№ 33977
гр. С., 14.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20251110114597 по описа за 2025 година
И. Н. К. е предявил срещу „Т. С.“ЕАД искове с правно основание чл.439 от ГПК за
признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника
сумата от 481.10 лева – представляваща 1/2 от цена на доставена топлинна енергия през
периода м.07.2012-м.04.2014 , сумата 27.54 лева-представляваща 1/2 от възнаграждение за
предоставяне на услуга дялово разпределение за посочения период, ведно със законната
лихва за периода от 20.08.2015 до окончателното изплащане, сумата от 97.53 лева –
представляваща 1/2 от лихва за забава за периода от 31.08.2012-14.08.2015, 5.58 лева,
представляваща 1/2 от обезщетение за забава върху дяловото разпределение и 12.50 лева-
държавна такса и 150 лева - юрисконсултско възнаграждение по изпълнителен лист от
10.11.2017 г. по ч.гр.д. 49904/2015 г. на СРС, 126 състав, въз основа на който е образувано
изпълнително дело № 7725 по описа на ЧСИ М. Б..
Ищецът твърди, че след образуването на изпълнителното дело не са били
извършвани никакви изпълнителни действия до 30.01.2023 г., когато върху притежавани от
ищеца идеални части от недвижим имот, е наложена възбрана вписана под № 47, том II, рег.
№ 4672/30.01.2023 г. към Служба по вписванията към СРС. Изтъква, че след извършена
справка по ч.гр.д. № 49904/2015 г., 126 състав по описа на СРС установил, че издадената
заповед по чл. 410 от ГПК е влязла в сила по отношения на ищеца още на 16.03.2016 г., тъй
като на дата 16.02.2016 г. му е било залепено уведомление. Заявява, че от възникването на
задължението – 16.03.2016 г. (датата на влизане в сила на Заповедта по чл. 410 ГПК) до
извършването на изпълнителното действие, с което се спира давността – 30.01.2023 г. /датата
на налагане на възбраната) е изтекъл 7 годишен период, поради което счита, че главницата,
лихвите и разноските по издадения изпълнителен лист са изцяло погасени по давност. С
оглед на гореизложеното, счита, че е налице правен интерес да предяви настоящия иск като
направи възражение за изтекла погасителна давност на вземането срещу „Т. С.“ ЕАД.
Претендира и разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът „Т. С.“ ЕАД представя отговор на исковата
молба, с който заявява, че предявения иск е неоснователен и недоказан. Поддържа, че с оглед
прекратяването на изпълнителното производство по изпълнително дело № 52/2018 г. по
описа на ЧСИ У. Д., рег. № 858 към КЧСИ на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, оригиналът
1
на приложения по делото Изпълнителен лист е бил върнат на взискателя, като ответното
дружество е предприело действия по образуване на ново изпълнително дело № 7725/2022 г.
по описа на ЧСИ М. Б., рег. № 838 към КЧСИ чрез депозиране на молба. Изтъква, че по
изпълнителното дело на 30.01.2023 г. е била вписана възбрана върху ¾ ид.ч. от недвижим
имот, собственост на длъжника. Сочи, че на дата 04.10.2024 г. е бил наложен запор върху
откритите банкови сметки на името на длъжника в „ОББ“ АД и „И.“ АД, като на същата
дата бил наложен и запор върху пенсията на ищеца. Счита, че давността за вземания,
установени след проведено заповедно производство и издаден изпълнителен лист, е винаги
5 години. Твърди, че в рамките на 5 годишния давностен срок са били предприети действия
по принудително изпълнение, като давността е прекъсната за първи път с депозиране на
молба за образуване на изпълнителното дело по описа на ЧСИ У. Д., а впоследствие
давността е била отново прекъсната с депозиране на молба за образуване на изпълнително
дело по описа на ЧСИ М. Б.. Поддържа, че след датата на образуване на изпълнителните
дела са извършвани множество изпълнителни действия, които прекъсват давността. Заявява,
че с депозиране на молба за образуване на изпълнително дело, съдържаща искане за
прилагане на определен изпълнителен способ или наличие на възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ,
давността се счита за прекъсната на основание чл. 116, б. „в“ от ЗЗД. Оспорва твърдението
на ищеца, че давността относно вземанията е настъпила. Моли за отхвърляне на така
предявения иск. Претендира разноски.
Съдът намира, че в доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл.
439 от ГПК е да докаже настъпването на новонастъпилите юридически факти осъществили
се след приключване на съдебното дирене, в рамките на което е издаден изпълнителния
лист, в случая юридическият факт на изтеклата погасителна давност, от кога е започнала да
тече давността и периода за който е текла.
В доказателствена тежест на ответника е да установи обстоятелства по
прекъсване/спиране течението на давностния срок.
Съдът намира, че следва да бъдат приети като доказателства по делото приложените
към исковата молба и отговора на исковата молба документи. Съдът намира, че следва да
бъде изискано изпълнително дело № 52/2018 г. по описа на ЧСИ У. Д.. Следва да бъде
изискано и изпълнително дело № 7725/2022 г. по описа на ЧСИ М. Б., както и ч.гр.д. №
49904/2015 г. по описа на СРС, 126 състав, от което да е видно кога е влязла в сила заповедта
за изпълнение.
Така мотивиран съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 12.11.2025, 14.00
часа, за която дата и час да се призоват страните.
ПРИЕМА като доказателства по делото представените от страните писмени
документи.
ДА СЕ ИЗИСКА изпълнително дело № 52/2018 г. по описа на ЧСИ У. Д..
ДА СЕ ИЗИСКА изпълнително дело № 7725/2022 г. по описа на ЧСИ М. Б..
2
ДА СЕ ИЗИСКА ч.гр.д. № 49904/2015 г. по описа на СРС, 126 състав.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
РАЗЯСНЯВА на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата
държавна такса е в половин размер.
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител , който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Препис от определението да се изпрати на страните, а на ищеца и препис от отговора
на исковата молба и приложенията.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3