№ 131
гр. Сливен , 16.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ в публично заседание на
двадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Свилена Ст. Давчева
като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Административно
наказателно дело № 20212230200414 по описа за 2021 година
Производството е образувано по повод жалба от „РСМ Комерс“ ЕООД
против НП № 22-0000127 от 04.03.2021 год., издадено от и.д. Директор на РД
„АА“ Бургас, с което за нарушение на чл. 10, ал.1 от ЗАвтП на дружеството
жалбоподател е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 1000.00 лева на основание чл. 104а,ал.1 от ЗАвтП.
В съдебно заседание, дружеството жалбоподателят редовно призовано,
се представлява от представител по пълномощие, който поддържа жалбата и
моли наказателното постановление да бъде отменено.
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща представител.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята
съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на
делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна:
Св. С.А. – инспектор при РД „Автомобилна администрация“ – Бургас
била уведомена, че при обработка на документите за настъпили промени в
обстоятелства на „РСМ Комерс“ ЕООД е установено, че последното не е
подало в срок заявление за промяна на адрес. Св. А., съвместно със св. И.С. –
също служител на РД „Автомобилна администрация“ – Бургас извършили
проверка в Търговския регистър, като установили, че на 03.11.2020 год.
дружеството - жалбоподател е променило седалището и адреса на
1
управление. На 24.02.2021 год. св. А. съставила АУАН на дружеството –
жалбоподател за извършено нарушение на чл. 10, ал.1 от ЗАвтП. Въз основа
на съставения АУАН било издадено и обжалваното наказателно
постановление.
Въз основа на събрания в хода на делото доказателствен материал, съдът
направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице,
имащо правен интерес от обжалване, но разгледана по същество се явява
неоснователна, като съображенията на съда за това са следните:
Съдът не констатира нарушения на процедурата, както при съставяне на
акта, така и при издаване на НП. И съставеният акт и издаденото въз основа
на него НП съдържат всички необходими реквизити по ЗАНН. В акта точно е
описано извършеното от жалбоподателя нарушение и обстоятелствата, при
което е извършено.
Разпоредбата на чл. 10, ал.1 от Закона за автомобилните
превози задължава превозвачите при настъпване на промени в
обстоятелствата, вписани в лиценза за извършване на превоз на пътници или
товари на територията на Република България или в лиценза на Общността,
да подадат заявление за отразяването им в 30-дневен срок от тяхното
настъпване. Нормата на чл. 104а от ЗАвтП от друга страна предвижда
ангажиране на административнонаказателната отговорност на превозвачите
за неизпълнение на визираното в чл. 10, ал.1 от ЗАвтП задължение.
В хода на производството, въз основа на събраните писмени и гласни
доказателства безспорно се установи, а и не е спорно между страните, че по
отношение на седалището и адреса на управление на дружеството
жалбоподател на 03.11.2020 г. фигурира вписана промяна в Търговския
регистър, видно от приложената по делото справка от сайта на регистъра.
Предвиденият в нормата на чл. 10, ал.1 от ЗАвтП законов срок е изтекъл на
03.12.2020 г. Поради изложеното, именно на посочената в НП дата -
04.12.2020 г. реализираното от дружеството бездействие е в нарушение на
визираното в чл. 10, ал.1 от ЗАвтП нормативно правило. При така
установените факти, съдът счита, че обосновано и законосъобразно е
2
ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството
жалбоподател на основание чл. 104а от ЗАвтП за нарушение на чл. 10,
ал.1 от ЗАвтП. Правилно е определен и размера на наложената имуществена
санкция предвид факта, че се касае за фиксиран в закона размер – 1000 лева,
който не подлежи на преценка от администивнонаказващия орган.
Съдът не споделя възраженията на процесуалния представител на
дружеството-жалбоподател за приложение разпоредбата на чл.
28 от ЗАНН, доколкото не се установи от събраните по делото доказателства
извършеното нарушение да е със степен на опасност значително по-ниска от
обикновените случаи на подобни нарушения В конкретния случай се касае за
пълна промяна в седалището и адреса на управление на дружеството. На
следващо място нарушението е установено не в следствие на нарочно
заявление за промяна на обстоятелствата – седалище и адрес на упранление.
Липсата на вредни последици при формалните нарушения не може да служи
като критерий при преценката за степента на обществена опасност.
Публичният интерес от защита на обществените отношения, предмет на
регулация с нормите на чл.10 от ЗАвтП, независимо от формалния характер
на деянието, го характеризира с обществена опасност, която определя и
ангажирането на отговорността по чл. 104а от ЗАвтП. Нещо повече, явно
законодателят е придал съществено значение на заявяването на промяната на
процесните обстоятелства и то в публичен интерес, щом е предвидил това
изрично, независимо от обстоятелството, че обстоятелствата се обявяват и в
ТР. Прилагането на чл. 28 ЗАНН предполага наличието на категорични
доказателства за по- ниска степен на обществена опасност на конкретното
деяние в сравнение с обичайните от същия вид, но такива доказателства не са
ангажирани от дружеството както в административно-наказателното
производството, така и при съдебното оспорване.
Относно възражението, че в наказателното постановление не е посочено
какво съдържа лиценза – дали само наименованието на дружеството или и
адреса му, то съдът намира, че това не е съществено нарушение на
процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита, а и
административнонаказващия орган е посочил при издаването на НП, което е
отразено и при съставяне на АУАН, за какво именно променено
обстоятелство става въпрос – адрес и седалище на управление.
3
Нормата на чл. 10, ал.1 от ЗАвтП не е бланкетна, още повече, че реквизитите
на лиценза са посочени в Приложение № 10а към чл. 9, ал. 2 от Наредба № 11
от 31 октомври 2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и
товари лиценза, а и жалбоподателят е бил запознат с тях след като притежава
такъв.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0000127 от
04.03.2021 год., издадено от и.д. Директор на РД „АА“ Бургас, с което за
нарушение на чл. 10, ал.1 от ЗАвтП на „РМС Комерс“ ЕООД, с ЕИК
********* е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 1000.00 лева на основание чл. 104а,ал.1 от ЗАвтП, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Сливен в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
4