е признала задължението, произтичащо от
сключения с Д. К. договор от 2000 г. за продажба на царевица, както относно
главницата, така и за размера на изчислената от К. закъснителна лихва,
поради което възражението, направено в отговора на исковата молба и
поддържано и във въззивната жалба от процесуалния пълномощник на К.и, че
това задължение е било погасено по давност, поради което с него не е било
възможно да се извърши прихващане с цената на продадените от
кооперацията недвижими имоти, е несъстоятелно и недоказано, поради което
следва да бъде отхвърлено. Само за яснота следва да се посочи, че дори и
цената по сделките да не беше платена, това не би се отразило на
транслативния ефект на договорите на покупко-продажба, а кооперацията
щеше да има по отношение на Д. К. само облигационно вземане. С други думи
този порок не би се отразил на действителността на сделките.
Като доказателство по делото пред районния съд е приложено писмо от
ОДБХ - гр. П., във връзка с депозиран от ищцата К. на 10.07.2020 г. сигнал, от
което се установява, че при проверка в Интегрираната информационна
система на БАБХ „ВетИС“, лицето Е. К. има регистриран животновъден обект
под № 4448-0036, представляващ ферма за отглеждане на ЕПЖ /говеда -
млечно направление/ в сграда с идентификатор 53285.50.111.
От писмо изходящо от ОДБХ гр. П., адресирано до ищцата К., във
връзка с депозиран от последната сигнал, пък се установява, че на 24.03.2021
г. на Е. К. е извършена документална проверка и на същия е връчено
предписание № 2095/24.03.2021 г. да представи документ за собственост
и/или наем на стопанисваната от него сграда към животновъдния обект,
регистриран в Интегрираната информационна система на БАБХ „ВетИС“ под
№ 4448-0036.
За изясняване на спора от фактическа страна пред районния съд са
събрани и гласни доказателства.
От разпита на свидетеля С.Г.А. се установява, че са съседи с
ответниците и свидетелят им е дал ток за конюшнята, която използвали под
наем. Ответникът обяснил на свидетеля, че не може да си прекара ток, защото
нямал договор. Апостолов пояснява, че под конюшнята имало нещо като кош
за царевица, където ответникът си държал люцерната и миналата година бил
31
направил ремонт. Установява, че ответниците ползвали и помещение, което
някога било работилница. Там слагали големи бали. Ползвали и стаи, които
някога били за автомонтьорите. Там сега живеела една краварка, която пасяла
кравите на ответниците. Установява, че ответниците ползват и тоалетна и
кладенец, който се намирал до мястото на свидетеля. Тези сгради според
свидетеля били на кооперацията „Х.Б.“, като конюшнята е била използвана от
кооперацията последно за склад на зърно - преди повече от 15 години и преди
да се настанят ответниците. Свидетелят не бил чувала тези сгради да са се
продавали. Твърди, че е закупил неговата сграда на търг при ликвидацията на
кооперативното имущество, както и че всеки ден ходел до неговата сграда,
тъй като гледал животни.
От показанията на свидетеля Т. С.ов К. - син на ищците, се установява,
че неговите родители притежават в селскостопанския двор на с. О. гараж за
машини, стая за работниците, за шофьорите, кош за царевицата, дърводелска
работилница, площадки, тоалетна и конюшня. Ищците използвали
единствено свинарник, който бил техен и не е предмет на това дело. Всички
останали сгради не се ползвали от К.и, защото ответниците използвали коша
за царевица, който бил пълен и към момента със сено, гаража за машините,
който също бил пълен със сено, тоалетните. Установява, че в стаята за
работниците живее работничка на ответната страна, която пасяла животните.
Ответниците ползвали и въпросната конюшня, в която се помещавали
животните им - крави. Свидетелят пояснява, че родителите му многократно
са опитвали да влязат във владение на процесните имоти, но без успех. При
последния опит се обадили на телефон 112 и на място пристигнали полицаи.
Тогава ответникът К. заявил готовност да заплаща наем за позованите от него
сгради, но на следващия ден отказал.
Като свидетел по делото е разпитан и Т. Н.Ш., който установява, че е
бил кмет и 4 години член на ликвидационния съвет.
Заявява, че ответниците притежават повече от 20 имота, вкл. и процесната
конюшня, която имали повече от 20 години и я били придобили чрез покупко-
продажба. Този факт бил известен на свидетеля от разговор с председателя на
кооперацията Т.Ш.. Преди това конюшнята била ползвана от К.и под наем.
Свидетелят твърди, че никой друг не е владял процесната конюшня. След
смъртта на Т.Ш. цялото имущество на кооперацията било разпродадено и
32
свидетелят бил сигурен, че е имало злоупотреби. Установява, че ответникът
К. е извършил ремонтни дейности в конюшнята.
От показанията на свидетеля Велко Г. К. - брат на ответника, се
установява, че последният имал къща и краварник в началото на селото.
Първоначално, може би една година, ответникът бил наемател, но после
купил краварника от кооперацията. Това станало през 2000-2001 г.
Свидетелят установява, че заедно с брат му извършили ремонтни дейности по
покрива, отводнителната система. Направили санитарно помещение, в което
да се държи млякото, стая, в която да живее ответника. Свидетелят не знае
някой да е твърдял, че брат му не е собственик. Всички други сгради около
конюшнята били порутени и нямало какво да ползва от тях. Пояснява, че като
се влезе в сградата /конюшнята/, вдясно се намирала спалнята на брат му,
вляво била ваната за мляко, а след това имало друго помещение, в което
живеела неговата работничка, но всички тези помещения се намирали в
конюшнята.
От показанията на свидетеля М.Н.Ш. се установява, че през зимата на
2000 г. на ответника К. му трябвали пари, защото искал да купи конюшнята.
Няколко месеца по-късно – в средата на 2001 г. или края на март 2001 г. - К.
ги поканил на банкет, защото бил купил конюшнята. Свидетелят твърди, че
ответникът е правил ремонти по сградата и от покупката до сега само Е.
ползвал имота и никой не му е оспорвал собствеността, никой не го е гонил
оттам. Освен конюшнята наоколо имало и други сгради, но ответникът
ползвал още само кладенеца, друго не ползвал.
Пред районния съд е назначена и приета техническа експертиза, от
заключението на която се установява, че пазарния наем за сграда с
идентификатор *************, застроена площ от 335 кв.м, за периода от
29.12.2018 г. до 30.10.2020 г., е в размер на 3850 лева или 175 лева на месец;
за сграда с идентификатор 53285.50.96.3, застроена площ от 64 кв.м, за
периода от 29.12.2018 г. до 30.10.2020 г., е в размер на 587,74 лева или 26,72
лева на месец; за сграда с идентификатор 53285.50.96.4, застроена площ от 18
кв.м, за периода от 29.12.2018 г. до 30.10.2020 г., е в размер на 110,20 лева
или 5,01 лева; за сгради с идентификатори 53285.50.111.1; 53285.50.111.2;
53285.50.111.3 и 53285.50.111.4, застроена площ от 523 кв.м., за периода от
19.07.2019 г. до 30.10.2020 г., е в размер на 3638,57 лева или 242,57 лева на
33
месец. Вещото лице е посочило, че пазарният наем за кош за царевица,
застроена площ от 246 кв.м., за периода от 14.12.2018 г. до 30.10.2020 г., е в
размер на 752,06 лева, или общо за всички сгради и коша за царевица е
8938,57 лева. Посочило е, че имотът по Договор за покупко-продажба /при
спечелен търг/ от 19.03.2001 г. - Конюшня № 11 в село О., съответства на
сгради с идентификатори 53285.50.111.1, 53285.50.111.2, 53285.50.111.3 и
53285.50.111.4 по КККР. В експертизата е посочено и че сграда с
идентификатор *************, представлява Х., депо, гараж, със застроена
площ от 355 кв. м, описана в Договор от 26.01.1994 год. като гараж с тръжен
№ 14; сграда с идентификатор 53285.50.96.3, представлява друг вид сграда за
обитаване със застроена площ от 64 кв. м, описана в Договор от 26.01.1994
год. като стая за шофьори с тръжен № 15 и сграда с идентификатор
53285.50.96.4, представлява сграда за битови услуги, описана в Договор от
03.02.1994 год. като тоалетна. При описанието на т.нар. кош за царевица
вещото лице е посочило, че от това съоръжение е запазена средната част от
покривната конструкция – дървена, с керемиди Колоните били
стоманобетонни, замонолитени върху бетонна основа през 2.8 м. разстояние
по дългата страна и през 2.2 м. – по късата страна.
В о.с.з. вещото лице допълва, че всички тези сгради се намират в
стопанския двор на с.О., като за негова сметка били образувани парцели
около сградите с цел тяхната продажба. Вещото лице пояснява, че сградата,
наречена конюшня, съответства на сградите с идентификатор 53285.50.111 и
това е имотът, съответстващ на парцел 17.
Пред въззивната инстанция е допусната и изслушана допълнителна
експертиза със задача да установи вида и статута на обекта „кош за
царевица“. От приетото експертно заключение се установява, че той
представлява конструкция от стоманобетонни колони, бетонова площадка и
дървена покривна конструкция, покрита с керемиди, без ограждащи и
преградни зидове. Липсват противоветрови връзки. Стоманобетонните
колони са замонолители в бетонната площадка. Някои от колоните са
пречупени, други – паднали. Навесът няма конструктивна и пространствена
устойчивост и практически е неизползваем по предназначение. Според
вещото лице обектът представлява строеж – постройка на допълващо
застрояване, пета категория, но не е нанесен в кадастралната основа и
34
кадастралните регистри на с.О.. В о.с.з., проведено на 15.09.2023 г., вещото
лице пояснява, че обектът представлява открит склад, който никога не е имал
оградни зидове, а е бил ограден с мрежа. Връзката с колоните и фундамента
се осъществява с арматури, които, ако бъдат премахнати, кошът ще бъде
разрушен. В този смисъл не може да бъде демонтиран от бетонната площадка
и да се монтира на друго място. Процесният кош за царевица не се намира в
прилежащата площ на някоя от останалите сгради.
Експертните заключения са приети от съда, който ги кредитира изцяло
като компетентно и изчерпателно изготвени.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът
намира обжалваното решение за валидно и допустимо, тъй като не страда от
пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.
Разгледани по същество въззивните жалби и на двете страни са
неоснователни по следните съображения:

По жалбата на С. и Д. К.и

За да отхвърли искът с правно основание чл.108 от ЗС по отношение на
т.нар. кош за царевица, районният съд е приел, че се касае за недвижим имот,
собствеността върху който обаче е прехвърлена с обикновен писмен договор,
т.е. сделката по прехвърлянето на собствеността не е изповядана в
предвидената в чл.18 ЗЗД форма.
Въззивният съд се присъединява изцяло към този извод. Установи се от
приетата пред въззивната инстанция техническа експертиза, че като
арматурната връзка между колоните на съоръжението и бетоновата основа, в
която са замонолитени, бъде прекъсната, то ще се срути, т.е. ще бъде
унищожено. В този смисъл е неоснователно и недоказано твърдението на
жалбоподателите, че се касае за преместваем обект на собственост, а не за
недвижим имот, прехвърлянето на собствеността по отношение на който
следва да се извърши по нотариален ред и в нотариална форма, която е форма
за действителност на сделката. Безспорно е установено по делото, че договор
в нотариална форма, сключен между земеделска кооперация „Х.Б.“ и ищците
липсва, поради което като е отхвърлил този иск, районният съд е постановил
35
правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Що се отнася до отхвърления иск с правно основание чл.59 от ЗЗД за
заплащане на обезщетение за това, че ищците са лишени правото да ползват
собствения си кош за царевица, изходът на този спор зависи ицлято от
основателността на иска с правно основание чл.108 от ЗС и доколкото не се
доказа ищците да са собственици на процесния кош за царевица, искът по
чл.59 от ЗЗД също се явява неоснователен. Следва да се посочи, че във
въззивната жалба не са изложени никакви доводи за незаконосъобразност на
обжалваното решение относно този иск, което е допълнително основание
въззивният съд да приеме, че решението е правилно и в тази част и следва да
бъде потвърдено.

По жалбата на Е. и Н. К.и

Жалбата е неоснователна. Установи от доказателствата по делото,
ищците са собственици на основание договор за покупко-продажба на
СГРАДА с идентификатор ************* /петдесет и три хиляди двеста
осемдесет и пет, точка, петдесет, точка деветдесет и шест, точка, две/ по
кадастрална карта на село О., общ. П., обл. П. и кадастрални регистри,
одобрени със Заповед РД******/30.06.2017г. на Изпълнителния директор на
АГКК. последно изменение със Заповед: ******/ 18.05.2018г. на Началника
на СГКК - гр. П., с адрес на сградата: село О., п.к. 4448, общ. П., обл. П.,
разположена в поземлен имот с идентификатор 53285.50.96 /петдесет и три
хиляди двеста осемдесет и пет, точка, петдесет, точка деветдесет и шест/, със
застроена площ от 355 /триста петдесет и пет/ кв. метра, брой етажи: 1 /един/,
с предназначение: Х., депо, гараж, стар идентификатор: няма, номер по
предходен план: няма, която сграда, съгласно Договор за покупко-продажба
/при спечелен търг/ от 26.01.1994г. представлява: Гараж с тръжен № 14;
2/ СГРАДА с идентификатор 53285.50.96.3 /петдесет и три хиляди
двеста осемдесет и пет, точка, петдесет, точка деветдесет и шест, точка, три/
по кадастрална карта на село О., общ. П., обл. П. и кадастрални регистри,
одобрени със Заповед РД******/30.06.2017г. на Изпълнителния директор на
АГКК, последно изменение със Заповед: ******/ 18.05.2018г. на Началника
36
на СГКК - гр. П., с адрес на сградата: село О., п.к. 4448, общ. П., обл. П.,
разположена в поземлен имот е идентификатор 53285.50.96 /петдесет и три
хиляди двеста осемдесет и пет, точка, петдесет, точка деветдесет и шест/, със
застроена площ от 64 /шестдесет и четири/ кв. метра, брой етажи: 1 /един/, е
предназначение: Друг вид сграда за обитаване, стар идентификатор: няма,
номер по предходен план: няма, която сграда, съгласно Договор за покупко-
продажба /при спечелен търг/ от 03.02.1994г. представлява: Стая за шофьори
с тръжен № 15;
3/ СГРАДА е идентификатор 53285.50.96.4 /петдесет и три хиляди
двеста осемдесет и пет, точка, петдесет, точка деветдесет и шест, точка,
четири/ по кадастрална карта на село О., общ. П., обл. П. и кадастрални
регистри, одобрени със Заповед РД******/30.06.2017г. на Изпълнителния
директор на АГКК. последно изменение със Заповед: ******/ 18.05.2018 г. на
Началника на СГКК - гр. П., с адрес на сградата: село О., п.к. 4448, общ. П.,
обл. П., разположена в поземлен имот с идентификатор 53285.50.96 /петдесет
и три хиляди двеста осемдесет и пет, точка, петдесет, точка деветдесет и
шест/, със застроена площ от 18 /осемнадесет/ кв. метра, брой етажи: 1 /един/,
с предназначение: Сграда за битови услуги, стар идентификатор: няма, номер
по предходен план: няма, която сграда, съгласно Договор за покупко-
продажба /при спечелен търг/ от 03.02.1994г. представлява: Тоалетна.
Независимо, че формално не са оспорвали собствеността на ищците
върху тези сгради, те се намират във владение на ответниците и последните се
ползват от тях във връзка с дейността си като животновъди и собственици на
животновъдна ферма. Установи се от показанията на свидетелите Апостолов
и К., че в стаята за шофьорите живее работничка на К.и, която пасе кравите, а
всички те ползват тоалетната и другото помещение, което някога е било
работилница, в което е складирано сено. Ответниците ползвали и кладенеца,
който се намирал близо до имота на свидетеля Апостолов. Съдът кредитира
тези показания като последователни и непротиворечиви, като показанията на
свидетеля К. се кредитират при условията на чл.172 от ГПК.
Тези показания не се оборват от показанията на свидетелите на
ответника, тъй като те са насочени към установяване на собствеността на К.и
върху конюшните.
При тези данни следва да се приеме, че искът с правно основание чл.108
37
от ЗС по отношение на описаните по-горе сгради се вява основателен и
доказан, тъй като ответниците владеят същите без правно основание.
Спорен пред въззивния съд е въпросът за правото на собственост върху
т.нар. конюшни, в които към настоящия момент ответниците отглеждат
животни.
Жалбата на К.и е неоснователна и в тази своя част. Аргументите, с които
ответниците по първоначалния иск и ищци по насрещния – Е. и Н. К.и –
претендират да са собственици на тези сгради, от една страна се основават на
сключен договор за покупко-продажба през 2001 г., а от друга страна се
позовават на изтекла в тяхна полза придобивна давност повече от 10 години,
считано от 2001 г.
Въззивният съд приема за безспорно установено по делото, че К.и не са
станали собственици на спорните сгради на основание договор за покупко-
продажба. Както беше посочено по-горе, на основание чл.18 от ЗС договорите
за прехвърляне на собственост или за учредяване на други вещни права върху
недвижими имоти трябва да бъдат извършени с нотариален акт. Нотариален
акт, с който ответниците се легитимират като собственици на процесните
имоти обаче не е представен по делото, поради което следва да се приеме за
недоказано твърдението на К.и, че притежават право на собственост върху
конюшните на основание валиден договор за покупко-продажба.
Съгласно чл.79, ал.1 от ЗС правото на собственост по давност върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10
години. Съгласно чл.69 от ЗС пък се предполага, че владелецът държи вещта
като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Тази законова
презумпция е оборима и е въведена в полза на владелеца така, щото в случай,
че някой отрича владелческото му качество, тежестта на оборването й пада
върху лицето което оспорва осъщественото владение. За да придобие
съсобствен имот по давност, владеещият съсобственик трябва да демонстрира
явно и недвусмислено намерението си да владее цялата съсобствена вещ като
своя и да отблъсне владението на останалите съсобственици. Съгласно
Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г.,
ОСГК, когато съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да
държи вещта като обща, той е държател на идеалните части на останалите
съсобственици. Възможно е обаче този от съсобствениците, който упражнява
38
фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни
действия държането им във владение. Ако се позовава на придобивна давност
за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е
извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици
намерението да владее техните идеални части за себе си. Върховният съд
приема, че тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и
недвусмислен начин да се показва отричане на владението на останалите
съсобственици. „Това е т. нар. преобръщане на владението /interversio
possessionis/, при което съсобственикът съвладелец се превръща в
съсобственик владелец. Ако се позовава на придобивна давност, той трябва да
докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е престанал
да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнал да
ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до
знанието на останалите съсобственици. Завладяването частите на останалите
и промяната по начало трябва да се манифестира пред тях и осъществи чрез
действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това
е обективно невъзможно.“ Следователно при наличието на спор съдът следва
да постави на страните въпроси чрез какви действия е упражнявана
фактическата власт и да формира изводи дали извършените действия по
упражняване на фактическа власт са разкривали намерението за своене по
такъв начин, че то да може да стане достояние на заинтересованите лица, като
отчита предназначението на имота и конкретните твърдения за действията,
чрез които е осъществявана фактическата власт. /Решение № 262 от 9.10.2012
г. на ВКС по гр. д. № 439/2012 г., II г. о., ГК/. Цитираната съдебна практика
касае случаите на съсобственост, когато единият от съсобствениците владее
цялата вещ, в т.ч. и идеалните части на другия съсобственик, но принципът на
демонстрация на „своене“ от страна на владелеца важи в пълна сила и в
случаите, когато вещта се държи от трето лице.
Владението, установено върху недвижим имот от съсобственик по
отношение частите на другия съсобственик, се счита спокойно, когато не е
установено по насилствен начин. От гледна точка на принципа на
справедливостта е недопустимо да се допусне положение, в което едно лице
ще установи фактическа власт върху вещ чрез извършването на
противоправни действия и след това ще може да черпи облаги от тези си
действия.
39
В практиката на ВКС се приема, че едно владение е спокойно, когато не
е установено с насилие и не се поддържа с насилие. Владението престава да
бъде спокойно и когато се оспорва с насилие, в резултат на което се смущава
намерението да се държи вещта като своя. Въпрос на фактическа преценка
във всеки отделен случай е дали владението е смутено чрез извършване на
определени действия, но във всички случаи тези действия трябва да сочат към
противопоставяне от страна на невладеещия собственик за продължителен
период от време на поведението на владеещия несобственик по отношение на
владения имот. В своята практика ВКС приема, че предявяването на
извънсъдебни претенции не смущава владението, нито прекъсва
придобивната давност по чл. 79, ал. 1 ЗС /В този смисъл - Решение № 376 от
12.03.2013 г. по гр. д. № 260/2012 г., I г. о. на ВКС, Решение № 5 от
25.01.2010 г. по гр. д. № 2728/2008 г., II г. о. на ВКС и др./ В тези решения се
приема, че словесните пререкания между сънаследниците, предявяването на
претенции в разговори помежду им, които обаче не са съпроводени с
действия, насочени към самия имот и имащи за последица отстраняването на
владеещия сънаследник от имота, не прекъсват започналата да тече в негова
полза придобивна давност и не смущават владението му.
В светлината на така направения анализ на практиката на ВКС,
относима към настоящия спор, настоящият съдебен състав приема, че от
събраните по делото доказателства не може да се направи категоричен извод,
че ищците по насрещния иск са установили владение на процесните имоти от
2001 г., което продължава до сега.
Както беше посочено по-горе в мотивите на настоящото решение,
договорът за продажба от 2001 г., приемо-предавателният протокол и
фактурата за заплащане на 6800 лв. Бяха изключени като доказателства по
делото поради проведеното успешно оспорване на тяхната автентичност от
страна на К.и, поради което не могат да бъдат ценени като доказателство за
началната дата на установено владение.
От показанията на свидетелите К. и Шангалов може да се направи
извод, че К.и са започнали да осъществяват своята дейност по отглеждане на
животни в процесните сгради през 2001 г. От приетия като доказателство по
делото договор за наем от договор от 15.09.2007 г., сключен между ЗПТК
“Х.Б.” с. О., представлявана от Т.Н.Ш. - председател и Е. Г. К., се установи
40
обаче, че той е с предмет отдаване под наем сграда-краварник на Е. Г. К. за
срок от 10 /десет/ години, като е уговорена и наемна цена и срок на
плащането й. Същият договор е представен от Евтгений К. през 2008 г., за да
поиска от БАБХ да регистрира дейността му като животновъд с обект в с.О.,
което означава, че към този момент той не е имал animus, че владее за себе си,
нито е демнострирал пред трети лица, че е собственик на тези сгради.
Следователно дори и да се приеме, че през 2001 г. той е завладял процесните
имоти с намерение да ги свои, до 15.09.2007 г. не са изминали 10 години, за
да се приеме, че в негова полза е изтекла придобивна давност и той е
отблъснал владението на предишния собственик.
Следващото действие на К., което може да бъде квалифицирано като
проява на демонстрация на собственическо владение, е заявлението му от
2021 г. за регистрация на животновъдния обект в с.О., като този път вместо
договор за наем е приложил писмения договор от 2001 г. и фактурата за
платена цена от 19.03.2001 г. и със заповед № Пз-З-192/02.06.2021 г. на
Директора на Областната дирекция по безопасност на храните – П. е
разпоредено да се обезсили предишното удостоверение за регистрация от
2008 г. и да се издаде ново, в което да бъде отразена новата информация за
животновъдния обект.
Това обаче е станало след датата на предявяване на настоящия иск –
04.11.2020 г., с което действие теченето на давността, дори и да е имало
такова, е прекъснато.
По делото липсват данни за това, че след 15.09.2007 г. до датата на
предявяване на настоящия иск К.и са извършвали действия, сочещи на
промяната на преобръщане на владението, с които К. е престанал да държи
вещта за другите собственици и е започнал да ги държи за себе си с
намерение да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на
останалите съсобственици. Напротив, от показанията на свидетеля К. се
установи, че с К.и са водени разговори да останат в сградите като наематели и
те първоначално се съгласили, но по-късно отказали да заплащат наем.
Срокът на договора за наем от 15.09.2007 г. е изтекъл на 15.09.2017 г. и
дори и да се приеме, че считано от 16.09.2017 г. К.и отново са започнали да
владеят за себе си (каквито доказателства по делото няма), то към 04.11.2020
г. отново не е изтекла изискуемата се от закона 10-годишна придобивна
41
давност, за да бъде уважен насрещният иск.
Неоснователно е твърдението, изложено във въззивната жалба, че
районният съд избирателно е обсъдил някои от представените по делото
доказателства и не е обсъдил останалите приети като такива по делото. Следва
да се посочи, че по-голямата част от представените писмени доказателства и
приети от районния съд са неотносими към спора или най-малкото не
допринасят за изясняване и решаване на спора между страните, а доста от
доказателствата са представени повече от веднъж. Така например
множеството сигнали и преписки по инициатива на ищците К.и до различни
институции против дейността на К.и като животновъди не допринасят за
изясняване на спора, тъй като, както беше посочено по-горе, словесните
пререкания между сънаследниците, предявяването на претенции в разговори
помежду им, които обаче не са съпроводени с действия, насочени към самия
имот и имащи за последица отстраняването на владеещия сънаследник от
имота, не прекъсват започналата да тече в негова полза придобивна давност и
не смущават владението му. Тази практика на ВКС в пълна сила се отнася и
до спорове между лица, които не са сънаследници или съсобственици.
Представянето на огромни количества ненужни доказателства не само не
способства за изясняване на фактите по делото, но и затруднява
установяването на действителните отношения между страните в значителна
степен.
Неоснователно е и възражението, че в нотариалните актове за
собственост на К.и са посочени повече от едно, взаимно изключващи се
основания за придобиване на собствеността върху имотите, описани в тях.
Несъмнено тези нотариални актове представляват договори за покупко-
продажба, сключени между кооперацията като продавач и ищцата К. като
купувач, което е и основанието на договорите. Посоченото в нотариалните
актове „даване вместо изпълнение“ е избраният от страните начин на плащане
на договорената цена, която страните се съгласяват да бъде платена чрез
прихващане срещу друго насрещно, съществуващо и признато между тях
парично задължение на продавача към купувача.
В жалбата на К.и, подобно на жалбата на К.и, не са изложени доводи,
обосноваващи незаконосъобразност на обжалваното решение в частта, с която
са уважени исковете с правно основание чл.59 от ЗЗД, чийто изход зависи от
42
изхода на спора за собственост, поради което решението на районния съд е
правилно и в тази своя част.
В обобщение – като е достигнал до подобни изводи, районният съд е
постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.
На основание чл.272 от ГПК въззивният съд се присъединява към
мотивите на районния съд и препраща към тях.
С оглед изхода на спора, тъй като и двете въззивни жалби са
неоснователни, разноските, направени от страните във въззивната инстанция,
следва да останат за тяхна сметка и други не следва да им бъдат присъждани.
Тъй като нито един от исковете с правно основание чл.59 от ЗЗД не
надвишава сумата от 5000 лв., в тази своя част настоящото решение се явява
окончателно и няма да подлежи на касационно обжалване.
Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 33/13.01.2023 г., постановено по
гр.д. № 20205220103103 по описа на Пазарджишкия районен съд.
Решението подлежи на касационно обжалване по отношение на исковете
с правно основание чл.108 от ЗС пред ВКС в едномесечен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му.
В останалата си част, относно исковете с правно основание чл.59 от ЗЗД,
решението е окончателно и няма да подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
43