Решение по адм. дело №1553/2025 на Административен съд - Бургас

Производството по делото е по оспорване на индивидуални административни актове, по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Жалбоподател е ЕТ К. Б., [ЕИК], с адрес община Сунгурларе, [населено място], [улица]. Жалбоподателят участва в производството лично и чрез пълномощник – адвокат С. К. от АК Бургас.

Ответник по жалбата е полицейски инспектор в РУМВР Сунгурларе. Ответникът не взема участие в производството, редовно уведомен.

Предмет на оспорване е заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0454-000075/11.08.2025г., издадена от полицейски инспектор в РУМВР Сунгурларе, с която е разпоредено прекратяване на регистрацията на товарен автомобил Скания с рег. № [рег. номер] за срок от 6 месеца, считано от 11.08.2025г.

В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Не се оспорва, че на посочените дата и място автомобила на жалбоподателя е бил управляван от неправоспособния А.. Сочи се обаче, че управлението е било в условията на надлежно обявено бедствено положение и дейността по управлението е била свързана именно с тази ситуация. Собственикът не бил уведомен кой ще управлява автомобила му. Иска се съдът да отмени заповедта. Сочат се доказателства.

Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 АПК, от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147 ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима.

За да се произнесе по така поставения за решаване спор между страните съдът се запозна подробно със становищата им, събраните по делото доказателства. Събраните по преписката доказателства са представени от ответника в заверени копия, съгласно изискването на чл.152 ал.2 от АПК. Във връзка с очертаването предмета на делото настоящата инстанция взе предвид и разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК, съгласно която съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146.

Представено е заверено копие от заповедта, предмет на оспорване - заповед за прилагане на принудителна административна мярка № № 25-0454-000075/11.08.2025г., издадена от ответника, от което се установява издаването и.

Обстоятелствата по заповедта не се оспорват. Установи се, че товарен автомобил Скания с рег. № [рег. номер] е собственост на жалбоподателя. Установи се, че на 11.08.2025г. около 11.50 часа в [населено място], по ул.Славянска, до автогарата, посочения товарен автомобил е бил управляван от лицето И. И. А., роден на [дата]., като последния е неправоспособен и не притежава свидетелство за управление на МПС от категория № 3, към която спада товарния автомобил.

В жалбата са направени твърдения, констатираното управление на автомобила от А. е било в период на обявено за територията на [населено място] бедствено положение. Автомобилът бил предоставен за нуждите на общината в тази връзка и собственикът не е имал представя кой управлява превозното средство. Във връзка с твърденията са представени заповед № 381/08.08.2025г., издадена от кмета на община Сунгурларе, с която се обявява частично бедствено положение, включително на територията на [населено място], за период от 13 часа на 08.08.2025г. до отмяна на бедственото положение. Представена е и заповед № 400/14.08.2025г., издадена от кмета на община Сунгурларе, с която се отменя бедственото положение, считано от 16 часа на 14.08.2025г. Така наличието на надлежно обявено бедствено положение във времето и на мястото, където е констатирано управлението на автомобила от А. е установено.

Не е установено обаче, че автомобилът е бил предоставен от Б. на общината за нуждите във връзка с бедственото положение. В тази връзка съдът е уважил искането на жалбоподателя да доведе свидетел в съдебно заседание, но това доказателство не е било представено от страната, въпреки указаната и доказателствена тежест с доклада по делото.

При така установените факти съдът прие следните правни изводи.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, съобразно изискванията за това по чл.172 ал.1 ЗДвП. Със заповед № 251з-5636/10.10.2023г., издадена от директора на ОДМВР Бургас с която са делегирани правомощия на длъжностни лица от МВР, включително полицейски инспектор в РУМВР, за издаване заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДП. Не е налице основание за оспорване на заповедта по чл.146 т.1 от АПК.

Заповедта е в предвидената от закона форма и е мотивирана – писмена е и съдържа фактически и правни основания за нейното издаване. Не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила при издаването на обжалвания акт. Предвид специфичната процедура по издаване и налагане на ПАМ, уредена в чл.172 от ЗДП, както и целите на мярката, уредени в чл.171 от ЗДП, насочени към незабавно преустановяване на конкретно противоправно поведение, създаващо опасност за движението по пътищата, липсата на уведомяване на адресата за започване на административното производство по издаването на заповедта не следва да се разглежда като съществено процесуално нарушение при положение, че самата заповед е била надлежно съобщена на адресата и последният е имал възможност да реализира правото си на защита пред съда. Не е налице основание за оспорване по чл.146 т.2 и 3 от АПК.

Правилно са установени значимите факти по случая и въз основа на тях правилно приложен материалния закон, а направените в тази връзка оплаквания от жалбоподателя са основателни.

Съгласно чл.171 т.2а б.А от ЗДП за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

В случая е установено при проверката, че автомобила на жалбоподателя е бил управляван от неправоспособен водач за съответната категория МПС, към посочения момент. Възражението срещу принудителната административна мярка се основава на довода за липса на установена субективна страна по отношение на собственика на автомобила. Сочи се, че не може да се търси отговорност от жалбоподателя за осъщественото управление на автомобила му от неправоспособен водач, тъй като представляващо дружеството лице или лице, на което е предоставено управлението не е знаело и предполагало, че това ще се случи при описаната в жалбата ситуация.

Във връзка с възражението следва да се има предвид задължението на собственика по чл.102 ал.1 от ЗДП да не предоставя автомобила си на неправоспособен водач, към която разпоредба обаче чл.171 т.2а б.А от ЗДП не препраща изрично.

Съдът счита направения довод за липса на субективна страна за неоснователен. Съвпадането на обективните (предвидени от закона) предпоставки за прилагане на принудителна административна мярка с тези за носене на административнонаказателна отговорност не може да обоснове идентичност на предпоставките изобщо. Фактическият състав, при наличието на който възниква правомощието на компетентния орган да приложи мярката, е изцяло уреден в чл.171 от ЗДП и липсва законодателна празнота, налагаща приложението по аналогия на норми от други закони и в частност наличието на субективна страна у собственика (знание, съгласие и др.), явяваща се предпоставка за налагане на принудителната административна мярка. В случаите по ЗДП целите на прилагане на ПАМ са специално регламентирани в чл.171 - за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. Неизпълнението на задължението на собственика на МПС да осъществява ефективен контрол върху автомобила си като вещ, чието използване по предназначение представлява източник на опасност както за ползващите я, така и за околните, води до реализиране на административни нарушения, както и създава пряка опасност на движението по пътя. И двете негативни последици в случая са реализирани, поради което оспорената ПАМ е в съответствие с материалния закон, както и пряко е изпълнила целта на закона – чрез спирането от движение на превозното средство е била отнета възможността неправоспособния водач да застрашава движението по пътя. Не са налице основания за оспорване по чл.146 т.4 и 5 от АПК.

Предвид неоснователността на направените оплаквания и въз основа на извършената служебна проверка по чл.168 АПК съдът прие, че оспорената заповед е законосъобразна, поради което следва на основание чл.172 ал.2 АПК оспорването да се отхвърли.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на ЕТ К. Б., [ЕИК], с адрес община Сунгурларе, [населено място], [улица], срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0454-000075/11.08.2025г., издадена от полицейски инспектор в РУМВР Сунгурларе.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.