Р Е Ш Е Н И Е
№ 22
град Пловдив, 07.01.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Десети състав, в открито заседание на шестнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ
при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и участието на прокурор АНЕЛИЯ
ТРИФОНОВА като разгледа
докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ административно дело № 2890 описа за 2019
година, взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/ във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража /ЗИНЗС/.
Делото
е образувано по искова молба, предявена от С.Н.С., с адрес ***, чрез адв. В.С.,
срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”.
Ищецът
иска ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 20 000
лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане
на исковата молба до окончателното й изплащане, за претърпени от него
неимуществени вреди, изразяващи се в обида, възмущение, стрес, притеснения,
психологичен дискомфорт за периода от
01.01.2012г. до 18.09.2019г., в резултат на поставянето му в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в
Затвора гр. Пловдив, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ
(пренаселеност на килиите – „падат се под 3 кв. м. нетна площ на човек“), лоши
хигиенни условия в килиите (същите са мръсни, в тях има дървеници, хлебарки и
гризачи), липса на постоянен достъп до течеща вода и санитарен възел, не му е
осигурявана работа с която да намали срока на изтърпяване на наказанието,
страда от хроничен колит, анемия, вътрешни и външни хемороиди и гастрит, които
правят условията в затвора още по-непоносими, с което са му нарушени правата по
чл. 3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека (ЕКЗПЧ) и чл. 3
от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Ответникът
- Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”, чрез процесуалния си
представител, оспорва предявените искови претенции по основание и размер.
Претендира присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност и
недоказаност на предявените искове и счита, че същите следва да бъдат
отхвърлени.
От
събраните по делото доказателства се установява, че С.С. е търпял наказание
лишаване от свобода с начало 12.11.2012г. Постъпил е в ЗО „Смолян“ на
11.08.2015г. В периода от 30.01.2016г. до 09.02.2016г. е бил в прекъсване. В
Затвора Пловдив е постъпил на 06.02.2013г.
По
делото, е постъпило Становище рег.№ 7521 от 16.10.2019г., съдържащо информация
за помещенията, в които е бил настанен ищецът, техните размери и брой настанени
в тях лишени от свобода при капацитет от 4 кв.м. /л.23-25/.
В
постъпило Становище от 15.10.2019г. /л.27/ се твърди, че през периода на
изтърпяване на наказанието на С.С. /06.02.2013 г.- 01.10.2019 г./ в
Затвора-Пловдив не са правени основни ремонти на килиите на лишените от
свобода. Извършвана е своевременна смяна на течащи кранчета, осветителни тела и
счупени прозорци. През 2017г. дограмата е подменена с нова ПВЦ, поставен е
гранитогрес в общите умивални, на пети пост е извършено боядисване на килиите
на лишените от свобода.
В
Справка от 23.10.2019г., Относно наличието на инсекти и гризачи в Затвора гр.
Пловдив се твърди, че има сключен централен договор /от ГДИН гр. София/ с
обезпаразитяваща фирма, която идва шест пъти годишно. Заразените с дървеници
дюшеци, спално бельо и одеяла се бракуват, а до бракуването им се съхраняват
отделно от незаразените. Представени са копия на фактури и протоколи за
извършена дезинсекция по месеци и години /л.53-62/. Във всяка стая има достъп
до денонощно течаща вода. Времето за достъп до топла вода е посочено в утвърден
график от Началника на Затвора Пловдив.
По
делото е приложена медицинска документация – епикризи и амбулаторни листове
/л.35-51/, относно заболяванията на С. и проведеното му лечение.
От
постъпили от Затвора гр. Пловдив становища и докладни се установява, че С.С. е
търпял наказание лишаване от свобода с начало 12.11.2012г. Постъпил е в ЗО
„Смолян“ на 11.08.2015г. В периода от 30.01.2016г. до 09.02.2016г. е бил в
прекъсване на изтърпяване на наказанието. В Затвора Пловдив е постъпил на
06.02.2013г. до 03.08.2015г. и от 18.05.2018г. до септември 2019г.
В този
период последователно е пребивавал в следните спални помещения:
- на 06.02.2013 е постъпил в приемно
отделение в затвора Пловдив, като е настанен в спално помещение ОП 1;
квадратура без санитарен възел 27,04 кв.м.; санитарен възел 2,66 кв.м.;
капацитет за настаняване на л.св. при 4 кв.м. – 6; брой прозорци в спалното
помещение – 2; размери на прозорците 0,49х1,20/1х1,20; размери на прозорците в
санитарния възел 0,34х1,20;
- в периода февруари 2013 г. – май 2013 г. със
Заповед №223/12.02.2013г., като подсъдим, е настанен в спално помещение № 61;
квадратура
без санитарен възел 27 кв.м.; санитарен възел 2,50 кв.м.; капацитет за настаняване
на л.св. при 4 кв.м. – 6; брой прозорци в спалното помещение – 2; размери на
прозорците 0,44х1,17/0,95х1,17; размери на прозорците в санитарния възел
0,34х1,17;
- със Заповед №709/15.05.2013г., от май
2013г. до март 2014г. е настанен в трета група, спално помещение № 35;
квадратура без санитарен възел 27,91 кв.м.; санитарен възел 4,60 кв.м.;
капацитет за настаняване на л.св. при 4 кв.м. – 6; брой прозорци в спалното
помещение – 1; размери на прозорците 1,20х1,20; размери на прозорците в
санитарния възел 1,20х1,20;
- със Заповед №310/14.03.2014г., от март
2014г. до август 2015г. е настанен в шеста група, спално помещение № 11;
квадратура без санитарен възел 28 кв.м.; санитарен възел 2,60 кв.м.; капацитет
за настаняване на л.св. при 4 кв.м. – 7; брой прозорци в спалното помещение – 2;
размери на прозорците 1х1,20/0,50х1,10; размери на прозорците в санитарния
възел 0,30х1,10;
-
със
Заповед №1055/04.08.2015г. е приведен в ЗО ОТ „Смолян“
- със
Заповед №751/18.05.2018г., от май 2018г. до септември 2019г. е настанен в трета
група, спално помещение № 23; квадратура без санитарен възел 27,45 кв.м.;
санитарен възел 2,63 кв.м.; капацитет за настаняване на л.св. при 4 кв.м. – 6;
брой прозорци в спалното помещение – 2; размери на прозорците 1,20х1,20/1,20х1,20;
размери на прозорците в санитарния възел 0,15х1,20; среден брой лишени от
свобода в групата за периода около 115 души.
За исковия
период С. е устройван на работа, както следва:
- със
Заповед от 16.06.2013г. - в затворническа кухня. Спрян от работа със Заповед № 855/05.07.2013г.;
- със
Заповед №1271/01.10.2013г. - в „Обособено производство“. Спрян от работа със
Заповед № 1293/08.10.2013г.;
- със
Заповед № 2074/20.11.2018г. – чистач на източна столова. Спрян от работа със
Заповед № 2170/04.12.2018г.
- със Заповед
№2209/16.08.2019г. - в „Обособено производство“. Спрян от работа със Заповед №
2606/01.10.2019г.
В
справката се посочва и че за всеки от лишените от свобода е осигурено легло с
размери 90х180см., шкафовете са с размери 45х50см. На С. е осигурен достъп до
течаща топла вода съгласно графика за разпределение на времето на л.св. от
съответната група, а като работещ в „Обособено производство“ му е осигурен
достъп до течаща топла вода всеки работен ден. Отоплението се осъществява чрез
централно-локално парно отопление
Административен
съд – гр. Пловдив, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки
за допустимост на исковата молба, прие за установено следното:
Според
чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице,
представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите.
Според
чл. 12, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, прякото ръководство и контролът върху
дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се
осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, която е юридическо
лице на бюджетна издръжка към министъра на правосъдието със седалище София,
като съответно затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ са
териториални служби на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“.
Каза
се, главната искова претенция е за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди, произтичащи от незаконосъобразна дейност на администрацията на Затвора
гр. Пловдив към Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Дейността по
фактическото изпълнение на наложено наказание лишаване от свобода, обемаща,
разбира се, и осигуряване на условията за упражняване на правата от задържаните
лица и изпълнението на техните задължения, съобразно правното им положение и
статус, е административна по своето естество.
Тук е
мястото да се посочи, че от наличните по делото доказателства се установява, че
С.С. е търпял наказание лишаване от свобода с начало 12.11.2012г. Постъпил е в
ЗО „Смолян“ на 11.08.2015г. В периода от 30.01.2016г. до 09.02.2016г. е бил в
прекъсване на изтърпяване на наказанието. В Затвора Пловдив е постъпил на
06.02.2013г. до 03.08.2015г. и от 18.05.2018г. до септември 2019г.
При
това положение и с оглед изричното посочените в исковата молба периоди,
възведените в обстоятелствената й част твърдения за допуснати нарушения по
смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода от
С., ще следва да бъдат разглеждани, както следва: за Затвора гр.Пловдив от 06.02.2013г.
до 02.08.2015г. и от 18.05.2018г. до 18.09.2019г.
Това от
своя страна определя като пасивно, материално и процесуално правно легитимирана
страна по заявената главна искова претенция за сочените периоди именно Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“, София.
Според
чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат
подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Като
според чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Според
чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага
с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на
поправително въздействие, а арестите - за поддържане на физическото и
психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица.
В чл.
43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено изискването минималната жилищна площ в спалното
помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв. м. Доколкото
обаче, не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна площ“, то тя
следва да се определя по общоприетите правила, а именно като се измерва по
контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и колони. А за
да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява възможност лицата
да сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване на битовите
си нужди - спане, обличане, занимания в затворени помещения, като гледане на
телевизия, четене на книги и т.н.
Според
чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, количеството дневна светлина, степента на изкуственото
осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща
вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с
правилника за прилагане на закона, като в чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС е
конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до
санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в
затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните
помещения.
Съотнасянето
на описаните данни в предходния раздел на решението и цитираните правни норми,
налага да се приеме, че помещенията, които е обитавал С. при изтърпяване на
наложеното му наказание в периода от 06.02.2013г. до 02.08.2015г. и от
18.05.2018г. до 18.09.2019г., са разполагали със санитарен възел и постоянно
течаща вода, били са обзаведени с отделни легла и шкафчета за лични вещи, като
е осигурен пряк достъп на дневна светлина и възможност за проветряване, а
отоплението се е осъществявало посредством централно парно.
Действително,
от твърденията на ищеца е възможно да се приеме, че тези помещения са с лоши
хигиенни условия, но следва да се отбележи, че хигиената в спалните помещения и
намиращите се в тях санитарни помещения изцяло зависи от лишените от свобода,
които се грижат за почистването.
По
отношение твърденията за влошеното здравословно състояние на С., съдът намира,
че от събраните по делото писмени действително се установи, че ищецът е имал
здравословен проблем през разглеждания период, когато е пребивавал в Затвора
гр. Пловдив, но безспорно се установи, че за решението му на С. е било оказано
медицинско обслужване и достъп до специализирано медицинско заведение и
специализирано лечение.
Що се
касае до оплакването от страна на ищеца,
че не му е осигурявана работа следва да се посочи, че същото е
неоснователно. От приложени по делото справки и становища е видно, че е устройван на работа, както следва:
- със
Заповед от 16.06.2013г. - в затворническа кухня. Спрян от работа със Заповед №
855/05.07.2013г.;
- със
Заповед №1271/01.10.2013г. - в „Обособено производство“. Спрян от работа със Заповед
№ 1293/08.10.2013г.;
- със
Заповед № 2074/20.11.2018г. – чистач на източна столова. Спрян от работа със
Заповед № 2170/04.12.2018г.
- със
Заповед №2209/16.08.2019г. - в „Обособено производство“. Спрян от работа със
Заповед № 2606/01.10.2019г.
Установява
се обаче, че в периодите от 06.02.2013г. до 02.08.2015г. и от 18.05.2018г. до
18.09.2019г., когато е пребивавал в Затвора гр. Пловдив, С. е обитавал
помещения, в които за всеки от лишените от свобода, не е била осигурена площ от
минимум 4 кв. м.
Този
факт /на обитаване на пренаселени килии/ е достатъчен, за да се приеме, че в
този период от време, администрацията е поставила изтърпяващия наказание С. в
неблагоприятно положение по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС.
Тук е
мястото да се посочи, че по аргумент от чл. 161 от ГПК, за такива съдът приема
и помещенията, за които от страна на ответника не бяха предоставени данни от
колко лишени от свобода са обитавани през процесните периоди, въпреки че за
това същият бе неколкократно изрично задължен от съда.
Съдът
приема за доказано и наличието на паразити - дървеници и хлебарки в този
период, доколкото от страна на ответника се представиха доказателства за
извършвани дезинфекция, дезинсекция и дератизация не повече от два-три пъти
годишно.
В този смисъл,
правилото на чл. 284, ал. 5 във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС, налага да се приеме,
че С. е претърпял твърдените от него неимуществени вреди, изразяващи се в
описаните в исковата молба негативни психически състояния.
Конкретният
размер на следващото се обезщетение за претърпените неимуществени вреди, следва
да бъде определен при съблюдаване изискването на чл. 52 от ЗЗД, приложим в
настоящото производството по препращане от § 1 от ДР на ЗОДОВ.
Според
цитираната разпоредба на ЗЗД (чл. 52), размерът на обезщетението за
претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Понятието
„справедливост“ е морално-етична категория и включва съотношението между
деянието и възмездието. Всъщност, размерът на обезщетението като паричен
еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при
съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените
вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и
при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането,
така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване.
Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за
определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на
обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с
оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по
който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото
лице.
Отчитайки
посочените по-горе обстоятелства, периода на увреждането, характерът и
интензитета на породените страдания и негативни преживявания, на ищеца следва
да се присъди обезщетение по справедливост в размер на 1700 лева, който
най-точно и съответно ще овъзмезди претърпените от него неимуществени вреди,
като искът до размер на 20 000 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен
и недоказан.
Съответно,
спрямо този размер на главния иск (1700 лева), ще следва да бъде уважена и
акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забавено плащане на
парично задължение, в размер на законната лихва върху главницата, считано от 18.09.2019
г. – датата на предявяване на исковата молба, до окончателното изплащане на
сумата.
Ищецът претендира
и заплащане на адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от Закон за
адвокатурата. Тази претенция се явява недоказана по основание и размер. В
настоящия случай не са налице посочените изисквания –договор за правна помощ, в
който изрично да е посочено, че се оказва безплатна адвокатска помощ на лице по
чл. 38, ал.1, т. 2 от Закон за адвокатурата. По делото е представен единствено договор
за правна защита и съдействие /л.4/ без посочена дата, от който не се установява
и реално плащане на уговореното адвокатско възнаграждение. С оглед на това съдът
приема, че искането за заплащане на адвокатски хонорар се явява недоказано по
основание и размер и следва да се отхвърли.
С оглед
изхода на спора, на основание §6. (1) и (2) от Преходните и заключителни
разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди (ДВ, бр. 94 от 2019 г.) на ответника не се дължи
присъждане на разноски.
Ето защо и поради мотивите, изложени по–горе ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ІІ отд., Десети състав :
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Главна
Дирекция “Изпълнение на наказанията” - София, ул. ”Н. Столетов” № 21, да
заплати на С.Н.С., с ЕГН **********, в
момента в Затвора гр. Пловдив, обезщетение в размер на 1 700,00 лв. за
претърпени неимуществени вреди за периода от 06.02.2013г. до 02.08.2015г. и от
18.05.2018г. до 18.09.2019г., както и законовата лихва върху тази сума, считано
от 18.09.2019 г. – датата на подаване на исковата молба, до окончателното
изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска
за сумата над 1700 лв. до пълния размер на претенцията от 20000 лв. като
недоказан.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред тричленен състав на Административен съд Пловдив в четиринадесетдневен срок
от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: