Р Е Ш Е Н И Е
№ 40
гр. Русе, 30 ноември 2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският административен съд, в публичното
заседание на 23 ноември 2022 г. в състав:
Съдия: ДИАН ВАСИЛЕВ
при секретаря …… Мария Станчева ………и в присъствието на прокурора …….….. като
разгледа докладваното от ………
съдията ……… административно дело №483…… по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 118 от КСО (Кодекс за социално осигуряване),
вр. с чл. 145 и
сл. по глава X от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Делото е образувано
след постъпило в съда оспорване от А.М.Я., чрез адв. С. Б., АК Русе против решение №2153-17-231 от 14.10.2022г. на директора на ТП на
НОИ Русе, с което е потвърдено разпореждане с №2140-17-394 от 14.07.2022 г. на
ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ-Русе. С разпореждането
на А. Я. било отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст (ОСВ) по реда на чл.68, ал. 1-З от КСО. Причината според пенсионния
орган и след това горестоящия такъв е, че общият осигурителен стаж на Я. е 17
г. 04 м. 20д., от които обаче 13 г. 06 м. 12 д. е действителен, а за да има
право на пенсия към момента на подаване на заявлението, молителят е следвало да
има и не по-малко от 15 години действителен осигурителен стаж.
Според
жалбоподателя и адвокатът му, пенсионният орган, а в последствие и директорът
на ТП на НОИ Русе неправилно и в нарушение на закона и неговата цел са приели,
че стажът, който Я. има за положената от него военна служба не отговаря на
определението за „действителен стаж“ и не са го зачели към общия размер на
изискуемия действителен стаж за пенсиониране.
Вследствие на
това е направен и погрешен извод, че А. Я. не отговаря на условията за
пенсиониране по реда на чл.68, ал.3 от КСО. Към момента на подаденото
заявление-07.06.2022г. оспорващият счита, че неправилно АО е приел, че не било
изпълнено едно от изискването на закона-наличието от страна на заявителя на придобит не по-малко от 15 години
действителен стаж.
Твърди се, че
решението и разпореждането са издадени в нарушение на материалния закон и целта
на закона, като се излагат подробни доводи в подкрепа на това становище в
жалбата, с която е сезиран съда.
Иска се от Административния
съд да отмени процесното решение, и потвърденото с него разпореждане, с което е
отказано на заявителя и жалбоподател в настоящото производство отпускането на
пенсия за осигурителен стаж и възраст и връщане на преписката на пенсионния орган
със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Претендират се
направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – директорът на ТП на НОИ-Русе, действащ чрез
процесуалния си представител ст. юрисконсулт Цв. Р. счита жалбата за неоснователна.
Русенският административен съд,
след като обсъди данните по делото и доводите на страните, след преценка на
събраните по делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира
жалбата за процесуално допустима, подадена в 14-дневния срок по чл. 118 КСО от надлежна
страна, имаща право и интерес от обжалването.
Разгледана по същество, жалбата се явява основателна по следните фактически и правни съображения:
Със заявление,
заведено под №2113-17-833/07.06.2022 г. (л.8 от адм. преписка) А.Я. е поискал
от ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Русе отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към заявлението приложил и съответните
документи. След извършени служебни справки и изчисления (л.12-13 от адм. преписка)
от длъжностно лице в ТП на НОИ Русе, отдел „Пенсии“, на заявителя с
разпореждане №2140-17-394 (л.6 от адм. преписка) от 14.07.2022 г. е отказано отпускането на
лична пенсия за ОСВ. Според пенсионния орган А. Я. към датата на депозиране на
заявлението е с навършени 68 г. 05 м. 01
дни и има общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория на основание чл.
104 от КСО - 17 г. 04 м. 20д., от които - 13 г. 06 м. 12 д. действителен
осигурителен стаж. В разпореждането е
записано още, че за пенсионирането по реда на чл.68, ал.3 от КСО през 2022г.
мъжете следва да отговарят на следните две условия-навършена възраст 66г. и 10
месеца и не по-малко от 15 години действителен осигурителен стаж.
С мотива, че заявителят
отговаря на условието за възраст, но не отговаря на другото такова - за наличие
на 15 години действителен осигурителен стаж, ПО издал разпореждане, с което
отказал отпускането на лична пенсия за ОСВ по реда на чл.68, ал.3 от КСО.
Причината да приеме, че заявителят има само 13 г. 06 м. 12 д. действителен
осигурителен стаж е в тълкуването от страна на пенсионния орган на §1, ал. 1,
т. 12 от ДР на КСО, норма, даваща легално определение на понятието „действителен
осигурителен стаж“. Според тази норма „"Действителен стаж" е
действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето,
през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително
осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е
подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите
осигурителни вноски“.
Пенсионният
орган не признава времето за действителен стаж, през което Я. е получавал
обезщетение за безработица, като тук периодът е от 01.10.2011 г. до 13.02.2012
г. - 00г. 04м. 13д., както и времето, през което А. Я. е бил на редовна военна
служба от 28.09.1974 г. до 30.10.1976 г. - 02 г. 01 м. 03 д.
Срещу това
разпореждане А. Я. подал жалба до ръководителя на ТП на НОИ Русе. С решението
си от 14.10.2022г. (л.1 от адм. преписка) той потвърдил оспореното пред него
разпореждане, съдържащо отказ за отпускане на лична пенсия за ОСВ. Мотивите му-подробно
и изчерпателно изложени в акта, по правната си същност повтарят мотивите,
изведени в атакуваното разпореждане. А именно, че молителят не отговаря на
условието на чл.68, ал.3 от КСО-наличие към 2022г. на не по-малко от 15 години
действителен осигурителен стаж.
Недоволен от
така постановеното решение и от отказа за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст, жалбоподателят, действащ чрез своя
адвокат-пълномощник подава жалба пред настоящата инстанция с изложените в нея доводи
и твърдения за незаконосъобразност на административния акт-решението на директора
на ТП на НОИ гр. Русе, с което е потвърдено разпореждане №2140-17-394 от
14.07.2022 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Русе,
поради нарушение на материалния закон и целта на закона-основания за оспорване,
разписани в чл.146, т.4 и т.5 от АПК.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Актовете на
органите на НОИ - разпореждане №2140-17-394 от 14.07.2022 г. и потвърдилото го решение
№2153-17-231 от 14.10.2022г. на директора на ТП на НОИ гр. Русе са издадени от
компетентни по материя и място органи на социалното осигуряване, в изискуемата
писмена форма и съдържат правни и фактически основания.
Те обаче са постановени
в нарушение на материалния закон КСО и подзаконови актове, имащо пряко
отношение към правилното определяне на действителния осигурителен стаж на
заявителя - Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (отм.),
както и в противоречие с целта на закона.
Като такива
подлежат на отмяна.
С разпоредбата
на чл.68, ал.1 от КСО законодателят е уредил общите условия за придобиване
право на пенсия и за получаване на лична пенсия за ОСВ, като според текста на
тази норма, изм. Д.в.65/2015г. „Право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на възраст 60
години и 10 месеца от жените и 63 години и 10 месеца от мъжете и осигурителен
стаж 35 години и 2 месеца за жените и 38 години и 2 месеца за мъжете. От 31
декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща
календарна година, както следва: 1. до 31 декември 2029 г. възрастта за жените
се увеличава с по 2 месеца за всяка календарна година, а от 1 януари 2030 г. –
с по 3 месеца за всяка календарна година до достигане на 65-годишна възраст; 2.
до 31 декември 2017 г. възрастта за мъжете се увеличава с 2 месеца, а от 1
януари 2018 г. – с по 1 месец за всяка календарна година до достигане на 65-годишна
възраст “. Според ал.2 на чл.68 от КСО – „От 31 декември 2016 г.
осигурителният стаж по ал. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща
календарна година с по 2 месеца до достигане на осигурителен стаж 37 години за
жените и 40 години за мъжете.“
В алинея три на
същата норма срещаме и правилото за пенсиониране за лицата, нямащи такова право
по алинея 1 и алинея 2 на чл.68 КСО, а именно: „В случай че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31 декември
2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10
месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж.
От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща
календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст“.
Пенсионният
орган е разгледал заявлението на А. Я. съобразно разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО.
Посочил е, както
видяхме и по-горе, че лицето отговаря на изискването за възраст – има навършени
66г. и 10 месеца, има общ осигурителен стаж, който редуциран към трета
категория е в размер на 17 г. 04 м. 20д., от които обаче според ръководителя на
пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Русе действителния осигурителен стаж е 13
г. 06 м. 12 д. Пенсионният орган не признава времето за действителен стаж, през
което Я. е получавал обезщетение за безработица, като тук периодът е от
01.10.2011 г. до 13.02.2012 г. - 00г. 04м. 13д., както и времето, през което А.
Я. е бил на редовна военна служба от 28.09.1974 г. до 30.10.1976 г. - 02 г. 01
м. 03 д.
Спорът между
страните касае само и единствено какъв е размера на действителния осигурителен
стаж на Я. и следва ли да се зачита стажът,
който А. Я. има за положената от него военна служба за периода 28.09.1974 г. до
30.10.1976 г. - 02 г. 01 м. 03 д. за
действителен. Този стаж е включен към общия осигурителен стаж, но не и към действителния
стаж, определен на 13 г. 06 м. 12 д.
Настоящият
съдебен състав счита, че ръководителят на пенсионно осигуряване, а в
последствие и директорът на ТП на НОИ Русе са направили незаконосъобразен извод
и тълкуване на волята на законодателя относно начина на определяне на размера
на действителния осигурителен стаж /при незачитането на стажа на Я. от
положената военна служба за действителен
такъв/.
Съгласно §1,
ал.1, т.12 от ДР на КСО „Действителен стаж е действително изслуженото време по
трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по
друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и
смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително
осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски.“
От друга страна, в разпоредбата на § 9 от ПЗР на КСО изрично е посочено, че
времето, което се зачита за трудов стаж и трудов стаж за пенсиониране, положен
до 31.12.1999 г. съгласно действащите до тогава разпоредби, се признава за
осигурителен стаж по КСО. Според чл. 9, ал. 7 КСО за осигурителен стаж при
пенсиониране се зачита периода на наборна или мирновременна алтернативна
служба. За тези периоди се внасят осигурителни вноски в размера на фонд
"Пенсии" за сметка на републиканския бюджет върху минималната работна
заплата към датата на отпускане на пенсията.
Спорният трудов стаж е бил положен при действието на Правилника за прилагане
на Закона за пенсиите (отм.). Съгласно чл. 81 от цитирания правилник, за трудов
стаж от III категория се зачита изслужената наборна военна служба или
приравнената към нея на курсанти и школници след навършване на пълнолетие до
размера на наборната служба за съответния род войски съгласно действащото
законодателство.
Несъмнено
положеният от Я. трудов стаж от III-та категория по време на редовната му
военна служба е период, през който той е работил без трудово правоотношение. Но това не прави този трудов стаж недействителен.
Трудовият стаж,
положен в изпълнение на задължението за отбиване на наборна военна служба, е
действителен осигурителен стаж по смисъла на чл. 68, ал. 3 КСО във вр. с §1,
ал.1, т.12 от ДР на КСО.
Както посочихме
в цитираната по-горе разпоредба на чл. 9, ал. 7 КСО, за осигурителен стаж при
пенсиониране се зачита периодът на наборна или мирновременна алтернативна
служба, а според чл. 44, ал.1 НПОС (Наредба за пенсиите и осигурителния стаж) -
за осигурителен стаж от трета категория се признава времето на наборна военна
служба и времето на обучение на курсанти и школници след навършване на
пълнолетие до размера на наборната военна служба за съответния род войски
съгласно действащото законодателство, независимо кога са положени. С цитираните
норми законодателят е изразил ясно волята си да се зачете за осигурителен стаж
при пенсиониране срокът на наборната военна служба. Аргумент за това е и
препращането именно към действащото законодателство, относимо към срока на
наборната военна служба. С отменения Закон за всеобщата военна служба в Народна
република България (действал към датата на отбиване на военната служба на
лицето), срокът на редовната военна служба за времето от 24.07.1959 г. до
24.08.1990 г. във всички родове войски е 24 месеца (2 години). Следователно пенсионните
органи следва да зачетат на Я. пълния размер от 2 години на наборната военна служба
като действителен осигурителен стаж от трета категория при пенсиониране.
В този смисъл е
константната практика на ВАС, VІ отделение и постановените в идентични казуси
решения като нпр. Решение № 806 от
17.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11816/2012 г., VI о., Решение № 28 от
3.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9460/2012 г., VI о., решение № 4930 от
26.04.2016 г. по адм. д. № 1961/2016 г.; решение № 11681 от 03.10.2018 г. по
адм. д. № 10591/2017 г.; решение № 9471 от 17.07.2017 г. по адм. д. № 7470/2016
г., решение № 15446 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6749/2018 г., VI о.,
решение на ВАС № 15446/11.12.2018 г. по адм. д. № 6749/2018 г; решение на ВАС №
6234/24.04.2019 г. по адм. д. № 1300/2019 г., решение № 6611 от 02.06.2021 г.
по адм. дело № 4442/2021 г., Решение № 1733 от 23.02.2022 г. на ВАС по адм. д.
№ 9956/2021 г., VI о. и др.
Още повече, към
настоящия момент е налице и законодателна инициатива за промяна, допълване на
КСО, свързана с понятието „действителен осигурителен стаж“. Идеята на тази
промяна е именно редовната наборна военна служба да бъде законово призната за
такъв стаж.
Като не са
съобразили всичко изложено по-горе, и след като с решението си ръководителят на
ТП на НОИ Русе е потвърдил разпореждането на ръководителя на пенсионно
осигуряване при ТП на НОИ – Русе, с което е отказано на Я. отпускането на лична
пенсия за ОСВ, администрацията на ТП на НОИ Русе е подходила неправилно и
незаконосъобразно.
Тези актове са
постановени в нарушение на приложимия материален закон - чл.68, ал.3 от КСО и чл.81
от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (отм.), както и с целта на
закона. Налице са отменителните основания по чл.146, т.4 и т.5 от АПК.
Решението,
оспорено пред настоящата съдебна инстанция и потвърденото с него разпореждане следва да
бъдат отменени, а преписката, на основание чл.173, ал.2, АПК бъде върната на
административния орган за ново произнасяне по същество при съобразяване на дадените
от съда указания по тълкуване и прилагане на материалния закон.
С оглед изхода
на спора, на основание чл.143, ал.1 от АПК, следва да се присъдят в полза на
жалбоподателя направените по делото разноски в размер на 400 лева за заплатено
възнаграждение за ползван адвокат по договор за правна защита и съдействие.
Възражението на ответника за прекомерност на претендираното възнаграждение не
следва да бъде уважено, тъй като съгласно чл.8, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималната
сума за дела по КСО е в размер на 500 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №2153-17-231 от 14.10.2022г. на директора на ТП
на НОИ Русе и потвърденото с него разпореждане с №2140-17-394 от 14.07.2022 г.
на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ-Русе, с което е отказано
отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на А.М.Я. *** и
Връща по компетентност преписката на
административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания по
тълкуване и прилагане на закона.
Осъжда ТП на НОИ - Русе да заплати на А.М.Я. ***, ЕГН ********** направените по
делото разноски в размер на 400 (Четиристотин) лева.
Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Върховния административен съд.
Съдия: