№ 568
гр. Пещера, 23.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, I ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Атанаска Ст. Павлова-Стоименова
при участието на секретаря Евгения Сл. Млячкова
като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Павлова-Стоименова Гражданско
дело № 20255240100723 по описа за 2025 година
Предявени са искове от В. Р. В., ЕГН: **********, от с. Нова махала, ****,
чрез адв. Е. И., срещу „КРЕДИСИМО“ ЕАД ЕИК ********* , със седалище и
адрес на управление : гр. София, бул. Витоша“№146/сграда А/ ,ет.4,Бизнес
център България , представлявано от Сокол Янков и против „АЙ ТРЪСТ“
ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. София, бул.
Витоша“№146/сграда А/ ,ет.4,Бизнес център България с управител Ива
Шаламанова, с предмет на исковете по чл. 26 ЗЗД и чл. 55 ЗЗД.
Твърди ищцата, че на 04.06.2024 г. между ищцата и ответното
дружество "КРЕДИСИМО“ ЕАД е сключен договор за паричен заем №
2987697 на 04.06.2024 по силата на който е усвоен кредит в размер на 400 лв.
за срок от 9 месеца. Записаният в договора Годишен процент на разходите
(ГПР) е в размер на 48,24 %, фиксираният годишен лихвен процент е в размер
на 40%. Общата дължима сума от потребителя – 470,93 лв.
Съгласно чл. 4 от договора заемополучателят следва да обезпечи
задължението си с осигуряване на поне едно от следните обезпечения:
банкова гаранция или одобрено от заемодателя дружество - поръчител,
юридическо лице.
1
Във връзка с посоченото изискване от договора за заем и на датата на
неговото сключване (04.06.2024 г.) на кредитополучателя се предоставя
Договор за предоставяне на поръчителство. Вторият договор се сключва с
"„АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, като по силата на него кредитополучателят трябва да
заплати на дружеството сумата в размер на 300,91 лв. (чл. 8, ал. 1 от същия),
разсрочена ведно със задълженията по кредита, като разсрочването и по двата
договора е на 9 вноски. Вноската по договора за поръчителство на месец е
различна и съвпада с падежа на вноските по договора за кредит .
Твърди , че посоченият договор е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК
във връзка с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД тъй като противоречи на законоустановените
императивни правила, както и на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Твърди че
договор за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК поради
нарушаване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т, 9 и т. 10 ЗПК във връзка с чл.
19 ЗПК. В договора, кредиторът се е задоволил единствено с посочване като
абсолютни стойности на лихвения процент по заема и на ГПР. Липсва
посочване на останалите компоненти от лихвения процент, записани в чл. 11,
ал. 1, т. 9 от ЗПК. В договора е уговорен лихвен процент в размер на и ГПР.
Не става ясно какво представлява разликата между горните проценти и кои
разходи покрива. Отделно от това е предвиденото възнаграждение за
поръчител, което поставя потребителя в положение да не знае точно в какъв
размер е оскъпяването му по кредита, което обуславя и пороците на договора
по чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗПК. Твърди ищцата и че посочването в договора
на размер на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между
страните представлява „заблуждаваща търговска практика" по смисъла на чл.
68д, ал. 1, и ал.2 т. 1 от ЗЗП, както и по смисъла на правото на ЕС. В този
смисъл е и Решение от 15.03.2012г. по дело С-453/10 на ЕСЕ „търговска
практика, състояща се в посочването в договор за кредит на по-нисък от
действителния годишен процент на разходите, трябва да се окачестви като
„заблуждаваща" по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни
търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния
пазар и за изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета.
Излага още в исковата си молба и че договорът за паричен заем е
нищожен и на друго основание, а именно тъй като клаузата за заплащане на
2
договорна лихва накърнява „добрите нрави“. В настоящия случай в договора е
предвидена лихва в размер на 50 % годишно, който размер надхвърля повече
от три пъти законната, което представлява нарушение на добрите нрави, като
критерии за норми на поведение, установени в обществото. Клаузата на чл. 4
от Договора е нищожна и самостоятелно основание, а именно чл. 21, ал. 1 от
ЗПК, като заобикаляща изискванията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Предвид на изложеното счита, че процесният договор е недействителен
на основание чл. 11, ал. 1, т. 9, и т. 10 ЗПК вр. чл. 22 от ЗПК, чл. 26, ал. 1 от
ЗЗД, както и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не е спазено изискването за съдържането
в договора на дори на един от посочените елементи, какъвто е размерът на
годишния процент на разходите съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, целият
договор за потребителски кредит е недействителен.
Счита, че сключеният договор за предоставяне на поръчителство е
нищожен на основание чл. 26 от ЗЗД и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.твърди че е
нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, тъй като не са спазени изискванията
на чл. 11, чл. 19, ал. 4 от ЗПК във връзка с чл. 22 от ЗПК, както и на основание
чл. 68е, чл. 143, ал. 1 и чл. 147 от ЗЗП. Договорът противоречи на добрите
нрави съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. Договорът за предоставяне на гаранция е
нищожен и на основание чл. 26, ал.1,предл. 1 и предл. 2 ЗЗД, като нарушаващ
и заобикалящ изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Сключването на договор за
предоставяне на гаранция срещу възнаграждение със свързано с
кредитодателя лице е способ за заобикаляне на императивната разпоредба на
чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Договорът за предоставяне на гаранция е нищожен и на
основание чл. 26, ал.2,предл. 4 от ЗДД поради липса на основание /кауза/.
Предвид, че договорът за предоставяне на гаранция е каузален и акцесорен
договор, с основание гарантиране на изпълнението на длъжника към
кредитора, същият е нищожен поради липсата на основание /кауза/ по
смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. 4 от ЗЗД предвид акцесорния му характер.
Клаузите на договора за предоставяне на гаранция нарушават изискванията на
чл. 143, ал. 2, т. 19 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и чл. 147, ал. 1
от ЗЗП. Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
3
Счита че има правен интерес в тази връзка да предяви осъдителен иск срещу
ответното дружество "„КРЕДИСИМО“ ЕАД ЕИК ********* на основание чл.
23 ЗПК, във връзка с чл. 22 ЗПК, във връзка с чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за
сумата от 50 лв., представляваща заплатената по кредита сума за
възнаградителна лихва, ведно със законната лихва.
Счита и че съгласно чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, който е получил нещо без
основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен
да го върне. В тази връзка е налице правен интерес от предявяване на
настоящия осъдителен иск срещу ответното дружество „КРЕДИСИМО“ ЕАД
ЕИК ********* на основание чл. 26 от ЗЗД и чл. 146, ал. 1 ЗЗД, във връзка с
чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за сумата от 50 лв. представляващи платено
възнаграждение за поръчителство по нищожен договор за предоставяне на
поръчителство .
Формулира петитум :
1. Бъде прогласена нищожността на Договор за паричен заем № 2987697
на 04.06.2024, сключен с „КРЕДИСИМО“ ЕАД , като противоречащ на
императивните изисквания на Закона за потребителския кредит, Закона за
задълженията и договорите и Закона за защита на потребителите.
2. Бъде прогласена нищожността на Договора за предоставяне на
поръчителство от 04.06.2024., сключен с "АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, като
противоречащ на императивните изисквания на Закона за потребителския
кредит, Закона за задълженията и договорите и Закона за защита на
потребителите, както и като заобикалящ изискванията на чл. 11 и чл. 19, ал. 4
от ЗПК и нарушаващ добрите нрави.
3. Осъди на основание чл. 23 ЗПК, във връзка с чл. 22 ЗПК, чл. 26, ал.
1 от ЗЗД и чл. 146 от ЗЗП във връзка с чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД ответника "
КРЕДИСИМО“ ЕАД , да заплати на В. Р. В., ЕГН: **********, сумата от 50
лв., представляваща заплатената по кредита сума за възнаградителна
лихва, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране
на настоящата искова молба до датата на окончателно й заплащане.
4. Осъди на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД ответника
КРЕДИСИМО“ ЕАД , да заплати на В. Р. В., ЕГН: **********, сума в размер
на 50 лв. представляващи платено възнаграждение за поръчителство по
нищожен договор за предоставяне на поръчителство , ведно със законната
4
лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба
до датата на окончателно й заплащане.
Ангажира доказателства и претендира разноски.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответниците по делото
КРЕДИСИМО ЕАД и АЙ ТРЪСТ ЕООД .
Ответникът КРЕДИСИМО ЕАД оспорват иска по основание. Излага
подробни съображения и сочат практика. Не е оспорва сключването на
договора за кредит, усвоена главница от 400 лева, при ГПР 48,24 %, ГЛП 40 %
и срок на кредита от 9 месеца.
Твърдят че клаузите не били нищожни, както и че не било нужно да се
сключва договор за поръчителство. Твърди че клаузите касаещи
поръчителството не са били нищожни. Твърди че възнаграждението по
договора за поръчителство не попада в обхвата на ГПР, поради което не
следвало да се включва в ГПР. Оспорва твърдението на ищеца, че имал
задължение да сключи договор за поръчителство, твърди че ищецът е могъл
да не го сключва. Твърди че към момента на сключване на договора не е знаел
какъв ще бъде процента на разходите и поради това възнаграждението на
поръчителя не е включено в ГПР.
Ето защо моли исковете да се отхвърли като неоснователен, претендира
разноски, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на ищеца, ангажира доказателства и доказателствени искания.
Ответникът АЙ ТРЪСТ ЕООД оспорва иска по основание. Излага
подробни съображения и сочат практика. Не се оспорва сключването на
договор за потребителски кредит, не оспорва и сключването на договор за
поръчителство Твърдят че клаузите не били нищожни, както и че не било
нужно да се сключва договор за поръчителство. Твърди че клаузите касаещи
поръчителството не са били нищожни. Твърди че възнаграждението по
договора за поръчителство не следвало да бъде включено в обхвата на ГПР.
Ето защо молят исковете да се отхвърли като неоснователен, претендира
разноски, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на ищеца, правят доказателствени искания.Моли исковете да бъдат
5
отхвърлени и прави доказателствени искания. Претендира разноски.
Съдът е сезиран с искова молба с четири обективно съединени иска с правно
основание по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр.с чл. 143, ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП и чл.
55 ал. 1 пр. 3 ЗЗД.
Обявено е за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между ищеца В. Р.
В., ЕГН: **********, и ответниците „КРЕДИСИМО" АД, и "АЙ ТРЪСТ "
ЕООД Договор за потребителски кредит № 2987697 на 04.06.2024, сключен с
„КРЕДИСИМО“ ЕАД и договор за поръчителство от 04.06.2024г.,
предоставяне и усвояване от кредитополучателя на заема, усвоена главница
от 400 лева, при ГПР 48,24 %, ГЛП 40 % и срок на кредита от 9 месеца,
задължението за заплащане на възнаграждение за поръчител не е разход по
кредита, който следва да се включи в ГПР.
От представения Договор за потребителски кредит № 2987697 на 04.06.2024,
сключен с „КРЕДИСИМО“ ЕАД и договор за поръчителство от 04.06.2024г.,
по силата на който ответникът „КРЕДИСИМО“ ЕАД е предоставил на ищеца
сумата от 400,00 лв. срещу насрещното задължение на ищеца - заемател, да
върне сумата на 9 месечни вноски. Записаният в договора Годишен процент
на разходите (ГПР) е в размер на 48,24 %, фиксираният годишен лихвен
процент е в размер на 40%. Общата дължима сума от потребителя – 470.93 лв.
В чл. 4 от Договора за паричен заем е уговорено задължение в срок до 10 дни,
считано от подаване на заявлението за сключване на договора, заемателят да
предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1) банкова гаранция
с бенефициер - заемодателя, за сумата по чл. 2, т. 7 от договора, със срок на
валидност - 30 дни след крайния срок за заплащане на задълженията по
договора; 2) да сключи договор за поръчителство с одобрено от КРЕДИСИМО
юридическо лице в срок до 48 часа от подаване на заявлението
Предвидено е че при неизпълнение на горните условия , ще се счита че
заявлението не е одобрено.
Видно от чл. 1 от Договор за предоставяне на поръчителство от 04.06.2024 г.
сключен между „АЙ ТРЪСТ " ЕООД и ищеца В. Р. В. , ответникът „АЙ
6
ТРЪСТ " ЕООД поел задължение да издаде гаранция за плащане в полза на
„КРЕДИСИМО " ЕАД с цел гарантиране изпълнение на задълженията по
потребителски кредит № 2987697 на 04.06.2024 сключен между В. Р. В. и
КРЕДИСИМО " ЕАД.
Съгласно чл. 8 от Договора за предоставяне на поръчителство и приложение
№ 1 за поемане на задължението за издаване на гаранция за плащане в полза
на „КРЕДИСИМО " ЕАД потребителят дължи възнаграждение в размер на
300,91 лв., платимо разсрочено на вноски, които са дължими на падежа на
плащане на погасителните вноски по Договор за паричен заем, сключен с
„КРЕДИСИМО " ЕАД. Последното дружество било овластено да приеме
вместо поръчителя изпълнение на задължението на потребителя за плащане
на възнаграждението по Договора за предоставяне на поръчителство .
От заключението на приета съдебно-икономическа експертиза, която съдът
кредитира като обективна и компетентно изготвена от вещото лице, се
установява, че ищцата В. Р. В. е извършила следните плащания по Договор за
паричен заем № 2987697 от 4.06.2024 г. са направени следните плащания : - на
11.07.2024 г. – 86.00 лв ; - на 19.07.2024 г. – 314.00 лв ; Общо платени – 400.00
лв.
С платените 400.00 лв. е погасена изцяло дължимата главница. Съгласно
Приложение N 1 към договора за кредит и Приложение N 1 към Договор за
поръчителство ако главницата по потребителския кредит бъде предсрочно
погасена в цялост до падежа на първата погасител-на вноска по погасителния
план,периодът от усвояване на кредита до датата на такова предсрочно
погасяване ще се счита за гратисен период и потребителят няма да дължи
плащане на лихва за този период и възнаграждение на поръчителя. Първата
погасителна вноска по погасителен план е била на 20.07.2024 г., като до тази
дата главницата е била предсрочно погасена в цялост. Ако в размера на ГПР
по Договор за потребителски кредит N 2987697 от 4.06.2024 г. се включат в
него дължимото възнаграждение за поръчителство то размера на ГПР е 472.12
%.
В съдебно заседание вещото лице уточнява , че проверка е правил в
„Кредисимо“ в счетоводството им. Само плащанията, които е отразил, са
платени от ищцата. Предсрочно е погасила задължението си, затова не са й
7
начислявани такси. Внесла е 86 лева първо и 314 лева на 19.07.2025 г. – общо
400 лева и погасява главницата. След като не е отразено като платено от
ответниците, не е платено. Повече от това, което е посочил, не е плащано.
Експертизата е приета в о.с.з..
При така установените правнорелевантни факти, съдът намира от правна
страна следното:
Безспорно е по делото, че между ищцата и ответника „КРЕДИСИМО " ЕАД
сключен Договор за потребителски кредит N 2987697 от 4.06.2024 г по силата
на който „КРЕДИСИМО " ЕАД е предоставило на В. Р. В. сумата от 400,00
лв., която е изцяло усвоена от ищеца. срещу насрещното задължение на ищеца
- заемател, да върне сумата на 9 месечни седмични вноски - годишен лихвен
процент (ГЛП) от 40,00 % и ГПР от 48,24 %. Крайният срок за погасяване на
заема е 20.03.2025 г. Било е уговорено предоставянето на едно от следните
обезпечения: банкова гаранция с бенефициер - заемодателя или одобрено от
заемодателя дружество – поръчител.
Съгласно чл. 3 ал. 2 от ЗКИ ответникът „КРЕДИСИМО " ЕАД е финансова
институция, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са
набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор
по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Ищцата е физическо лице, което при
сключване на договора е действало именно като такова.
Сключеният между страните Договор за паричен заем по своята правна
характеристика и съдържание е такъв за потребителски кредит по смисъла на
чл. 9, ал. 1 от ЗПК и за неговата валидност и последици важат изискванията на
специалния закон - Закона за потребителския кредит.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на
чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът
за потребителски кредит е недействителен. Посочените разпоредби уреждат
императивни законови изисквания към формата и съдържанието на договора
за потребителски кредит, установени в защита на потребителите.
Императивна норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК предвижда, че договорът за
кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и
8
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин. Целта на разпоредбата на чл. 11, ал. 1,
т. 10 от ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално
ясна информация за разходите във връзка с кредита, за да може да направи
информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.Според чл.
19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит.
Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, опредЕ. с постановление на Министерския
съвет на Република България.
В ГПР следва да са включени всички разходи, които ще извърши потребителя
и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. По силата на § 1, т. 1
от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя " са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
В Договор за потребителски кредит N 2987697 от 4.06.2024 г., е посочен
процент на ГПР от 48,24 %.Този размер на ГПР обаче не отразява
действителният такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а
именно - възнаграждението на гаранта по Договора за предоставяне на
поръчителство, сключен от потребителя с „АЙ ТРЪСТ" ЕООД.
Възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с предмета на
9
Договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на
вземанията по договора и следва да се включва в общите разходи по заема по
смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
Въпреки че всеки един от процесните договори - този за потребителски
кредит и този за предоставяне на поръчителство, формално представляват
самостоятелни договори, двата договора следва да се разглеждат като едно
цяло. Тази обвързаност се установява от уговорката за необходимост от
предоставяне на обезпечение чрез сключване на договор за гаранция от
заемателя с одобрено о т заемодателя юридическо лице - поръчител,
сключването на договора за поръчителство в деня, в който е сключен самият
договор за заем, както и с изричната уговорка за изплащане на
възнаграждението за предоставяне на гаранция, ведно с основното
задължение по заема.
А съгласно Приложение 1 към Договора за предоставяне на поръчителство,
„КРЕДИСИМО " ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя
възнаграждението по Договора за предоставяне на поръчителство. Безспорно
е в случая , че разходът за възнаграждение в полза на поръчителя е известен
на заемодателя към момента на сключване договора за паричен заем.
Уговореното възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство
всъщност представлява скрита възнаградителна лихва за предоставения заем
по Договора за паричен заем. По този начин се постига скрито увеличаване на
възнаграждението на търговеца, предоставил заем на потребителя, което е
забранено от разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и води до заобикаляне на
императивните разпоредби на ЗПК за максималния размер на дължимите от
кредитополучателите разходи по кредита.
Освен това потребителят няма право на избор, доколкото, че за да бъде
потребителят одобрен за отпускане на заема, следва да сключи още и Договор
за предоставяне на поръчителство с конкретно посочено от кредитора
юридическо лице гарант. Договорът за предоставяне поръчителство има за цел
да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа
неплатежоспособност на длъжника, което противоречи на чл. 16 от ЗПК
изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам
платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползването на
заетите средства, съответна на получените гаранции.
10
По делото безспорно се установи и от приетата съдебно-икономическа
експертиза, че плащането на възнаграждението за поръчителство не е
отразено като разход при формирането на оповестения ГПР – 60,748,246% по
Договора за паричен заем. Ако същото бъде включено в общите разходи по
кредита, то размерът на ГПР би бил равен на 472.12% Възнаграждението на
поръчителя се явява разход по заема и е следвало да бъде включено в ГПР,
доколкото сключеният Договор за предоставяне на поръчителство и разходите
по него са пряко свързани с Договора за потребителски кредит. Посочването
на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна информация и
следва да се определи като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по
смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Тя подвежда
потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и не му
позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на
договора. Посочването на стойност на ГПР по- малка от действителната, която
превишава ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, представлява неизпълнение
на задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. По този начин потребителят е
бил въведен в заблуждение относно действителния размер на сумата, която
следва да плати по Договора за паричен заем и реалните разходи по заема.
Като не е оповестил действителен ГПР в Договора за паричен заем
заемодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от
уговорената сделка. Умишленото невключване на възнаграждението на
гаранта в ГПР по Договора за паричен заем обуславя санкцията по чл. 22 вр.
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, а именно недействителност на целия Договор за
паричен заем.
Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита.
От извършената по делото съдебно-икономическа експертиза се установява,
че по Договора за паричен заем ищецът е заплатил за главница в размер на
400,00 лева, като липсват доказателства за други плащания. Самата ищца
не твърди да е правила повече преводи от установените от вещото лице.
Последиците от недействителността на Договора за паричен заем рефлектират
върху Договора за предоставяне на поръчителство, поради естеството на
правоотношенията. Договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен,
11
тъй като се явява лишен от основание, предвид недействителността на
Договора за паричен заем, който той обезпечава и във връзка, с който е
възникнало правоотношението по предоставянето на поръчителство.
Предвид, че не е установено друго плащане над усвоената главница от 400
лева, то предявените осъдителни искове се явяват неоснователни.
Предвид на изложеното предявените искове се явяват частично основателни.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН Договор за потребителски кредит №
2987697 на 04.06.2024, сключен между В. Р. В., ЕГН: ********** и
„КРЕДИСИМО“ ЕАД ЕИК ********* , на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД във
вр.с чл.22, във вр.с чл.11, ал.1 т.10 от ЗПК.
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН Договор за предоставяне на поръчителство
от 04.06.2024 сключен между В. Р. В., ЕГН: ********** и „АЙ ТРЪСТ“
ЕООД ЕИК *********.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове на В. Р. В., ЕГН: **********, да се осъди
„КРЕДИСИМО“ ЕАД ЕИК ********* да й заплати сумата от 50,00 лева на
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, представляваща недължимо платена
сума за възнаградителна лихва по обявен за недействителен договор за
потребителски кредит, ведно със законната лихва върху нея, както и сумата
от 50,00 лева на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД представляващи
недължимо платено възнаграждение за поръчителство по нищожен договор за
предоставяне на поръчителство , ведно със законната лихва върху нея.
ОСЪЖДА „КРЕДИСИМО“ ЕАД ЕИК ********* да заплати в полза на РС
Пещера сумата в размер на 50,00лв. - разноски за държавна такса по делото и
150,00 лева – разноски за експертиза .
ОСЪЖДА „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД ЕИК *********, да заплати в полза на РС
Пещера сумата в размер на 50,00 лв. - разноски за държавна такса по делото и
150,00 лева – разноски за експертиза .
ОСЪЖДА „КРЕДИСИМО“ ЕАД ЕИК ********* да заплати на ЕАД Е. И.
БУЛСТАТ ********* от ПАК сумата в размер на 480 лв.с ДДС - адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство по делото.
12
ОСЪЖДА „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД ЕИК ********* да заплати на ЕАД Е. И.
БУЛСТАТ ********* от ПАК сумата в размер на 480 лв. с ДДС - адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд -
Пазарджик в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
13