Решение по дело №258/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.215 вр. с чл.225а ал.1 вр. с чл.225 ал.2 т.1 и т.2от ЗУТ вр. с чл.128 и сл. от АПК, образувано по жалбата на К. А. М. против Заповед №10-00-276/19.02.2024г издадена от Кмета на община Стара Загора, с която е наредено на К. А. М. да премахне незаконен строеж „Масивна сграда“, находяща се в УПИ ХХ -603,604 в кв.26- „Лозенец“, по лана на град Стара Загора, с идентификатор на ПИ 68850.512.760 по КККР на града с административен адрес град Стара Загора, [улица].

С Констативен акт №1/08.01.2024г, съставен от старши специалист в дирекция „Общински проекти и контрол по строителството“ и старши специалист в отдел „Кадастър и регулация“ при Община Стара Загора е установено изпълнението на масивна сграда. Строежът е разположен на границата на УПИ ХХ 603,604 и УПИ ХІХ 601,602 в кв. Лозенец. Изпълнен е от стоманобетонна конструкция – плочи, греди и колони, на две нива с дървен покрив, с плътни стени от керамични тухли и частично монтирана дограма. Към момента на проверката -06.11.2023г, строежът е изпълнен на етап груб строеж и е с приблизителни размери 6.00м на 10.00м. Местоположението му в УПИ ХХ 603,604 е показано на окомерна скица, ведно с приблизителните размери. Съгласно заявление от 13.12.2023г на част от заинтересованите лица – наследници на носителите на вещно правно на строеж върху УПИ ХХ 603,604, който е общинска собственост, строежът е извършен от жалбоподателя, също наследник на един от суперфициарите – М. А. М., на който правото на строеж е учредено с Решение на ИК на ГНОД №14/26.07.1962г и е сключен Типов договор от 03.08.1962г. Строежът е пета категория, захранен с ток и вода. Не попада в хипотеза на §127 ал.1 от ПЗЗР на ЗУТ като изпълнен след 2001г. и поради разположението му, съобразно устройствените правила. Извършен е без строителни книжа и разрешение за строеж, с което е нарушен чл.148 ал.1 от ЗУТ.

На 05.03.2024г Заповед № 10-00-276/19.02.2024г на Кмета на община Стара Загора е съобщена на пълномощника на нейния адресат – адвокат, представляващ жалбоподателя и в съдебното производство.

На 18.03.2024г адресата на задължението за премахване на незаконния строеж е упражнил правото на съдебно оспорване на неблагоприятния за него административен акт, чрез подаване на жалба до АС Стара Загора от редовно упълномощения адвокат, поради което съдебното производство е допустимо.

Жалбоподателя твърди, че строежът е изпълнен върху основата на стара сграда, построена в периода 1972г-1975г, поради което има и налична партида за електрозахранване още от този период на името на Д. М. А. и партида за водоснабдяване. От 2006г партидата за водоснабдяване е на името на съпругата на жалбоподателя, а титуляр на партидата за електрозахранване е Д. М. А., която е негова леля и е живяла в тази къща, докато е била годна за обитаване. Старата сграда е била в разпадащо се състояние и се е нуждаела от ремонт и обновяване, за да е годна и безопасна за живеене. Основата и страничните стени са били укрепени и подсилени със строителни материали, а по-късно е извършена реконструкция и е надстроен един етаж с дървен покрив. В същия имот се намират още две сгради, едната от които е изградена въз основа на учредено право на строеж от 1963г и на която жалбоподателя е съсобственик с притежавани ¼ ид.ч от правото на собственост. Друга сграда е построена без строителни книжа и разрешение за строеж и тя се намира пред тази, която е изградена в периода 1962-1963г. Със Заповед №214/25.02.1986г е одобрен план за квартал 26 и е видно, че в УПИ ХХ 603,604 с пунктир е нанесен обект, но не става ясно дали старата сграда от 72г-75г е нанесена. Трябвало е да се установи дали построената през 72г-75г сграда е търпима, съгласно правилата на ЗУТ и ако не, то тогава да се премахне именно тя. Не е изследвало дали е приложим §16 от ПР на ЗУТ, който се отнася до строежите, построени до 07.04.1986г, които при съответствие с действалите или действащите подробни устройствени планове, строителни правила и норми са търпими и не подлежат на премахване. Освен това и строежът не е индивидуализиран, защото в ПИ 68850.512.760 са построени няколко сгради и между има и незаконно построени. Не става ясно дали незаконен строеж е цялата сграда или само надстроения етаж. За неспазване на отстоянието до регулационните граници се твърди, че е взето съгласието на собствениците на съседния имот, които са готови да потвърдят вече даденото съгласие в нотариална форма. Счита, че мотивите са формални и не е изяснено действителното фактическо положение, при което не може да се прецени и правилното приложение на материалния закон. От съда се иска отмяна на оспорената заповед с присъждане на разноските по делото.

Ответника Кмет на община Стара Загора счита, че заповедта е законосъобразна и постановена при спазване принципа на пропорционалност.

Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното: Жалбата е допустима като подадена от процесуално правно легитимирано лице, в рамките на 14 дни от датата на съобщаване на административния акт, но неоснователна.
На стр.9 по делото е подреден Договор за отстъпено право на строеж върху урегулирано държавно дворно място, предоставено на Народния съвет –гр. Стара Загора, по силата но който М. А. М., наследодател на жалбоподателя, е придобил през август 1962г право на строеж върху 252 кв.м., представляващи ½ реална част от Парцел ХХ в кв.26 по плана на града, образуван от два поземлени имота. Съгласно Акт №3611 от 08.04.1984г за държавна собственост на недвижим имот, М. има право на строеж върху имот планоснимачен номер 604, чиято площ е 252 кв.м. и който е урегулиран в парцел ХХ в кв.26 „Лозенец“ по плана на града /стр.120 по делото, извадка от регулационен план с нанесени сгради и поименен стопански регистър към него/. Върху Парцел ХХ в кв.26 право на строеж е отстъпено и на М. М. С.. Със Заповед №ДС-ЗД-158 от 28.08.2020г Областния управител е отписал от актовите книги за държавна собственост Парцел ХХ с площ от 252кв.м. в кв.26 „Лозенец“ по стар план на града, одобрен със Заповед №1087/1961г, актуван с АДС 3610/11.10.1996г, идентичен с УПИ ХХ 603,604 в кв.26- Лозенец по ПУП, одобрен със Заповед №214/25.02.1986г. Извадката от този плана съдържа две сгради -2 и 4, които са построени на калкан по общата имотна граница на ПИ 604 с ПИ 603, обединени в УПИ ХХ, като всяка от тях е в съответния поземлен имот и сградата в ПИ 603 е на уличната регулация, докато тази в ПИ 604 е на разстояние от уличната линия. С пунктир се означават навеси и паянтови допълващи сгради, поради което показаната на този план с не плътна черна линия залепена за сградата в ПИ 604 постройка, разположена и в двата поземлени имота е тази, за която свидетелката – ляла на жалбоподателя твърди, да е направена за нуждите на нейното семейство от ламарини и тенекии. Тя обаче няма местоположението на новия строеж, който е разположен на южната имотна граница, но по близо до източната и към северната. От двете сгради по плана от 86г нито една не е нанесена в КК. На Скица 015-390354-14.05.2020г от КК на града, одобрена със Заповед №РД-18-65/30.05.2008г с последно изменение от 14.05.2020г е удостоверено, че площта на УПИ ХХ 603,604 е 488 кв.м. – образуван е от два поземлени имота, както и че към 14.05.2020г в УПИ ХХ са нанесени пет сгради – сграда с 4 е разположена на северната и източната имотна граница, сграда пет е разположена на северна и западна имотна граница, сграда две е разположена на южна имотна граница и в близост до западната имотна граница, сгради едно и три са в свързано застрояване, зад сграда 2 и между сгради 5 и 4 като са по-близо до западна и северна имотна граница. На Скицата от КР не е показана сградата, която е предмет на оспорената заповед и която е разположена в празното пространство на изток от сграда 2, на юг от сграда 4 и на югоизток спрямо сграда 1. Сградата, предмет на настоящата заповед не е нанесен на КК, което означава, наред с показанията на разпитаните по делото свидетели, че строителството не е било завършено до етап – покрив към момента на последното изменение на кадастралната карта, но не е била съществуваща и когато е изработвана КК през 2008г, защото неин предмет са съществуващите на място сгради и постройки, независимо от това дали са законни или не – защото обект на КК са недвижимите имоти, а не законните строежи. В административната преписка са приложени снимки, от които е видно, че съобщеното от свидетеля – съсед за изградени нови ивични основи, един жилищен етаж и втори, който е тавански, но достатъчно висок да бъде с жилищно предназначение е в съответствие с удостовереното от КК, доколкото е възможно нейното съдържание да е непълно. От снимките се вижда и без специални знания, че бетонова и тухлените стени са ново изградени, като е започнало и полагането на изолация. Запазването на една стена от старата къща, която е рухнала преди новото строителство не сочи на съществуване на част от строеж, който може да бъде определен като търпим и поради това запазен, а да се разпореди премахване само на надстроен втори етаж – няма такъв. Построена е нова сграда, чието строителство е започнало не по-рано от 2007г, съгласно показанията на незаинтересования съсед. Свидетелката, на която се води партидата за ток потвърждава, че е извършено ново строителство, както и че стара сграда е съществувала, но тя е била само две стаи и едно остъклено антре. Започнала е да пада, поради което жалбоподателят я събаря, освен една стена от нея и започва на гради нова къща, с нови основи. Лелята на жалбоподателя, която и титуляр на партидата за електрическо снабдяване казва, че първо е имало една стая на старата къща, а след това е направена още една каменна. Две стаи и едно антре, при това са използвани тенекии и ламарини. Новата къща е на същото място, където е била и старата, което съвпада с показанията на свидетеля М. – живеещ в една от къщата на калкан, че старата къща е съборена. Лелята също съобщава, че едната стена стои и къщата не е съборена изцяло. Тези показания и съдържанието на КК потвърждават, че построената преди 1987г къща от наследодателя е била с две стаи и антре, едната от които каменна и е съборена, като местоположението й съвпада с това на новопостроената след 2007г къща, предмет на настоящата заповед. Една стена от сграда, която не съществува не представлява самостоятелна част от строеж, поради което и не може да бъде запазен на основание правен режим на търпимост. Защо не е представлява самостоятелна част от строеж – защото е конструктивен елемент от цялото. Една стена, макар и външна е само конструктивен елемент, който изгражда строеж или обособена част от него. По отношение съгласието на съседите за разполагане на сградата до южна имотна граница следва да се каже, че по делото се установява съгласие на свидетеля М., който живее в една от сградите, построени в УПИ ХХ 603,604 и не е собственик на имота, до чиято граница, без спазване на отстоянията е ситуиран новия незаконен строеж. На следващо място съгласието на заинтересованите лица не отменя действието на императивна правна норма за поне три метра отстояние от странична регулационна граница на ниското жилищно застрояване – това императивно условие за разполагане на сградите на основното застрояване, което се спазва и при определяне на ограничителни линии на застрояване с ПУП-ПЗ не е диспозитивно, нито се изключва, ако засегнатите по чл.131 от ЗУТ лица се съгласят. То е условие за обществена хигиена и безопасност, а не за необезпокоявано упражняване на право на собственост и други вещни права върху съседните имоти.

Строежът е индивидуализиран по местоположение със съставения Констативен акт и няма съмнение коя от сградите в УПИ ХХ в кв.26-Лозенец следва да бъде премахната, нито е нарушен принципа на пропорционалност, доколкото не се установява засягане на правото на жилище – жалбоподателя към настоящия момент живее и работи в държава-членка на ЕС и не се нарушава правото на неприкосновеност на дома и личния му живот в степен, която е несъразмерна с преследваната от закона цел. За да се направи извод за непропорционалност – накърняването на личните права на адресата ще бъде в степен по-голяма, отколкото е накърнен обществен интерес и нейната тежест ще се яви прекомерна спрямо необходимостта от привеждане на фактическото положение в съответствие с нормативната трябва да се установи от една страна, че ползата от изпълнение на административната мярка ще бъде с цената на грубо нарушаване на основните човешки права. В настоящия случай строежа не е единствено жилище нито за адресата, нито за неговото семейство – няма наведени твърдения за този факт, нито положението му здравословно, семейно, имуществено е толкова тежко, че ще бъде оставен без дом. Като се има предвид и факта, че е предприето строителство на къща с размери 10м на 6м, на два етажа жилищни от лице, което работи и не е в тежко материално или здравословно положение, то се налага извода за липса на факти, сочещи на непропорционалност. Мярката е съответна на тежестта на извършеното нарушение, защото незаконното строителство е нарушение, а разпореждането за премахването му е принуда спрямо този, по чиято воля съществува – упражняващия фактическа власт на собственик, комуто принадлежи и правото на разпореждане с вещта, чрез нейното унищожаване. Намесата в правото на собственост в случая, а не в правото на неприкосновеност на жилището, е оправдана от легитимна цел, приложена на законно основание и пропорционална – необходима в едно демократично общество, в което правовата държава изисква равенство и спазване на законите.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.172 от АПК, Административен съд Стара Загора

Р Е Ш И

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К. А. М. против Заповед №10-00-276/19.02.2024г на Кмета на община Стара Загора за премахване на незаконен строеж, извършен в УПИ ХХ-603,604 в кв.26 –Лозенец по плана на град Стара Загора.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от връчването му на страните.