№ 251
гр. Шумен, 07.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIV-И СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Пламена К. Недялкова
при участието на секретаря Ц. В. К.
като разгледа докладваното от Пламена К. Недялкова Административно
наказателно дело № 20253630201583 по описа за 2025 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Обжалван е Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за
пътищата №**********, издаден от Агенция "Пътна инфраструктура" към Министерство на
регионалното развитие и благоустройството, с който на „ДИМАР“ ООД, ЕИК *********,
гр.Ихтиман, на основание чл.187а ал.2 т.3, във вр. чл.179 ал.3б от ЗДвП, е наложена
имуществена санкция в размер на 2500 лв., за нарушение на чл.102 ал.2 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли съда да отмени електронния фиш в неговата цялост - в частта,
с която е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева и в частта, с която е
определена такса на основание чл.10б ал.5 от Закона за пътищата /ЗП/ в размер на 244 лева.
Моли да бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен, поради противоречие и
неправилно приложение на материалния и процесуалния закон като излага доводите си за
това. Счита, че неправилно административнонаказателната отговорност на дружеството е
била ангажирана посредством издаване на процесния ЕФ, както и че отговорността на
дружеството е ангажирана след изтичане на давностните срокове визирани в чл.34 от
ЗАНН. Намира наложената санкция за незаконосъобразна, тъй като противоречи на
изискването за съразмерност и основни принципи на правото на ЕС, позовавайки се на
постановеното решение на СЕС. В съдебно заседание за дружеството – жалбоподател,
редовно призовано, не се явява процесуален представител. Не се претендират разноски в
производството.
За административнонаказващият орган, редовно призован, представител не се явява.
В придружителното писмо е изложено становище по същество. Счита, че ЕФ е издаден при
спазване на всички материалноправни и процесуални норми. Намира също така за
безспорно доказаното осъщественото нарушение.
Жалбата е подадена в срока по чл.189ж ал.5 от ЗДвП, поради което е процесуално
допустима в частта, с която е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева, за
нарушение на чл.102 ал.2 от ЗДвП. В частта, с която е определена такса на основание чл.10б
ал.5 от Закона за пътищата /ЗП/ в размер на 244 лева, жалбата е недопустима, тъй като
определената такса не съставлява административно наказание по смисъла на ЗАНН и не
може да бъде предмет на проверка от съда по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. В тази част
съдебното производството следва да бъде прекратено.
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища
на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
1
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 10.10.2024г. в 13.51 часа в Община Шумен с устройство №40181, представляващо
елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от ЗП, намиращо
се на I – 2 км.112+381 е установено нарушение №24E7AD6FC0402FA3E063041F160A594D -
движение на ППС – влекач марка „Волво ФХ 12 460“ с рег. № СО3982ВР, с технически
допустима максимална маса 18000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 3, в състав с
ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44 000,
с посока намаляващ километър по път I – 2 км.112+381, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, за което ППС изцяло не била заплатена дължимата пътна такса по чл.10 ал.1
т.2 от ЗП, тъй като за посоченото ППС нямало валидна маршрутна карта или валидна тол
декларация за преминаване.
За нарушението електронната система за събиране на пътни такси създала доклад по
чл.167а ал.3 от ЗДвП, съгласно който нарушението се изразява в това, че ППС няма валидна
маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.
След установяване, че влекач марка „Волво ФХ 12 460“ с рег. № СО3982ВР е
собственост на „ДИМАР“ ООД, ЕИК *********, гр.Ихтиман, за регистрираното нарушение
от Агенция "Пътна инфраструктура" бил издаден процесния Електронен фиш
№**********, посредством който на дружеството - жалбоподател, в качеството му на
собственик, на основание чл.187а ал.2 т.3, вр. чл.179 ал.3б от ЗДвП, е наложена имуществена
санкция в размер на 2500 лв., за нарушение на чл.102 ал.2 от ЗДвП. Процесният ЕФ е
съставен на 25.06.2025г., видно от приложената по делото разпечатка касаеща историята на
обработка на ЕФ /л.9/.
Описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото
писмени доказателства, както и изготвените с техническото средство веществени
доказателства - снимки. Съгласно чл.189 ал.15 от ЗДвП снимковия материал, изготвен с
техническо средство или система, заснемаща или записваща датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява годно
веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес.
При така установената фактическа обстановка по отношение на нарушението,
описано в наказателното постановление съдът приема от правна страна следното:
Обжалваният електронен фиш е издаден от компетентен орган, тъй като разпоредбата
на чл.10 ал.10 от ЗП, посочва, че Агенция "Пътна инфраструктура" осъществява
правомощията на държавата във връзка със събирането на пътните такси и функциите на
лице, събиращо пътни такси, както и по управлението на смесената система за таксуване на
различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато
разстояние, както и дейността по практическото прилагане, въвеждането, функционирането
и контрола на системата за събиране на пътните такси. Също така съгласно чл.167а от ЗДвП
осъществява контрол върху заплащането на съответната такса по чл.10 ал.1 от ЗП чрез
електронна система за събиране на пътни такси. ЕФ е издаден и съгласно утвърдения
образец.
За извършено нарушение по чл.102 ал.2 от ЗДвП законодателят е предвидил в чл.179
ал.3б от ЗДвП имуществена санкция в абсолютен размер от 2500 лева за собственик
/юридическо лице/, съответно ползвател /юридическо лице/, ако има вписан такъв, на ППС
от категорията по чл.10б ал.3 от ЗП /ППС с обща технически допустима максимална маса
над 3,5 тона, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл.10 ал.1 т.2
от ЗП /такса за изминато разстояние - тол такса/, включително в резултат на невярно
декларирани данни, посочени в чл.10б ал.1 от ЗП, каквато санкция е наложена на
жалбоподателя, в качеството му на собственик.
Разпоредбата на чл.102 ал.2 от ЗДвП задължава собственикът да не допуска
движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, ако за ППС не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и
заплащане на съответната такса по чл.10 ал.1 от ЗП според категорията на ППС.
Съдът намира, че правилно е определен субектът на нарушението. Процесният
автомобил към момента на извършване на нарушението е собственост на дружеството –
жалбоподател и правилно е била ангажирана отговорността му посредством издадения
електронен фиш.
Съгласно чл.167а ал.3 от ЗДвП електронната система за събиране на пътни такси по
чл.10 ал.1 от ЗП създава доклади за всяко установено нарушение по чл.179 ал.3 – 3в от
ЗДвП, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков
материал и/или динамични изображения - видеозаписи, каквито са приложени по
административната преписка. Докладите, заедно с приложените към тях статични
2
изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи,
представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства. Съгласно разпоредбата на
чл.189е ал.8 от ЗДвП отразените в системата данни се считат за доказателства за мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното
превозно средство, както и данни, свързани с движението по участък от път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, данни за липса или наличие на декларирани тол данни и
наличие или липса на заплащане на дължимите такси.
Предвид приложения по делото доклад от електронната система за събиране на пътни
такси и статични изображения на процесното ППС, съдът приема за безспорно установено,
че на посочените в ЕФ дата и час същото се е движело по републикански път I – 2
км.112+381 /с посока намаляващ километър/, в Община Шумен без валидна маршрутна
карта или валидна тол декларация за преминаване. В производството по установяване на
нарушението са спазени изискванията на ЗДвП и специфичните условия на ЗП, като
нарушението е установено от снимки от електронната система за събиране на пътни такси.
Пътят е включен в обхвата на платената пътна мрежа и за движение по него се дължат
такси по чл.10 ал.1 т.2 от ЗП, които зависят от техническите характеристики на пътя или
пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство,
броя на осите и от екологичните му характеристики, и се определя за всеки отделен път или
пътен участък. В конкретния случай се касае за изцяло незаплатена тол такса. В
производство не се доказа, че за процесното ППС за посочения пътен участък да е била
пусната маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.
С оглед на изложеното съдът намира, че правилно, съобразявайки нормата на чл.187а
ал.2 от ЗДвП е била е ангажирана отговорността на дружеството -жалбоподател, в
качеството му на собственик, който е допуснал движението на посоченото превозно
средство, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащането на
съответната тол такса.
Съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е индивидуализирал
и дължимата за това нарушение санкция, а именно предвидената в разпоредбата на чл.187а
ал.2 т.3 от ЗДвП имуществена санкция, която в случай на допуснато нарушение по чл.179
ал.3б от ЗДвП е в размер 2500 лева.
От материалите по делото не се установява последната да е била заплатена от
дружеството в предоставения му за това срок, даващ възможност за анулиране на издадения
електронен фиш.
По отношение процедурата по която е била ангажирана отговорността на
жалбоподателя, съдът намира следното: Съгласно разпоредбата на чл.39 ал.4 от ЗАНН за
случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или
система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон,
овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум
по ал.2, за което се издава електронен фиш. Видно от цитираната норма, за да бъде издаден
електронен фиш за процесното нарушение на чл.179 ал.3б от ЗДвП това трябва да е
предвидено в закон.
Със ЗИДЗП /обн.ДВ бр.13/2024г./,в сила от 13.02.2024 год., разпоредбата на чл.189ж
ал.1 от ЗДвП е изменена като законодателят е предвидил възможността за издаване на
електронен фиш за налагане на глоба или имуществена санкция при установено и заснето от
електронната система нарушение по чл.179 ал.3 - ал.3б от ЗДвП, т.е. след 13.02.2024 год.
издадените ЕФ за нарушения на чл.179 ал.3а - ал.3б от ЗДвП са законосъобразни. Процесния
Електронен фиш е издаден на 25.06.2025г., след изменение на чл.189ж ал.1 от ЗДвП, поради
което законосъобразно е ангажирана отговорността посредством ЕФ.
По отношение доводът, че електронният извън е издаден извън регламентираните в
чл.34 от ЗАНН срокове, съдът намира следното: Съгласно нормата на чл.34 ал.1 б.”в от
ЗАНН задължителна предпоставка за законосъобразното започване и развитие на
административно-наказателното производство е същото да бъде инициирано в рамките на
законовия тримесечен давностен срок от откриване на нарушителя или в рамките на една
година от извършване на нарушението, тъй като в случая не се касае за нарушение на
конкретно посочни нармативни актове, за което е предвиден по – дълъг срок.
Регламентираните два срок по чл.34 от ЗАНН са давностни /ТР №1/27.02.2015г. на ВКС по
т.д. №1/2014г./ и пропускането, на който и да е от двата погасява възможността за
реализиране на административно – наказателна отговорност. Съгласно практиката на
Административен съд гр.Шумен /Решение №62/19.04.2023г. по КАНД №60/ 2023 г./
разпоредбата на чл.34 от ЗАНН намира приложение по отношение на ЕФ.
От съдържанието на процесния ЕФ се установява, че вмененото в него нарушение на
3
жалбоподател е извършено на 10.10.2024г., поради което от тази дата тече едногодишния
срок и същият е изтекъл на 10.10.2025г. Процесният ЕФ е съставен на 25.06.2025г., видно от
приложената по делото разпечатка касаеща историята на обработка на ЕФ /л.9/,т.е. преди
изтичане на едногодишния срок от извършване на нарушението.
Тримесечният срок от откриване на нарушителя тече от датата, на която е установен
собственикът, съответно ползвателя в АИС на МВР. По делото няма данни кога е установен
собственикът, т.е от кога е започнал да тече тримесечния срок , поради което не може да се
установи дали към датата на съставяне на ЕФ е изтекъл. Също така срокът е и давностен,
поради което следва да се преценява и дали от страна на наказващия орган са били
извършвани действия спрямо жалбоподателя, които да са прекъснали давността, след което
да е започнал да тече нов срок, каквито данни по делото също няма.
От друга страна следва да бъде съобразено решение на СЕС от 21.11.2024г. по дело С
– 61/23, по преюдициално запитване от АС гр. Хасково, по тълкуването на чл.9а от
директива 1999/62 ЕО, относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили на
определена инфраструктура, съгласно което, Съдът е решил, че посоченото изискване в
чл.9а от директива 1999/62 ЕО за съразмерност, не допуска система от наказания, която
предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер, за всички
нарушения на правилата, относно задължението за предварително заплащане на таксата за
ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера на тежестта им, включително
когато тази система предвижда възможността за освобождаване от
административнонаказателна отговорност, чрез заплащане на "компесаторна такса" с
фиксиран размер. Предвид, че санкционните норми в чл.179 ал.3 - 3б от ЗДвП, съдържат
глоби и имуществени санкции с фиксиран размер, в случай на нарушение на различни
материални разпоредби от ЗДвП, същите се явяват в противоречие с изискването за
съразмерност, визиран в чл.9а от директива 1999/62 ЕО.
С оглед задължителния характер на Решението на СЕС, по отношение тълкуването
правото на Съюза, съдът счита, това е основание за отмяна на ЕФ. В тази насока е и
съдебната практика на административните съдилища, които са се произнасяли по
идентични казуси, след постановеното решение на СЕС от 21.11.2024г. по дело С – 61/23.
Доколкото съдът счита, че следва да отмени атакувания ЕФ като незаконосъобразен
по изложените по – горе съображенияне, това води и до липса на основание за определяне
на компенсаторна такса, по отношение на която съдът не следва изрично да се произнася,
тъй като също не съставлява административно наказание по смисъла на ЗАНН и не може да
бъде предмет на отделна проверка от съда.
Предвид на това, че съдът намира жалбата за основателна .
Водим от горното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за
пътищата №**********, издаден от Агенция "Пътна инфраструктура" към Министерство на
регионалното развитие и благоустройството, с който на „ДИМАР“ ООД, ЕИК *********,
гр.Ихтиман, на основание чл.187а ал.2 т.3, във вр. чл.179 ал.3б от ЗДвП, е наложена
имуществена санкция в размер на 2500 лв., за нарушение на чл.102 ал.2 от ЗДвП.
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство в частта, с която на „ДИМАР“ ООД, ЕИК
*********, гр.Ихтиман е определена такса на основание чл.10б ал.5 от ЗП в размер на 119
лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-
дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвен
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4