№ 28
гр. Видин, 10.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ НО, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мариела В. Йосифова
при участието на секретаря ТОНИКА С. БАТИНЯНОВА
като разгледа докладваното от Мариела В. Йосифова Гражданско дело №
20221320100464 по описа за 2022 година
Производството по настоящото дело е образувано по предявен от „Моят кредит” ЕООД,
ЕИК **************, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1324, ж.к.
„Люлин“ 7, бул. „Царица Йоана“ № 29, представлявано от С. И. А. - управител против А. Н.
И. с ЕГН **********, с адрес: гр. ***************, установителен иск по реда на чл. 422 от
ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 535 от ТЗ.
Твърди се от ищеца, че съгласно запис на заповед, издаден на 01.09.2020 г., място на
издаване: гр. София, издателят А. Н. И. безусловно и неотменимо се задължил да заплати на
„Моят кредит“ ЕООД или на негова заповед сумата от 513.45 лева. Записът на заповед е
платим на предявяване и без протест. Сочи се, че горепосоченият запис на заповед, издаден
на 01.09.2020 г. е предявен за плащане на 29.04.2021 г., с което ответникът бил поканен да
пристъпи към незабавно плащане в полза на „Моят кредит“ ЕООД. Излага се, че сумата не
била заплатена поради което ищецът депозирал заявление пред РС – Видин по чл. 417 от
ГПК, била издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата от
473.45 лева, ведно със законната лихва, считано от 02.06.2021 г. и съдебни разноски в размер
на 325.00 лева. Въз основа на изпълнителния лист било образувано изпълнително дело №
1261/2021 г. по описа на ЧСИ Стефан Нинов, рег. № 898 в КЧСИ. Поканата за доброволно
изпълнение ведно със заповедта за изпълнение била връчена на ответника, който депозирал
възражение.
Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 473.45 лева – главница, ведно със законната лихва за забава
върху главницата от датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК – 02.06.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.
1
Претендират се направените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в който
предявеният иск се оспорва като неоснователен. Сочи се, че записът на заповед не е написан
и подписан от ответника, а от друго лице. Ответникът твърди, че по този случай и за
подобни случаи, по които има изтеглени кредити от дружества за бързи кредити, чрез
използване на личните данни на ответника има образувано ДП № № 5243/2021г. по описа на
СДВР, по прокурорска преписка № 30286/21г. на Софийска Районна прокуратура срещу
лицето Я. Т. който ползвайки личните данни на ответника, лично или чрез други лица е
подписвал записи на заповед и е теглил кредити с подправена лична карта, в която са
ползвани личните данни на ответника, а на снимката е друго лице и която лична фалшива,
неистинска карта е иззета и се съдържа като доказателство по Досъдебно производство №
5243/21г. по описа на СДВР. Сочи се, че по данни от Софийска Районна прокуратура за тези
деяния ще бъде внесен обвинителен акт в Софийския Районен съд срещу виновното лице.
Твърди се от ответника, че по горецитираното досъдебно производство има изготвена и
графологична експертиза на представения към исковата молба като доказателство запис на
заповед, от която експертиза е видно, че почеркът, с който е изписано името на ответника,
положен върху записа на заповед не е изпълнен от ответника, както и че подписът, положен
върху записа на заповед не е изпълнен от ответника и не е неговия подпис. Сочи се, че
дружеството - ищец в настоящето производство, както и останалите кредитори, по
отношение на които е извършена измамата по чл. 209 от НК са уведомени за горната
фактическа обстановка и следователно биха могли да бъдат удовлетворени като пострадали
лица, съответно граждански ищци в хода на наказателното производство, което ще се
образува. Ответникът заявява, че оспорва представения като доказателство по делото запис
на заповед от 01.09.2020г., както по отношение на неговата истинност, така и по отношение
на изписания текст и положения подпис върху него, като заявява, че същите не са изписани
и положени от него, а от друго лице. По тези съображения счита, че предявения срещу него
иск е неоснователен и недоказан, както по основание, така и по размер, поради което моли
съда да постанови решение, с което остави същият без уважение. Претендира и направените
по делото разноски.
По делото са събрани писмени доказателства, приложено е ч.гр.д. № 1144/2021 г. по описа
на РС – Видин, назначена е и е изслушана съдебно-графологическа експертиза.
С оглед данните по делото, съдът намира следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Видин е сезиран с установителен иск с правно основание чл.
422 ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 535 ТЗ.
Установява се, че по ч. гр. д. № 1144/2021 г. по описа на Районен съд – Видин, е
издадена Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист въз основа
на представено по делото изпълнително основание – процесния запис на заповед. В
законоустановения срок длъжникът по тази Заповед за незабавно изпълнение е възразил
срещу възникването и съществуването на обективираното в Заповедта за незабавно
изпълнение вземане – в полза на кредитора, ищец в производството по чл. 422, ал. 1 ГПК. В
2
законоустановения срок кредиторът е предявил установителен иск за съществуването на
спорното вземане, поради което искът се явява допустим.
Доколкото ответникът не е въвел в процеса относителни възражения за наличие/липса на
каузални отношения между страните, предмет на преценка в производството е единствено
автентичността на менителничната книга. Такива твърдения липсват и в исковата молба
като ищецът основава иска си единствено на приложената заповедна книга.
Възникването на спорното материално право се обуславя от
осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти):
действителен от външна страна запис на заповед; настъпил падеж на
задължението на издателя. По делото е представено копие на ценната книга на заповед –
Запис на заповед от 01.09.2020 г., а в заповедното производство е представен оригиналът на
същата, която представлява редовен от външна страна документ, доколкото последната има
изискуемото съдържание по чл. 535 ТЗ.
В записа на заповед са обективирани всички изискуеми от закона
клаузи (реквизити) – изразът “запис на заповед” се съдържа както в
заглавието на акта, така и в неговия текст; безусловно обещание за плащане
на определена сума – 513.45 лв.; място на плащане – България, област София, община
Столична, гр. София 1324, район Люлин, ж.к. „Люлин 7“, бул. „Царица Йоана“ № 29; името
на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати – „Моят Кредит“ ЕООД;
дата и място на издаване – гр. София, 01.09.2020 г. и подпис на издателя – А. Н. И.. В
записа на заповед е посочено, че същият може да се предявява за плащане до 5 години от
издаването му, поради което последният се счита платим на предявяване – арг. чл. 536, ал. 2
ТЗ, в която разпоредба е установено, че запис на заповед, в който не е посочен падежът, се
смята платим на предявяване /до 5 години от издаването му/. Върху записа на заповед са
обективирани подписите на А. Н. И. в качеството му на издател. В записа на заповед е
отбелязано, че последният е предявен на издателя
А. Н. И. на 29.04.2021 г.
По делото е назначена и изслушана съдебно-графологическа експертиза, която е приета по
делото, от заключението на която е видно, че спорният ръкописен текст, с който е написано
името „А. Н. И.“ в реквизитите „Издател“ и „Име, Подпис“ в представения за изследване
Запис на заповед, издаден на 01.09.2020 г. в гр. София, чрез който А. Н. И. се задължава
безусловно и неотменяемо да върне сумата в размер на 513.45 лева, не е изпълнен от
ответника А. Н. И.. От заключението е видно също, че двата спорни подписа, положени след
ръкописно изписаните имена „А. Н. И.“ в реквизитите „Издател“ и „Име, Подпис“ в същият
Запис на заповед не са изпълнени от ответника А. Н. И..
Заключението не е оспорено и се кредитира от съда като обективно и професионално
дадено.
Въз основа на горното се установява, че ответникът не е подписвал, не е издавал процесната
заповедна книга от 01.09.2020 г., поради което и не дължи сумата, удостоверена в нея. С
3
непоколебимост вещото лице е установило, че записът на заповед не е подписан от
длъжника А. Н. И.. Поради това предявената по реда на чл. 417 ГПК ценна книга не
удостоверява подлежащо на изпълнение вземане по отношение на ответника. С оглед на
това предявения иск подлежи на отхвърляне.
Поради този изход от спора, разноски следва да бъдат присъдени на ответника съобразно
установеното по делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Съгласно приложения списък по чл.
80 ГПК, на ответника се следват разноски в размер на сторените такива за депозит на
вещото лице, в размер на 100.00 лева и за адвокатско възнаграждение в размер на 300.00
лева.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният на основание чл. 422, във връзка чл. 415, ал. 1 ГПК, във връзка с
чл. 535 от ТЗ от „Моят кредит” ЕООД, ЕИК **************, със седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1324, ж.к. „Люлин“ 7, бул. „Царица Йоана“ № 29,
представлявано от С. И. А. - управител, против А. Н. И. с ЕГН **********, с адрес: гр.
***************, иск да бъде прието за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 473.45 лева – главница, ведно със
законната лихва за забава върху главницата от датата на завеждане на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК – 02.06.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК № 93 от 07.06.2021 г. по ч.гр.д. № 1144/2021 г. по описа на
Районен съд - Видин.
ОСЪЖДА „Моят кредит” ЕООД, ЕИК **************, със седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1324, ж.к. „Люлин“ 7, бул. „Царица Йоана“ № 29,
представлявано от С. И. А. - управител да заплати на А. Н. И. с ЕГН **********, с адрес: гр.
***************, направените от ответника разноски в настоящото производство в общ
размер на 400.00 лева /100.00 лева – депозит за вещо лице и 300.00 лева - адвокатско
възнаграждение/.
Решението може да бъде обжалвано пред ОС - Видин в двуседмичен срок от връчването му
на страните, като след влизането му в сила да се приложи препис по ч.гр.д. № 1144/2021 г.
по описа на РС - Видин.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
4