Р Е Ш Е Н И Е №

гр. Ловеч 19.02.2016 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД девети състав в публичното заседание на осемнадесети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТОМИРА ВЕЛЧЕВА

 

при секретаря И.В., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1848/2015 год. по описа на съда и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по повод постъпила искова молба от Д.С.Д. против В.Г.Д. за развод поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака и промяна в брачното фамилно име.

В исковата молба се навеждат твърдения, че страните сключили граждански брак на 21.08.1983 г., от който имат родени три деца –Стефан, роден на *** г., Людмил, роден на *** г. и И., родена на *** г. Твърди се, че от повече от десет години страните не живеят съвместно, като ищецът се е установила в Испания, а ответникът в Италия. По времето на съвместното им съжителство ищецът е била обект на нападки, обиди и агресия от страна на ответника.

Отправя се искане до съда да постанови решение, с което да прекрати брачната връзка между страните като дълбоко и непоправимо разстроена по вина на ответника и за промяна във фамилното име. Заявява се искане за присъждането на сторените по делото разноски.

В депозиран по делото отговор особения представител на ответника не навежда възражения по фактическите твърдения, изложени в исковата молба.

            В хода на делото ищецът участва лично и с адв. Димитрова, която по същество излага становище за основателност на заявените искове, като поддържа искането за присъждане на разноски и ангажира списък на сторените.

            Ответникът се представлява по делото от особения представител адв. Ст. Т., която по същество излага становище за основателност на заявените искове, като по искането за прекратяване на брака по вина на ответника и възлагане в негова тежест на сторените разноски, предоставя решението на съда.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност и взе предвид становището на ищеца приема за установено следното от фактическа страна.

В.Г.Д. и Д.С. Дянкова са сключили граждански брак на 21.08.1983 г. в гр. Летница, като съпругата е приела да носи фамилното име Д., което се установява от удостоверение за сключен граждански брак, издадено от Общински народен съвет Летница на база акт за сключен граждански брак № 31.

След сключването на брака страните заживели в дома на родителите на ответника, а впоследствие се преместили в самостоятелно жилище. Ищецът поела изцяло грижата за домакинството и родените от брака деца /две момчета и едно момиче, които вече са пълнолетни/, а ответникът осигурявал прехраната за семейството. Първоначално отношенията между страните са развивали нормално, но впоследствие ответникът започнал да се дължи грубо с ищеца. Той ежедневно я нагрубявал, наричайки я некадърница и курва, като настройвал децата срещу нея, в следствие на което двете по-големи момчета се отчуждили и сега не общуват с нея. Ищецът запазила добрите си отношения само с най малко от децата си. Ответникът не позволява на ищеца да ходи на работа. До 2006 г.2007 г. той обезпечавал финансово семейството, след което в работата му се появили затруднения. Тогата ответникът се съгласил ищецът да замина не на работа в Италия, където да обгрижва възрастни хора. При заминаването на ищеца на работа в чужбина най-малката им дъщеря била на 16 години. Тя учила в Свищов, като грижите за нея поел ответникът. Ищецът изпращала средства от Италия на ответника, с което той задоволяват собствените си нужди от издръжка и предоставял средства за училище за дъщеря им И.. Ищецът се връщала в България по два три пъти в годината, като отсядала в семейното жилище. Еднократно тя се засякла в ответника, който продължил да се държи грубо с нея, наричайки я курва. След като дъщерята на страните навърши пълнолетие ответникът също напуснал България, като първоначално се установил в Италия, а след това в Испания. Контакти страните поддържали откъслечно по телефон, като в разговорите ответникът продължавал да се дължи грубо с ищеца. Дъщерята на страните се омъжила, като при завръщанията на ищеца в България, тя се установявала в дома ѝ в гр. Казанлък.

Изложената фактическа обстановка се установява от приетите по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите Петрова и Георгиева. Те са близки роднини на страните, но показанията им са последователно, вътрешно непротиворечиви и взаимно подкрепящи се, поради което съдът има дава вяра. Наред с това, доколкото в предмета на делото са включени факти от личния живот на страните, съдът приема, че единствено техни близки и роднини на страните могат да свидетелстват за тях.

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Съдът е сезиран с иск за развод поради дълбоко и непоправимо разстройство, с правна квалификация чл. 49, ал. 1 СК и за промяна на фамилното име с правна квалификация чл. 53 СК.

Заявената претенцията за прекратяване брачната връзка между старините чрез развод, съдът намира за основателна.

По времето на съвместното съжителство на страните ищецът системно е бил обект на грубост и нападки от страна на ответника. Той се е опитвал и е настроил две от децата срещу ищеца, което е довело до прекъсване на общуването между тях. В една част от съвместното им съжителство ответникът е ограничавал възможността на ищеца да полага труд, макар финансово да осигурявал семейството. От близо десет години страните не живеят съвместно. Ищецът е напуснала семейното жилище, като се е установила в чужбина с цел работа. В едни период от време тя е осигурявала финансово ответника и непълнолетната им дъщеря. Дори и след установеното разделно съжителство между страните отношенията между тях не се променили. Ответникът е продължил да бъде груб в общуването с ищеца, отправяйки обидни думи към нея-наричайки я курва. Около две години след установяването на ищеца в чужбина страната е напуснал и ответника. Лични контакти между тях не е имало. Връщайки се в страната ищецът не се е установявала в семейното жилище, а в това на своята дъщеря, което не е в гр. Летница.

При установените факти съдът приема, че брачната връзка между страните е изчерпана. Между тях липсва взаимно уважение, разбира и общ поглед в бъдещето. Разделното им живеене в рамките на дълъг период от време ги е отчуждило до степен такава, че те не общуват и по повод родените от бараки си деца. При това състояние на брачната връзка, запазването ѝ е лишено от смисъл. Това дава основание на съда да приеме, че бракът е разстроен и то до степен такава, че заздравяването му е невъзможно, което е основание за неговото прекратяване.

Виновен за разстройството на брачната връзка е ответника. В семейството той е бил доминант, като е проявявал неоправдана агресия към ищеца. С поведението си той не само е прекъснал отношенията си с ищеца, но е отчуждил две от децата им от нея, поради което към момента връзка между тях е прекъсната.

При сключването на брака ищецът е приел да носи фамилното име на съпруга си. Заявено е искане за промяна на името, което следва да бъде уважено.

Предвид изхода на спора и във връзка с чл. 7, ал. 2 Тарифата за държавните такси съдът следва да определи окончателен размер на държавната такса за развод в размер на 40,00 лв. Заплащането й следва да се възложи на ответника, с оглед произнасянето въпроса за вината за разстройството на брачната връзка.

По делото ответникът е представляван от особен представител, на който следва а се изплати възнаграждение в размер на 600,00 лв. от внесения депозит, за което се издаде РКО.

На основание чл. 329, ал. 1, изр. 1-во ГПК в тежест на ответника следва да се възложи заплащането на сторените от ищеца разноски в размер на 1 235,10 лв., за които е ангажиран списък.

Воден от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

ПРЕКРАТЯВА с развод сключения на 21.08.1983 г. в гр. Летница, с акт № 31 от същата дата граждански брак между Д.С.Д. с ЕГН ********** и В.Г.Д. с ЕГН ********** като дълбоко и непоправимо разстроен по ВИНА на ответника В.Г.Д..

ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака Д.С.Д. да носи предбрачното си фамилно име Дянкова.

ОСЪЖДА В.Г.Д. с ЕГН ********** с адрес *** да заплати в полза на РС Ловеч допълнителна държавната такса за развод в размер на 15,00 лв. /петнадесет лева/.

ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал. 1, изр. 1-во ГПК В.Г.Д. с ЕГН ********** с адрес *** да заплати на Д.С.Д. с ЕГН ********** с адрес *** сумата от 1 235,10 лв. /хиляда двеста тридесет и пет лева и десет стотинки/-сторени разноски по делото.

ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв. С.Т.-особен представите на В.Г.Д., възнаграждение в размер на 600,00 лв. /шестстотни лева/ от внесения депозит, за което се издаде РКО.

 

Решението може да бъде обжалвано в 2-седмичен срок от връчването му на страните пред Ловешки окръжен съд.

Съобщението до ищеца да се връчи чрез адв. И.Н. на адрес ***.

Съобщението до ответника да се връчи чрез особения представител адв. С.Т..

 

                                                                           

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: