РЕШЕНИЕ
№ 445
гр. Русе, 18.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Милена Г. Трифонова
при участието на секретаря Теодора Ив. Петрова
като разгледа докладваното от Милена Г. Трифонова Гражданско дело №
20234520101674 по описа за 2023 година
Ищците Р. Г. И. и И. И. И. твърдят, че на основание нот. акт, вх.рег. №
14981/18.11.2022 г., акт № 138, том 42, Н.Д. № 8742, парт. кн. ДВП 14450- Служба по
вписване- Русе, придобили в режим на СИО следния недвижим имот: ½ ид.ч. от Поземлен
имот № 0.1072, находящ се в село Н...., ЕКАТТЕ 51679, община Русе, област Русе, по
кадастрален план, одобрен със 3аповед № 1379 от 22.04.2003 г. на Кмета на Община Русе,
изменена със 3аповед № РДО 3504/17.12.2007 г. на Кмета на Община Русе, с адрес: ул. „Д...,
с площ по кадастрален план 993 кв.м, трайно предназначение - урбанизирана територия,
начин на трайно ползване - ниско застроена, стар идентификатор пл.№ 151, квартал 37, п.ХI,
УПИ IV, с площ 991 кв.м., отреден за жилищно застрояване, при съседи: 0.1071, 0.1074,
0,1073, 0,7053, 0.1069, 0,1070, ведно с 1/2 идеална част от построената в имота сграда,
представляваща по Скица № УТ- 01-635/09.04.2019 г. на Община Русе, СГРАДА № 0.1072.4
на 2 етажа, масивна, жилищна сграда — еднофамилна, със застроена площ от 95 кв.м. и
разгъната застроена площ 205 кв.м. Праводател /заменител/ по сделката на имота била И. И.
И., която го придобила по време на брака си с ответника. И. И. и И. И. придобили правото
на собственост върху процесния имот чрез нот.акт за покупко-продажба № .... г. на нотариус
с рег. № 630 на Нот.камара, район на действие РС-Русе. Върху имота имало построена
жилищна сграда с площ 73 кв.м., която била съборена, за да се изгради на нейно място нова.
Бракът между И. И. И. и И. А. И. бил прекратен с влязло в сила съдебно решение по гр.д. №
1359/22 г. по описа на РС – Русе, на основание чл. 50 от СК. По силата на чл. 28 от СК И. И.
придобила 1/2 ид.ч. от имота, предмет на делба. Към момента на предявяване на настоящата
1
искова молба ответникът упражнявал фактическата власт върху имота, без да заплаща на
ищците обезщетение за ползата, от която ги лишава. Поради това в тази си част исковата
молба следва да се счита като покана за заплащане на ежемесечно обезщетение за
притежаваната от тях 1/2 ид.ч. от имота в размер на 800 лв. месечно. Тъй като нe могат да се
поделят доброволно с ответника, претендират да бъде постановено решение, с което
описаният недвижим имот да бъде допуснат до делба при права: 1/2 ид.ч. за двамата ищци в
режим на СИО и 1/2 ид.ч. за ответника.
В срока по чл. 131 от ГПК И. А. представя отговор на исковата молба, с който счита
предявения иск за неоснователен. Заявява, че недвижимият имот, предмет на иска, следва да
бъде допуснат до делба между него и бившата му съпруга И. И. И. при равни права, а
сключеният договор за замяна на недвижим имот, обективиран в нотариален акт с вх.рег.
№........., парт.кн. ДВР 14450, Служба по вписване – Русе, между И. И. и родителите й, следва
да бъде обявен за нищожен. Твърди още, че договорът за замяна е извършен единствено с
цел той да бъде увреден от бившата си съпруга, спрямо която имал значителни неуредени
финансови вземания във връзка с изграждането и довършването на къщата и подобренията,
които извършил. Целта на извършената замяна била да бъде заменена И. И. от своите
родители в делбеното производство, така че И. А. да няма право на претенции по сметки, на
основание чл. 346, ал. 1 от ГПК във втората фаза на делбата спрямо новите съсобственици
на идеалната част от къщата, тъй като те се явяват трети страни за взаимоотношения между
съпрузите. По време и след развода, И. А. и И. И. водили преговори за извънсъдебно
уреждане на отношенията си, като ответникът предложил на бившата си съпруга да
придобие недвижимия имот, като да заплати двата кредита към „Юробанк България“ АД
(договор за банков креди от 23.05.2019 г. на стойност 50 000 лева за строеж и довършване на
недвижимия имот и от 18.10.2019 г. на стойност 40 000 лева за ремонт ) общо около 85 000
лева, които до фактическата раздяла на страните плащал само той; да заплати кредитите на
И. А. в Испания, изтеглени за ремонт и довършване на къщата в село Н.... и изцяло
преведени по банкова сметка на бившата му съпруга и инвестирани в строителните работи
по къщата, общо в размер на 48 000 евро (договор за заем от 03.05.2019 г. и Договор за заем
от 14.05.2019 г. с банка Банкиа); да му заплати 14 500 евро (28 359 лева), с които
първоначално била закупена къщата, които средства той взел от баща си назаем, след което
му ги върнал 2016 г.; да върне на бащата на И. 22 000 лева, които превел на 15.08.2017 г. по
сметка на И. отново за довършителни строителни работи по къщата и които И. върнал след
прекратяване на брака; да върне на майката на ответника 5000 евро (9779 лева), които тя
дала в заем на И. на 30.10.2018 г. и отново били инвестирани за ремонт и довършване на
къщата и които И. върнал след прекратяване на брака. Поради непостигнато съгласие с
предложението последвали действията на И. И. по замяна на идеалната част от къщата си с
нивите на родителите си. От тук и сключеният договор за замяна се явявал нищожен по чл.
26, ал. 1 33Д, на някое от посочените основания. Напълно ясно било намерението на
заменителите по сделката да увредят ответника. Извършвайки замяната, било
възпрепятствано правото на И. А. да заяви спрямо бившата си съпруга претенции по сметки
по реда на чл. 346 от ГПК в първото заседание след допускане на делбата, като страните по
2
сделката заобикалят и предвидената забрана в чл. 33 от 3С и възпрепятстват правото му на
изкупуване на идеалната част. При извършената замяна на 18.11.2022 г. имало значителна
неравностойност в престациите, което също водело до нищожност на сделката, тъй като не
били еквивалентни ид.част от къщата на стойност приблизително 150 000 лева с получена
насреща от родителите на заменителя нива от 16 дка. От друга страна, И. И. заменяла нещо,
което така или иначе й се полага по силата на наследственото правоприемство и правото на
наследяване. Същата няма братя и сестри, така че в случай на наследствено правоприемство
отново тя ще наследи собствеността на къщата като единствен законен наследник на
родителите си и по този начин отново би станала притежател на своята 1/2 ид. част. По
изброените по-горе причини сключеният договор за замяна противоречал и на добрите
нрави. Ответникът счита сделката за привидна, на основание чл. 26, ал.2 от 33Д, тъй като
същата не изразявала истинската воля на страните и била сключена единствено с цел да го
увреди. В случая била налице абсолютна симулация, тъй като страните по извършената
замяна не са желали настъпване на последиците й, а именно замяна на притежаваните от
ищците 16 дка ниви с притежаваната от И. И. 1/2 от недвижимия имот. Счита, че не са го
желали, тъй като заменяните недвижими имоти са с много различна стойност и няма
икономическа, нито логична и житейска причина И. да иска вместо имот на стойност 150
000 лева (стойност на нейната идеална част към 03.2022 г.) да придобие ниви в същото село.
Същата не развива земеделска дейност, а работи като продавачка в магазин за строителни
материали. Върху недвижимия имот била учредена договорна ипотека като обезпечение на
двата отпуснати кредита от „Юробанк България“ АД на кредитополучателите И. и И..
Родителите й получават в замяна на нивите си ½ ид. част от недвижим имот, на който знаят,
че тежи ипотека от близо 40 000 евро, но вноските продължавали и към настоящия момент
да се внасят от И. - от фактическата раздяла на съпрузите до сега. Това било така, тъй като за
страните по сделката, както и за банката, тя била собственик на идеалната част от имота.
Ако съдът приеме, че не е налице абсолютна симулация на извършената сделка, моли същата
да бъде за обявена за относително симулативна, като замяната прикрива продажба. Целта на
страните отново била със законови средства да постигнат неправомерна цел и да заобиколят
закона. Ако съсобственицата И. И. е продала своята идеална част, прикривайки сделката с
извършената замяна, то интересът на ответника като съсобственик да оспори с иск сделката,
по която не е страна, произтичал именно от правото му на изкупуване. И. А. изпратил
покана до процесуалния представител на ищците, които не живеели в България, да им
предаде ключовете за недвижимия имот. Ответникът също не упражнявал фактическа власт
върху имота, тъй като живеел и работел в Испания и не си е идвал от една година. Същият
никога не е възпрепятствал съсобственика си И. И. да използва имота и до сега покана да
предаде владението на имота от нея не е получавал. От друга страна имотът не можел да
бъде използван, тъй като бил негоден за обитаване. На 01.06.2023 г. в 13:30 часа в кантората
на нотариуса се явила бившата съпруга на ответника - И. И., за да получи ключовете на
имота, което още веднъж потвърждавало наведените от него твърдения за нищожност на
сделката и че целените с нея правни последици не са настъпили и не са желани от страните.
3
И. А. предявява инцидентни установителни искове спрямо ищците и
новоконституираната ответница – бившата му съпруга И. И. И., на основание чл.26, ал.1 и
ал.2 ЗЗД, за прогласяване недействителността на сключения между последната и родителите
й – ищците Р. И. и И. И. договор за замяна на недвижим имот, обективиран в нот.акт, вх.рег.
№ .... по описа на СвП-Русе, поради противоречието му с добрите нрави, евентуално поради
противоречие със закона или неговото заобикаляне и евентуално като симулативен. На
основание чл.135 ЗЗД, в случай, че исковете за прогласяване нищожността на замяната бъдат
оставени без уважение, предявява иск по чл. 135, ал. 1 от 33Д против И. И. и родителите й -
ищци в настоящото производство, като съображенията му за увреждането му били същите
като посочените по-горе, но имало и още една цел, поради която сделката се явявала
недействителна спрямо И. А.: със замяната И. И. поискала да остане без имущество, към
което ищецът по инцидентните искове да може да насочи претенциите си и от което да
събере дължимите му суми. При сключване на договора за замяна били изпълнени всички
предпоставки, за да бъде уважен иска по чл. 135, ал. 1 от 33Д, а знанието за увреждане на
заменителите и ищци в настоящото производство се презумирала, тъй като същите са
възходящи и низходящ. Моли имотът да бъде допуснат до делба между него и И. И. при
равни права.
И. И. И. депозира отговор на насрещната искова молба, в който не оспорва факта, че
на 01.06.23 г. в качеството й на пълномощник на ищците в производството, получила
ключове от имота, предмет на делба. Счита исковете с правно основание чл.26 33Д за
недопустими и неоснователни. Страни по договор за банков кредит HL 101009 и договор за
банков кредит HL 07581 били бившите съпрузи. И двата кредита били целеви - за строеж и
довършване на делбения имот. По време на брака им тези кредити се обслужвали от тях като
съпрузи. Предвид влошените им отношения, от началото на 2022 г. ищецът категорично
отказал да погасява вноските по кредита. Те били поети изцяло от ответницата, чиито
месечен доход бил в размер на 1300 лв. След прекратяване на брака им, вноските по
посочените договори за кредит били силно затрудняващи за нея. Родителите й й дарявали
при нужда пари, за да може да се справя с тяхното своевременно погасяване. И. И. имал
силно обременителен контакт с ищеца и нямала достъп до имота, който свързвала
психологически само с тормоз от страна на ищеца и никога не би могла да живее в него.
Предвид факта, че ищецът живеел в Испания по време на строежа на къщата, ответницата
поела изцяло организацията на строителството. Това водело до постоянни обвинения към
нея, че не умее да се справя с нищо, че непрекъснато греши. Именно поради тази причина
родителите й пожелали да придобият къщата. 3а тях съществувала яснота, че имотът е
обременен с ипотека, която обезпечава нейни и на бившия им зет задължения. Били наясно,
че ако ответницата престане да заплаща ежемесечните вноски, това трябвало да направят те,
за да не се стигне до принудително изпълнение спрямо него. Замяната била желан от
страните по нея правен резултат. Поради това изрично вписали в нот.акт за замяна, че им е
известно, че върху имота има вписани договорни ипотеки така, както са описани в него.
Предвид факта, че кредитополучател по описаните по-горе договори за кредит била И. И., тя
4
извършвала плащанията на вноските по тях. При нужда родителите й й давали пари, за да се
справя със съответни вноски. Ищецът под никаква форма, независимо, че бил
кредитополучател и отговарял солидарно с ответницата по договорите за кредит, не
извършвал плащания. Този факт се сочел от него и в исковата молба. Ответницата оспорва
договорът за замяна да е сключен в противоречие с добрите нрави. Ищецът не съобразил
факта, че придобият от заменителите имот е обременен с ипотечно право. Неговата стойност
не можела да бъде определена по номинал /пазарна стойност/, тъй като върху нея имало
тежест - задължения по Договор за банков кредит HL 101009 и Договор за банков кредит HL
07581. Във всеки един момент съществувал рискът при спиране на погасяване на
задълженията за вноски по кредита, имотът да бъде изнесен на публична продан.
3аменените имоти били приблизително еквивалентни по стойност, съобразявайки
изложените вече обстоятелства. В исковата молба нямало нито един наведен факт относно
това в какво се състои противоречието със закона на сключения договор за замяна.
Ответницата оспорва договорът за замяна да е сключен при заобикаляне на закона. В случая
се твърдяло, че прикритата сделка е продажба, а тя не била забранена от закона сделка.
Страните по сделката са желаели целения правен резултат - замяна на посочените вещи.
Оспорва договорът за замяна да е нищожен, поради това, че е симулативен и не е породил
правни последици между страните по него. Исканията по сметки между съделителите в
делбеното производство представлявали обективно съединени осъдителни искове, свързани
с отношенията между съсобствениците по повод управлението, стопанисването и
използването на съсобственото имущество, предмет на делбата. Докато И. А. навежда
основания за искане за свои вземания, произтичащи от договори за кредит, сключени по
време на брака им, както и за заемни средства, получени от неговите родители. Това
вземане, обаче, не попадало в посочените хипотези. Ответницата оспорва ищецът да има
вземане към нея, следващо се от договори за кредит: Банкиа Договор за заем преписка №
23.317.523/16 от 03.05.2019 г., Банкиа Договор за заем преписка № 23.360.247/82/ 04.05.2019
г. Оспорва средствата, получени по посочените договори, да са разходвани за нуждите на
семейството, включително и за ремонти на делбения имот. Оспорва по време на брака им
ищецът да е сключвал договор за заем със своите родители, същите да са му предоставяли в
заем сума и респективно такава да е връщана. Предвид липсата на нарочно наведено
твърдение каква сума се претендира, прави глобално възражение за липса на вземане.
Оспорва ищецът да има качеството на кредитор спрямо нея. И. И. оспорва договорът за
замяна да е увреждащ ищеца. Чрез замяната тя придобила друго имущество, с което в
случай, че ищецът има вземане към нея, може да се удовлетворява. Извън това, върху имота
имало вписана договорна ипотека. Нито тя, нито родителите й, са имали знание за
увреждане. Тя също имала насрещно вземане спрямо ищеца, представляващо половината от
плащаното от нея по договорите за банков кредит след фактическата им раздяла.
Ищците Р. И. и И. И. депозират отговор на насрещната искова молба, в който излагат
същите съображения за недопустимост и неоснователност на предявените искове.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства и
5
приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
С Нотариален акт №........... г., съставен от нотариус с рег. № 304 в регистъра на
Нот.камара с р-н на д-е РРС, ищците Р. Г. И. и И. И. И. са придобили в режим на СИО по
силата на договор за замяна на недвижими имоти, сключен с И. И. И., правото на
собственост върху ½ ид. част от следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 0.1072,
находящ се в с. Н...., ЕКАТТЕ 51679, общ. Русе, обл. Русе, по кадастрален план, одобрен със
Заповед № 1379 от 22.04.2003 г. на кмета на Община Русе, изм. Със заповед № РДО
3504/17.12.2007 г. на кмета на Община Русе, с адрес ул. „Д..., площ по кадастрален план 993
кв. м, трайно предназначение – урбанизирана територия, начин на трайно ползване – ниско
застроена /до 10 м/, ведно с ½ ид. част от новопостроената в имота сграда, представляваща
по скица № УТ-01-635/09.04.2019 г. на Община Русе: СГРАДА № 0.1072.4 на два етаж,
масивна, жилищна сграда – еднофамилна, със застроена площ от 95 кв. м и разгъната
застроена площ 205 кв. метра. Прехвърлителят на имота - И. И. е придобила правото на
собственост върху описания в режим на СИО по силата на договор за покупко-продажба,
обективиран в нотариален акт № .......... г. на нотариус с рег. №630 в регистъра на Нот.камара
с р-н на д-е РРС и въз основа на констативен нотариален акт за собственост по документи
,на недвижим имот , с № ............. г. но нотариус с рег. №220 в регистъра на Нот.камара, с р-н
на д-е РРС. След прекратяване на брака между И. И. и И. А. с решение № 859/21.06.2022 г.
по гр.д. № 1359/2022 г. на РРС, бездяловата съсобственост се е трансформирала в
обикновена съсобственост и И. И. е получила ½ ид. ч. от гореописания имот, с който се е
разпоредила посредством договора за замяна на недвижими имоти от 17.11.2022 г. От
приложените по делото договори за банков кредит от 23.05.2019 г. и 18.10.2019 г. е видно, че
И. И. и И. А. са получили банкови кредити, обезпечени с ипотека, съответно на стойност
50 000 лева и 40 912 лева за строеж, довършване и ремонт на процесния недвижим имот.
Ответникът А. е представил писмени доказателства за сключени договори за заем в Испания
за сумите от 30 000 евро и 18 000 евро, без в тях да е посочено за какви цели се предоставят.
Според показанията на свид. Н. Д. и И. Г.., И. и И. са закупили процесния имот по
време на брака, като И. е била ангажирана с организацията на всички дейности по строежа,
а И. работел в Испания. Свидетелите сочат, че И. е теглила банков кредит за къщата, по
който месечната вноска възлизала на 1000 лева, но изпитвала затруднения във връзка с
погасяването й и била подпомагана финансово от нейните родители. Според свидетелите
след развода И. не е заплащал вноски по кредита, което обстоятелство не се оспорва от А..
Отношенията между бившите съпрузи по повод уреждане на отношенията им, свързани с
имота, се влошили и това оказвало негативно психологическо влияние върху И.. Поради тази
причина тя сключила договора за замяна на недвижими имоти с родителите си, за да могат те
да погасяват кредита. Съдът кредитира показанията на свидетелите като логични,
непротиворечиви и подкрепени от писмени доказателства по делото, а отчасти и от
показанията на свидетелите, сочени от ответника И. А..
Свидетелите Д. М. /сестра на ответника А./ и И.С.сочат, че им е известно, че И. и И.
са купили място в с. Н.... и са построили къща. Свид. М.заявява, че родителите им са да дали
6
пари назаем на И. за закупуване на парцела. Свидетелите твърдят, че И. е изтеглил кредити в
България и в Испания за строежа на къщата и е изпращал пари на съпругата си, за да
организира дейностите по строежа. Заявяват, че И. и И. са имали конфликти относно
процесния имот. Свид. М. потвърждава, че след развода И. е преустановил плащанията по
кредита в България. Съдът кредитира показанията на свидетелите като логични и
непротиворечиви, кореспондиращи на приложени по делото писмени доказателства и на
показанията на свидетелите, водени от ищците. Съдът преценява показанията на свид. М.
през призмата на чл.172 ГПК, отчитайки нейната заинтересованост като сестра на ответника
А., като счита, че същите могат да се приемат за достоверни, доколкото не са в противоречие
с писмените доказателства по делото.
Установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:
Доколкото на осн. чл.278, ал.3 ГПК определението на РОС по ч.гр.д. № 802/2023 г. е
задължително за настоящата инстанция, то делбеният съд следва да разреши преюдициалния
спор за действителността на замяната, с оглед на което дължи разглеждане на предявените
от ответника И. А. инцидентни установителни искове и иска по чл.135 ЗЗД.
По исковете за прогласяване нищожност на договора за замяна:
Според задължителната практика на ВКС начинът на евентуално съединяване на
искове за недействителност на сделка зависи от естеството на материалните
правоотношения, независимо от поредността и съотношението, които е посочил ищецът,
поради което съдът е длъжен да разгледа основанията на нищожност според тежестта на
сочения от ищеца порок в поредност от най-тежкия към по – леките, както следва:
противоречие със закона или заобикалянето му, привидност и накърняване на добрите
нрави.
Съдът намира за неоснователен иска за нищожност на осн. чл.26, ал.1, пр.1 поради
противоречие със закона на договора за замяна на недвижими имоти, обективиран в нот.акт
№22 от 17.11.2022 г. на нотариус с рег. №304 в рег. на Нот.камара с р-н на действие РРС.
Ищецът по инцидентния установителен иск не е посочил конкретната законова разпоредба,
която счита за нарушена, но от обстоятелствената част на исковата молба става ясно, че
счита действията на страните по договора за замяна за противоречащи на принципа за
добросъвестност и нарушаващи общото задължение да не се вреди другиму. Съставът на
това основание за нищожност е обективен /т.е. субективното отношение на страните към
наличното противоречие е ирелевантно/. Въз основа на събраните по делото доказателства
не може да се изведе извод, че чрез сключване на договора за замяна от ищците и
ответницата И. И. са причинени вреди на И. А., изразяващи се във възпрепятстване на
възможността той да предяви претенции по сметки по чл.346 ГПК във втора фаза на делбата
срещу бившата си съпруга. Облигационните претенции между бившите съсобстевници
могат да се предявят не само в делбено производство, но и в самостоятелно производство,
поради което сключването на сделката сама по себе си нито води до увреждането му, нито
обосновава извод за наличие на намерение у страните по договора да го увредят, като го
7
възпрепятстват да предяви претенциите си.
Не се установява и нищожност на сделката на осн. чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД поради
заобикаляне на закона, в частност на разпоредбата на чл.33 ЗС. Подобна хипотеза би била
налице, когато чрез позволена от закона сделка се постига забранен от закона резултат, като
участниците в сделката преследват именно тази неправомерна цел. От показанията на
свидетелите Димитрова и Гарванска се установява, че страните по договора за замяна са
сключили сделката поради влошените отношения между бившите съпрузи, за да се
преустановят конфликтите между тях по повод съсобствения им имот. Действително
разпоредбата на чл.33 ЗС изисква преди продажба съсобственикът да предложи на другите
съсобственици своята част от имота при същите условия, но разпоредбата е приложима
единствено за договорите за продажба, не и за други сделки, вкл. замяна. В конкретния
случай не е налице заобикаляне на закона, тъй като разпоредбата на чл.33 ЗС не съдържа
забрана на съсобственика да се разпорежда със своята част от съсобствения имот в полза на
трето за съсобствеността лице, а само създава ограничение в упражняването на това право.
Съгласно ЗС сделката, сключена с трето лице, без спазване изискванията на чл.33 ЗС, не е
нищожна, тъй като в ал.2 е регламентирана възможност съсобственикът да предяви
конститутивен иск за изкупуване по чл.33, ал.2 ЗС в краткия двумесечен срок от
продажбата, след което сделката се стабилизира. С оглед на посоченото предявеният в
условия на евентуалност иск за нищожност на договора за замяна на това основание се явява
неоснователен.
Съдът намира за неоснователен и евентуалния иск за нищожност на сделката на осн.
чл.26, ал.2, пр.5 ЗЗД поради нейната привидност (абсолютна, а в условия на евентуалност -
относителна). Привидност на сделката, сключена при абсолютна симулация, е налице, когато
между страните е постигнато вътрешно съгласие сделката да не породи правните си
последици между тях. Ищецът по ИУИ навежда доводи за абсолютна симулация на договора
за замяна, с аргумент, че страните не са желали настъпване на последиците на сделката и
ответницата И. е запазила правата си върху имота. Евентуално счита, че е налице
относителна симулация, като договорът за замяна прикрива договор за продажба, сключен в
нарушение на чл.33 ЗС. Съдът счита посочените доводи за неоснователни и недоказани.
Законът не въвежда забрана за сключване на възмездни сделки между роднини и
сключването им не обосновава извод за привидност на възмездния договор за замяна, а
подобно обстоятелство не се установява и от доказателствата по делото. От друга страна,
както бе посочено по-горе, съгласно трайната практика на ВКС, когато съсобственикът на
идеални части от имот цели да осуети правото на изкупуване на съсобственик чрез прикрИ.е
на продажба с друга сделка, договорът не е нищожен поради привидност, тъй като не води
до заобикаляне на закона и не цели постигане на забранен от закона резултат. Резултатът на
замяната е прехвърляне на собственост, който резултат не е забранен от закона.
Същевременно по делото не се установява въз основа на събрания доказателствен материал,
че договорът за замяна е симулативен и прикрива съглашение, с което страните желаят да се
прехвърли правото на собственост срещу заплащане на продажна цена, вместо срещу
8
прехвърляне на собственост върху други недвижими имоти. Предвид изложеното
предявеният в условия на евентуалност иск за нищожност на сделката поради нейната
симулативност – абсолютна или относителна, се явява неоснователен и недоказан.
Съдът намира за неоснователен и евентуалният иск за нищожност на договора за
замяна на осн. чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД поради противоречие с добрите нрави, с оглед
твърдението за нееквивалентност на насрещните престации по сделката. Известна
неравностойност на насрещните престации е допустима, доколкото на осн. чл.9 ЗЗД
страните се ползват със свобода на договаряне и могат свободно да определят финансовите
параметри на сключваните от тях сделки. Съгласно трайната практика на ВКС, за да
обуслови нищожност на сделката, неравностойността на насрещните престации на страните
трябва да е такава, че практически да води до липса на насрещна престация, т.е. същата да е
нулева /Реш. №24/9.2.2016 г. на ВКС по г.д. № 2419/2015г./. С доклада по делото съдът е
указал на ищеца по инцидентните установителни искове, че в негова тежест е да докаже
основанията за нищожност на сделката. В този смисъл в негова тежест е било да докаже
съществена нееквивалентност на насрещните престации, каквото обстоятелство не се
установяват от ангажираните по делото писмени и гласни доказателства. Липсват
доказателства, въз основа на които да се установяват пазарните цени на имотите, предмет на
договора за замяна и наличие на нееквивалентост на престациите, водеща до извод за липса
на насрещна престация, предоставена от заменителите Р. И. и И. И., срещу получения в
замяна недвижим имот от И. И.. Във връзка с горното искът за нищожност на сделката на
това основание също се явява неоснователен и недоказан.
По иска по чл.135 ЗЗД:
Чрез иска по чл.135 ЗЗД кредиторът упражнява потестативното си право да бъде
обявена за недействителна спрямо него сключена от длъжника сделка, която уврежда
интересите му, намалявайки общото обезпечение на кредитора. Фактическият състав на
разпоредбата на чл.135 ЗЗД включва съществуване на вземане на кредитора, което не е
необходимо да е ликвидно и изискуемо, сключена сделка от длъжника, увреждаща
интересите на кредитора, знание на длъжника за увреждането и субективен елемент –
знание на длъжника за увреждане на кредитора, което се предполага, когато увреждащото
действие е извършено след възникване на вземането. Ищецът по отменителния иск не е
длъжен да установява при условията на главно и пълно доказване съществуването на
вземането. Съдът изхожда от положението, че вземането съществува, ако то произтича от
твърдените в исковата молба факти. В настоящия случай по делото не е установено
увреждане на ищеца по Павловия иск, тъй като чрез възмездния договор за замяна на
недвижими имоти не се намалява патримониумът на ответницата И.. Срещу отчужденото
имущество тя е получила друго недвижимо имущество, което може да служи за
удовлетворяване на кредитора. Наред с това съдът счита, че въз основа на твърденията на А.
не може да се установи съществуване на вземане срещу И., доколкото двамата са солидарно
отговорни по договорите за кредит, сключени с „Юробанк“ АД и ищецът по Павловия иск
не твърди да е заплащал вноски по кредита след фактическата им раздяла. С оглед
9
отсъствието на увреждаща сделка, съдът не счита за необходимо да изследва наличието на
останалите елементи от фактическия състав на разпоредбата на чл.135 ЗЗД. По изложените
съображения предявеният от И. А. в условия на евентуалност Павлов иск също се явява
неоснователен и недоказан.
По иска за делба:
Решението по допускане на делбата има установително действие по отношение на
лицата, имотите и квотите на всеки от съделителите. Това налага в първата фаза на
делбеното производство да бъде установено правото на собственост на всяко от лицата
върху имотите, чиято делба се иска и частта на всеки в имуществената общност.
С оглед неоснователността на исковете за нищожност и относителна
недействителност на договора за замяна, съдът счита, че процесният недвижим имот е
собственост на страните по делото – ищците Р. И. и И. И. и ответника И. А., като
съсобствеността е възникнала вследствие на правна сделка, видно от писмените
доказателства по делото. Недвижимият имот е придобит от И. А. и И. И. в режим на СИО
по време на брака през 2013 г. и след прекратяване на брака с развод по силата на решение
от 21.06.2022 г. по гр.д. № 1359/2022 г. на РРС, бездяловата съсобственост се е
трансформирала в дялова и всеки от бившите съпрузи е придобил по ½ ид. част от
процесния имот. След прекратяване на брака И. И. се е разпоредила със своята част от имота
с договор за замяна на недвижими имоти, обективиран в нотариален акт №. г. на нотариус с
рег. №. в рег. на Нот.камара с р-н на действие РРС, с оглед на което е възникнала
съсобственост между ответника И. А. и приобретателите на дела на бившата му съпруга –
ищците Р. И. и И. И., придобили ½ ид. част от имота в режим на СИО вследствие на
сключения възмезден договор за замяна на недвижими имоти.
На осн. чл.78 ГПК съдът дължи произнасяне по искането на страните за присъждане
на разноски по съединените с иска за делба искове. С оглед изхода на спора по разгледаните
в делбеното производството искове за нищожност и относителна недействителност на
договора за замяна, на осн. чл.78 ГПК в полза на ответницата И. И. следва да се присъдят
разноски за адвокатско възнаграждение, чието извършване е доказано чрез представяне на
договор за правна помощ и платежен документ /л.128 и л.157/, а в полза на ищеца по ИУИ
И. А. такива не се следват.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от И. А. А. ЕГН ********** с адрес с. Н...., общ.
Русе, против Р. Г. И. с ЕГН **********, И. И. И. с ЕГН ********** и И. И. И. с ЕГН
********** за прогласяване на нищожност на договор за замяна, обективиран в нот. акт,
вх.рег. № .. г., акт № .., парт. кн. ДВП 14450- Служба по вписване- Русе, сключен между И. И.
10
И. от една страна и Р. Г. И. и И. И. И. – от друга страна, на осн. чл.26, ал.1 ЗЗД поради
противоречие със закона, поради заобикаляне на закона, поради противоречие с добрите
нрави и на осн. чл.26, ал.2 ЗЗД поради привидност на сделката и предявения в условия на
евентуалност иск с правно основание чл.135 ГПК срещу същите ответници за обявяване
на относително недействителен спрямо И. А. А. на същия договор за замяна, обективиран в
нот. акт, вх.рег. № .. г., акт № ..., парт. кн. ДВП 14450- Служба по вписване- Русе.
ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между Р. Г. И. с ЕГН ********** и И. И. И. с
ЕГН **********, от една страна и И. А. А. с ЕГН ********** – от друга страна на следното
имущество:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № .., находящ се в с. Н...., ЕКАТТЕ 51679, общ. Русе, обл. Русе,
по кадастрален план, одобрен със Заповед № 1379 от 22.04.2003 г. на кмета на Община Русе,
изм. със заповед № РДО 3504/17.12.2007 г. на кмета на Община Русе, с адрес ул. „Д..., площ
по кадастрален план 993 кв. м, трайно предназначение – урбанизирана територия, начин на
трайно ползване – ниско застроена /до 10 м/, стар идентификатор пл. №151, квартал 37, п.
XI, за който е отреден УПИ IV, с площ 991 кв.м, отреден за жилищно застрояване, при
съседи 0.1071, 0.1074, 0.1073, 0.7053, 0.1069, 0.1070, ведно с ½ ид. част от новопостроената в
имота сграда, представляваща по скица № УТ-01-635/09.04.2019 г. на Община Русе:
СГРАДА № 0.1072.4 на два етажа, масивна, жилищна сграда – еднофамилна, със застроена
площ от 95 кв. м и разгъната застроена площ 205 кв. метра,
ПРИ СЛЕДНИТЕ ПРАВА:
1/2 идеална част в режим на семейна имуществена общност за Р. Г. И. с ЕГН ********** и
И. И. И. с ЕГН **********;
1/2 идеална част за И. А. А. с ЕГН **********.
ОСЪЖДА И. А. А. с ЕГН ********** с адрес с. Н...., общ. Русе, да заплати на И. И.
И. с ЕГН ********** разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по делото в размер
на 2400 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
11