РЕШЕНИЕ
№ 94
гр. Велико Търново, 30.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Втори състав, в съдебно заседание
на петнадесети март две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
при участието на секретаря п.и.и прокурора Ил. Благоев,
изслуша докладваното от СЪДИЯ ЧЕМШИРОВ Адм.
д. №601 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, вр. с чл. 1, ал. 2 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Подадена е
искова молба от ... Ал. П., в качеството му на пълномощник на В.М.Я. от гр. В.
Търново, в която се твърди, че с Акт за установяване на задължения по чл. 107,
ал. 3 от ДОПК с №915-1/24.09.2019г. на Община В. Търново са определени данък
върху недвижими имоти и такса за битови отпадъци на Я.. Този АУЗ не е бил редовно връчен на ищцата, а приет за влязъл
в сила. Определените с акта публични вземания са предадени за събиране на ЧСИ
Ив. Цанкова, където е образувано ИД №414/2020г. Впоследствие Я. е обжалвала
издаденият АУЗ №915-1/24.09.2019г. по реда на чл. 107, ал. 4 от ДОПК, като с
Решение №54/08.10.2020г. на директора на Дирекция „Месни данъци и такси“ при
Община В. Търново актът е бил отменен.
Междувременно
по образуваното ИД №414/2020г. са постъпили суми от длъжника В.Я., извършено е
разпределение на постъпленията, като са начислени от ЧСИ такси и разноски в
хода на изпълнителното производство. Тъй като заплащането на таксите и
разноските по изпълнителния процес са събрани в хода на производството по
изпълнение на незаконосъобразен административен акт, който впоследствие е бил
отменен, ищцата счита, че за нея възниква основание да претендира по реда на
ЗОДОВ присъждане на вреди, представляващи заплатени по изпълнителното
производство разноски.
Моли съдът да
осъди Община В. Търново да й заплати сумата от 368,08 лв. лв., представляваща обезщетение за вреди,
изразяващи се в заплащане на такси и разноски по ИД №414/2020г. в посочения
размер, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
заплащане на сумата/03.09.2020г./ до окончателното й изплащате от ответника.
Претендира за разноски по производството.
Ответникът по
делото – Община В. Търново, чрез процесуалния си представител оспорва
предявения иск по основание и размер по съображения, изложени в писмено
становище. Моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск
за имуществени вреди като неоснователен и недоказан. Претендира за присъждане
на разноски.
Участващият в
делото прокурор от Окръжна прокуратура – В. Търново дава заключение за
основателност на предявения иск.
Съдът като взе предвид становищата на страните
и представените по делото доказателства, приема за установено следното:
Предявен е иск
за обезщетяване на претърпени имуществени вреди, които според ищеца произтичат
от заплатени от него такси в хода на изпълнително производство пред ЧСИ за
събиране на задължение, установено с отменен като незаконосъобразен акт.
Между страните
няма спор относно фактите. От съдържащите се по делото писмени доказателства е
видно, че с АУЗ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК с №915-1/24.09.2019г. на Община В.
Търново са определени данък върху недвижими имоти и такса за битови отпадъци на
В.Я. в общ размер на 257,20 лв. За събиране на така установените публични
вземания съгласно чл. 4, ал. 2, изр. второ от ЗМДТ е било образувано ИД
№414/2020г. при ЧСИ И.Ц.. До длъжника по изпълнителното дело е била изпратена
показана за доброволно изпълнение с изх. №018745/10.08.2020г., като след това
от страна на Я. е подадена жалба срещу
АУЗ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК с №915-1/24.09.2019г. С Решение №54/08.01.2020г.
на органа по чл. 107, ал. 4 от ДОПК в производство, развило се по реда на чл.
99 и сл. от АПК е бил отменен като незаконосъобразен обжалвания АУЗ. Решението
на директора на Дирекция „Месни данъци и такси“ при Община В. Търново,
упражняващ правомощията на директор на ТД на НАП съгласно чл. 4, ал. 5, пр.
последно от ЗМДТ, не подлежи на обжалване и е влязло в сила.
Видно от
представената сметка за размера на дълга по ИД №414/2020г. на ЧСИ Ив. Цанкова,
в хода на производството са начислени и събрани такси в обща размер на 368,08
лв., представляващи пропорционална такса по т. 26 от Тарифата за таксите и
разноските към ЗЧСИ/ПМС №92/19.04.2006г./ в размер на 47,96 лв. и авансово
внесени такси за образуване, водене и приключване на изпълнително дело в размер
на 320,12 лв., постъпили по сметка на ЧСИ на 24.09.2020г.
Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и
юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди причинени от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ.
Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на
администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните
елементи, посочени в чл. 4 от ЗОДОВ, който се прилага субсидиарно, предвид чл.
203, ал. 2 от АПК: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или
длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна
дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и
причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или
бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от
елементите на посоченият фактически състав не може да бъде ангажирана
отговорността на държавата на основание чл. 1 от ЗОДОВ.
Едно от условията на АПК за образуване на
производство по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ е административния акт да е отменен по
административен или/и съдебен ред и след като в конкретния случай безспорно АУЗ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК с №915-1/24.09.2019г. на Община В. Търново е
бил отменен, налице е едната от визираните по-горе предпоставки за възникване
на отговорността по ЗОДОВ.
Не е спорно, че
за събирането на публичните задължения по отменения акт е образувано
изпълнително производство пред ЧСИ, като по това производство жалбоподателката
е заплатила такси/разноски за ЧСИ в общ размер на 368,08 лв. Заплатените такси
към ЧСИ в хода на изпълнителното производство представляват вреда за ищеца –
водят до имуществена трансформация в него ущърб, която вреда е в пряка причинна
връзка с отменения като незаконосъобразен акт. Повече от ясно е, че ако не беше
издаден отмененият АУЗ или не беше предаден за принудително събиране по реда на
ГПК от ЧСИ, разноски и такси нямаше да се дължат от ищеца. Заплатените такси са
в претендирания размер от 368,08 лв. което се установява от писмените
доказателства по делото. Поради това съдът намира претенцията на ищеца за
доказана по основание и размер.
Съображенията за основателността на главния
иск обуславят и тази на акцесорния за лихви съответно от влизането в сила на
решението за отмяната на незаконосъобразният акт – вж. т. 4 от Тълкувателно
решение №3/22.04.2004г. по т. д. №3/2004 г., ОСГК на ВКС, а именно – 08.10.2020г.,
когато е постановено отменителното решение на директора на
Дирекция „Месни данъци и такси“ при Община В. Търново, като размерът на
лихвата за забава не е обект на спор между страните. Законна лихва се дължи от
този момент до окончателното плащане на сумата.
Претенцията за
заплащане на законната лихва върху сумата в размер на 368,08 лв. за периода от
03.09.2020г. до 08.10.2020г. се явява неоснователна.
При този изход на делото основателно се явява искането
на ищеца за присъждане на разноски по делото, представляващи държавна таса в
размер на 10 лв. и договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
360 лв.
Водим от горното, Административен съд – В. Търново,
ІІ-ри състав
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Община В. Търново да заплати
на В.М.Я. от гр. В. Търново сума в размер на 368,08лв./триста шестдесет и осем
лева и осем стотинки/ представляващи обезщетение за претърпени имуществени
вреди от заплащане на такси в хода на изпълнителното производство пред ЧСИ, за
събиране на публични вземания по отменен АУЗ по чл. 107,
ал. 3 от ДОПК с №915-1/24.09.2019г. на Община В. Търново, ведно със законната
лихва върху тази сума считано от 08.10.2020г. до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА Община В.
Търново да заплати
на В.М.Я. от гр. В. Търново разноски по делото в размер на 370/триста и
седемдесет/лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: