РЕШЕНИЕ
№ 2622
гр. Пловдив, 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Димитрина Ил. Тенева
при участието на секретаря Марияна В. Михайлова
като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело №
20215330105963 по описа за 2021 година
Производството по делото е по иск по чл. 422, във вр. с чл.415 ГПК, във вр. с 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. с чл. 345 ТЗ и чл. 92 ЗЗД образувано по искова молба, постъпила от „Амиго Финанс“
ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, бул. Доктор Г.М.
Димитров, №. 16-А представлявано от ***** *** П. И., чрез ********* К. против Х. Х. Т.,
ЕГН ********** с адрес: гр. ********, ул. ******** № *** за признаване на установено, че
ответника дължи на ищеца сумата 539,42 лева - главница, представляваща падежирали и
непогасени лизингови вноски за периода 15.03.2019 г. – 14.05.2019 г.; сумата 1167,71 лева –
възнаградителна лихва върху главницата за периода 15.03.2019 г. – 14.05.2019 г.; сумата 4,27
лева – неустойка за забава за плащане на лизингови вноски, дължима за периода 15.03.2019
г. – 14.05.2019 г.; сумата 1755,48 лева – неустойка за прекратяване на договора по вина на
лизингополучателя; сумата 135,80 лв.-разходи за данъчни задължения и 332,84 лв. разходи
за застрахователни премии, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
01.11.2019г., до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 17882/2019 г. на ПРС. Притендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че на 22.03.2018 г., между страните бил сключен Договор за
финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността № **********. В
изпълнение на задължението си лизингодателят е придобил собствеността върху посочения
от лизингополучателя лек автомобил марка „Ауди”- модел *****, рег. № ********* и е
предоставил ползването му на лизингополучателя, за което бил съставен
приемопредавателен протокол от 23.03.2018 г. Размерът на финансирането възлизал на
14000 лева. Срокът е 48 месеца, до 15.03.2022 г. Договорен е фиксиран годишен лихвен
1
процент на 39,60 %. Месечната анюитетна вноска от 585,16 лева. Към 15.03.2019 г. били
просрочени две пълни вноски от договора-дванадесета -15.03.2019 г. и тринадесета-
15.04.2020 г. Отправено е е заявление от лизонгодателя за прекратяване на договора, и
автомобила е иззет на 14.05.2019 г. В договора е предвидена неустойка за прекратяване на
договора и неустойка за забава, начислена в размер на законна лихва от надежа д о
11.02.2020 г. Платени са данъци и такси по ЗМДТ за 2019 г.-135,48 лв. и застрахователни
премии -332,84 лв. Вземанията са притендирани по чл. 410 от ГПК, по което било издадена
заповед за изпълнение по ч. гр.д . № 15676/2020 г., I бр.с. на ПРС, срещу която в срок е
постъпило възражение от длъжника.
В предоставения срок за отговор не е постъпил такъв от ответника.
Ответника е бил редовно призован за първото съдебно заседание, но не се е явил и не е
изразил становище. Не е направено искане делото да се гледа в негово отсъствие.
В молба за първото открито съдебно заседание представителя на ищеца е направил искане
по чл. 238, ал. 1 от ГПК – за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът е уважил искането за постановяване на неприсъствено решение, тъй като са налице
предпоставките за това.
На първо място, ответника в предоставения по чл.131 от ГПК срок за отговор на исковата
молба, не е представил такъв. Не се е явил или изпратил представител в съдебното
заседание, за което е бил редовно призован. Не е направил искане за разглеждане на делото
в негово отсъствие.
На второ място, налице е искане от ищцовата страна за постановяване на неприсъствено
решение.
На трето място – на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание – тази информация се съдържа в
текста на съобщението до ответника.
И на последно място – налице е и предпоставката по чл.239, ал.1, т.2 от ГПК – с оглед
посочените в исковата молба обстоятелства и представените и ангажирани от ищцовата
страна доказателства, искът е вероятно основателен.
Ето защо искът следва да бъде уважен, без решението да се мотивира по същество.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
съобразно приложения списък и доказателства сумата от 241,50 лв. задържавна такса и 150
лв. юрисконсултско възнаграждение за разноски по настоящето производство и сумата от
78,71 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение по заповедното
производство.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Х. Х. Т., ЕГН ********** с адрес: гр. ********, ул.
******** № *** дължи на „Амиго Финанс“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. София, бул. Доктор Г.М. Димитров, №. 16-А представлявано от ***** *** П.
2
И., сумата от 539,42 лева (петстотин тридесет и девет лева и 42 ст.) - главница,
представляваща падежирали и непогасени лизингови вноски за периода 15.03.2019 г. –
14.05.2019 г.; сумата 1167,71 лева (хиляда сто шестдесет и седем лева и 71 ст.) –
възнаградителна лихва върху главницата за периода 15.03.2019 г. – 14.05.2019 г.; сумата 4,27
лева (четири лева и 27 ст.) – неустойка за забава за плащане на лизингови вноски, дължима
за периода 15.03.2019 г. – 14.05.2019 г.; сумата 1755,48 лева (хиляда седемстотин петдесет и
пет лева и 48 ст.) – неустойка за прекратяване на договора по вина на лизингополучателя;
сумата 135,80 лв.(сто тридесет и пет лева и 80 ст.) -разходи за данъчни задължения и 332,84
лв. (триста тридесет и два лева и 84 ст.) разходи за застрахователни премии, считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 01.11.2019г., до окончателното й
изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
17882/2019 г. на ПРС..
ОСЪЖДА Х. Х. Т., ЕГН ********** с адрес: гр. ********, ул. ******** № *** да заплати на
„Амиго Финанс“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, бул.
Доктор Г.М. Димитров, №. 16-А представлявано от ***** *** П. И., сумата от 391,50 лв.
(триста деветдесет и един лева и 50 ст.) за разноски по настоящето производство и сумата от
128,50 лева (сто двадесет и осем лева и 50 ст. ) за разноски по заповедното производство по
ч. г. д. 17882/19 г. на ПРС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Същото следва да се връчи на страните.
Ответникът разполага със защита срещу решението, съобразно чл. 240 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п./____________
3